Големина на текста:
Нравственост и безнравственост по пътя към висшето общество
(Романът „Дядо Горио„ от Балзак)
Оноре дьо Балзак е един от най-ярките представители на социалния реализъм. Неговите
творби са подчинени на намерението да съберат „основните елементи на живота” и
анализират „скрития смисъл на огромния сбор от лица, събития и страсти, като
изследват отношенията човек, общество и време.
В своя роман „Дядо Горио” Балзак е отразил най-характерната черта на епохата (30-те
години на XIX век)-жаждата за власт и успех в обществото.Страстите на различните
герои в романа се движат до пълно обсебване-изродената в своята крайна
себеотрицателност бащинска обич на дядо Горио,до липса довеждаща до безразличие
–Поаре.Има и „по-умерени”проявления- Йожен дьо Растиняк с желанието му да се
впише във висшето общество на Париж.Вотрен като изразителна воля за живот по
собствени правила и графиня Дьо Босеан и нейният култ към любовта.Останалите
персонажи са подчинени на общата страст-парите.Изключение прави Викторин,защото
липсата на пагубен стремеж не я лишава от индивидуалност,а откроява чистотата и
непорочността на духа й.Тя е разкрита като идеалната дъщеря,способна да обича нежно
и с постоянство отреклия се от нея баща.
В творбата Вотрен е опитният познавач,който анализира законите на времето,предлага
щедрата си подкрепа на Йожен и го подтиква по вече избрания път.Вотрен формулира
и нравственич кодекс на своето време: „Няма принципи ,има само събития ;няма
закони,а само обстоятелства;изключителният човек се приспособява към събитията и
обстоятелствата,за да ги ръководи.”Макар че от време на време мистичната мъгла
около него се сгъстява и той ни заприличва на Сатана,в един миг личността му е
разкрита и всички узнават ,че Вотрен е бивш каторжник ,който продължава да живее
извън закона.Интересно е,че разкритието не шокира останалите пансионери.Те по-
скоро съчувстват на Вотрен и наказват с изгонване своята съквартирантка г-ца
Мишоно,която го е издала срещу заплащане.Сякаш всички усещат ,че света в който
живеят ,престъпността не може да бъде грях ,защото е въведена в норма на поведение.
В центъра на повествованието на романа е бащината трагедия на дядо Горио.Неговата
съдба е показателна за идейния замисъл на твореца.Дядо Горио е бивш фабрикант на
фиде и макарони.Toй натрупва богатство благодарение на своя труд и находчивост в
смутните времена около Великата френска буржоазна революция,но ги пропилява,за да
задоволи капризите на дъщерите си – Анастази и Делфин и за да им осигури изгоден
брак във висшето общество.Обожанието към дъщерите му е сляпо и става причина за
разоряването и смъртта му.До вечното си жилище е изпратен от двама студенти и един
слуга, признателен за получаваните бакшиши.Героят- олицетворение на
бащинството ,на смъртния одър разгадава причините за разгромения си живот и за
поведението на дъщерите си: „Вината е моя,аз ги научих да ме тъпчат!” В блуждаещото
болно съзнание се пораждат и обвинителни слова срещу устройството на обществото:
„Парите всичко дават на човека, дори дъщерите му”. Почти неразговарящият старец,
неотвръщащ и на най-хапливите думи, отправени към него в дома Воке, преди смъртта
успява да изрази душата си чрез словото. Чрез признанията в граничното състояние
между живота и смъртта е разкрит и основният проблем в човешката и обществената
съдба-парите. Отношението към тях обуславя характера на човека и дава облик на
времето и събитията. В смисловото поле на романовите внушения краят на дядо Горио
е изходната точка за бъдещето на Растиняк. Образа на младия студент по право е
изграден сложно и противоречиво. Той идва в Париж, за да следва, но бързо изоставя
учението-пътят на науката е труден и не гарантира преуспяването, към което се стреми.
За разлика от образа на дядо Горио, който в хода на романа не търпи развитие, младия
студент бавно се променя под въздейстието на своите учители и във връзка с целите си.
Без съмнение, Йожен притежава много положителни качества-умен е, чистосърдечен,
има съхранена чувствителност и съвест. Към семейството си героят храни топла
привързаност. Амбицията да успее минава през различни етапи. Първоначално той
съвсем искрено вярва, че със собствени сили и способности ще се издигне и ще
заслужи богатство и чест. Но парижкото общество му дава други примери. Той разбира
цялата несъстоятелност на понятия като почтеност, доброта и съвест, като гледа
съдбата на Горио, поведението на дъщерите му, като слуша уроците на каторжника
Вотрен и съветите на мадам дьо Босеан. Героят е примамен от разкоша на парижките
пиршества, който контрастират с жалкия и гнусен пансион на мадам Воке. Студента е
раздвоен между дядо Горио и дъщерите му, между високия свят на парижката
аристокрация и света на провинциализма, между плана за забогатяване на Вотрен и
плановете за бъдещето му на мадам дьо Босеан. Растиняк се убеждава , че във висшето
общество цари безнравственост и коравосърдечие ,измама и
безскрупулност.Постепенно героят разбира ,че няма да се опази чист в „блатото
Париж”.Пределното разочарование, до което достига Растиняк ,е на финала,когато
дядо Горио ,изоставен от дъщерите си в безчовечна бедност, умира самотен в празната
стая на тавана на дома Воке, а Анастази и Делфин отиват на пищен
бал.Безчувствеността на двете дъщери е чудовищна.Прозрението в думите на
Бианшон:”Колкото и лоши неща да ти разправят за висшето общество,вярвай ги!”, е
израз на горчиво примирение пред цената която трябва да плати,за да се изкачи до
върховете на това общество.Той разбира ,че моралът и справедливостта ,добротата и
почтеността са неосъществими в свят , в който властват парите и цинизмът.Неговата
последна реплика в романа е предизвикателство към Париж: „А сега ще видим: аз или
ти! ”Това сякаш ще е отмъщение за бедния Горио , и доказателство за собствената му
сила.Младежката чистота ще трябва да се пожертва в името на успеха. В този момент
момъкът окончателно е скъсал с илюзиите си, с наивната юношеска вяра , че успехът е
възможен с труд и честни усилия.Това е мигът на новото раждане на героя-
самоуверен,амбициозен и безкомпромисен светски човек. Дал първите жертви пред
олтара на богатството-братската си обич и признателност към семейството,юношеската
любов към суетната Делфин,героят изгубва вярата в благородството и
състраданието.Попаднал в парижките салони,Растиняк с огорчение разбира ,че там
животът е мрежа от греховни съблазни,че зад примамливия разкош на салоните стои
груб материален интерес,че бляскавият лукс е платен с безсъвестни подлости.
Чрез своите герои Балзак постепенно ни убеждава ,че парижкото общество се състои от
два коренно различни свята : свят на живеещите в нужда – обитателите на пансиона
„Воке”,принудени са броят всяка стотинка , и бляскав свят на модните салони,в който
един тоалет струва хиляди франкове и властват отчуждението и омразата.Ако все пак
има нещо общо между тези светове , то е ,че и в единия , и в другия ,всичко се измерва
с пари.И пак само парите могат да събудят в душите на хората силни чувства, а всичко
останало се посреща със студено равнодушие.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Нравственост и безнравственост по пътя към висшето общество (Романът „Дядо Горио„ от Балзак)

В своя роман „Дядо Горио” Балзак е отразил най-характерната черта на епохата (30-те години на XIX век)-жаждата за власт и успех в обществото.
Изпратен от:
andonova90
на 2007-10-04
Добавен в:
Теми
по Западноевропейска литература
Статистика:
1,300 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Дядо Горио

17 дек 2007
·
566
·
6
·
1,351
·
526
·
1
·
1

Описание на героите в Дядо Горио от Оноре дъо Балзак.
 

Оноре дьо Балзак (биография)


Балзак е една от най-внушителните фигури не само във френската,но и в цялата европейска литература от XIX век.
 

Илюзията на Дядо Горио - кръстопът на чувството и разума

02 май 2006
·
3,417
·
3
·
959
·
259
·
2
·
5

Великият френски писател Оноре дьо Балзак (1799-1850), обзет от самочувствието на гения, написва под статуйка на Наполеон "Ce qu’il n’a pu achever par l’epee, je l’accomplirai par la plume" ("Това, което той завладя с меча, аз ще завладея с пе
 

Защо умира сам дядо Горио

27 мар 2008
·
493
·
1
·
168
·
177
·
4
·
3

В своя роман “Дядо Горио”, Оноре дьо Балзак разказва за прекомерната бащина любов и колко много може да бъде пагубна тя.
 

Драматичната участ на човека в “тресавището” на обществото, Дядо Горио, Балзак


Балзак е представител на социалния реализъм. Той пише за всеобхватната картина на социалните прослойки в парижкия свят, като откроява обществените противоречия. Поставя се критичен акцент в/у порочният начин за издигане в обществото и сатирично се...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Западноевропейска литература
Тест по западноевропейска литература над "Франкенщайн" от Мери Шели
любознателен тест по Западноевропейска литература за Студенти от 1 курс
Този тест ще ви помогне да разберете до каква степен сте усвоили емблематичната творба на Мери Шели. Книгата се изучава по западноевропейска литература в български университети, но също е четена и от милиони други хора по света. Тестът съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
6
1
1 мин
27.08.2013
Тест по литература за 10 клас на тема:
тематичен тест по Западноевропейска литература за Неучащи от 10 клас
С този тест може да се провери до каква степен е усвоено емблематичното за западноевропейската литература на ХХ век произведение „Процесът” на Франц Кафка. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
5
1
4 мин
13.08.2013
» виж всички онлайн тестове по западноевропейска литература

Нравственост и безнравственост по пътя към висшето общество (Романът „Дядо Горио„ от Балзак)

Материал № 42356, от 04 окт 2007
Свален: 1,300 пъти
Прегледан: 740 пъти
Предмет: Западноевропейска литература, Литература
Тип: Тема
Брой страници: 2
Брой думи: 567
Брой символи: 4,622

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Нравственост и безнравственост по пътя към висш ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения