Големина на текста:
Филип Димитров
ПЪРВО ПРАВИТЕЛСТВО НА СДС -1991 -1992Г.
През 1991г. Това е годината в която основните международни институции на
Източния Блок – СИВ и ОВД в които членува България се саморазпускат. И в двата случая
България е неподготвена за случая – в първия - загубата на защитния чадър на Варшавския
договор не е заменена с никаква концепция за национална сигурност, а в другия защото
огромна част от икономическите връзки на България със страните от СИВ. /Търговския
оборот на страната само със СССР е 60 % от общия дял/ На 29 януари 1991г. България
получава статут на най – облагодетелствана нация от САЩ а по късно и от Западна Европа.
Външната преориентация е изместена към другия полюс на гео политическата ос. В същото
време Съюзния договор със СССР изтича през 1992г. и ако парламента не приеме специално
решение до 4 август 1991г., той автоматически ще се поднови за срок от 5 години.
Присъствието на военни клаузи в договора карат президента Желю Желев да предложи
денонсиране на договора, което е направено на 1 август 1991г. след гласуване на ВНС. Така
България със закон се отказва от съюзните си отношения със все още не разпадналия се
Съветски Съюз. Това става малко преди опита за консервативен преврат в Москва от 19 – 20
август, който в крайна сметка довежда до разпадането на СССР в края на годината, и появата
на неговото място на все още неясната структура Общност на независимите държави /ОНД/
Един американски дипломат изказва мнение за Българската външна политика по това
време ,, Никоя страна от Източна Европа не ухажваше Съединените щати по –
прилежно от България, която изостри собственото си положение на несигурност, чрез
отказ да поднови пакта за сигурност със Съветския съюз точно преди Московския пуч”
Clyatt, O. W. Bulgaria s Quest…,
Вторите демократични избори в България се провеждат по чиста пропорционална
система, тъй като надделява виждането, че в бъдещия парламент трябва да намерят място
повече политически партии, които да изразяват различни обществени позиции. Бариерата за
влизане в парламента остава 4%. Предизборната кампания е много остра, атаки се разменят в
бившите съюзници от СДС, СДС – движение залага на утвърдените вече символи – синия
цвят, идентифициращ организацията с европейските структури(знамето на ЕС също е синьо),
вярата в историческата мисия е изразена и в предизборния лозунг „СДС е обречен да
победи”. БСП се опитва да намали изолацията си, като формира коалиция заедно с още 13
организации, повечето от които нямат никаква собствена тежест. От тези избори БСП добива
1
облика на партия, която може да бъде използвана като ракета носител за амбициозни лидери
на малки организации.
На 13 октомври 1991г. в България се провеждат парламентарни избори при което
достъп в парламента получават само три партии.( въпреки че международните наблюдатели
са очаквали един пъстър парламент с много повече гласове) Българите дават гласове само на
двата полюса – червения на БСП и синята на СДС, към които трябва да се добавят и
сигурните гласове на етническите турци за ДПС. Изборната победа е за СДС, но която е
само с процент и половина пред втората БСП.
На 8 ноември 1991г. лидера на СДС, Филип Димитров съставя самостоятелно
правителство след като получава парламентарната подкрепа на председателя на ДПС Ахмед
Доган.
Резултатите от изборите на 13 октомври 1991г. отново изненадват
наблюдателите.очакването на пъстър парламент не се сбъдва. Получените гласова дават
достъп да 36 НС само на 3 политически сили, които успяват да прескочат 4%-та бариера.
Причината не е това, че българите дават гласове само за двата полюса – червения на БСП и
синия на СДС, към които трябва да се добавят и сигурните гласове на етническите турци за
ДПС, а защото гласовете се разпиляват между твърде много партии, че нито идна от тях на
успява да прескочи бариерата. Спорове около депутатските листи пречат на обединението на
умерените от СДС- Център СДС- Либерали и въпреки че сборът от получените от тях
гласове надхвърля 6% от общия брой, поотделно те не влизат в парламента. Всъщност една
четвърт от гласовете на българите не намират парламентарно представителство, а са
преразпределени между трите по-големи партии.
В създадената обстановка не предизвиква особена изненада изборната победа на
твърдото ядро на СДС, което получава 34,36% от гласовете на 110 депутати от общ брой 240
на обикновеното НС. СДС става първа парламентарна сила, но няма абсолютно мнозинство,
което го прави зависим при съставянето на правителството. БСП остава втора с 33,14% от
гласовете и 106 депутати и ако може да се говори за изненада, тя е твърде минималната
загуба само от процент и половина. На трето място излиза ДПС със 7,55% и 24 депутати.
Показателно за политическата криза и неприсъствието в 36 НС на такава традиционна и
стара българска партия като БЗНС. След вторите демократични избори право да управляват
получават новите политически сили, но вместо да се съобразят с минималната си преднина и
да потърсят по-широко сътрудничество, крайните на СДС декларират, че това и победа „с
малко, но завинаги”.
На 8 ноември 1991г. лидерът на СДС Филип Димитров съставя самостоятелно
правителство след като получава парламентарната подкрепа на председателя на ДПС Ахмед
2
Доган, без да поиска ангажирането му в управлението. Първата причина за това е все още
нерешеният въпрос с конституционността на ДПС (чл.11,ал.4 на новата конституция
забранява партиите на верска и етническа основа), живи са и подозренията на българите към
външната зависимост на ДПС(тези нагласи характеризират както привържениците на БСП,
така и на СДС), не са забравени и думите на Доган, че ”пътят на България към Европа
минава през Босфора”. Другата причина се крие в нежеланието на Доган да се ангажира в
управлението при дълбоката криза, което му запазва свободата за критика и за маневри. Не
бива да се забравя също така че електоратът на ДПС, въпреки своята дисциплинираност, все
пак предимно от селските области, където се извършва болезнената аграрна реформа и е
започнало ликвидирането на нерентабилна местна промишленост, която обаче е давала
поминък на много хора.
В началото на 1992г. в България са проведени и първите преки президентски
избори. СДС номинира за президент Жельо Желев, а за негов заместник – съратничката му
от десидентското движение Блага Димитрова, докато БСП продължава тактиката си да не
излиза със собствени кандидатури, а да търси по-широка обществена подкрепа.тя залага на
независимите кандидати – левия безпартиен Велко Вълканов за президент и защитник на
човешките права и един от създателите на СДС Румен Воденичаров за вицепрезидент.
Очакванията, че Желев ще спечели изборите още на първия тур не се сбъдват, налага се и
втори, в който с малка преднина пред подкрепяния от БСП тандем се избрани Желев –
Димитрова. Изненадващо за българските политици около 17 % от гласовете на първия тур
получава почти неизвестният български емигрант Жорж Ганчев. С експлозивните си
послания той се обръща към онези българи, които са разочаровани от двете основни
политически сили, предлага им мечтата за българския успех по света, за възможността всеки
сам да спечели позиции и богатство . силно полулистическата предизборна кампания на
Жоро Ганчев, гарнирана с националистически елементи, отговаря на настроението на много
маргинализирани българи. Явлението Жоро Ганчев не е уникално за страните в преход,
подобна роля в първите президентски избори в Полша играе Станислав Тимински, но за
разлика от Полша, където Тимински проблясва и изчезва, Жорж Ганчев остава като
балансьор в българската политика и през следващите години.
С прекия избор на Жельо Желев за президент на бившата опозиция в лицето на
общонационалното движение СДС получава всички основни държавни постове.
На 13 октомври 1991г. паралелно с парламентарните избори са избрани и органи
на местната власт, които дават предимство на СДС. Контролът върху всички власти в
България създава благоприятни възможности да започнат обещаните радикалните
преобразования в икономиката и в обществото.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Правителствата на Филип Димитров и Любен Беров

Първо правителство на СДС - 1991-1992г. През 1991г. -това е годината в която основните международни институции на Източния блок – СИВ и ОВД в които членува България се саморазпускат. И в двата случая България е неподготвена за ...
Изпратен от:
MELISSA
на 2009-12-22
Добавен в:
Доклади
по Политология
Статистика:
91 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
2
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Правителствата на Филип Димитров и Любен Беров

Материал № 424135, от 22 дек 2009
Свален: 91 пъти
Прегледан: 76 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Доклад
Брой страници: 15
Брой думи: 3,216
Брой символи: 28,770

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Правителствата на Филип Димитров и Любен Беров"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала