Големина на текста:
6. ТЕКТОНСКИ ДВИЖЕНИЯ И
ТЕКТОНСКИ СТРУКТУРИ
Структурите на земната кора и горната
мантия, тяхното движение и развитие с
течение на времето се изучават от
науката геотектоника. Геотектониката е
наука за строежа на Земята — резултат
от нейната еволюция.
Тектонски
движения на
земната кора
Преместванията в земната кора,
предизвикани от тектонски сили, се
наричат тектонски движения.
Съвременните тектонски движения се
наричат неотектонски. два вида
тектонски сили: радиални — по
направление на земния радиус, и
тангенциални спрямо земната
повърхност. Тангенциалните сили пре-
дизвикват нагъване, омачкване,
завъртване на зони от земната кора
или скъсване на пластовете. От
тангенциални сили на натиск се
създават структурите в нагънатите
пояси на земната кора —
геосинклиналите.
Радиалните сили предизвикват
издигане и потъване на отделни
области от земната кора, наречени
платформи.
Тези движения са колебателни и са с
по-ниска степен на интензивност и
последователност с течение на
времето. При издигане на земната кора
се активизират разрушителните
процеси, а при потъване се образуват
басейни.
Движенията в земната кора се
извършват много бавно и постепенно,
но понякога те могат да бъдат резки и
внезапни. Хипотезите, които обясняват
причините за преобразуванията в
земната кора:
Първата група „горещ" произход на Зе-
мята. При бавното изстиване и свиване
на Земята твърдата земна кора се
нагъва, смачква и раздробява на
блокове. Зоните на смачкване
съответстват на зоните на
гънкообразуване. свиващото
преобразуване на земната кора обяс-
нява главно тангенциалните
премествания, а вертикалните са
недостатъчно изяснени.
Втората група свързва механизма на
геотектонските процеси с енергията,
която се отделя при радиоактивното
разпадане на елементите. Според тези
хипотези базалтовият слой под
континентите периодично се разтопява
и гранитните блокове на земната кора
потъват. Обратно, при изстиване и
свиване на базалтовия слой блоковете
се изтласкват нагоре. така се обясняват
вертикалните премествания в земната
кора. Причините за тангенциалните
движения се свързват с космическата
гравитация.
третата група хипотези континенталния
„дрейф". Според нея през палеозоя е
съществувал суперконтинент Пангея.
През мезозоя той започва да се разпада
на отделни блокове ,които пътували към
съвременното си положение.
Така се оформя съвременната концепция
за геотектонските процеси, наречена
„тектоника на плочите". Тя разглежда
Земята като непрекъснато изменяща се,
докато в традиционното противоположно
схващане тя е една отдавна изстинала
неизменна система.
Земната кора се състои от няколко
литосферни плочи: Тихоокеанска,
Атлантическа, Евроазиатска,
Американска, Африканска, Индийска,
Антарктическа и др. Всички явления
земетресения, магматизъм и др.,
протичащи в земната кора, са резултат на
относителното движение на плочите.
Когато океанската плоча се сблъсква с
континенталната, тя се подпъхва под нея
(субдукция) — образуват се островните
дъги и океанският жлеб, който е разлом от
типа на обратен разсед. При сблъсък
само на континентални плочи не се
извършва субдукция, а само нагъвателни
процеси (планинообразуване). По такъв
начин се обяснява образуването на
Хималаите и Алпите.
Разломите заемат особено важно място в
тектониката на плочите. От една страна,
те ги отделят, а от друга — направляват
тяхното движение. Дълбочинните разломи
са също така и области, в които се
натрупват огромни количества тектонска
енергия. В определени моменти тази
енергия се освобождава и предизвиква
земетресения.
Тектонски
структури
Седиментните скали Първичната форма
на залягане на седиментните скали е
пластът.
Пластът е еднородно геоложко тяло,
ограничено от две успоредни или почти
успоредни повърхнини.
Повърхнините на наслояване и
дебелината на пласта са главните му
елементи.
Истинската дебелина (h) се определя от
най-късото разстояние между двете
повърхнини на пласта. Привидната
дебелина (h
1
, h
2
) може да се измери на
повърхността в естествени разкрития или
чрез проучвателни сондажи, шахти,
галерии и др.
Тектонските движения могат да променят
нормалното положение на пластовете и
да ги наклонят под различен ъгъл и дори
да ги преобърнат.
Гънкови (пликативни) структури
Образуват се в резултат на
деформиране на хоризонтални
пластове от тангенциални сили при
относително запазване на непрекъсна-
тостта. Основните видове гънкови
структури са: моноклинали, флексури,
антиклина-ли и синклинали.
Моноклиналите
са най-простите
тектонски форми. В зависимост от
наклона им към хоризонталната
равнина могат да бъдат: слабо
наклонени (0—16°), полегати (16-31°),
силно наклонени (31- 76°), стръмни (76
—81°) и изправени (81—90°).
Флексурите са стъпаловидно огънати
пластове (фиг. 6.5 6). Те се образуват
при локално рязко изменение на
наклона на моноклиналите.
Антиклиналите са изпъкнали нагоре
гънки. При тях пластовете потъват в
противоположни посоки, а в ядрото се
намират най-старите скали.
Синклиналите представляват
вдлъбнати гънки (седловидно огънати
пластове). Вдлъбнатината на
синклиналата е запълнена с по-млади
отложения.
Съществуват два основни начина за
образуване на гънките: надлъжно
огъване под действието на
тангенциални сили и напречно сгъване
под действието на радиални сили. Ако
отдолу се издига пластична скала
(напр. каменна сол), могат да се
образуват диапирови гънки.
Тектонски разривни нарушения
(дислокации)
Тектонските сили (срязващи или
опънни) могат да предизвикат наруша-
ване на непрекъснатостта на скалите
чрез скъсване и относително
преместване на тектонските блокове.
Ако действието на тектонските сили е
свързано само с разкъсване на
пластовете без преместване, се
образуват тектонски.
При особена комбинация от
стъпаловидни или единични разседи се
образуват сложни структури — грабен
(фиг. 6.9 г) и хорст (фиг. 6.9д). Скалната
подложка на Софийската котловина
представлява сложен гребен, при който
тектонските блокове са потънали
неравномерно. Когато тектонските сили
предизвикват разкъсване на гънкови
форми и относително преместване на
техни части, се образуват специфични
структури — люспи и навлаци.
Навлаците са полегати форми на
скъсване, при които антиклинални
части (крила) са преместени
значително напред от няколко до
стотици километри.
Значение на
тектонските
структури и
процеси за
строителството
От инженерно-геоложка гледна точка
хоризонталното залягане на
пластовете, голямата им дебелина и
еднородност са най-благоприятните
условия за строителство на различни
сгради и съоръжения. Такива условия
гарантират равномерни слягания и
устойчивост на съоръженията.
Ако се строи подземно съоръжение
(тунел, метрополитен и др.) в
хоризонтално залягащи пластове, то
може да премине само през един от
пластовете с прилагане на една и съща
технология, с един вид укрепяване,
което гарантира икономичност и по-
голяма сигурност (фиг. 6.11 а).
При нарушено (моноклинално) залягане
на пластовете (фиг. 6.11б) сградите и
съоръженията на повърхността може
да бъдат фундирани в различни по
състав и физико-механични свойства
строителни почви.
Строителството в гънкови структури
може да бъде затруднено не само от
нарушено залягане на скалите, но и от
интензивната им напуканост в някои.
Тектонските пукнатини, пресичащи
трасето на тунела, може да бъдат
причина за голям воден приток,
обрушване (или изтичане) на голям
обем скални (земни) маси, да предиз-
викват аварии.
При строителството на пътища и жп
линии залягането на пластовете в
различните тектонски структури е ва-
жен фактор за устойчивостта на
пътното платно и откосите на изкопите
(фиг. 6.13). Влиянието на този фактор е
много силно изразено в планинските
склонове и речните долини.
Структурите на скъсване (разседи,
разломи, навличания и др.) създават
сериозни проблеми за всички видове
съоръжения. Участъците, в които е
станало скъсването и плъзгането на
тектонските блокове, се наричат
тектонски зони и са неблагоприятни за
фундирането. Скалите в тях са силно
напукани, раздробени, стрити на прах
(тектонско брашно) или превърнати в
глини. Якостта на материала, запълващ
тектонската зона, е малка, а
деформируемостта и
водопропускливостта му — големи.
7. ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ
Определение:
Земетресенията са сеизмични процеси
на Земята и земната кора. Проявяват
се внезапно, при което се отделя
енергия. Физическата същност на
земетресенията се дефинира като
разпространение на еластични вълни в
непрекъсната среда, предизвикани от
механични импулси, които са
създадени от ендогенни сили.
ПРИЧИНИ ЗА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА
Естествени
причини
Първичната причина за сеизмичните
процеси е свързана с отделянето на
топлина в земните недра и по-
конкретно с образуването на тектонски
разломи, с вулканизма или с
комплексното им действие.
Преобладават тектонските причини, а
земетресенията, породени от тях, имат
най-голям обхват и причиняват най-
големи поражения.
Изкуствени
причини
Подземните ядрени взривове
Строителството на големи
водохранилища нарушава
геостатичното равновесие на скалите в
земната кора чрез допълнителното им
натоварване с огромна водна маса.
Увеличаването на напреженията и
намаляването на триенето във
водонаситените скали причинява
локални премествания в земната
кора.Изкуствено повишаване на
сеизмичността се регистрира и при
продължително нагнетяване в сондажи на
промишлени отпадни течности или на
вода за увеличаване на нефтодобива, при
изземване на полезни изкопаеми и др.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА
Земетресенията се проявяват
първоначално като слаби трусове с малка
продължителност, а след тях следват
интензивни трусове, които постепенно
затихват, сллед което могат да последват
вторични трусове. При земетресенията
почвените частици извършват хармонични
трептения.
Мястото на зараждането на
земетресението, намиращо се на
определена дълбочина под земната
повърхност, се нарича огнище на зе-
метресението или хипоцентър (фиг. 7.1), а
мястото на земната повърхност над
хипоцентъра — епицентър. Формата на
хипоцентъра обикновено е удължена.
Различават се повърхностни (до 10 km),
корови (10— 50 km) и дълбоки (50—300 и
повече km) огнища на земетресенията.
Сеизмичната енергия, освободена в
хипоцентъра, се разпространява като
трептене в земната кора, причинено от
два вида вълни — надлъжни Р и напречни
S. При преминаването на надлъжните
вълни направлението на движение на
почвените частици съвпада с
направлението на движение на фронта на
вълната. Те се оприличават на звуковите
вълни, тъй като по направление на
разпространението си създават в земната
кора редуващи се зони на уплътняване и
разуплътняване
При преминаването на напречни вълни
направлението на движение на
почвените частици е перпендикулярно
на фронта на вълната. Те се
оприличават на светлинните вълни.
Сеизмичните трусове се регистрират
със сеизмографи.
силата на земетресенията се изразява
в степени (балове).
1) модифицирана скала на Меркали
(ММ), която е разработена в 12 степени
и се използва в Северна Америка
2) японска скала която е 8-степенна (от
0 до VII степен) и се използва в Япония
от
3) европейска скала МSК—64, и се
използва в България. Скалата има 12
степени и се различава от другите
скали по ясно изразените три критерии
за оценка на последствията от
земетресенията:
-усещането (възприемането) от хората
и въздействието на околните предмети;
-въздействието върху сградите от
различен тип;
-остатъчните явления в почвите и
изменението на релефа и режима на
подземните води.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА
ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА
Влияние на
почвените
условия.
При анализа на връзката между
почвените условия и сеизмичните
явления е установено:
— влияние на вида на почвите върху
интензивността и формата на
сеизмичните вълни;
— понижаване на якостта на почвите
под въздействието на сеизмичните
вълни.
Влияние на
разломите
Обикновено разломите се разглеждат
като място за възможно възникване на
земетръсни огнища. Особеностите на
сеизмогенните разломи са:
съсредоточаване на епицентрите на
земетресенията в техния обсег;
движение на блоковете от земната кора
през кватернерния период; силно
нагънати зони на границата между
земната кора и мантията в близост до
разлома; термални извори в близост до
разлома.
Обикновено амплитудата на
сеизмичните вълни е голяма по
направление на разлома и най-малка
— напречно на разлома.
Влияние на
геолого-
хидрогеоложките
фактори
Сеизмичната интензивност зависи от
дълбочината на подземните води, от
степента на водонаситеност на почвите
и от дебелината на водоносните
пластове. Нивото на подземните води
се променя с течение на времето. В
населените места много често нивото
на подземните води се покачва, с което
се влошават сеизмичните условия.
Влияние на
релефа
При силни земетресения често
възникват срутища, свлачища,
появяват се пукнатини, слягат се
насипи и др. Интензивността на
сеизмичните вълни нараства от
основата на склона към билото.
Хоризонталната съставляваща на сеиз-
мичната сила нараства линейно с
увеличаване стръмнината на склона.
Динамични
свойства на
почвите
От известните почвени характеристики
най-голямо значение за определяне
устойчивостта на съоръженията при
сеизмични условия имат плътността,
якостта на срязване и налягането на
водата в порите.
СЕИЗМИЧНО РАЙОНИРАНЕ И
МИКРОРАЙОНИРАНЕ
Сеизмичността на определен участък
зависи на първо място от сеизмичността
на района, към който той принадлежи, а
след това и от микросеизмичните условия
в самия участък, т. е. от конкретните
инженерно-геоложки условия.
ПРОГНОЗИРАНЕ НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА
. В сеизмичните райони на света се
извършват наблюдения и се правят
снимки, с които се регистрират движе-
нията на земната кора, геохимичните
изменения, геомагнетизмът, режимът
на подземните води, състоянието на
активните разломи и т. н. Извършват се
и моделни изследвания на сеизмичните
процеси в лабораторни условия. С
данните от многогодишни изследвания
се конкретизират възможните
земетръсни предвестници.
могат да се регистрират различни
физически явления и изменения в
земната кора.
Деформиране на земната повърхност.
Нарастването на напреженията в
сеизмичното огнище преди
земетресението предизвиква
деформиране на земната повърхност.
Електромагнитни явления. Чрез
инструментални измервания се
регистрират изменения в нивото на
геомагнитното поле преди
земетресението.
Дългосрочната прогноза се състои най-
вече в сеизмично райониране и в
търсенето на дългосрочни
предвестници.
8. Възраст на скалите
Възрастта на скалите се определя
абсолютно и относително.
1. Абсолютна възраст на скалите
Абсолютната възраст на скалите се
определя с методи, които се основават
на радиоактивното разпадане на
неустойчивите елементи и
преминаването им в устойчиви изотопи
или нови елементи. Всеки
радиоактивен елемент се разпада с
постоянна във времето скорост.
Различните периоди на полуразпадане
на изходните елементи позволява да се
датират различни по продължителност
геоложки процеси или да се определи
възрастта на скалните продукти. Така
за интервала от 2000 до 60 000 год. се
използва въглеродният метод
Абсолютната възраст на подземните
води (техният престой в скалите от
земната кора) се определя чрез
времето за натрупването на
определено количество хелий.
2. Относителна възраст на скалите
Относителната възраст на скалите се
определя с помощта на
актуалистичния, стратиграфския,
петрографския и палеонтоложкия
метод.
Актуалистичният метод Същността му
се състои в това, че закономерностите,
установени при изучаването на
съвременните геоложки процеси
(изветряване, ерозия, акумулация,
вулканизъм, земетресения и др.), се
пренасят и върху миналите геоложки
епохи, т. е. смята се, че и в геоложкото
минало тези процеси са протичали по
същите закономерности, както и днес.
Стратиграфският метод използва
закономерностите за
последователността при нап-
ластяването и връзката между
пластовете в масива. Смята се, че
лежащият отдолу пласт (при
ненарушено от тектонски процеси
положение на пластовете) се е
образувал по-рано от лежащия върху
него. Този метод се използва главно в
платформени райони, където
пластовете са запазили положението от
времето на образуването си.
петрографския метод се сравнява
съставът на скалите в съседни разрези,
разкрития или проучвателни изработки
Петрографският метод се използва
широко при определяне възрастта на
метаморфни и магмени скали.
Палеонтоложкият метод се основава
на изучаването на намерените в
скалите останки от организми
(вкаменелости — черупки, скелети,
кости, отпечатъци от растения и др.).
Тези останки се съпоставят с
международния геохроноложки еталон
и се определя възрастта на скалите, в
които те се съдържат.
3. Геохроноложка таблица
Геохроноложката таблица е
разработена въз основа на комплексен
анализ на стратиграфските особености,
тектониката и организмовия свят.
Геоложката история на Земята е
разделена на интервали от време, в
които има съответствие между образу-
ваните скали (стратиграфските
поделения), тектонските събития и
организмовия свят. Най-големите
интервали от време в геоложката
история на Земята са ерите. Те
включват периоди, епохи, векове и т. н.
При съставянето на геоложките карти
за означаването им се използва
унифицирана система от буквени
индекси и цветове.
4. Влияние на възрастта на скалите
върху строителството
Времето като продължителност има
важно значение за измененията в
скалите: циментиране, уплътняване,
разтваряне, дезинтеграция,
прекристализация и др. В течение на
геоложки интервали от време тези
процеси може силно да изменят
скалите и да ги превърнат в качествено
различни геоложки образувания
Промяната на общото състояние
довежда до изменение и на отделни
инженерно-геоложки особености на
скалите. Например при превръщането
на пясъка в пясъчник се увеличава
обемната плътност, намалява се
порестостта, проявява се
монолитността, подобряват се
якостните качества, намалява
водопропускливостта и т. н.
9. инженерногеоложка класификация
на скалите и скалните масиви.
механични схеми
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СКАЛА И
СТРОИТЕЛНА ПОЧВА
Строителните почви са основа, среда и
материал за инженерните съоръжения. Те
имат различен произход, състав, строеж,
свойства и възраст.
Строителна почва е обобщено понятие.
То включва както здравите скали, така и
дисперсните почви като обект на
инженерностроителната дейност на
човека
Скален масив е естествено геоложко
тяло, изградено от различни по произход
и възраст скали с разнообразен състав,
строеж и свойства
ИНЖЕНЕРНОГЕОЛОЖКА
КЛАСИФИКАЦИЯ НА СТРОИТЕЛНИТЕ
ПОЧВИ
Предназначение на
класификациите
-за предварителна оценка на състоянието
на строителните почви, скалните масиви и
строителната площадка;
-за съставяне на специализирани
инженерногеоложки карти и разрези;
-за определяне на обема и методите на
проучване на строителната площадка;
-за избор на мерки за укрепване на
строителната основа.
Видове
класификации
Частни класификации– по плътност, по
порестост, по съдържание на различни
хим. вещества или минерали, по произход
и др.
Обобщени класификации -текстурни
особености, които определят основните
свойства.
Класификация по
БДС
строителните почви се делят на два
класа:
а) споени
— скали;
— полускали.
б) дисперсни
— несвързани;
— свързани;
— особени.
Споените скали се характеризират със
здрави, кристализационни структурни
връзки между минералните зърна.
Скали. Към тях спадат голяма част от
магмените, седиментните и
метаморфните твърди, здрави скали.
Полускали– мергели, аргилити, някои
метаморфни скали – филити, слюдени и
талкови шисти.
Дисперсните разновидности се
характеризират със слаби молекулни или
йонно-електростатични връзки между
минералните зърна. Характерни са
ниските якости, зависещи от водното
съдържание.
Свързани почви (глини, песъчливи глини и
др.)
Несвързани разновидности (пясъци,
валуни, чакъли).
Особени почви- макропорести (льос и
льосови разновидности), органични
(хумус, торф, тини),. характеризират се
със специфични свойства, неустойчиви
структурни връзки, ниски деформационни
и якостни показатели.
КЛАСИФИКАЦИИ НА СКАЛНИТЕ
МАСИВИ
а) инженерно-петрографска, основана на
генезиса, структурата, текстурата и
съдържанието на характерни минерали в
състава на скалите;
б) по категория на разработване,
основана на якостта на натиск и
вълновото съпротивление;
в) по устойчивост на изветряне;
г) по степен на изветряне, основана на
обема на порите и водонасищането.
МЕХАНИЧНИ СХЕМИ НА
СТРОИТЕЛНИТЕ ПОЧВИ
Земната и скалната механика изучават
сложните природни образувания,
наречени строителни почви, чрез
механични схеми. Приложението на
механичните схеми към геоложките
явления и процеси изисква
предварително детайлно наблюдение на
геоложките явления в натура и
установяване на основните черти на
тези явления. При работа с
механичните схеми освен това е
необходимо установяване на общите
закономерности, основани не само на
качествена, но и на количествена
оценка на механичната страна на
явленията.
10. ФИЗИЧНИ И ДЕФОРМАЦИОННИ
СВОЙСТВА НА СКАЛИТЕ И
ПОЛУСКАЛИТЕ
1. Физични свойства
Плътност.
Ако разгледаме къс скала като
трифазна система, състояща се от
твърда фаза (минералният скелет на
скалата), течна фаза (водата,
запълваща пукнатините и порите) и
газова фаза (газовете в пукнатините и
порите)
Обемната плътност на скалите ?
n
зависи от минералния състав, газовото
и водното съдържание.
Обемното тегло на скалите е: ? = ?.g
[N]
Обикновено плътността на скалите се
определя във въздушно сухо
състояние.
За изчисляване обема на порите в
скалите се определя обемната
плътност на скелета (на сухата скала)
?
d
и специфичната плътност ?
s
:
Показателите за плътността и обем-
ното тегло се използват за определяне
на геоложкия товар, определяне на
обема на скалните работи и
изчисляване на земния натиск върху
подпорни съоръжения.
Порестост. Порестостта характеризира
количественото съотношение между
празнините и минералните зърна в
скалите или между празнините и
блоковете в масива.
В скалите се различават два типа
празнини: пори и пукнатини. Порите са
междучастичните празнини в скалата.
Типични порести скали са механично
утаените и някои химично утаени
седиментни скали, както и някои
вулкански скали, в които порите са
мехурчета от газовата фаза, останала
затворена в скалите при бързото
охлаждане на лавата (риолит, трахит и
др.). Обемът на празнините се
определя чрез измерване масата на
водата, навлязла в тези празнини след
насищане на скалата с вода.
видове пори: макропори с размер > 1
mm; микропори (капилярни пори) с
размери < 1 mm; субкапилярни
(ултракапилярни пори) с размер < 0,1
mm.
Порестостта на скалите е сума от две
съставки — обема на порите n
р
и обема
на пукнатините n
f
.
Водно съдържание. Скалите,
притежаващи незначителна порестост,
имат малка влажност. Слабите скали
може да имат голяма влажност — до 15
—20 % и повече. В този случай водното
съдържание оказва съществено
влияние върху строителните им
свойства.
Електрически свойства на скалите.
Всички скали притежават способността
да провеждат и поглъщат електрически
ток. Електропроводността отразява
способността на скалите да провеждат
електрически ток.
Водоустойчивост. Това е свойството
на скалите да променят якостта и
строежа си при намокряне. В
зависимост от състава и строежа на
скалите водоустойчивостта се
характеризира чрез размекване и
размиване. Размекването е свойството
на скалите с кристализационни или
кондензационни връзки да понижават
якостта си в спокойна вода. То зависи
от минералния състав, якостта на
структурните връзки, порестостта,
напукаността и други фактори.
Влагоемкост. Това е способността на
скалите да поемат и задържат вода. В
сравнение с дисперсните почви скалите
са невлагоемки, а слабите скали —
слабо и средновлагоемки. водата при
замръзване увеличава обема си и
предизвиква прогресивно понижаване
на якостта .
Влагоемкостта на скалите се
характеризира чрез водопоглъщане W
П
и водонасищане W
Н
.
Филтрационни свойства.
Водопропускливостта на скалите се
подчинява на същите закони, както и
дисперсните почви. Тя се
характеризира чрез коефициент на
филтрация Кф или чрез относителното
водопоглъщане.
деформационни свойства
Деформационните свойства
характеризират поведението на скалите
при натоварване, непревишаващо
критичното и следователно неводещо
до разрушаване.
2.1.Видове деформацици
Под действие на външни и вътрешни
сили скалите се деформират.
Изменението в размерите на тялото
под външно натоварване е
деформация. По направление спрямо
товара деформациите биват осови
(линейни) – ?l, напречни – ?d, ъглови
или обемни (фиг. 10.2.) Отношението
на изменението на размерите на
натовареното тяло към първоначалните
размери се нарича относителна
деформация.
При снемане на товара скалите могат
частично или изцяло да възстановят
първоначалния си обем и форма. В
зависимост от това деформациите
биват еластични – обратими или
пластични – необратими.
Ако едно тяло е идеално еластично, то
развитието на деформациите в него
при натоварване и след премахване на
товара би се подчинявало на закона на
Хук
В действителност развитието на
деформациите при прилагане и
снемане на товар не е линейно
Основните деформационни свойства на
скалите и скалните масиви са
еластичността, пластичността,
вискозността и пълзенето.
2.2. Основни количествени
характеристики на деформационните
свойства
Модулът на линейните деформации
характеризира обратимите деформации
в скалите:
Модулът на общите деформации
характеризира общата деформация,
включваща обратимата и остатъчната
деформация:
Модулът на остатъчните деформации
характеризира пластичните
деформации, които се отчитат след
снемане на товара до нула:
Напречното деформиране
(перпендикулярно на направлението на
натоварването) се характеризира чрез
коефициента на напречните
деформации (коефициент на Поасон).
Максималната стойност на
коефициента на Поасон е 0,5.
11. ЯКОСТНИ СВОЙСТВА НА
СКАЛИТЕ И ПОЛУСКАЛИТЕ
ЯКОСТНИ СВОЙСТВА НА СКАЛИТЕ
В скалната механика свойствата на
скалите имат значение при оценката на
механичното поведение на скалните
масиви при изпълнение на скални
работи — сондиране, взривяване за
изкопи, добиване на скален строителен
материал.
Якостните свойства отразяват
съпротивлението на скалите на
разрушаване и поява на големи
остатъчни деформации при различно
по вид натоварване. За определяне
якостта на скални образци широко се
използват изпитване на едноосов
натиск, пряк и косвен опън, сгъване и
срязване.
Якост на натиск
В механиката на скалния масив якостта
на натиск на скалите има значение при
определяне на носещата способност в
подземното строителство, на скалната
основа на язовирни стени и при оценка
на устойчивостта на откосите.
Характерът на деформиране и
разрушаване е различен за крехки и
пластични скали. За скалите,
притежаващи здрави кристализационни
връзки е характерно крехко

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 4)
boiana83 написа на 10 юни 2010 ОТГОВОРИ
студент на 26 години
Последно сваляне: на 12 юни 2010
plamenbiich написа на 11 фев 2009 ОТГОВОРИ
ученик
НЗ МЯНА НА МЕН МИ ХАРЕСЖА
plamenbiich написа на 11 фев 2009 ОТГОВОРИ
ученик
ЯКО Е
ivet71 написа на 12 яну 2009 ОТГОВОРИ
потребител
 
Домашни по темата на материала
устойчивост на брега на реката
добавена от kedar_tz 17.11.2016
0
4
Глобални навигационни системи -РЕФЕРАТ
добавена от todor_1995 07.01.2015
0
20
Спортологично изследване с приложен характер по интересуващ ви проблем
добавена от j151619 15.04.2020
1
16
Подобни материали
 

Вулканизъм

28 мар 2008
·
235
·
3
·
767
·
104

съдържа информация за видовете вулкани, поствулкански явления и географско разпространение на вулканите.
 

Отводняване на строителни изкопи pro

05 юли 2016
·
2
·
18
·
2,570
·
15.00 лв.

Полагането на фундаментите на сградите и съоръженията обикновено се извършва върху пласт почва, който се намира на определена дълбочина. За целта се изкопават строителни ями...
 

Прецизни GPS измервания

18 яну 2013
·
73
·
27
·
13,053

Сателитни системи. Уравнения на измерванията. Кеплерово движение по орбита. Орбитни данни за спътниците от системата GPS. Уравнения на измерванията – фазови комбинации. Тропосферно влияние. Йоносферно влияние. Предварителна обработка на GPS измервания...
 

Упражнение по инженерна геодезия - обосновка на точността на геодезическите трасировъчни работи, въз основа на строителни допуски

14 юни 2012
·
58
·
6
·
449

Точността на геодезическите измервания и изчисления, критерии за точност, средна квадратна грешка, формула на Гаус...
 
Онлайн тестове по Геодезия
Тест по навигация и геодезия
междинен тест по Геодезия за Студенти от 2 курс
Тест за проверка на знанията по навигация за студенти от Техническия университет във Варна, специалност корабоводене. Въпросите са с един верен отговор.
(Труден)
15
42
1
1 мин
17.07.2012
» виж всички онлайн тестове по геодезия

Пищови по геология

Материал № 42517, от 08 окт 2007
Свален: 855 пъти
Прегледан: 753 пъти
Качен от:
Предмет: Геодезия
Тип: Тема
Брой страници: 13
Брой думи: 10,858
Брой символи: 98,584

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по геология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения