Големина на текста:
Самота и свобода в поезията на Хр. Ботев
Увод: Творчеството на Ботев като културен мост между възрожденския и
модернистичния етап в българската литературна история. Възрожденски е
тематичният репертоар на Ботевата поезия, а предмодернистичен, т.е.
откровено индивидуалистичен, е начинът, по който идеите на Българското
възраждане са осмислени и преживени в нея и чрез нея. Оттук произтича
видимото усложняване на представите за самотата и свободата в творбите
на Ботев, като и оригиналното тълкуване на тяхната взаимовръзка.
Теза: В поезията на Ботев самотата и свободата са нееднозначни понятия,
които се полагат в особени смислови отношения. Самотата е състояние,
което произтича от опита на Ботевия човек, надраснал своето време, да
отстоява личните си ценности и правото си на самостоятелен житейски
избор, пък бил той и избора на смъртта в името на една възвишена кауза –
национална или общочовешка. В този смисъл самотата е смислово равна
на свободата - тя е знак за постигнатата вътрешна освободеност на човека
от всичко старо и сковаващо духовните му сили, от всичко, което му пречи
да реализира своя вътрешен потенциал.
Схващана като национален или общочовешки идеал, свободата у Ботев
изисква колективно съпричастие, групова отдаденост, всеобща активност и
готовност за саможертва. В такъв контекст самотата се поражда от
липсата на очакваното у другите, от съзнанието, че те не са достигнали
до разбирането за свободата като национално и общочовешко благо, чието
отвоюване налага отказ от всичко лично, дори и от живота.
За да събуди ,,любов жива за свобода” у заобикалящите го, поезията на
Ботев изписва подвига на изключителния като достоен за подражание и
възхвала. Саможертвената смърт в името на свободата е видяна и
внушена като най-висша проекция на преодоляната самота. Да бъдеш
помнен с делото си, да се вградиш в колективната памет според Ботевата
поезия означава да си винаги с живите и те да са винаги с теб, т.е. да
постигнеш абсолютното сливане на временното и индивидуалното с
вечното и общочовешкото.
Аругументация:
,,Майце си” – неуспешният опит на лирическия човек да отхвърли родово-
семейния модел на съществуване и да реализира себе си като автономна
личност. Желанието да се докаже като самостоен индивид, способен да
живее пълноценно далеч от домашния свят, води героя до самота и
вътрешна опустошеност. Тук самотата е следствие на самонадценяването и
наказание за него. Героят на Ботев достига до трагичното прозрение, че в
търсене на личната си свобода е изгубил себе си, защото именно връзката с
дома и майката е основа на неговата духовна самоличност. Затова и във
финала на творбата крахът на индивидуалния проект за съществуване
намира израз в мечтата за завръщането смърт в обятията на майката. То
1
отменя самотата, но и постановява невъзможността на героя да реализира
себе си като самостойна, т.е. преодоляла гравитацията на дома, личност.
Ако в ,,Майце си” самотата се поражда от усещането за изгубената
духовна близост с майката, единствено способна да го разбере и утеши,
то в ,,Към брата си” отношението ,,самота – свобода” е изтълкувано по
нов начин. Сега самотата на лирическия аз произтича от липсата на
идеологически партньор и съмишленик.
,,Към брата си” – мъчителна изповед на самотния родолюбец, който не
среща разбиране дори и у онзи, когото счита за близък /било по кръв, било
духовно/. Стихотворението говори за страданието, дошло от
неразбирането на околните, от тяхната глухота за ,,плача на народа”.
Текстът рязко сблъсква Аза и другите, съчувстващия и безчувствените,
разбиращия и ,,глупците неразбрани”. Той изплаква болката от това да си
различен, което те обрича на самота и отхвърленост. Усещането за
страдалческа самотност е подсилено от мотива за разпнатата душа,
разкъсвана между любовта към отечеството и омразата към профаните.
Героят на Ботев си дава сметка, че омразата е емоционално изхабяване,
себепогубване, но сякаш не може да я овладее. Единствената надежда за
него е очакваното съчувствие на брата, към когото е насочено отчаяното
му признание. Финалът на творбата обаче отхвърля и тази надежда: ,,пък и
твойта й душа няма/ на глас божий – плач народен!”. Мотивът за народния
плач, който не среща отзив и съчувствие е вариант на мотива за ,,гласа в
пустиня”. Така се подсказва темата за самотата на страдащите народ и
родина, доразвита в ,,Елегия” и ,,Обесването...”.
Сюжетът за самотата на страдащия родолюбец е разгърнат и в
стихотворението ,,В механата”, което поставя болезнения въпрос за
разрива между слово и действие, между юначество и пиянски бабаитлък. В
него бездействието, прикривано зад пиянско фразьорство, се тълкува като
ужасяваща проява на аморализъм и бездушие. Финалът трансформира
самотата на неразбрания в душевно самоубийство, в своеобразно
самоизземване от света чрез потъване в безпаметството, което носи
пиенето.
В ,,Към брата си” и ,,В механата” свободата изглежда непостижима,
защото тя не е осъзната от другите като висш екзистенциален хоризонт –
индивидуален и колективен. За да бъде тя постигната, трябва всеки да
преживее своето вътрешно прераждане от роб в свободен човек. Именно
неслучилата се духовна промяна у другите довежда до крайност усещането
за самота, изолация и отчаяние у Ботевия лирически аз. Това усещане се
прокрадва и в ,,Моята молитва” – съкровена изповед на самотния сред
околните човек, на онзи, който е отхвърлил масовите представи за
ценностната подредба на света. В него обаче се прокрадва и нещо друго –
отпадането от света на ,,другите” не се преживява в параметрите на
трагическото и безнадеждността. Лирическият аз е зареден с вътрешна
2
увереност в правотата на своите възгледи и избрания от него път – служене
до смърт на свободата. Тази увереност се открива и в
стихотворението ,,Делба”, което може да се чете като своеобразно
дописване на ,,Към брата си”. В него абсолютната самота на аза е вече
преодоляна чрез намерения идеологически съмишленик и духовен
побратим.
,,Делба” говори за избрания път на героичната саможертва и за
решимостта на ,,братята по чувства” да го извървят докрай. Развита е
темата за революционния аскетизъм, т.е. за отказа от всичко лично, за
стоическото понасяне на лишенията и бедността в името на високата цел –
свободата на отечеството. Сега обаче мъките на подобно живеене са
облекчени, защото са споделени. Идейната сроденост на душите ги прави
по-силни, зарежда ги с енергия, помага им да отстояват себе си срещу
,,хорските укори” и ,,присмеха глупешки”. Сблъсъкът с профанния свят не
предизвиква онова усещане за самота и неразбраност, което измъчва
лирическия аз от ,,Към брата си”. Той вече е не единичен избор, а обща за
двамата житейска позиция. В края на творбата се появява мотивът за
героичната смърт, метафорично определена като ,,последна делба”. Тя е
върхова проява на преодоляната самота в споделения миг на
себеотричането в името на свободата.
Поемата ,,На прощаване” подхваща и доразвива посланието на
,,Делба”, като преосмисля темата за самотата и страданията на
напусналите родния дом. Сега, за разлика от ,,Майце си”, скиталчеството
пряко е обвързано с идеята за моралната непоносимост на робството и
решимостта то да бъде отхвърлено. Затова и мъките на безприютното
лутане ,,по тая тежка чужбина” се възприемат по нов начин – те са
неизбежното и необходимо изпитание на героичните качества, своеобразна
подготовка за върховния миг на смъртта саможертва. И тук присъства
мотивът за неразбирането - ,,нито пък слушай хората,/ дето ще кажат за
мене/ ,,нехранимайка излезе”. Но той вече не е водещ, защото е заличено
някогашното противопоставяне ,,един срещу всички”. Сега съдбата на
лирическия герой е представена като съдба и на други /чрез формата на 1
л. мн. ч./, готови да се жертват за българската свобода.
В ,,На прощаване” страданията на безродото скитане ,,по тая тежка
чужбина” са отменени чрез героичното завръщане, призвано да донесе
свобода на сънародниците. В Ботевата поема преодоляната самота по
особен начин е свързана и с темата за героичната смърт, която е и израз на
постигнатата абсолютна свобода - свободата да умреш, надмогнал
робските инстинкти и страхове. Тя е смърт ,,пред дружина”, смърт
нагледа, демонстрация на смелост, себеовладяност и духовна сила. Но тя е
и своеобразно послание към другите, към идните поколения, към цялата
нация. В този смисъл въобразената от аза негова героична смърт отхвърля
всяко допускане за самотност – в последния си миг той ще огласи
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Самота и свобода в поезията на Хр. Ботев

Творчеството на Ботев като културен мост между възрожденския и модернистичния етап в българската литературна история. Възрожденски е тематичният репертоар на Ботевата поезия, а предмодернистичен ...
Изпратен от:
Ивайло Петков
на 2009-12-24
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
161 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
моля помогнете!!спешно е!!!
добавена от anna62204 01.12.2016
0
10
моля помогнете!!спешно е!!!
добавена от anna62204 22.11.2016
0
16
моля помогнете ми ??? спешно е за утре ????
добавена от elis_chetalbash 30.03.2016
0
5
Кой е създал нашите букви
добавена от tatiana.tabakova 10.09.2018
3
6
Шеста песен срещата на Хектор с Антромаха.
добавена от ellie7719195 22.11.2017
1
16
 
Онлайн тестове по Литература
Българско Възраждане
тематичен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците. Съдържа въпроси с един верен отговор.
(Много лесен)
18
1
1
2 мин
10.08.2020
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Вариант 1 на обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов. Въпросите имат само един верен отговор.
(За отличници)
20
13.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Самота и свобода в поезията на Хр. Ботев

Материал № 424418, от 24 дек 2009
Свален: 161 пъти
Прегледан: 314 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 34
Брой думи: 6,896
Брой символи: 58,264

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Самота и свобода в поезията на Хр. Ботев"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
151 6

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
78 6

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения