Валя Русева
преподава по Химия
в град Плевен
Големина на текста:
І. Състояние на почвите в Република България.
Основните замърсявания на почвите в страната са със: тежки метали (олово, мед,
цинк, кадмий, кобалт, желязо, арсен и др.), нефтопродукти (въглеводороди, масла и т.н)
и пестициди (фунгициди, инсектициди и т.н). Голяма част от почвите, също така са
подложени на ерозия и вкиселяване.
Тежки метали. Общата площ на замърсените земеделски земи, с тежки метали,
в Р. България в следствие промишлеността е около 43 660 ха, и представлява
приблизително 0,9 % от общите територии със земеделски земи. Като тези територии са
замърсени преди 2000 година. След 2000 г., нови замърсявания не са установени.
Данните за съдържание на тежки метали, в районите с трайни насаждения, периодично
третирани с препарати за растителна защита (фунгициди, инсектициди и т.н.), показват,
че около 7 % от всички резултати са над ПДК, за такива вещества.
Нефтопродукти. Замърсяването на почвите с нефтопродукти е много
ограничено. Не са регистрирани площи, замърсени с полиароматни въглеводороди
(РАН), в нива които да оказват вредно въздействие върху почвите. Всички измерени
стойности за полихлорирани бифенили (РСВ) са значително под справочните фонови
стойности. Чрез проучване и картиране, извършено през 1997 – 2000 г., за съдържание
на остатъчни количества пестициди в обработваемите почви, са установени единични,
локални случаи на остатъчни количества лесно разграждащи се пестициди. Отделно от
това проучване са идентифицирани 6 912 броя стари замърсявания, които
представляват: промишлени площадки и площадки на миннодобивни предприятия;
депа за битови, промишлени и опасни отпадъци; площадки за добив и съхранение на
нефтопродукти; и площадки на които се съхраняват негодни за употреба пестициди.
Ерозия на почви. Около 80% от обработваемите земи и 15% от горските площи
са подложени на водна ерозия, а 37% от обработваемите земи на ветрова. От
иригационна (поливна) ерозия, потенциално застрашени са около 50% от поливния
фонд на страната. Средногодишните загуби от водна ерозия са приблизително около
136 млн. тона почви.
ІІ. Замърсяване на почвите по райони.
В Северозападен район замърсяване на земеделските земи е установено на
територията на община Бойчиновци/Монтана и Мездра (завод Елисейна) с цинк, мед
и кадмий – от 0.5 до 2 пъти ПДК, а с олово и арсен над 2 пъти ПДК;
В Северен централен и Североизточен райони за планиране няма регистрирано
замърсяване на почвите;
В Югозападен район, замърсяване на земеделските земи с цинк, мед и кадмий от
0.5 до 2 пъти ПДК, и с олово и арсен над 2 пъти ПДК е установено на територията на
община “Столична”. Наличие на олово, цинк, кадмий и арсен от 0,5 до 2 пъти ПДК и на
мед – 2 пъти ПДК е установено в поречието на река Тополница (на територията на
общините Златица, Пирдоп, Чавдар, Челопеч, Мирково, Копривщица и Ихтиман);
В Южен централен район замърсяване на земеделските земи с цинк, мед, кадмий
и арсен от 0.5 до 2 пъти ПДК и олово над 2 пъти ПДК е измерено в общините
Кърджали и Рудозем. В Мадан количеството на кадмия в някои почви е над 2 пъти
ПДК. Между 1 и 2 пъти ПДК са замърсени някои участъци със земеделски земи в
общините Пловдив, Асеновград и Тополовград. Наред с необходимостта от вземане на
мерки за премахване на замърсяванията съществуват обширни екологично чисти
территории;
В Югоизточен район нивото на тежките метали в някои земеделски земи на
общините Бургас и Малко Търново е от 0.5 до 1 пъти ПДК.
ІІІ. Източници на замърсяване на почвите и мониторинг.
Основни източници на замърсяване на почвите са: промишлеността,
неправилната употреба на химични средства за растителна защита, напояването със
замърсени води, транспорта и други дейности. В резултат от дейността на тези
източници, част от почвите в България са замърсени с тежки метали, персистентни
органични замърсители, нефтопродукти, радионуклиди и др.
Промишленост. По отношение замърсяването на почвите от точкови източници,
емитери на тежки метали, наблюдението е ориентирано предимно около големите
промишлени замърсители от черната и цветна металургия, ТЕЦ, Нефтохим, "Марица-
Изток" и др. Някои от тях не са директни източници, но съпътстващите им
производства емитират най-вече прахово тежки метали. Основно наблюденията са
концентрирани върху замърсяванията на почвите в района на АД-"Кремиковци", АД
"КЦМ"-Пловдив, МК- Елисейна, МДК- Пирдоп, ОЦК- Кърджали. Наблюдения се водят
и около по-малки по мащаби замърсители като: АЗ-Търговище, ТЕЦ "Бобов дол",
индустриална зона Нови Искър - София, МК-Перник, циментови заводи-Плевен, Златна
панега и др. Цялостно, състоянието на почвите се наблюдава, чрез пробовземане от 100
почвени пункта. Обща тенденция за физико-химичното състояние на почвите,
замърсени с тежки метали и металоиди през последните години е в запазване
качеството на почвите, ограничаване и преустановяване на замърсяванията в някои
случаи, и където това е възможно, с предприемане на “оздравителни мероприятия”.
Тази тенденция е в следствие както на внедрените нови технологии на производство и
очистване (МДК-Пирдоп), така и на намаленото или изцяло преустановено
производство (МК-Елисейна).
Химизация. Значителните размери на площите, заети с лозя и овощни градини,
6% от обработваемата земя на страната (приблизително около 226 хил.хa), от една
страна, и достъпността (лесно за употреба и евтино) и традициите в използването на
подобен род препарати от друга страна, предполагат темп на обогатяване на почвите
най-вече с мед и цинк. Най-широко разпространение имат бордолезовия разтвор и
неговите съвременни аналози с по-широк спектър на действие, каквито са
органоцинковите препарати - Циманат, Пероцин и различни смески върху Zn, Mn, Cu.
В този смисъл, наблюдението с цел контрол замърсяванията на почвите от химизация, е
съсредоточено изцяло върху лозови и овощни градини. Наблюдението се осъществява
върху 99 броя почвени пункта, разположени в лозя, млади и стари (под и над 10год.),
овощни градини и изоставени/изкоренени масиви. Изчисленията показват, че
годишният прираст на мед в почвата при лозовите насаждения може да достигне до 5-7
мг/кг Cu в почвата, а подобен прираст за киселите почви за първите 10 години вече
предполага надвишаване на допустимата норма за мед. При овощните насаждения
натрупването се оценява значително по-ниско, но дори и такива количества, особено
при кисели почви, създават сериозни проблеми, когато трайните насаждения бъдат
заменени с едногодишни. При картиранията по този източник на замърсяване се оказа,
че данните се характеризират с голяма вариационна ширина, дължаща се на
значителните различия в геохимичния фон, възрастта на насажденията,
производствената история на полетата и различията в системността на прилаганите
растително-защитни мероприятия по места. Оценка на тяхното състояние може да бъде
отнесено и приложено като средни величини към други площи, които също са предмет
на химизация. Тревога буди факта, че се срещат случаи на млади лозя, чиито почви са
вече обогатени с мед. Това потвърждава констатацията, че наред с периодичното
табулиране на агрохимичен режим на обработваемите почви е необходимо да се следи
и режима на замърсяване в тях. В повечето пунктове за наблюдение в мониторинговата
мрежа, измерените концентрации са съизмерими със съответните фонови стойности.
Но въпреки всичко се наблюдава един постоянен растеж на измерените съдържания.
Напояване. По данни на статистиката около 1017 хил. хa са поливните площи в
страната, което съставлява почти 22% от обработваемия фонд за страната. Напояването
(Иригацията) като източник на замърсяване, има зад себе си дълъг и сложен път, за да
се свърже с преките източници - отпадъчните води от предприятията, зауствани във
водните течения. Развива се едно колкото монотонно, толкова и трудно доловимо
натрупване на комплекс от метали и то най-често върху речните тераси. Наблюдението
се осъществява, чрез пунктове върху речни тераси и върху тлакове. Тлакът отразява
моментната възможност за замърсяване на почвата чрез поливни води, докато почвата
дава информация за замърсявания в по-дълъг период. Общият брой на пунктовете за
наблюдение е 60, като те са съсредоточени по поречията на основните реки – Искър,
Янтра, Тунджа, Марица и др. Основно се наблюдават зеленчукови градини, поливни
площи с царевица, овощни градини и др. Основни елементи замърсители в поливните
води са: Pb, Zn, As, Cd и в случаи на комбинирано замърсяване от препарати за
растителна защита – Cu (напр. зеленчуковите градини също се третират с Cu-
съдържащи препарати). За по-голяма част от поречията на основните реки, прогнозата
за почвите не буди тревога. Причината е в подобряване качеството на отпадъчните
води, зауствани в съответните реки, намаляване на производствата, спиране на редица
замърсяващи или не притежаващи очистващи съоръжения, предприятия.
Автотранспорт. Общата дължина на пътно-шосейната мрежа, по данни на
статистиката, за страната, е почти 37 хил. км, от които 314 км автомагистрали, около 3
хил. км пътища от I клас, 4 хил. км – от II клас и 6 хил. км – от III клас. Интензивният
автомобилен транспорт създава условия за замърсяване на крайпътните площи главно с
олово и други съпътстващи тежки метали. Дистанционното разпределение на
замърсителите при този източник е в относително тясна ивица край пътищата
(сервитутната ивица). Наблюдението се извършва на база измерени съдържания в
пунктове, разположени на различни класове път и на различно отстояние от него.
Наблюдението се осъществява върху 80 почвени пункта. Систематичното разглеждане
на данните дава следната картина за замърсяването на почвите с олово около основните
пътища за страната:
-София-Варна: диапазон на Кт за оловото от 0,2 до 0,5;
-София-Пловдив-Бургас: диапазон на Кт за оловото от 0,4 до 2. В повечето
пунктове е измерено съдържание над 1 Кт, като в пункта при Чирпан за периода
1992-1994 год. нарастването е от 0,5 до 1,7 Кт за оловото. Най-висока стойност е
установена в началото на магистралата, на 10-я км – 2 Кт за оловото и 1 Кт за
цинка, с високо съдържание и за кадмия и арсена!;
-София-Карлово-Калофер-Сливен: около 0,3 Кт за оловото във всички пунктове;
-Останалите пътища поддържат едно постоянно замърсяване около 0,5 Кт за
оловото. Драстично изключение прави второкласен път Асеновград-Смолян. За пункта
при Бачково са измерени стойности в порядъка на 2,6-11,8 Кт за оловото, около 2,8 за
цинка и около 2,3 Кт за кадмия, както в 5-м, така и в 10 м участък на пътя. Естествено

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Замърсяване на почвите в България

І. Състояние на почвите в Република България; ІІ. Замърсяване на почвите по райони; ІІІ. Източници на замърсяване на почвите и мониторинг.
Изпратен от:
kolioto
на 2007-10-02
Добавен в:
Есета
по Екология
Статистика:
711 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
доклад по екология в България
добавена от feliks619 25.03.2015
0
7
Подобни материали
 

Топлинно замърсяване

24 мар 2011
·
210
·
2
·
593
·
987
·
1

В енергетично отношение замърсяването на природната среда се изразява в разсейване в нея на големи количества топлина.Това е така нареченото топлинно замърсяване...
 

Опазване на чистотата на водата

11 фев 2009
·
317
·
5
·
1,069
·
815
·
1

Темата „Опазване чистотата на водите” се изучава от учениците в 5. клас. Чрез нея се актуализират и обобщават знанията за състава, свойствата на водата, водния кръговрат и водните басейни...
 

Глобални екологични проблеми - замърсяване на водите

08 фев 2011
·
618
·
14
·
296
·
1,320
·
1
·
1

Презентацията е на тема "Глобални екологични проблеми- замърсяване на водите". Има доста материал в нея и е подходяща като уводна за реферати на тази тема...
 

Замърсяване на водите

16 май 2010
·
305
·
3
·
6,699
·
732
·
1

Замърсяване на водите. Замърсяване на водите. Замърсяване на водите. Замърсяване на водитеЗамърсяване на водите...
 

Топлинно замърсяване

02 юни 2012
·
64
·
10
·
278
·
250
·
1

Озоновият слой е защита за живота на Земята. Загубите на озон в определени моменти се изчисляват на 0,5 процента на ден! Липсата му води до парников ефект. Разрушаването на озона ще засили ултравиолетовата радиация на повърхността на Земята....
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Екология
Екология на околната среда
изпитен тест по Екология за Ученици от 12 клас
Тест за придобиване на трета квалификационна степен по професия : Еколог. Въпросите са с избираеми отговори, един от които е верен.
(Лесен)
50
74
1
4 мин
17.09.2012
Тест по екология за 4-ти курс
изпитен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Тестът включва 10 логически въпроса и 11 твърдения. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Труден)
21
17
1
3 мин
20.02.2015
» виж всички онлайн тестове по екология

Замърсяване на почвите в България

Материал № 42219, от 02 окт 2007
Свален: 711 пъти
Прегледан: 422 пъти
Качен от:
Предмет: Екология
Тип: Есе
Брой страници: 4
Брой думи: 974
Брой символи: 8,688

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Замърсяване на почвите в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Валя Русева
преподава по Химия
в град Плевен
с опит от  28 години
217 47

Венцислава Ангелова
преподава по Екология
в град Силистра
с опит от  4 години
36 47

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения