Големина на текста:
54.Лесоустройствено проектиране -
задачи и информационно методична
основа
Лесоустройственото проектиране е
система от технически разчети и проектни
мероприятия, насочени към най-пълно
използване и възпроизводство на горите и
към повишаване на тяхната
продуктивност. Чрез него се осигуряват
режима и методите за стопанисване на
горите за постигане на тези цели.
Обосновават се оптималната структура и
обема на ползването в зависимост от
географското положение, екологичните и
икономическите условия на района.Чрез
системата от проектираните горски
мероприятия, свързани с ползването и
възпроизводството Лесоустройството
осигурява подобряване на състоянието и
повишаване продуктивността от горите и
ефективно използване на ресурсите им.
За ЛП са характерни аналитичността,
приемствеността, новаторството,
комплексността и перпективността.
При проектиране на мероприятията се
опира на 1.Теоретични основи и принципи
на лесоустройството 2.Общи проучвания
върху устройваната ГС единица
3.Информация за лесовъдско-
таксационната характеристика и
състояние на насажденията
4.Действуващи инструкции, правилници и
рапоредби за ЛП 5.Постижения на научно-
техническия прогрес.
Лесоустройството проектира цял комплекс
от мероприятия които могат да се
разделят на две групи - основни (главни и
отгледни сечи, реконструкцията на
насажденията, залесявания) и
спомагателни (жилищно строителство,
проектиране на горски пътища и въжени
линии, борбо с ерозия и т.н.). По реда на
изпълнение мероприятията се делят на:
неотложни, необходими и желателни. Вида
и обема на основните мероприятия зависи
особеностите и състоянието на горите
отразени от таксационните описания; а
характера и разнообразието на
спомагателните мероприятия зависи
отстепента на интензивност на ГС, от
достъпността на горите, релефа и от
необходимостта да се подобри
организационната структура.
55.Проектиране на главните сечи
Те са основното и най-важно добивно
мероприятие в горите. Още при таксиране
на насажденията, след съставяне на
таксационното описание лесоустроителя
взема решене за необходимост от
провеждане на главна сеч в съответните
зрели насаждения. За главна сеч е
включват всички презрели дървостои,
тези с понижен прираст, тези които са в
лошо състояние, както и зрелите
дървостои със започнал възобновителен
процес.Цялото таксиране и отглеждане на
насажденията завършва с преценка на
състоянието, величината на обемния
прираст, вида и ефекта на водените в
миналото сечи и характера на
възобновителния процес.
Първо по данните от таксационните
описания се сумира количествено зрялата
дървесина, която ще бъде изсечена. Тази
обща сума на ползването трябва да се
сравни с величината на оптимално
ползване за отделните класове. Тоест
оптималното сечище има контролна
функция при проектирането на сечите.
Ползването в единичните насаждения
трябва да се приведе в съответствие с
общите изисквания на ползването в
стопанския клас. При условие че общата
сума от предвидените ползвания в
отделните насаждения е по-малка от
контролната величина на оптималното
ползване е необходимо да се завишат
интензивността на сечите, ако е по-голяма
се намалява. Корекциите могат да се
извършват и чрез включване и
изключване на зрели насажденя от главни
сечи. След тези корекции в таксационното
описание окончателно се вписват данните
за вида на главната сеч, процента на
изсичане от запаса и размера на
подлежащата за отсичане дървесна маса.
При смесените насаждения
интензивността може да се регулира в
зависимот от избрания бъдещ оптимален
дървесен състав. При двуетажните
насаждения сечта се определя по етажи.
Съставя се и план за сечта.
56.Проектиране на отгледни, санитарни
и селекционни сечи
Отгледни сечи - Вида и интензивноста им
се проектира на терена след съставяне на
лесовъдско-таксационната характеристика
на насажденията. Вида на отгледните
сечи е свързан с турнуса на сечта. Ако
той е 140 години те се водят до 120
години, ако е 80 се водят до 60 години. По
данни от таксационните описания се
определя сумарния обем на ползването от
отгледни сечи. Този обем не се
контролира чрез формули. Цялата
дейност по проектирането трябва да бъде
насочена към висок дървопроизводствен
ефект в горите, изразен с количествени и
качествени показатели. Много важен е
въпроса за интензивността и
повторяемостта им. Те трябва да са в
зависимост от видов състав, тип
месторастене, строеж и най-вече пълнота
на насаждението. Степента на
интензивност на отгледните сечи е един
от най-дискусионните въпроси. Определят
се по кръгова площ. Под ръководство на
Духовников 1980 г са проведени
задълбочени изследвания за
установяване на оптималните кръгови
площи при белия бор и смърча с цел
провеждане на отгледни сечи. От
лесовъдски съображения те трябва да се
провеждат по-начесто с по-ниска
интензивност, но въпроса за
интензивността е тясно свързано и с
икономическата политика в областта на
ГС. Практическото провеждане на
отгледните сечи зависи от наличните в
стопанството финансови и трудови
ресурси, специализирана техника,
горскопътна мрежа и т.н. Една от главните
задачи на отгледните сечи е регулирането
на видовия състав. С него пък може да
регулираме интензивността на сечите.
Санитарни сечи - проектират се въз
основа на здравословното състояние. В
повечето случаи те са неотложни. Това
заставя лесоустройството да даде
указания за технологията и срока им на
провеждане в първите 2-3 години след
провеждане на лесоустройството. При
настъпили след лесоустройството масови
заболявания и каламитети - се назначават
специални комисии, които вземат
съответни решения за бързи горски
мероприятия.
Селекционни сечи - проектират се в
насажденията приети за семенни бази.
Интензивноста им е 5-10%.Целта е да се
установят висококачествени и устойчиви
насаждения с добив на елитен посевен
материал.
57.Проектиране на залесителни и
възобновителни мероприятия
В тясна връзка е с вида на главната сеч.
Залесяване се проектира +за
възобновяване по изкуствен начин на
насаждения, в които е извършена главна
сеч, но те са със силно затруднено или
липсващо възобновяване + залесяване
след реконструкция на малоценни и
слабопроизводителни гори с оглед
изменение на видовия им състав + за
голи горски площи и ерозирани земи +
залесяване с санитарно-хигиенни и
естетични цели + залесяване на ГГГ +
залесяване за създаване на горски
култури с увеличено и ускорено
производство на дървесина. Първо се
избира оптималния дървесен вид
(свързан е с типа месторстене) и начина
на подготовка на почвата за залесяване,
определя се необходимия посадъчен
материал, за ново презалесяване се
използват 25% допълнително фиданки.
При залесяването трябва да се
анализират досегашните залесявания. В
лесоустройствения проект за
залесителните мероприятия се дават
указания за методите и сезоните за
залесяване, отгледните грижи и т.н.
подпомагането на възобновяване става с
подготовка на почвата и чрез разораване
и разрохкване, става още чрез почистване
на сечищата, изкореняване на пъновете,
оставяне на семенни дървета, грижи за
подраста, специализиран извоз на
материалите. Залесителните и
възобновителните мероприятия трябва
оптимално да съчетават лесовъдски и
икономически изисквания. Всички
проектирани възобновителни и
залесителни мероприятия се обобщават в
таблици. (Таблици по разпределение на
площа понасоки на залесяване; по нчин на
подготовка на почвата и т.н.).
Мероприятията по З и В се набелязват по
време на теренните работи и се
доуточняват по подотдели в камерална
обстановка. Важна задача на
Лесоустройството е да определи
оптималната норма на залесяване през
ревизионния период. Трябва да се спазят
всички инструкции и правилници за
извършване на залесяванията в страната
ни.
58.Проектиране на мероприятията в горите за
реконструкция за превръщане в семенни и в
нискостъблените гори
Реконструкциите се проектират като комбинация
между сеч и залесяване. При проектирането им
Лесоустройството трябва да даде указания за
големината и формата на сечищата, за начина на
сливането им и тяхното редуване на място.
Трябва да се спазват всички лесовъдски
съображения, като се подхожда конкретно към
всяко отделно насаждене. Предназначението на
гората и релефните особености на терена имат
важно значение при решаване на методите по
които ще се извършват реконструкциите.
Основен принцип при проектирането е те да
започнат най-напред в по-възрастните
насаждения и от по-добрите към по-лошите
условия на месторастене. Реконструкциите могат
да бъдат проектирани във всички насаждения на
стопанския клас, ако срокът за извършването на
реконструкциите съвпада с продължителността
на ревизионния период.
В таксационното описние на всяко насаждение
проектирано за реконструкция се указват вида на
сечта, начина на подготовка на почвата,
необходимия брой фиданки, с които ще се заменя
сегашния видов състав. Избора на тези решения
е свързан с произхода на дървостоя, условията
на месторастене, формата на релефа и др. Като
се отчита планинския характер на горите у нас се
обособяват две решения на гола сеч - на тесни
ивици и на малки площи. Те са подчинени на
важни лесовъдски изисквания. Главните видове,
с които се извършва залесяването
непосредствено след сечта са черен и бял бор,
смърч и някои широколистни. По далечна задача
е да се осигури постепенно преминаване към
коренните дървесни видове. Целесъобразно е да
се изберат генетически добри видове - устойчиви.
Броя фиданки неофициално е около 3500 бр/ха. С
проекта за реконструкциите трябва да се
създават благоприятни условия за тглеждане на
смесени насаждения от черен бор и благун; от
горун и бял бор, от бял бор и бук, от бял бор и
смърч. С ценните си качества и устойчивостта си
тези насаждения имат голямо значение за
подобряване на състоянието и повишаване на
производителността.
Превръщане и прерастване на издънковите
гори в семенни - този процес обхваща
отгледните и главни сечи, съчетани с естествено
или изкуствено възобновяване. Превръщането на
нискостъблените гори във високостъблени се
свързва и с добива на отделни сортименти. При
високобонитетни издънкови насаждения наред с
превръщането се добива и ЕСД. В тези случаи
турнуса на сечта е 80-100 години. В насаждени от
средни бонитети в добро състояние
превръщането се установява при ТС 40-60
години - цел добив на ССД. В зависимост от ТС и
от вида на насажденията се проектират
отгледнит главни сечи. Използва се участъковия
лесоустройствен метод. По принцип главните
сечи в издънковите гори за превръщане и
прерастване са с последващо естествено
възобновяване. Главните сечисе провеждат като
постепенни и краткосрочно постепенни. Всички
данни за проектираните сечи и залесявания се
записват в съответнит графи на таксационните
описания. Пишат се и мероприятията по опазване
на подраста и регулиране на състава му при
отглеждане на младиняците
59.Проектиране мероприятията по ползване и
възпроизводство на страничните
(недървесните) ресурси
Проектантската дейност в това отношение може
да се извърши в условията на специализираните
стопански класове, където тези видове
ползвания се проектират като основни. Видът и
обема на мероприятията зависят от
предназначенията на горите и от
разпространението на страничните ресурси в тях.
Основните ГС мероприятия в специализираните
стопански класове са свързани с основната им
функция. В горскоплодните стопански класове
примерно се проектират мероприятия за
пълноценно използване на горскоплодната
продукция, за подобряване на плододаването, за
подобряване условията на растеж и т.н. В
лонвностопанските единици ГС мероприятията са
други.
Смолодобиване - основните задачи на
Лесоустройството е да го проектира само в зрели
и подходящи дървостои; да определи
насажденията и интензивността на смолодобива;
да съгласува проекта за главни сечи с проекта за
смолодобива. Насажденията се инвентаризират
като данните за смолодобива се дават в
таксационното описание, а на основа на
нормативи се предвижда обема на смолодобива.
Това е важно странично ползване - напоследък
има биостимулатори, увеличаващи ползването.
Паша и добив на сено - пашата се отразява
неблагоприятно върху растежа на подраста и
дървостоя.. За устройвания обект ле-
соустроителя посочва поименно всички
подотдели в които се проектира паша. От
нормативи се посочват нормите на паша при
ЕССЖ и ДССЖ. Подходящи за паша са горите за
реконструкция (забранена е голите сечища и
участъците за естествено възобновяване.
Добивана сено се проектира след проучване на
възможностите на горския фонд. Съставя се
отново ведомост, в която се посочват
подотделите в които е възможна коситба.
Посочва се и очаквания добив сено.
Събиране на гъби, плодове и билки - В
обяснителната записка на лесоустройствения
проект се отбелязва при какви условия се
извършват тези странични ползвания.
Комплексното и рационално ползване може да
стане само от съзнателни хора. Специалистите
работещи в областа на специалните ползвания
трябва да разработят нормативи за събиране и
бране. Лесоустройството трябва да подпомага
комплексното и рационално ползване за
повишаване на продуктивността и по добра
организация на ползване.
Горска фауна - мероприятията тук са за
създаване условия за оптимално развитие на
дивеча - пренаселеност, зимно подхранване,
убежища за дивеч и риба (рибните съоръжения
не са обект на лесоустройствения проект).
Други мероприятия - лесоустройството може да
проектира и добива на смърчови и дъбови кори,
върбов пръчки, пънова борина, листа от
смрадлика, иглолиста за брашно и етерични
масла, пчеларство, кора от липа и др.
60.Проектиране мероприятията по охрана и
защита на горския фонд
Имат за цел осиуряване запазването на горския
фонд от неблагоприятни въздействия.
Ефективното изпълнение на мероприятията
зависи от устойчивостта на горите към биотични
и абиотични фактори.
Главните сечи в презрелите и в насажденията с
лошо здравословно състояние, както и
санитарните сечи са едни от основните видове
мероприятия.
Правилното пространствено редуване на
иглолистни с широколистни насаждения и на
смесени със сложни води до създаване на по-
устойчиви дървостои.
Създаване на сложни по характер дървостои
също води до устойчивостта им.
Успоредно с информацията за лесовъдско-
таксационната характеристика пред
Лесоустройството се поставя задачата да оцени
и нанесените поражения, да проектира
лесозащитни и противопожарни мероприятия,
почистване на сечища, опазване от незаконни
сечи, паша и т.н. В обяснителната записка на
лесоустройствения проект се дава информация
за фитопатологичното и ентомологично
състояние на гората.
Всички лесозащитни мероприятия се
систематизират в сборна ведомост, в която се
посочва вида и обема на отделните мероприятия
за борба срещу гъбни и насекомни неприятели,
като се прилагат химични и биологични методи,
извеждане на санитарни сечи и т.н.
Проектираните меропрятия могат нагледно да се
видят на план схеми или карти. Полезно е да се
съпоставят натурални и стойностни показатели,
с които да се докаже важността, необходимостта
и полезността от такива мероприятия.
61.Проектиране на спомагателни
мероприятия
Пътно строителство - Основната цел в ГС не
може да се осигури без някои спомагателни
мероприятия. Всички данни за проектирането на
пътя се посочват в специална форма - вид
начало, край и дължина на пътя; отделите които
ще обслужва, количеството дървесина която ще
извозва, стойност на строителните работи и
изчисления ефект. Настилката на пътя се
обосновава от терена, скалата, почвите, степента
на натоварване и т.н. С проектирането на пътища
се обосновава и подръжката и ремонта им.
Генералните планове на ГПМ се проектират от
специалисти проектанти (не е задача на
Лесоустройството.
Стопанско и жилищно строителство - това са
ремонтни работилници, гаражи, семесушилни,
помещения за добитъка, складове, кантони,
администрация, жилища, столове, клубове,
противоерозионни съоръжения. Проекта за
стопанско и жилищно строителство се представя
в специална форма. В него се отразява място на
строежа, вид на строежа, кубатура и стойност.
Целта на Лесоустройството е да обоснове
нуждата от нещо и полезността му.
Организация на управлението -
Лесоустройството трябва най-целесъобразно да
раздели ГС на ГТУ и охранителни участъци.
После в зависимост от площа на ТУ и обема на
задачите предвидени в лесоустройствения
проект се предлагат оптимални норми на щатната
структура. В зависимост от обема сложноста и
характера на проектираните през следващите 10
години мероприятия се проектират и промените в
организацията и управлението. (Примерно ако
лесоустройството обосновава преминаване от
сечищна към изборна форма трябва да с увеличи
броя на висококвалифицираните специалисти
или промяна съотношението на специалисти
дърводобив : специалисти стопанисване и
опазване н гори).
62.Проектиране мероприятията в защитни и
рекреационни гори
Мероприятия в защитни гори - мероприятията
трябва да са насочени към създаване на условия
за оптимално проявление на функциите. С
проектирането на сечите се цели да се регулира
видовия състав, пълнотата и възрастовата
структура, на много стръмни терени с горска
растителност не се проектират сечи. Покрай
магистрали, ж.п. линии и към ГГГ сечите трябва
да с със слаба интензивност за да се осигури по
висока пълнота и склопеност - за да се изпълни
по добре защитната роля. Факторите обуславящи
водоохранната защитност са лесистост на
водосборните басейни, състоянието на
насажденията, дебелината на почвената покривка
и др. Чрез горско стопански меропрития трябва
положително да се въздейства на тези фактори.
В такива гори голи сечи почти не се проектират.
Водещи са лесовъдските, а не кономическите
принципи. В полезащитните пояси при нужда се
проектират реконструкционни сечи за постепенно
заменяне на старата растителност с нова. При
нужда се проектират залесителни мероприятия,
санитарни сечи и т.н. В тези гори не се допуска
паша, за да се подобри водопропускливастта и
аерацията на почвата. С вида и обема на
проектираните мероприятия се цели
установяване на специални режими за водене на
стопанството, в зависимост от вида и
предназначението на защитните насаждения
(пояси, санитарно защитни и средозащитни гори -
в тях трябват газоустойчиви видове).
Мероприятия в рекреацинни гори - Няма
единни препоръки за рационално водене на
стопанството тук. Те се определят съобразно
конкретните условия. Основни меропрития са
главните и отгледни сечи. Чрез тях типовете
лндшафти се разпределят правилно, повишава
се естетичната ценност и устойчивостта н
горскитеекосистеми, подобрява се възрастовата
структура. Основни принципи при сечта тук са
1.Да не се промени съществено облика на
местността 2.Сечта да не наруши защитния
ефект на насажденията 3.Да се укрепва най-
пълно качествения подраст 4.Да се осъществи
незабавно протичане на взобновяване върху
цялата площ .
Спецификата при организацията тук с състои в
санитарни, реконструкционни, формировъчни и
ландшафтни сечи; защита на горите и
благоустройство на територията. Целта на
стопанството тук не е дърводобив но зрялата
дървесина се усвоява за да може ефективно да
се ползват ресурсите. Проблема тук е
антропогенното натоварване - проектират се
противопожарни мероприятия, оформяне на
водни площи, оформяне на площи за фауната,
строителство на алейни пътища, водоеми,
мостчета заслони, дълговечни видове, площадки
за огън, беседки и архитектурни съоръжения,
хранилки за птици. Всичко то ва се обхваща от
съответен план, сходен с проекта на горите от
първа група.
63.Приложение на икономическата оценка но
горския фонд и съвременните технически
средства при проектирането
Технологията на лесоустройственото
проектиране, свързана с различни дейности, от
които зависи качеството на лесоустрой-ственото
проектиране, като най-творческия етап в
лесоустройствената дейност. В световното
лесоустройство вече са създадени възможности
за оптимизиране на проектирането чрез
използване на съвременни ЕИМ. Вида и обема на
проектираните мероприятия зависи от различни
фактори които ЕИС вземат впредвид. При това
има и възможности за системен анализ и избор
на оптимални прлоектни решения и видове
мероприятия.С помоща на ЕИС могат да се
решат много технически и икономически въпроси
от комплексния проблем за организиране на
оптимален режим на производствения процес и
ефективно използване на горските ресурси.
Широко приложение в това отношение намират
математико-икономическите модели на основат
на които са разработени пакети от взаимно
свързани програми за оптимизация на
лесоустройственото проектиране. Тази
оптимизация е част от задачата за приложение
на икономическата оценка на горския фонд (земя,
дървесина и други ресурси).
Сумарната икономичска оценка позволява да се
отчете многостранното значение на всеки
подотдел, фактическата и потенциалната му
продуктивност и на тази основа да се предвидят
вида и обема на мероприятията.
Икономическата оценка на горите осигурява
резлтата за таксационния подотдел, за отдела за
ТУ, за ГС - и на тази основа се изгражда
оптимизационното лесоустройствено решение за
устройваното ГС. По нататък чрез агрегиране на
данните може да се получи надеждна основа за
решаване на много въпроси свързани със
стратегията и политиката в областа на отрасъла ,
както и решаването на въпроси на планирането
на междуотрасловия баланс.
64.Икономическа и екологична обосновка на
ефекта от проектираните мероприятия.
Натурални и стойностни критерии за оценка
на ефекта
Принципи в подхода при провеждане на
еколого-икономическата оценка :
1.Принцип на комплексния натурален ефект от
изпълнението на всички мероприятия - оценка на
подбренията в ГФ посредством оценка направена
в началото и края на периода за проектиране
2.Принцип за икономическа целесъобразност от
мероприятията - оценка на икономическия
резултат от провежданите добивни мероприятия -
сечи, странични ползвания и т.н.
3.Принцип на соц-еколог целесъобразност на ЛП
- критерии за ефект са подобренията в
здравословното състояние
4.Принцип на сумарната еколого-икономическа
оценка на ефекта от ЛП - критери за цялостен
ефект
Значението на икономическата оценка се
състои в
1.Определяне на мястото и значението на
горските ресурси като национално богатство
2.Възможност за оптимално определяне
структурата на ползването на основата на
установения ефект от отделнит ползвания
3.Определяне на екологично-икономичния ефект
на мероприятията по използване и
възпроизводство на грските ресурси
4.Разкриване на резерви за повишаване на
комплексната продуктивност от гората
5.Анализ на качественото състояние и
динамиката на горския фонд
6.Определяне на загубите в ГС причинени от
вредители, болести и бедствия
7.Обосноваване на целесъобразността от
отчуждаването на горски земи за нуждите на
селското стопанство
Система от натурални показатели:
1.Показатели за площа, произхода и
възрастовата структура на гората
2.Показатели за дървесния запас - х-рат
качествената му страна, следи се за изменение
на запасите в възрастови групи
3.Средни показатели за гората - дават представа
за състоянието на устройваните гори и
очакваните промени след 10 години
4.Ползване и прираст - тези показатели са
информационно осигурени от Лесоустройството.
Представянето им в систематизиран вид дава
възможност да се направят важни анализи,
сравнения и ведове свързани със
съотношението прираст-ползване за
стопанството общо и за цялата площ
5.Сортиментна структура - свързана е с
количествената и качествената страна на
дърводобив.Може да служи като основа за
изчисляване на икономическите резултати от
дърводобива. Показва прлоемните в
качественото ъстояние през 10 години
6.Странични горски ресурси - вижда се чрез тях
реализирането на комплексно използване на
горските ресурси
7.Формула на видовия състав - чрез тази група
показатели се вижда изменението във видовия
състав във времето. Дадени са по вид на горите
и така се изчислява общата формула на видовия
състав за устройваното ГС
Система показатели характеризиращи
екологично-икономическия ефект:
1.Горски земи и материални ресурси - това са
резултати от икономическата оценка на
дървостои и ресурси за отделното ГС
2.Средни показатели за ефекта от проектираните
мероприятия.
3.Структура на разходите 4.Постъпления в ГС
5.Производителност на труда и себестойност на
продукцията (показват ефективността на
провежданите стопански дейност)
65.Основни въпроси на прогнозирането.
Връзки Лесоустройство - Проектиране
Главните функции на прогнозирането са
научния анализ на социалните, икономическите и
научно-техническите процеси и тенденции;
изследване на обективните причинно-следствени
връзки на социално-икономическите явления в
стопанското развитие при конкретни исторически
условия; разкриване на тенденциите, които може
да се очертаят в бъдеще; предвиждане на нови
икономически ситуации и проблеми коит трябва
да бъдат решени; разкриване на основните
алтернативи за развитието на икономиката в
перспектива. Следователно прогнозите
очертават областите и възможностите в рамките
на които могат да бъдат поставени реалните
задачи и цели на плановете. И докато плана е
отражение на вече приетото стопанско-
икономическо решение то прогнозата е търсене
на реално и икономически вярно решение.
Прогнозирането е задължителен етап в
планиането. Функцията на прогнозата да намери
областите за допустими решения, а на плана да
определи оптималния път за да се постигне
съответното решение. Прогнозирането е
предпланова изследователска дейност за
разкриване на основните закономерности и
тенденции. Прогноза е научно обоснована
концепция за бъдещото развитие.
Връзката Лесоустройство - Прогнозиране - те
са естествени и закономерни. Прогнозирането е
необходима основа за лесоустройството, поради
дългосрочността на въпросите, които то решава.
Лесоустройството е метод за прогнозиране на ГС
но по отношение на ГС единица. Освен метод - Л
е и необходим инструмент за прогнозиране в ГС
отрасъла. Не може да се направи прогноза без
събраната от него обемна информация (за площ,
разположение, видов състав на горите, за запаса
и условията на месторастене и т.н). Поради това
Л трябва да е предшественик на прогнозирането.
За разлика от прогнозирането Л има
регламентиран срок за провеждане. Овен това
обекта на Л е отделното ГС, а програмирането
обхваща области, райони и цялата страна. Л
проекта се изработва в един вариант, а
прогнозиранет е с многоваиантен характер.
Следователно м/у Л и прогнозиране им двустрани
връзки - теса две необходими и взаимно
обогатяващи се дейности
66.Аналитично-прогнозна дейност в горското
стопанство
Съставянето на прогноза за развитие на ГС е
сложен процес включващ анализ миналото и
предвиждане на бъдещото развитие. Това
изисква определена методика и технология при
провеждане на аналитично-прогнозната дейност.
Основните методологични принципи при
разработването на прогнозата трябва да
произтичат от закономерностите в социално-
иконо-мическото развитие на странта. Особено
значение има принципа за разширено
възпроизводство на горските ресурси. Основите
на концепцията за разработване на прогнозата
трябва да се свърже със система от екологични,
икономически и специфични принципи за
развитие. Възможностите за бъдещото развитие
на ГС оформят определен подход при
разработването на прогнозата, описанието на
проблемите при този подход сенасочва в две
главни направления - 1.Прогнозиране
потребностите от дървесина и другиресурси 2.
Оценка на производствените възможности н
горския фонд. За определяне на потребностите
се използват статистически и нормативни
методи, а сщо и методите на прогнозирането.
Производствените възможности на горския фонд
се определят от характеристиките на климатично-
почвения комплекс и от степента на оптимизця на
процеса на възпроизводството на ресурсите. ГС
е достатъчно сложна и динамична система, в
рамките на която има различни пътища и подходи
за постигане на общите цели. Тези взаимовръзки
присъщи нагората като система и разглеждани от
икономически, социален и природен аспект имат
дългосрочен характер. При тези условия е голяма
ролята на системния подход и анализ.
Разработване на прогнози: първо трябват изходни
данни обхващащи по възможност дълъг период
на време. Те са информационното осигуряване на
аналитично прогнозната дейност. Състоянието и
динамиката на горските ресурси се обосновават
на определена нормативна база. Става дума за
растежни таблици, райониране, класификация на
месторастени-ята и т.н. Върху достоверността на
прогнозата влияе организацията на работата по
съставянето и. Необходимо е постоянно да се
усъвършенства работата на ведомствено
равнище.За общата програмно-методична част
отговарят съответните специалисти от
институтските научни звена. Проекто-
проучвателната част се осигурява от ИПП
Агролеспроект.
67.Видове прогнози за горите и горското
стопанство. Съставени у нас прогнози
Съществуват различни видове прогнози. В
зависимост от продължителността на периода за
който се отнасят биват кратко-срочни - до 2-5
години, средносрочни 2-10 години дългосрочни
10-30 години, прогнози за половин век, за
столетие, към определена година. Според целта
която преследват биват прогнози за преценка на
бъдещи възможности и за бъдещи потребности.
Има прогнози за развитието на научно-
техническия прогрес; демографски прогнози,
социални прогнози, икономически прогнози;
прогнози за природните ресурси.
Основна задача на прогнозите за развитие на ГС
е да предложат природосъобразни и
икономически ефективни вариантни решения за
ползване и възстановяване на горите. В тях
трябва да се заложи идеята за постоянно
постоянно растящите потребности от дървесина.
Проблема за състоянието на горите е глобален.
По данни на ФАО в последните години намалява
лесистостта, запаса, общия обемен прираст.
Проблема е че дърводобивното ползване
надминава прираста.
Съставени у нас прогнози - Първия вариант на
прогноза за горските ресурси у нас е съставена
1973 от група учени с ръководител А. Илиев.В
прогнозата са възприети и утвърдени основните
концепции за развитието на ГС за три
десетилетия 1970-1990 г. Предвидени са
възможните изменения на горските ресурси в
страната и обема на дърводобивното ползване в
горите. Поради влиянието на редица
неблагоприятни фактори т социално-
икономическото развитие н страната някои от
промените в структурата на ГФ не протичат
съгласно прогнозата.
През 1976 П. Костов, И. Желев и др. създават
друга прогноза за предвиждане на горските
ресурси до 1990 г, като за основна териториална
единица е възприет окръга. Анализа на горите е
направен по състав възрастова структура и
продуктивност. Ползването разгледано в три
напрвления дървесина, странични горски ресурси
и специални ползвания. За пръв път тука су
вижсат добиви от мола, плодове, гъби и билки.
АНТЕТКИ…
прогнозите са важен фактор за научно
управление и планиране на организац-стопанск и
производств д-ст в ГС. Повишаване значението
на горите поражда необходимост от прогнозиране
на използването на горските продукти и на
природните св-ва и от осигуряване на
възпроизводството им. Едновремено с това
прогнозирането на дърводобивното използване
на горските ресурси трябва да се съчетае с
използването на защитните и реакреационните и
санитарно-хиг ф-ии на горите и положителнот им
в-ие в/у човека. Основна задача на прогнозите е
да пред0ложаот природосъобразни и иконом.
ефективни вариантни решения за ползване и
възстановяване на горите. . За последните
години лесистоста е намаляла а запаса е
спаднал. Общия обемен прираст в света е над
3,2 млрд, а обема на ползването 3 млрд.
Състоянието на горите зависи от климатичния
пояс, биотипните фактопри, гиогр п-ие степента
ан индустриализация и др. Голямо е значението
на горската наука за реалната оценка на сегашнот
състояние и на разработване на стратегия за
бъдеще. Проблема за суровинната функция на
горите е пряко свързан с интензификацията на
стопанската д-ст насочена към повишаване на
продуктивността им и същевременно към
рационално използване на дрвесната суровина.
От тук идва голямата роля на прогнозите за
развитие. Задоволяване на растящите
потребности от дървесина е свързано и с
възможностите за осигуряване на дълбочинната
и преработка. Предвижда се създаване на
технологии за комплексно използване на
биомасата.
Стъбло - бичени ма-ли, фурнир, обли м-ли, дърва
,ТТ, ПДЧ ПДВ, целулозао, КОрона клони за ТТ,
ПДЧ, за отопление, торене - иглолиста за
витаминозно брашно, екстракти - хлорофкарот
паста Пън с корени - химична прерабожтка ТТ.
Актуален е проблема за опазване и зашита на
гори. Необходимиса начно обосновани прогнози
за борба за вредители.
69 периоди - първияяяпериод - утърждаване
роля и значение на лесоустройството за
организация на стопанството на научна основа.
Първия български закон с хапактер на
лесоустройствен акт е издаден от министерство
на финансите “служба гори” 1890. Преди това е
действал Турския закон. Обособени са държавни,
общински гори, частни и на обществени
учреждения. 1897 - нов закон и ПП показва кои
гори са н ГС. До 1900 има 10 ГС с площ 13000 ха.
Първия правилник за устройство на горите който
слага начало на лесоустр организация е
създаден 1901 по образец на руската лресоустр
инструкция. В същата година се създават и
работят първите лесоустр секции в Велинград.
1930 - за първи път е устроена държаната гора
Гешова планина. През 1920 след затишие от ПСВ
работите се възстановяват. 1922 - излиза ЗГ
който прави опит да уреди териториалното ГС
като предварителна лесоустр работа. Поради
икономическата криза 29-33 г лесоустр работи
намаляват но не спират. Разшеиряват се
дървообработващата промишленост построяват
се дърворезници. Според Петков
капиталистическото лесоустройство се дели на 3
етапа. Началото на горското образование у нас се
поставя с постигане на 1 годишно у-ще за горски
стражари в Боровец 1896., а 1901 първи курс по
Геодезия през който минават всички лесничеи.
През март 1925 с откриване на лесовъдния отдел
към агрономически0я факултет на СУ се поставя
началото на вишето ЛТО у нас. В заключени е
можем да кажем че през тоя период се поставят
общите основи на Л у нас но то е силно
затормозено поради икономическата
изостаналост на страната и на голямото
разнообразие на горите по собственост. Втоприя
период от свитие н Л обхваща 1944 до днес
Главната предпоставка за успехит през този
период е превръщането на частната собственост
в общонародна “единен дървен ГФ” и засилване
ролята на ГС за общото икономическо развитие
настраната. След войната то трябва да осигури
д-на за промишлено и гражданско строителство,
което е немислимо без качествена
инвентаризация на горските ресурси. Л трябва да
осигури разпределението по сортименти и
дървесни видове, възрастова структура,
пространствено рапределение и възможности за
ползване. В лезултат на товма възниква
специализирания институт за проучвяане и
проектиране на ГС и СС Агролеспроект.
Ползваните до тук инструкции се оказват
непигодни и през 1950 е издадена временна
Линструкция даваша препоръки за
лесоустройствената д-ст. 1955 е следващата
През 1948 - самостоятерлен ЛТ факултет а през
1953 ВЛТИ. От 1925 насам се използват
комбинирания лесоустройствен метод на класове
на възраст и на стопанисване на насаждения
обръща се голямо внимание на цялата
лесовъдско таксационна х-ка на дървостоите и
здравословното и м състояние. През 1975 е
издадена ЛИ .- Днешни дни - АФТ
70.Приш установяване на основите на
организация на стопаснството в българското л-во
се утвърдиха най-положителните съвременни
принципи за диференциран подход, за разширено
възпроизводство и рацион използване нва
тгорските ресрси.
На първо място трябва да се задълбочат
изучаванията по устнаовяване на основите на
организация на стопанството в горит - да се
конкретизират въпросите за зрелост в гори първа
група.
На второ място е необпходимо да се
усъвършенства справочно нормативната база
която се използва при оценка на горските
ресурси.
На тпрето място е актуален въпрроса за
разработване и внадряванеи на методики за
икономическа оценка на горските ресурси.
На четвърто място трябва да се рационализират
методите за инвентаризипране на гората на
основата на посъвършени технологии
на пето място да се ускори работата по
окончатлно въвеждане ЕИС. През 88 българо-
руски колектив разработи отраслова
автоматизирана система за управление на ГС в
която е включена пдсистема лесоустройство.
71.в СССР - тя е една от най-богатите страни по
запас, разнообразие на дървесни видове.
Общата площ на горския фонд е 1230 млн
ха.Запаса на иглолистна д-на е 46 млрд м3
Развите на Л в РУСИЯ - първот практическо Л е
проведено 1841 от Петерсон. Първата съветска
лесоустройствена инструкция е създадена 1926
г. Към 1956 се завършват в оновни лении
работите по изучаване на всички гори . Започват
провеждане на лесоусдтройствени ревиззии и
през този период са издадени 5 лесоустр
инструкции 26,37,46, 64,87. Вниманието на
съвременото им лесоустройство е насочено към
използване на аерометоди за разработване на
рационални лесоинвентариазационни методи,
осъвършенстване на таксационните методи с
цел точна информация, преминаване към
къчествана оценка на ГФ и икономическо
обосноваванеи на взетите решения на основа на
нове справочно нормативна база прилагане на
ЕИС, разработване на нови методи за
лесоустройствено проектиране, конструиране на
по-нови таксационни прибори и инструменти.
Задачите пред лесоустроителите са засилване
на защитните и полезни св-ва на гори - с цел
опазване здравето на хората, рационално
използване с цел задоволяване., използване
земя на горите, странични ползвания. Важтна
отнличителна черта на лесоустройството от
1943 до днес е разработването и непрекъснато
усъвършенстване на съотвметни
диференцирани режими за водене на ГС в трите
групи гори. Важен е руския опит по внедряване на
ЕИС в лесоустройствто.
ГЕРМАНИЯ - Горския фонд в източната част на
германвия ГДР е около 3млн ха от които над 95%
са залесени. Общия дървесен запас 1976 е 420
млн м3 горите са сравнително равномерно
разпределени по площ разпространени са около
40 дървесни вида но в формиране на запаса
участват 10 вида.. Лесоустнройството в бившата
ГДР се е провеждало по участъковия
лесоустройствен метод
Сащ- разнообразни са природните условия по
характер на горска растителност страната се
дели на 8 района има 900 вида като над 160 са с
промишлено значение. Горската площ на САЩ е
над 300 млн ха Общия запас е 20 млрд 70 година.
ГФ е разсъсредоточен към много ведомства и
частни владения, което затруднява
провеждането на единна политика в ГС.
Ползването тук е под прираста
72.Лесоустр работи се провеждат в определена
последователнот те се разделят на две големи
групии 1. ТЕренно проучвателни - подготвителни,
картиране, организация на теиторията на
отдерното ГС, проучване на природните условия,
проучване на условия заексплоатация и
транпорт, таксиране, проучване на здравословно
състояние, на ловно и рибно стопанство,
защитените обекти, проучване на икономическите
условия 2. Камерални - обработка на материали
от инвентаризация, обособяване на стопански
класове, установяване на турнусите, определяне
на размера на дърводобивното използване,
проектиране на горскостопански мероприятия и
икономическото им обоснованане, оформяне на
ЛП. Систмата за провеждане на
лесоустройството у нас е централизирана ЛР се
извършват на основа договор междуцентралното
ведомство иАГРОЛЕСПРОЕКТ. Преди започване
на ЛРтрябва да са решени всички юридически
въпроси свързани с определяне границите на
ГФ. Активна форма за участие на органите на ГС
и другитезаинтересовани организации са
лесоустройствани съвещания Т са две I ЛС е
преди започване на теирена работа уточнява
всички положения залегнали в технико
икономическото задани за проектиране.
Решенита на пърото ЛС се превръщат в
директива за провеждане на цели комплекс от
теренно проучвателни и лесоинвентаризационни
работи. В него се включват представители
наобластни р-ва на местните общини н
змеделски кооперации и др. II лесоустр С цели
дутвърди предложенита ня ръководителя на
лесоустройствената група по установяване
основит е на организация на стопанството в
устройваните гори, обособяване на стопанските
класове на сеч. Определяне размера на главното
ползване. То с провежда след обработката
наматериалите от теренната работа и са
съставениосновните таблици за х-ка на ГФ, както
и другите материали на лесоустройствения
проект. Участват всички отпървото.
73.Следобработка на материалит от тернната
работа и разработване основите на организация
на горите по стопаснсски класове се провеждат
съответните заседания на техническите съвети
на агролеспроект където се обсъжат
предложенията на началника на
лесоустроствената групо по обособяване на
стопанските класове и въпросите на организация
на стопанството в тях. Проекта се проверява в
звено качествени и технишчески контрол към
проектантския институт. И се приема от
технически ясъвет на агролеспроект. В тоя вид
ЛП се изпраща в ГС за задължителна проверка
от директора и нженерно техническите реботници
в ГС. След второто ЛС се свиква експертен
технико - икономически съвет сойто го разглежда
и изработва докладна записка която се изпраща
на заинтересованитте организации най-малко 2
седмици преди експертни съвет. Едновремено с
това се прдставя протокла н проектанския
институт за приемане на ЛП. В окончателен вид
ЛП се давана Агролеспроект и на ГС.
25.Изводи за факторите влияещи на
прираста и запаса. Задачи на
лесоустройството в тази насока
1.Целта на ГС е да осигури постоянно и
разширено възпроизводство на
дървесина и най рационално ползване на
специалните свойства на гората. Тази цел
може да се реализира чрез постигане на
максимална производителност като се
осигури по-голяма лесистост, чрез
оптимизиране на видовия състав и
подобряване на условията на
месторастене
2.От стопанско-организационна гледна
точка - най-желателно е равномерно
разпределение на залесената площ по
класове на възраст, с което се постигат
най-добри съотношения между прираст,
запас и ползване. При това
разпределение запасът е формиран от
млади, средновъзрастни и зрели
насаждения. Лесовъдския и
експлоатационния запас , величината на
прираста и размера на ползването тук са
в най-благоприятно съотношение.
3.В ГС практика се наблюдава голямо
разнообразие и неравномерно
разпределение на дървостоите по
класове на възраст. Колкото е по-
неравномерно - толкова съотношението
прираст-ползване-запас губи своето
организационно значение
4.ТС влияе съществено върху общия
запас на стопнството. По-високите
турнуси позволяват с течение на времето
да се увеличи запаса. По високия турнус
води до намаляване на дела на
експлоатац. запас а от там и на
ползването.
5.Размера на ползването се отразява
върху прираста и запаса. То е регулатор
на възпроизводствения процес
Работата по съставяне на еталони за хода
на растеж на реални насаждения може да
се проведе на основата на
а)пълна информация за насажденията от
лесоустройствените проекти б) банката от
данни за горския фонд и съответните
програми в) събирането на теренна
информация от пробни площи с
последстваща статистическа обработка.
Има сериозни отклонения на табличните
данни с тези по действителните
дървостои
74.всяко лесоустр проучване и
проектиране в горите трябва да се осигури
със съотвени нормативни докум. Това са
1. Провилник за стопанската д-ст 87 г.
2.Наредба за ксапиталното строителство
87 3. ЗГ 2001 и правилника за
приложението му. И др. Основните
документи определящи методите за
определяне и събиране на
лесоустройствената информация за
проектиране на ГС мероприятията и
съдържането на Лесоустр проект са 1.
Инструкция за устройство на горите 2.
Други видове инструкции (за залесяване,
борба с ерозията и т.н. 3. Правилници за
главните и отгледните сечи по групи и
категории гори 4. Класификация на
типовете месторастения
5.горскотоксационни таблоцо (растежни,
обемно сортиментни, и др.) 6.Други
специфични документи разпоредби,
указания и инструкции.
Инстнрукцията за устр на горите е
основен документ за провеждане на
лесоустр д-ст и по принцип с нея се
регламентира цялата справочно
нормативна база от възникване на Л са
разработени няколко интсрукции - 1901,
23, 50,55, 75, 89 и днешната. В
инструкцията намират отражение
следните направлени на Лпроектиране - а)
най-пълно използване на природните
прозводителни сили с цел повишаване
производителността на горите б) най-
целесъобразно използване на тгорския
Фонд, в) рационализиране на ГС поцеса,
г) ефективно използване на всички ГС
ресурси за оптимизиране на жизнената
среда. Със съдържанието на
инструкцията се осигуряване на
възможности за изпълнение задачите на
лесоустройството
Субекти - лесоустройствена група от 8
човека - ръководител и проектанти
таксатори и землемери, при необходимост
почвоведи, геоботаници, мелиоратори,
метеоролози, лесопатолози, научни
работници. Ръководителя е и автор на ЛП.
Той осъществава и делови контакти с
АГролеспроект
75.ЛП е основен ….. състои се от 3 части
1 част обяснителна записка увод -посочва
предмета на ЛПи задачите поставени с
неговото разработване първа глава -
местонахождение и природни усл втора
глава икономически условия трета глава
е досетгашно стопанисване 4 глава е
характеристика на ГФ ппета глава основни
насоки за организация и стопанисване 6
глава проектирани меропр в горите през
ревизионния период 7 технико -иконом и
еколог ефект на проектираните вмеропр
2 част се дават таксациони описания на
всички подотдели., кото се съхраняват в
няколко тома номерирани от том втори
нагоре. 3 част са събрани видовете карти
които изработва лесоустроство Всички
съставни части служат за 10 годишен
период.
Качество на ЛП - преценява се в следните
направления а) доколко чрез ЛП са
създадени условия за пълноценно
използване на горските ресурси б) по
степента на бъдещите изменения в ГФ в
резултат на изпълнение на проектираните
мероприятия В) поподобрнията в
стопанисване на горите
24.Съотношение между прираст, запас
и ползване в действителната гора
Действителната гора се различава
съществено от нормалната. И в най-
добрия случай в ДГ не всички насаждения
имат най-високия прираст. Не всички
насждения са в добро състояние, с желан
дървесен състав и с добра сортиментна
структура. Най-важния отличителен белег
на ДГ е неравномерното разпределение на
насажденията по класове на възраст.
Съотношението прираст-запас-ползване в
ДГ са сложни, относителни и променливи.
Те се проявват конкретно за всяка ГС
единица в зависимост от състоянието и
структурата на ГФ и от поставената
производствена цел.
Влияние на възрастовата структура - в
действителната гора всяка стопанска
единица се отличава със своя възрастова
структура, обусловена от естествения
растежен процес на насажденията и от
стопанското въздействие върху ГФ до
този момент. В труднодостъпни горски
басейни или в отдалечени от населени
места райони преобладават зрелите
насаждения и обратно (за
гъстонаселените райони и изтощените
гори в тях). Възрастовата структура в
действителната гора е твърде
развообразна. Някои автори обясняват
това разнообразие, чрез минимален брой
типове криви за разпределение на
насажденията по класове на възраст. В
това разнообразие изпъкват 3 случая
А - равномерно разпределение на
залесената площ по класове на възраст
В - неравномерно разпределение с
преобладаване на млади и
средновъзрастни насаждения
С - неравномерно разпределение с
пребладаване на зрели и презрели
Съотношението прираст - запас в ДГ се
отличава от нормалната вследствие
неравномерното разпределение по
класове на възраст. Тук това
съотношение зависи от класовете на
възраст, а в нормалната гора зависи
единствено от ТС. Тези отношения в ДГ не
могат да се използват като норма за
определяне на размера на ползването в
гори тип В и С. Тук ползването трябва да
е съобразено с действителната структура
и състояние на ГФ.
Влияние на ТС - с повишаване на ТС се
увеличава общия запас, но върху
степента на това увеличение влияе
възрастовата структура. Слабо се
увеличава запаса при насаждения В и С.
При по-високи турнуси за сметка на
намаляване на експлоатационния се
увеличава относителния дял на
лесовъдския запас това означава че с
увеличаване на ТС ползването намалява.
Pn = 200/U%
76.в ксъответсвие с лесоустройствената
инструкци трябва да се извършат
периодичне проверки по изпълнение на ЛП
контрола се упражнява въз основа на
сключен договор м/у Агролеспроекти
централното горско ведомство катотая д-
ст се регламентира от указанията в
инструкцията и се осъществява по
разаработена за ецлта наредба за
авторски ндзор последния се провежда с
цел осигуряване на правилно изпълнение
на предвиденитне в проекта меропрития
при авторския контрол трябва да се
изясни кви са отклоненията от
проведаните мероприятия и и по чия
причина са . Контрола по изп на ЛП се
провежда по програма утвърдена от
централното горско ведомство, която се
утвърждава едновремено с изработвенето
на проекто плана на проектантската
организация. Директора на
АГРОЛЕСПРОЕКТ издаова заповед
посочваща отговорниците и времето през
коет ща са проведе автрския контрл.
Едновремено с представителя на
агролеспроект в контрола частват и
кмпетентн лица от ГС др. Проверава се
дали ас изпълнени всики меропр по
проектите ; как са изпълнени; затврдени
ли са новообявените защитени обекти;
рарзрешават се ново-възникналите техн
въпроси; проверява се документацията и
отчетнотстта как се водят. Най
съществените направления върху които
се извършва контрол са водени сечи в
торитге изалисяване. Т.е ползване и
възпроизводство
77. в практическата лесоустр д-ст има два
вида устройство : първоначално
устройство на горите на територията на
дадено ГС последващо у-во на същите
гори , след като е минал период от
предишното у-во. Пъэрвоначалното Л
приключва у нс 1959 г., след което се
преминаизцяло км последващо у-во на
горите - втноро трето и тн. Глана задача
на ПЛ е съствян на нов ЛП след като е
изтекъл срока на предишния. Задачите на
последващото у-во са 1.Да проведе
наова инвентаризация на ГФ, 2.да провери
изпълнението на проектирните от
предишното Л меропр 3. Да установи
грешките причините за тях 4. Да даде
оценка на прилаганите меропр 5. Да
установи по нататъчно развите на ГС и
да разработи меропр за следващия ЛП.
Времето м/у две последователни
устройства на дадено ГС се нарича
лесоустр период. При основното
последващо лесоустр в значеителна
стпен се повтарят съдържанието обема и
работите на първоначалното Л и с
становяват. Проомените в ГФ при
второстепенно Л вида и обема н работите
са значително по-малко в срвнеие с
първонач и сновно Л. У нас основни и
посл Л се извършват по често в резултат
на променящите се иконом условя, от
засилване дначението нйа гопрте и др.
Вида на лесоустр се определя от
инвеститора с технико-иконом задание за
проектиране. Материалите от предишните
Л се запазват и се води на отчет цялата
работа през лесоустр период.
Съдържание на работите при пордни
основни лесоустр - подготвмителни,
измерителн, таксацинни, проучватлни,
изследване резултти от минала стопанска
д-ст, обработка на информацията,
проектантски работи, съставяне на
Лесоустр проект.
23.Значение на теорията за нормалната
гора. Същност на моделите за
оптимални (целеви) гори
Това учение е най-добрата теория за ГС.
Има обаче абстрактен характер. Тя не
отчита действителното състояние на
гората,а точно то трябва да се вземе
предвид при решаването на всички
лесоустройствени въпроси. Тази теория е
статична система, позволяваща в
математическа форма да се изяснят и
формулират съотношенията между
прираста, запаса и ползването при строго
равномерно и неизменно разпределение
на насажденията по класове на възраст и
на тази основа да се обоснове
равномерно ползване.
Рационалното зърно, което се съдържа в
теорията за нормалната гора и към което
трябва да се стреми лесоустройството, е
чрез лесоустройствено проектиране да се
създадат условия за непрекъснато
подобряване на възрастовата сруктура на
действителната гора. Според Антанайтис
77 г. оптималната гора трябва да отговаря
на следните изисквания а)да осигури
нормална лесистост на даден природо-
икономически район б)гората в този раьон
да бъде рационално разпределена по
площ, а дървостоите оптимално
разместени в пространството в)видовия
състав, структурата и
производителността на дървостоите да
съответстват на климатично-почвените
условия и на предназначението на
гората;да съдействат за повишаване
производителността на месторастенията;
да бъдат устойчиви на вредни влияние.
Г)състоянието на дървостоите да осигури
дървесина за непрекъснато
увеличаващите се нужди от нея, а зрели
запас да има оптималнасортиментна
структура.
Необходимо е лесоустройственото
проектиране да се издигне на по-високо
равнище в качествено отношение. С оглед
на това в някои страни са предложени
оптимални модели , като таблици за
хода на растежа и производитеноста на
оптималните дървостои; математически
модели за оптимизиране на размера на
дърводобивното ползване; методики за
картиране на условията на месторастене
и за оптимизиране на видовия състав на
горите; прилагане на по-съвършенни
нормативи за интензивността на
отгледните сечи. Създаването на единна
система от модели и методики, насочени
към създаване на оптимална гора е
изключително важна задача.
18.Различие между турнус на сечта и
зрелост на гората
Изразявт се с еднакъв брой години (от
минали въпрос - схема на тополово
стопанство с ТС 12 години. Различията
са:
+ (съдържанието на понятията) З показва
определено състояние на гората, а ТС
изразява период от време за произв. и
добив на зряла дървесина.
+ (обекта на понятията) З се отнася до
отделни дървета или дървостои, а ТС з
определена еднородна съвкупност от
насаждени, пред които е поставена
обобщена задача за производство и добив
на дървесина.
+ (стопанската цел на понятията) Със З
се цели да се определи оптималната
възраст, при която дървостоя трябва да
се ползва съобразно с целта, а чрез ТС
се съгласуват изискванията на
потреблението с наличните природни
условия и със състоянието на
дървостоите в конкретната ГС единица.
+ (взаимна обусловеност на понятията) З
показва необходимата възраст за
производство на група сортименти, а ТС
характеризира скороста на главните сечи,
обусловена от необходимия срок за
отглеждан на зрели дървостои т.е ТС е
следствие, З е неговата причина.
+ (определеност на понятията) възраста
на З се проявява в период от 2-3 до 20-30
год.. ТС се изразява със строго определен
брой години.
19.Определяне турнуса на сеч. Анализ
на фактора
В практиката на ГС чрез ТС се реализира
цялата стопанска дйност по използване и
възпроизводство на горските ресурси. В
основата на определяне на ТС лежат
различните видове зрелости. Изборът на
конкретната З за основна е свързан с
поставянето на стопански и
производствени цели. При по
несъвършенни форми на организация на
стопанството производствените цели са
свързани главно с един ресурс, така
доминира значението на тази З, която ще
осигури в количествено и качествено
отношение на този ресурс. При по
съвършенни форми на организация
определянето на ТС се свързва с цял
комплекс от фактори-биологични,
екологични и икономически. Задачата е да
се осигури ефективното производство на
ком-плекса ресурси. С определения ТСсе
се узаконява възрастта на изсичане на
дървостоите. С избора на основна
зрелост завършва първия етап от
определяне ТС - То = Аосн.зр. (год),
където То е теоретичния ТС, а Аосн.зр. е
възраста на основна З, свързана с
поставената цел и Акол.з<
Аосн.з<Аест.з, ако горите са с чисто
промишлено значение за добив на едра
дървесина, за ТС взимаме ВТЗ, ако
искаме максимален добив на дървесна
биомаса за ТС взимаме ВКЗ. Тк е
конкретния ТС и Тк е >,<,= То, Тк = То + -
а или Тк= Аосн.з + - а, тоест при
определяне ТС водеща е поставената
зрелост; големината на отклонението а се
обуславя от цял комплекс фактори,
характеризиращи отделни страни на
средствата за производство в ГС.
Стойноста а не може да е по-голям от
периода на проявление на основната
зрелост. ТС не е неизменна величина - тя
се изменя с изменение на
зрелостите,които се изменят при
изменение на икономическите условия, на
състоянието на ГФ и т.н. Изменението в
ТС трябва да е сериозно мотивирано,
защото всяка промяна се отразява върху
стопанско-организаионното начало.
Байтин 74 г посочва мероприятия, които
биха довели до съкращаване на
производствения процес - внедряване на
бързорастящи видове; съкращаване на
възобновителния период; провеждане на
системни отгледни сечи в горите;
провеждане на мелиоративни
мероприятия; периодична оценка на
ефекта от провежданите ГС мероприятия.
В последно време се разкриват различни
особености на растежа, допринасящи за
усъвършенстването на базата при
решаване на ГС въпросите. Всичко това
ще доведе до необходимостта от
прилагане на диференциран подход при
определяне на З и ТС ( Михов 86)
20.Турнус на стопанство и особености
на изборната гора
Турнуса на стопанство е характерен за
изборната форма на стопанството.
Турнуса на сечта се проявява в гори
формирани от насаждения от най-млада
до зряла възраст. Тук ТЗ се определя по
отношение на целия дървостой, тъй като
всеки отделен дървостой е относително
едновъзрастен. Възрастовите различия
са не повече от 10 години при
нискостъблената форма и 20 при
високостъблената. Турнусът на
стопанството се проявява в
разновъзрастната гора. Тук ТЗ се отнася
до отделното дърво или поколение. При
сечищната форма на стопанисване въху
пределена площ се отсича целия
дървосто. При изборната форма се
отсичат само отделни дървета. Масата им се
възстановява от нарастването на останалите след
сечта дървета. В изборната гора няма значение
средната възраст. При извеждане на изборна сеч
таксационнит показатели (брой дървета, кръгова площ,
прираст, запас) се изменят. Значителното им
намаляване са дължи на изсичането на едроразмерни
дървета.
В резултат на естествения закономерен растежен
процес след определен период от време
разновъзрастния дървостой отново възвръща
първоначалния си облик. Следователно Турнус на
стопанството се изразява с периода през който с
изборната сеч се обхождат всички дървостои в
разновъзрастната гора, като отсечената гора се
възстановява от нарастването на останалите на корен
дървета.
Свободния турнус на стопанството -
при него им голяма свобода при
провеждането на сечите. Прилага се в
малки по площ но високоинтензивни
стопанства. Сечта обхожда гората в срок
минимум 1 година. Такава организация
обаче изисва да се сече от всяко насаждение не
повече от размера на годишния текущ обемен
прираст. Вследствие на това турнуса на стопанството е
5-30 години. Свободния турнус на стопанството се
прилага когато всичката дървесина се пласира.
Обвързан турнус на стопанството - тук
икономическите условия определят
използването на дървесина от
определени видове и с определени
размери (а при горния вид не е така).
Свързан е с екстензивно стопанисване,
обвързан е защото величината му се
определя от времето, необходимо за
нарастване на сечно зрелите дървета.
Определянето на турнуса на стопанството
се свежда до определяне на възрастите
на дърветата с най-малък диаметър и на
такива с най-голям, които се изсичат при
екстензивно изборната сеч. По тези
възрасти се определят и средните
възрасти на дървостоите, разликата от
които дава периода на ТЗ и турнуса на
стопанството. Метода е неточен, защото
дървета на една и съща възраст може да
имат различни диаметри,Възраста на
техническата зрелост се опр. по
формулата на Мартин A=a+dn/2, където А
е възраста на дървото от което може да
се получи даден сортимент, а е необходимия
брой
21.Нормалната гора. Методи за
определяне на нормалния запас
Нормалната гора - Учението за
нормалната гора се основава на принципа
за постоянност и равномерност в
ползването от горите. В ГС с нормална
гора трябва да се поддържа постоянен
запас, а ползването да бъде равнона
ежегодния прираст. Под нормална гора се
разбира съвкупността от дървостои на
територията на ГС обединени в една
форма на стопанството, отличаващи се с
равномерна възрастова структура, с
максимален обемен прираст, с един
турнус на сеч и стопанисвани по
предварително разработен план.
За да се превърне действителната гора в
нормална трябва 1.да се осигури
достигане на нормален (максимален)
обемен прираст 2.количеството и
качеството н нормалния прирст да донесе
най-висок постоянен доход. 3.нужно е
нормално пространствено разпределение
на насажденията по класове на възраст.
Методи за определяне на нормалния
запас - приемаме че нормалната гора с
състои от N на брой насаждения, всяко
едно с площ от 1 ха на възраст 1,2,3..А и
насажденията се ползват при турнус на
сеч U = 100 години. Нормалния запас ще е
сума от запасите на всички насаждения
Vn = V1+V2+…Va Нормалния запас за
всяко насаждение, ще се получи като се
умножи средния прираст по възратта на
насажденията.
Нормалния запас може да се получи и с
растежни таблици. Ако в тях запасите на
нормалните насаждения са дадени за
всяка година, от сумирането им ще се
получи нормален запас за гора, която има
толкова насаждения, колкото са годините
в турнуса на сечта
Формула на Преслер Vn = n(а+b+c+d/2)
+ - d/2 м3, където n са години в периода, a
е запаса при n годишна възраст, b при 2n
годишна , c при 3 n годишна, а d при 4 n
годишна, знака - е в начало на вегетация,
а + в края на вегетацията.
c
27 .Организация на терит
Отделите като постоянни стопански
единици в ГС имат многостранно значение
за провеждане на лесоустройството и за
водене на стопанска дейност в горите.
Разделянето на гората на отдели трябва
да бъде съобразено с физико-
географските особености на устрования
обект. Стремежа трябва да е насочен към
обособяване на отдели, включващи
площи без съществени различия в
растежните условия (с еднакви
изложения, еднаква конфигурация на
терена, без значителни вертикални
привишения, да се отчетат
възможностите за гравитация на
материалите при извоз, разположението
на пътната мрежа и др).
Начини за разделяне на отдели :
изкуствено ( прави се просечна мрежа,
гората се дели на правоъгълници, прилага
се в равнинни условия, недостатъка е че
се губи място от просеките) естествено
(границите са била, реки, долове, пътища,
туристически пътеки, далекопроводни
просеки, канали; отделите са с
неправилна форма; затруднява се
ориентацията; прилага се при планински
терени; трудно е) комбинирано -съчетават
се изкуствени и естествени разделителни
линии в зависимост от
физикогеографските условия - най често
се прилага този начин. Проекта за
разделяне гората на отдели отчита
всички условия, най-добре е да се
извърши върху карти с хоризонтали.
Според лесоустройствената инструкция
големината на отделите при сечищна
форма е 40-80 ха, а при изборната 5-25 ха
- отклоненията са до + - 50%. Важна част
при разделянето на гората на отдели е
номерацията им и закрепването върху
терена с трайни знаци., като се започне от
СЗ и се завърши на ЮИ част на гората.
Номерацията е последователна зацялото
ГС независимо от броя и разположението
на ГТУ. Границите на отделите върху
карта се очертават с плътна линия, на
двете и страни има срещуположни точки.
Граичните линии на терена се маркират с
гранични дървета, върху които на
височина 1,5-1,8 м се поставят по две
успоредни ивици от бяла и черна боя с
ширина 3 см. През 200 м по посока на
граничните линии се изписват номерата на
отделите. (Подробни указания са дадени в
лесоустройствената
инструкция.Разделяне на подотдели -
Пототдела е част от отдела с еднородна
лесовъдско таксационна х-ка. Става по
показателите:
Произход на дървостоя -има естествени
семенни, естествени издънкови и
изкуствени дървостои. Културите се
делят на склопени и несклопени
Състав по дървесни видове - чисти и
смесени, (смесени са когато единия вид е
10% от обема)
Етажност - прости и сложни
(двуетажните трябва да са с пълнота 0.3,
а разликата между средните Н да е над
20%
Възраст - насаждението се дели на в
различни подотдели, ако възраста на
дърветата е над 20г за високостъблените
и 5 за издънковите и бързорастящите
Пълнота - насажденията се обособяват в
различни подотдели, ако се различават с
пълнота над 0.2Бонитет - характеризира
количествената произв. на насаждението -
всеки подотдел да е с от един и същ
бонитет
Клас на сортиментност - всеки
подотдел да е с насаждени от един
класТип гора и тип месторастене -
разделяне по наклони, здравословно
състояние, ценни дървесни видове, ,
запас, среден диаметър, насаждения
около язовири, минерални извори и
др.инструно е раздел. АФС
1.Предмет, задачи , характер и методи
на Лесоустройството
Проблемите които трява да решава
лесоустройството са : възпроизводство
на ресурсите; създаване на ефективна
система за управление, стопанисване и
опазване на горите; разработване на
разнообразни технологии за добив
ползване, създаване на единна основа за
комплексна оценка на горите и на ефекта
от стопанската дейност в тях.
Обект на лесоустройството е отделното
ГС, представляващо основна, първична
единица в организационната структура на
ГС.
Предмет на Л е цялата дейност по
обосноваване на целите на ГС и
средствата за осъществяване на формте
на организация на ползване. Тази цел се
осъществява чрез разработка на проект
за организация и стопанисване на горите,
обхванати от едно ГС за 10 годишен
период от време - лесоустройствен проект
(краен резултат от дейността на
лесоустройството). При разработ-ването
му се ползват икономически, лесовъдски,
таксационни и др. работи.
Задачите на Л са : да изучи природните
услови и влиянието им върху състав,
растеж и производителност на горите; да
изучи икономическите условия в района и
отраслите с които се свързва ГС; да
извърши териториано устройство,
качествена и количествена оценка на ГФ;
да обособи структурата и обема на
видовета ползвания; да оцени ефекта от
мероприятията.
Връзката на Л е с науките Биология,
Геодезия, Икономика, Фотограметрия,
Лесовъдство и др.
Методология - методите са Исторически
(основават се наопита, логиката,
интуицията и ерудицията); Методи на
горската биогеноценология (гората
сложна биогеноценоза на която са
свойствени разнообразни закономерности,
чрез които човек може да насочва
процесите с целопределени стопански
резултати); Методи на моделирнето
(схематични - графики и
диаграми;математически - вектори,
матрици, уравнения и функции);
Математико статистически
(инвентаризация и научно опознаване на
гората- биометрията) Използват се и
други методи - на теорията на
информацията, на теорията на системите.
Методите се изучават най-добре с
внедряване на ЕИМ.
2.Цели на ГС и Лесоустройството.
Производствени фактори в ГС и
задачите на Лесоустройството
Целите на ГС се определят от характера
на производствените отношения.
Организацията и ръководството му се
осъществяват на онснова собствеността
на горите. Частната собственост върху
горите създава неблагопритни условия за
развитие на ГС.
Икономическите основи на Л у нас са
1.Собственост върху горите 2.Планова
система за развитие на ГС
3.Предоставените от държавата средства
за производство на отделното ГС.
Държавната собственост на горите е
основната икономическа основа на
нашето ГС. Национализацията е
звършила 1950г.
Особености на ГС: +разнообразните
продукти на горите+дълъг производствен
период+горите са предмет и продукт на
труда+ участие на природните сили в
производствения
процес+самовъзобновяването на
гората+малка концентрация на запасите
на единица площ+сезонност на работата.
Принципи за организация на горско
стопанското производство -
Исторически - това са принцип за
разширено възпроизводство (задължава
ГС да увеличава обема на производството
си), принципа за пропорцинално развитие
(планово провеждане на
лесоустройството в отделните ГС в
зависимост от интензивноста и времето
на предишното устройство на гората) и
др.
Специфични - принцип за непрекъснатост
на ползването (щом трябва непрекъснато
да задоволява потребностите на
обществото - производството трябва
също да е непрекъснато); принцип за
постоянство и равномерност в ползването
(едно време горовладелците искали
непрекъснат , равнмерен доход без да
влагат пари - така се ражда този принцип -
по късно капиталистическото стопанство
почва гороунищожителна д-ст, ресурсите
намаляват и така се ражда този принцип -
от буржоаз-ките учени лесовъди); принцип
за диференцирания подход
(лесоустройството диференцира
проиводствените цели и ГФ на страната
се разделя на групи гори - резервати,
защитни, курортни и т.н.); принцип за
многоцелево използване на горските
ресурси (за да се оплзотворяват
всестранно и равномерно горските
богатства необходими са по съвършенни
форми на организация на всички
стопански дейности свързани с ползване
и възпроизводство на ресурсите.
Принципа изходно начало при
разработването на тези форми. Примерно
не голи сечи, а смолодобив и тогав и др).
6.Същност и класификация на
лесовъдско - техническите форми на
организация на Горското стопанство
Същност - под форма на ГС се разбира
лесовъдски режим на стопанисване на
горските насаждения, осигуряващ при
определени природни и икномичски
условия - възможност за изпълнение на
пставените цел задачи. Разнообразието в
естествено историческите,
икономическите и техническит услови при
които се води стопанската дейност в
горите налоил създаването н различни
форми на опганизация на ГС
Класификация 1.По характер на
ползването - непрекъсната и периодична
2. По произход на насаждения -
високостъблена, нискостъблена и
средностъблена 3. По система на сеч -
сечищна (голосечна, постепенно-сечищна
и изборно-сечищна), изборна (екстензивно
изборна и интензивно изборна) 4. По вид
на сотименти - стопанство за едри и
стопанство за дребни сортименти. 1 и 4 са
в зависимост от икономическите услови
на района или страната, 2 - обособена е
въз основа на естественоисторическия
признак - произход на насажденията,а 3 по
технически признак, свързан пряко с
техниката и технологията при извеждане
на основните видове главни сечи в горите.
Тази класификация не е окончателна,
защото новите изисквния към
съвременното ГС , по нататъчното
засилване на специалните ползи от горите
и принципа за комплексно ползване на
ресурсите ще намерят отражение в
създаването на нови форми на ГС
3.Ролята на Лесоустройството в
системата на управление на Горското
стопанство
Отрасловия ГС план трябва да е в
съответсвие с изискванията на държавния
план. За нуждите н ГС управлението са
нужни технически разчети материали,
които се дават от лесоустройството.
Основа за управление на дейността в ГС
се дава от данни за състав на горите, за
дървесния запас, за сортимнтната и
възрастовата структура, за
съотношението между запас, прираст и
ползване. Цялата лесоустройствена
дейност по разделяне на гората,
инвентаризацията и и проектирането на
меропрятията по лесоексплоатацията и
естественото възпроизводство на горите.
Техническа основа за управление (за
планиране на ГС са данните и разчетите
отразени в лесоустройствения проект.
Поначало лесоустройствените работи за
горскостопанската единица се повтарят
през 10 години.Заедно с другите задачи
на Л тук влиза и задачата по контрола на
стопанската дейност за изминалия
период. Като съпоставя състоянието на
гората сега и преди 10 години,
лесоустроителя преценява доколко е
подобрено и с какви темпове се
подобрява. Ролята на Л при управление
на ГС би била пасивна ако то не внедрява
нови технологии и по ефективни и
природосъобразни методи на работа. ЛП
трябва да са научна основа на горско
стопанското планиране. Л. е крайно
необходим етап от планирането на
горското стопанство , то е първи етап по
набиране на данни и информация. Много е
важна връзката Лесоустройство -
планиране. Тя става все по тясна при
въввеждане на ЕИМ (сега в
АГРОЛЕСПРОЕКТ се създава отраслов
фонд на банка от данни за ГС на страната
на равнище насаждение). Възможностите
за усъвършенстване на връзките
лесоустройство - планиране - управление
са зависими от сложен комплекс от
биологични, технически, икономчески и
екологич-ни фактори. Необходимо е всички
те строго да се отчетат и задълбочено да
се опознаят взаимните влияния и връзки
между тях
7.Форми според характера на
ползването, произход на насажденията
и вид на сортиментите
Форми по характера на ползване от
горите - биват непрекъсната и периодична
- Непрекъснатата форма се появява в
ГС вкоито наред с постоянните грижи по
възстановяване и отглеждане на горите,
всяка година се провеждат и главни сечи.
Тоест стопанската дейност е насчена в
две направления - дърводобив и
дървопроизводство. При тази форма ГС
за неопределено дълъг период от време
(до 100 и повече години) главното
ползване с осъществява в различните
части на гората. Успоредно с изсичането
гарата се възстановява. Ако например на
дадена територия с площ 10 000ха
производствената цел се достига за 100
години, трябва да се организира
непрекъснато ползване на дървесина от
главни сечи - ежегодно да се изсичат и
възобновявт до 100 ха. Тази система има
много предимства (принцип за
непрекъснатост) и трябва да се поддържа
във всички наши ГС. Периодичната
форма се проявява когато цялата площ на
една гора се изсича за кратко време.
Дърводобивната дйност се повтаря когато
насажденията достигнат възраста за сеч
(частните гори у нас в миналото; някои
гори в СССР в миналото - но води до
реорганизация, защото се местят пътища
работници и съоръжения , селища,
училища,болници от едно място на друго).
Форми по произход на насажденията -
Високостъблена - насажденията са
израстнали от семена. Всяко дърво
участва само един път в
дървопроизводствения процес. На
изсечените площи израстват нови
семенни дървостои. Нискостъблена
форма - всяко отделно дърво да участва
няколко пъти в дървопроизв процес. След
сечта по пътя на издънковото
възобновяване новия дървостой заемащ
изсечената площ се възпроизвежда.
Високостъблената форма е по-стара;
прираста по височина, дебелина и обем,
кулминира по-късно; дървостоите са по
дълговечни, с мощни добре развити,
високи, прави и пълнодървесни стъбла;
насажденията са относително
едновъзрастни; стопанисването м изисква
диференциран подход при решаване на
въпросите на ползването и
възобновяването на гората. Тук се искат
по-специални познания и квалификация
( а при нискостъблената форма и голата
сеч не са нужни квалифицирани
работници). Високостъблената форма
дава възможност за рационално
използване на специалните функции на
гората (по дълговечната гора дава
възможност за засилване на водоохранни
и почвообразувателни функции). При
високостъблената е по богата
сортиментната структура -
нискостъблената е оправдана само при
нужда от дърва за отопление и при
бързорастящи видове при които
кулминацията при обемния прираст
настъва рано. Средностъблената форма
- у нас не се среща, целта е да се осигури
ДСД, ССД, ЕСД. Тук имаме два етажа.
Първия са семенни втория издънкови.
Втория се изсича през 30 години-два три
пъти, а първия веднъж на 60 години. На
първия етаж имаме ЕСД а останалите на
втория. Недостатъци на системата -
трудното и организиране, стопанисване и
подръжка.
Форми по вид сортименти -
стопанство за едри сортименти -
органзира се на ГС с преобладаващо
участие на насаждения от I до III бонитет.
Само тогава е оправдано произвеждането
на едри сортименти в големи количества.
Стопанство за дребни сортименти -
Прилага се при всички бонитети но е по
сполучлива при нископродуктивните
месторастения. Горскостопанското
производство при нея е насочено към
задоволяваненуждите на целлозно
хартиена, минна и др. п-сти. Дървостоите
тук се изсичат при много по-ниска въраст.
8.Форми според система на сеч.
Сечищна форма
Лесоустройството използва системите за
сеч като лесовъдско - техническа основа
за организиране на отделни форми на ГС
по този признак..Най старата форма е
екстензивно изборната (още в първобитно
време са отсичани единични дървета с
една или друга цел). По късно възникват
сечищните форми, като най -новата е
интензивно изборната. Главната разлика
между изборната и сечищните форми е
строежът на насажденията (при изборната
са разновъзрастни, а при сечищните
относително
едновъзрастни).ГОЛОСЕЧНА -
предимствата са простота, прегледност;
възможнст за пълно прилагане на
механизация. Дребносечищната - цели да
се постигне естествено семенно
възобновване чрез налет от семена от
съседни неизсечени дървостои (ширината
на сечищата е между 50 и 100 м).
Предимствата са естественото
възобновяване и възможността за
опазване на специалните функции на
горите. Едросечищната - концентрирана
гола сеч ( Коми АССР). Сечищата се
залагат шахматно през един отдел с площ
до 20 ха. Така се осигурява самосев от
съседни отдели, които се изсичат след 4-
5 години. Икономически тук имаме
стремеж към усвояването на стари и
престарели дървостои с отрицателен
обемен прираст. Средносечищна - това е
гола сеч на ивици с ширина 150-200 м.
Едро и дребно сечищната у нас не се
прилагат. ПОСТЕПЕННО-СЕЧИЩНА-най-
широко прилагана у нас ( в букови,
дъбови, смърчови, елови и белборови
гори). Пригодна за планински терени.
Целта е осигуряване на естествено
възобновяване чрез пълно използване и
регулиране на видовия състав и
постоянни грижи за опазване на подраста.
Лесовъдско техническата основа е
постепенната сеч. Сечта се повтаря 2-4
пъти върху една и съща площ.
ИЗБОРНО СЕЧИЩНА-лесовъдско
техническа основа тук е групово
избораната или котловинната сеч.
Възобновителния период тук достига 40
години, така че след сечта възникват
групи от разновъзрастни дървета , които
във вертикален разрез имат вълновидно
раздвижен строеж. Оправдана е във
високопланинските ни гори.
9. Форми според система на сеч.
Изборна форма
Лесовъдскотехническата основа тук е
изборната сеч, с която за определен
период се обхожда цялата площ на
стопанството и се изсича не целия
дървостой, а отделни дървета в
зависимост от техните размери, от
видовия състав и т.н. Определените
дървета се изсичат през целия период на
естественото взпроизводство на
дървесните ресурси. Тук се запазва
непрекъснатото влияние на дървостоя
върху почвата микроклимата. В резултат
на дългогодишното практикуване на
изборната сеч се създава разновъзрастна
структура. Екстензивно изборна-
лесовъдско-техническата и основа е
неправилната изборна сеч. Първоначално
се отсичат отделни дървета за
задоволяване на отделни потребности.
Постепенно започват да се отсичат само
зрели и здрави стъбла. Възобновяването
е естествено и непрекъснато.
Предимството е че не се изискват
средства и труд за възобновяванто (в
миналото е била широко застъпена в
Странджа и Източна Стара Планина в
дъбовите гори. Интензивно изборна -
практикува се правилна изборна сеч,
която има характер на главна, отгледна и
санитарна. Изсичат се различни категории
дървета. Първо зрели и здрави, второ
нежелани, от гъсти биогрупи и трето -
болни, стари и др. Обикновено се повтаря
на 10 години.
Предимства - най-пълно се използва
текущия прираст; максимално намаляване
на отпада гората запазва специалните си
функции гората е по устойчива на
абиотични и биотични повреди; по висока
производителност на ГФ; осигурява се
непрекъснато семенно възобновяване без
пари
Недостатъци - най-сложна и трудоемка в
лесвъдско отношение, повалянето,
първичната обработка и извоза са
свързани с предпазване на подраста; МД
е затруднена; транспорта също; нужни са
висококвалифицирани кадри; дървесината
е с по-ниски технически качества.
10.Същност и видове зрелости
Същност - Зрелоста на гората има голямо
значение при организацията на
стопанството. Разработено е учение за
горската зрелост, което има за задача
подробно да изясни същността,
проявлението и значението на това
понятие при стопанската дейност в горите.
С понятието З в ГС се изразява
определено състояние на отделни
дървета или цели дървостои, свързано с
естествените процеси на растежа и
развитието им; и с възможностите да
задоволяватконкретни изисквания на
стопанството за дървесина или други ГС
продукти и за полезните свойства на
гората.. Възраста когато това с-ие има
максимална стойност се нарича възраст
на зрелост. Говори се за зрелост на
гората но обикновено става дума за
отделни дървета или дървостои. В
лесоустройството можем да говорим за
най-различни зрелости - едни от тях са
свързани с растежни процеси, а други със
способност да задоволяват различни
потребности на обществото.
Пример : едно 20 годишно бялборово
насаждение може отлично да задоволи
изискванията на потребителите за дребно-
размерна дървесина, а н 120 за
едроразмерна - следователно зрелостта е
многопосочно и сложно понятие.
Класификация на зрелостите - Свързани
с естествен растежен процес
(възобновителна и естетвена); свързани с
дърводобивното ползване (количствена,
техническа, качествена, икономическа);
свързани с ползването на полезните
свойства на горите (защитна,
водоохранна, саниторнохигиенна,
рекреационна - курортна демек); свързани
с ползването на страничните горски
ресурси (горскоплодна, нектарна,
смолопродуктивна и други)
12.Количествена зрелст
Свързана е с динамиката в хода на
растежа по обем на насажденията и
затова таксационните проучвания и
измервания са основа за определянето и.
Критерии тук са закономерностите в
динамиката на текущя и на средния
обемен прираст на дървостоите с
изменение на възрастта. Това е
състоянието при което те имат
максимална производителност на
дървесна маса, изразен с максималната
величина на средния обемен прираст.
Възраста на количествената зрелост
настъпва около възрастта при която
текущия и обемен рираст на дърветата и
дървостоите се изравнят. Т е звързана с
период от време, а не с точно определена
възраст. Периода и е 2-3 години. У нас
Петков при семенен бял бор, смърч и
благун в зависимост от бонитета казва за
възрастите на количественат зрелост 50-
70-; 70-100; 60-110 (При семенен дъб от
първи бонитет е при 70 години, а за 4 ти
бонитет 110 години. Според Тюрин 1 ви
бонитет бял бор е към 70 години, а за 4 ти
80 години, за ела по таблиците на
Герхард за 1 и 4 бонитет е 100 и 130
години.). Встъпването на дърветата в
тази зрелост зависи от условията на
месторастене, дървесен вид, произход и
др. Икономичесото значение на тази
зрелост, е че трябва да служи като долна
граница под която не е целесъобразно да
се изсичат дървостоите. Тук се добива
максимално количество дървесина.
11.Зрелости свързани с естествен
растежен процес
Възобновителна зрелост - това е
състояние на дърветата и дървостоите
при което те в максимална степен
проявяват възпроизводителната си
способност, възраста при която настъпва
това състояние се нарича възраст на
възобновителна зрелост. При иглолистнте
има само семенна възобновителна
зрелост, а при широколистните има и
издънкова възобновителна зрелост. Тя
зависи от биологичните особености на
дървесните видове, от условията на
месторастене, от растежния простор и от
произхода. В резултат от комплексното
въздействие ВЗ настъпва по-рано или по-
късно. Тази зрелост настъпва след като е
преминала кулминацията вприраста по
височина, с това се обяснява и влиянието
на произхода н дървостоите. По-рано
настъпва при единичните дървета. С
подобряване на условията на
месторастене възраста на ВЗ се
увеличава към по-висока възраст,а също
така и при по висока склопеност.
Издънковата възобновителна зрелос
също зависи от тези условия, но тук
значение имат и здравословното
състояние на дърветата и поредноста на
главната сеч в нискстъбленото
стопанство. (ясени 70, издънкови дъбове
50)
Естествена зрелост - биологично
състояние на дърветата или дървостоите
при което те преминват в стадия на
значително от-слабване или прекратяване
на растежа им. Възраста при която става
това се нарича възраст на ЕЗ. Признаците
за настъпване на такава зрелост са
влошаване на състоянието и
прекратяване на жизнената дейност на
дървостоите и дърветете. Има силно
естествено изреждане и отмиране на
дървостоите. Текущия обемен прираст е
отрицателен (по малък е от годишния
естествен опад), което води до
намаляване на запаса на корен.. Възраста
при която настъпва зависи от мног
фактори - биологични осо-бености на
дървесния вид, условия на средата,
произход. Най дълговечни са кедрите и
семенните дъбови дървостои - 300 г,
ясени и бял бор 200. (Единични дървета
като байкушевата мура - над 1000 години).
При нашите условия ЕЗ настъпва по рано
при меките широколистни и при бързо
растящите видове. Семенните гори са по-
дълговечни. Определянето на възраста на
ЕЗ е много важна, тъй като тя уточнява
крайната възраст след която не е
целесъобразно дърветата да останат на
корен
13 .Техническа зрелост - същност,
числен критерий за настъпването и,
условия от които зависи
Същност - Тя отразява най-добре
връзката ГС производство - потребление.
Потреблението не се интересува просто
от производство на дървесина, а от
производство на дървесина с определени
технически качества. ТЗ е състояние на
отделните дървета и дървостои, при
което те съдържат най-голямо количество
от даден сортимент или група
сортименти.. Възраста при кото настъпва
това състояние се нарича ВТЗ. Докато
дадено дърво или дървостой има само
една възраст на количествен зрелост, то
то може да има няколко ВТЗ. ТЗ се
изразява абсолютно - по обема на
сортмента в м3/ха и относително като най
голямо процентно участие на желаната
дървесина, спрямо общо произведената
дървесина. За ВТЗ се определя тази
възраст при която абсолютния прираст по
обем на произвежданите сортименти
достиге максималната си стойност. Т.е
числения критерий за настъпването и е
максималната стойност на средния
обемен прираст. При бял бор I бонитет е
90 години. Условия от които зависи ВТЗ
+ размер на сортиментите поставени като
целна производство + услови на
месторастене + биологични особености на
дрвесния вид + произход на дървостоите
+ режим на прореждане.
Можем да намалим ВТЗ при понижаване
на пълнотата (бял бор 100 години -
пълнота 1 и 50 години - пълнота 0,6.
17. Турнус на сеч - същност,
икономическо и лесовъдско-
техническо значение
Същност - под ТС се разбира определен
период от време за производство и добив
на зряла дървесина, за възстановяване
на горските ресурси и за максимално
използване на полезните горски функции.
ТС изразява онзи период от време, през
който със сечта се обхождат всички
зрели дървосто, чиято маса се изсича и
се възстановява отново до състояние на
зрелост. Следователно с тов понятие се
обхваща целия стопански период, през
който на територията на ГС единицата се
изсичат наличните насаждения и на тяхно
място израства нова зряла гора.
Икономическо значение - с него се
характеризира и осъществява целта на ГС
производството - да осигури непрекъснато
ползване на зряла дървесина на основата
на единството мжду цикъла на сечта и
цикъла на възстановяване на гората.
Лесовъдско-техническо значение - ТС
разделя ГС на класове на възраст ????? .
Формират се млади, средновъзрастни,
дозряващи, зрели и презрели дървостои.
ТС разделя ГФ на експлоатацинен (зрели
и презрели дървостои) и
лесовъдски(останали групи)
Схема на тополово стопанство с турнус на
сечта - 12 години.
14.Методи за определяне на ВТЗ и ВКЗ
Методи чрез пробни площи - залагат се
в насаждения от даден дървесен вид и
бонитет с нормална пълнота но при
различна възраст. След пълни
таксационни измервания (кубиране и
сортиментиране) се изчислява редица от
данни за динамиката на средния обемен
прираст на изследваните дървостои.
Възраста при която той е максимален е
търсената ВКЗ. При ТЗ се изчислява и
среден обемен прираст на
интересуващите ни сортименти. Va = Vaк
/к и Za = Va/a , където а - възраст в
рамките на периода през който се очаква
да настъпи ВКЗ, Vak - обеми на
дървостоите от възраст а при к на брой
повторения; Za - среден обемен прираст
на дървостоите при възраст а. Броя на
повторенията к зависи от хомогенността.
За конкретните възрасти се осредняват
данните за обемите от принадлежащите
дървостои, по нататък се изравняват
графично или математично. На основата
на изравнените стойности на
количествения обем Vak се изчисляват
стойностите на средния обемен прраст
Zan. По тяхното съотношение се определя
ВКЗ. За да се определи ВТЗ ,
дървостоите се сортиментират. По
количествата на сортиментите достигнати
към определена възраст се изчислява
динамиката на средния обемен прираст по
сортименти. Метода е точен но по него
може да се определят ВТЗ и ВКЗ само за
наличния дървостой.
Методи чрез горско таксационни
таблици - за определяне на ВКЗ се
използват растежни таблици. Отделните
възрасти се приемат за хомогенни
насаждения. По динамика на текущия и
обемен прираст се определя ВКЗ. Това е
възраста на изравняване на двата
обемни прираста. Чрез такива таблици се
определя и ВТЗ. В случая таблиците
показват средната височина и средния
диаметър, общия брой дървета и общия
запас. Така се спестява теренната работа.
Периода за който се вземат тези данни е в
зависимост от дървесния вид и размер на
сортимента. По нататък работата е
свързана с последователното
сортиментиране на редицата от
насаждения от най-ниската до най-
високата възраст. Сортиментирането
става с помоща на сортиментни таблици
за единични дървета или за цели
дървостои. (определя се височинния
разред по диметъра и височината,
разпределението на дърветата става по
някаква закономерност, сортиментирането
може да е по таксационенначин - при
дървета и по проценти на дървостоите се
преизчисляват абсолютнит количества на
сортиментите
15.Значение и приложение на
зрелостите
Всяка зрелост е свързана с важни
страни на процеса по създавне,
отглеждане и използване на горите.
Значението им е много голямо по
отношение - организация на ГС
производство. Най-голямо занчение имат
КЗ и ТЗ. Те са в сновата на решенията
свързани с дърводобивноно ползване. С
ЕЗ се свързва възрста след която
дървостоя показва признаци на загиване.
Горната граница на издънковата ВЗ е от
съществено значение при изграждане на
нискостъблано стопанство. Качествената
и икономическата зрелост са свързани с
икономическото обосноваване на
ефективни режим н организация на
стопанството. Значението на зрелостите
най-добре се вижда от следната фигура -
Вляво от КЗ т.е към по-ниските възрасти
не трябва да се проектират главни сечи,
защото тогава дървостоите са в най-
активна фаза на дървопроизводство.
Вдясно от естествената зрелст -
дървостоите не само че намалят
производителноста, но и започва процес
на загиване. Текущия прираст става
отрицателен. Т.е главните сечи трябва да
настъпят преди ЕЗ. Между КЗ и ЕЗ се
намира позволената зона за главните
сечи. С увеличаване на дебелината на
сортиментите главната сеч се измества в
дясно. Когато искаме максимално
количество дървесна маса в съкратени
срокове - сечем при ВКЗ. При
висококачествена и едроразмерна
дървесина и в гори със спец.
предназначение сечем към ВЕЗ.
Оптималната възраст се определя след
анализ на комплекс от фактори. Основна
зрелост е зрелоста позволяваща
максимално постигане на целта.
16.Качествена и икономическа зрелост
Качествена зрелост - свързана е със
стремежа за подобряване на качеството
на дървесината произвеждана при
отглеждане на гората. Основен показател
на качествената зрелост е максималната
качествена цифра К, свързана със
стойността на единца обезличена горска
продукция, получена от отделнотодърво
или дървостоя. К = V1.C1 + …V5.C5 /V1 +
…V5, където V1 - V5 са обемите на
получените сортименти в м3, а С1-С5
цената за единица обем на тези
сортименти, лв (тоест С е ЕСД, ССД и
т.н.). Ако К се изчисли за дървостои с
различна възраст, възраста за която тя е
максималне се нарича ВКаЗ (Анучин77).
Ако имаме К1 -, К2, К3, К4, ако К3 е > К2 и
е < К4 то К3 е ВКаЗ
Икономическа зрелост - Нова по вид
зрелост в ГС- на този етап е най-
показтелна. Дефинира с като състояние
на дъростоя при което се постига най-
малка себестойност на 1 м3 дървесина,
т.е разходите за производство са най-
ниски. Примерно имаме една иглолистна
култура на 60-70 години. До 10 година сме
имали само разходи - за семесъбиране,
разсад, почвоподготовка,
залесяване,плвене, презалесяване.
Приходите ни са 0лв, по нататък имаме
разходи за отглеждане стопанисване и
опазване (20 година ) - приходи О лв. и
така до 50 година (пръскане, окопаване,
охрана, управлене и администрация) но н
50 години приходите и разходит са 0 лв
или Р10>П10; Р50 = П50 и Р60<П60. I
бонитетните борове достигат ВИЗ на 90
години, смърч 100г, семенни дъбове 100,
бреза и трепетлика 50 год.
28.Природни и икономически условия в
устройвания обект. Технологично и
екологично проучване
Природни условия - 1) Географско
положение и релеф - природните сили са
основни фактори за производсво на
дървесина и затова трябва подробно да
се проучат от лесоустройството.
Уточняват сеимето, местонахождението и
границите на ГС, посочват се
географските му координати,
характеризира се релефа посочва се най-
висока и ниска точка. Във всеки подотдел
се съставят таблици за разпределение на
дрвопроизводствена площ по НВ. Дават
се сведения за почвообразуващи скали,
водни течения и геолого-петрографска
карта 2) Климатично почвени условия -
установява се в коя климатична област и
район е ГС, след това
установявамегорскорастителни области,
пояси и лесорастителни зони. Климата се
характеризира с температурния и
валежния режим. Тези показатели се
дават като средни данни по месеци и
сезони. Обръща се внимение на темп.
амплитуди, валежи ветрове, снежна
покривка. Почвените условия се
характеризират по типове, подтипове и
разновидности. Уточнява се химичния,
механичния и химичния състав и на водно-
физичните свйства. 3) Типове
месторастения - извършват се по
пототдел едновременно с таксирането.
Чрез типа месторастене решаваме
въпроса по оптимален видов състав.
Основните компоненти на типа
месторастене са климат, почви и релеф.
Икономически условия - събират се
първо сведения за по голям район, а
после за района на ГС. Характеризират се
по-важните отрасли, лесистост и
териториално разпределение на големите
масиви, близост на големи предприятия,
главни потребители на дървесина,
капацитетите на заводите и
предприятията, взаимоотношения -
горско-селско стопанство. Прави се и
описание на пътища, транспортни
средства, състояние на съобщителни
връзки, правят се проучвания за горско
пътната мрежа и ако е нужно се
разработва проект за подобряването и,
събират се и сведения за
трудоспособното население
Технологични проучвания - извозни
пътища; степен на запазване на подраста;
количество нанесени повреди; наличие на
ерозионни условия; площ на млади
култури и насаждения, влошили
лесовъдско-таксационния си строеж в
резултат н неправилно проведени схеми; в
какма степен машиние и технолгиите са
съобразени с релеф и предназначение на
гори (от МД)
Екологични проучвания - създаване на
разновъзрастни гори, разширение на
участието на бързорастящи дървесни
видове, провеждане на санитарни сеи и
защита на гори, избор на устойчиви
дървесни видове.
Чрез проучванията най-ясно се виждат
връзките на Лесоустройството с другите
науки - екология, почвознание,
лесовъдство, таксация, фотограметрия,
Геодезия, Ерозия, икономика и планиране
и др.
Досегашно устройство и стопанисване -
Лесоустроителя е длъжен да посочи
всички грешки и слабости от миналата
стопанска деност, да се изясни причината
за тях, да бъде проучено ползването, да
се види дали е залесено с предвиденте от
лесоустройството оптимални дървесни
видове, дали са спазени сезонът и начина
на подготовка на почвата, проектираната
технология, гъстотата на залесяването,
процента на прихващане на културите.
Обръща се внимание и на проектираните в
миналото залесявания за създаване на
интензивни култури от бързорастящи
наши и чуждоземни видове.
29.Значение и задачи на
инвентаризацията на горският фонд.
Използване на аерофотоснимки
Задачи - 1)ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА
ГОРСКИТЕ ПЛОЩИ - определят се
граници на ГФ и на групите и категории
гори със създаване на горска снимка на
стопанството. Така се събира точна
информация за общата площ на земите и
за разпределянето им по категории (по
релеф, тип почва) 2)ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ
НА ДЪРВЕСНИТЕ ЗАПАСИ - прави
количествена и качествена оценка на
дървесните запаси, с оглед установяване
общия запас на стопанството на
териториалното му разпределение и
възрастовата и сортиментна структра на
запасите 3)ИНВЕНАРИЗАЦИЯ НА
СТРАНИЧНИТЕ ГОРСКИ РЕСУРСИ - това
е сартиране и оценка на страничните
ресурси 4)ОЦЕНКА НА МЕСТОРАСТЕНТА,
НА РАСТЕЖА И ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО -
оценка на типовете месторастения и
редица показатели, свързани с
лесовъдското и здравословно състояние
на горските насаждения - растеж и
развитие на дървостоите, вид и размери
на повредите в горите
Значение - без всестранното пручване не
е възможно да се организира, направлява
и провежда правилна, природо-съобразна
и обществено полезна дейност.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
18 ное 2021 в 18:01 студент на 41 години от София - Лесотехнически университет, факулетет - Факултет горско стопанство, специалност - Горско стопанство, випуск 2022
 
Домашни по темата на материала
Система за борба с болести и неприятели при културите пшеница,домат и ябълка
добавена от irinayonkova 06.02.2012
1
48
Подобни материали
 

Отглеждане на слънчоглед

12 май 2009
·
279
·
17
·
1,772
·
411
·
1

технология за отглеждане на слънчоглед за даден технологичен рарайон...
 

Обща характеристика на отглеждането на охлюви

07 фев 2008
·
616
·
17
·
2,809
·
622
·
4

Охлювите са едни от първите животни консумирани от хората. За това свидетелства голямото количество черупки или части от тях, намерени в разкопките,които показват, че още пещерните хора са се хранели с охлюви...
 

Екологични рискове и екологична безопасност на стопанската дейност

27 фев 2006
·
1,370
·
11
·
3,776
·
430
·
1

През последните две столетия страните от Северна Америка и Европа съществуват в условията на пазарна икономика. Добре са известни достойнствата на този тип стопанство ефективно използване на капитала, работната сила и други “фактори на производството” ;
 

Зайцевъдство

01 ное 2006
·
1,216
·
28
·
5,683
·
651
·
2

Системи за отглеждане, хранене и методи за развъждане в месодайното зайцевъдство.
 

Жътварка (хедер)

08 ное 2006
·
184
·
4
·
1,031
·
215
·
2

Изпитна тема за държавен изпит при завършване на профилирани гимназии или ВУЗ по аграрно стопнаство.
1 2 3 4 5 » 11
 

Лесоустройство - пълен комплект теми

Материал № 42513, от 08 окт 2007
Свален: 1,271 пъти
Прегледан: 1,164 пъти
Качен от:
Предмет: Селско стопанство
Тип: Тема
Брой страници: 5
Брой думи: 12,734
Брой символи: 119,221

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лесоустройство - пълен комплект теми"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения