Замърсяване на почвата с тежки метали
Тежките метали могат да се разделят на два вида:
1.Есенциални тежки метали – такива са медта /Cu/,
молибдена, цинкът/Zn/, кобалта/Co/. Наричат се още
микроелементи и когато говорим за замърсяване на
почвата с тези елементи имаме предвид тяхното
натрупване в големи количества – нарушение на
естествените им концентрации. Когато замърсяването се
със свойствени за почвата метали, критерий е естественият
природен фон, който се определя от геофизичните условия
на средата. А под природен фон от тежки метали разбираме
съдържанието на метали в почвата, обусловени от
местните природни фактори.
2. Токсични тежки метали – растенията нямат нужда от
тях. Ако тези метали са в нормални концентрации,
растенията не се влияят от тях, но в големи концентрации
те стават фитотоксични. Такива са - оловото, кадмият,
живакът, цезият.
Почви с малко съдържание на тежки метали се определят
като незамърсени, тъй като повечето от тях са необходими
за растенията или не се използват от тях и съответно не им
влияят. Когато тяхното съдържание нарастне, те започват
да оказват вредно влияние както върху растенията, така и
върху човека.
При оценка на замърсяването на почвата по български
държавен стандарт/ БДС/ се определят основните групи
замърсяващи вещества, които променят киселинно-
алкалните и окислително-ридукционните условия. В
резултат на това те влошават качествата на почвата.
На базата на въздействието и устойчивостта на почвите
към веществата те се разделят на:
1.силно устойчиви – глинести, карбонатни, наситени с
бази и богати на органични вещества почви
2.средно устойчиви – песъчливо-глинести, неутрални
средно наситени с бази и богати на хумус почви
3.слабо устойчиви – песъчливи и ненаситени с бази
почви
В БДС се определят и основните почвени показатели. Те
показват устойчивостта на почвата към замърсяване, това
са:
-реакцията /Ph/
-съдържание и качество на хумуса
-мощност на хумусния хоризонт
-съдържание на карбонати
-механичен състав
-състав и съдържание на глинести минерали
-микроорганизми
-катийонен капацитет на почвата
-мощност на целия профил
-характеристика на почвообразуващите скали
По степен на замърсяване почвите се разделят на:
1.силно замърсени – съдържанието на елементите
надвишава няколко пъти ПДК, в резултат на което се
влошават свойствата на почвата
2.средно замърсени – съдържанието на елементите в
почвата надвишава ПДК, но то не води до промяна на
свойствата на почвата
3.слабо замърсени – съдържанието на елементите е
между фоновото и пределно допустимо съдържание/ПДК/.
Основни тежки метали, предмет на нашето изследване:
Олово /Pb/ - при повишена концентрация в почвата то се
усвоява от растенията, след което от животните и така може
да достигне до човека. Съдържание над 100 mg Pb на 1 кг.
фураж /суха маса/ се смята за смъртоносно за животните.
Голямото количество Pb се образува при употребата
/изгарянето/ на бензин от колите, при което на 1л бензин се
отделят 200 – 400 mg Pb.
Цинк /Zn/ и Мед/Cu/ - са най-малко токсични за разлика от
арсена/As/, флуора/F/, оловото/Pb/ и живака/Hg/. При
замърсяване на почвата с тях те подтискат развитието на
микроорганизмите, намаляват ензимната активност на
почвата и добивите от растенията. Цинкът в почвата е по-
подвижен от медта, което е причина за неговата по-силна
миграция в почвата. Установено е, че токсичността на
тежките метали е неколкократно по-голяма при съвместнто
им действие върху организмите в почвата, отколкото при
същата концентрация на всеки елемент по отделно
2
Кадмий /Cd/ - в малки количества е необходим за човешкия
организъм, но при големи концентрации е силно токсичен.
Той попада в почвата чрез суперфосфата като примес. Най-
много кадмий се акумулира в почви с неутрална и алкална
реакция, съдържащи много хумус и с голям сорбционен
капацитет. В почви с лек механичен състав и малко хумус
кадмият лесно мигрира.
3
198
40
