Големина на текста:
Реферат: „ПРЕВОД“ и Полисистемна теория стр.1 от общо 9
ПРЕВОД и Полисистемна теория
Въведение
Всеки литературен превод представлява за преводача един преводачески проект, а
работата му по изпълнение на този проект, съзнателно или подсъзнателно, се ръководи от
неговия светоглед. Хоризонтът, до който се простира възприятието за света на преводача
зависи не само от познанията му върху двата езика, а и от цялостната му култура, формирана от
образованието и заобикалящата среда, както и от таланта му за такъв вид дейност. Когато
преводачът работи задълбочено и познава авторите (които превежда) на достатъчно добро
ниво, той може да постигне „качествен превод“ на оригиналите, да възпроизведе смисъла на
творбите и художествените им достойнства, както и специфичните им (за съответния език)
черти, а също така и „звучене“, съобразено с езиковите норми (на езика, на който превежда -
приемния език).
Още от древни времена е установено дуалистично схващане за превода - това на
смисъла и това на буквата (на знака). Това продължава да е така и до наши дни, но вече има
натрупан многогодишен изследователски опит в тази област и създадени теории, които
предлагат систематизирани знания за обяснение на разнообразните културни явления, процеси,
а дори и феномени в практикуването на художествения литературен превод, който е определящ
за преводната дейност. Преводаческата практика през различните епохи често се е
характеризирала с повтарящи се методи, независимо от разнообразните условия, при които се е
прилагала. Така, успоредно с преводаческите практики, по необходимост са възникнали и са се
развили теориите, свързани с превода. Повече или по-малко теоретиците по преводознание се
занимават с изследвания, касаещи културните, религиозни и обществено-политически
традиции, определящи светогледа на преводачите. Това е свързано с установената езикова и
културна политика (на държавата, към която преводачът принадлежи). Изследователите
считат, че отношение към преводаческата дейност имат и взаимодействията между езика на
преводача и езиците, от които той превежда (художествена литература), което е свързано с
нивото на развитие на културата въобще и респективно на литературата на съответния език,
както и установените културни и езикови норми. Във философски смисъл обаче, динамиката на
развитие във всички области на глобализиращия се свят изисква гъвкаво отношение и
съответна реакция, както от страна на практикуващите преводачи, така и на теоретиците,
създаващи систематизирани знания, приложими в практиката. Ролята на превода в съвременния
свят придобива все по-важно значение за пълноценната комуникация на хората в глобалното
общество, а ролята на литературния художествен превод е да допринесе за съхранение на
уникалните културни ценности на всеки народ и език.
Основите за придобиване на професионална преводаческа култура се преподават в
хуманитарните отдели на университетите, включително и в българските, където се изучава
„науката за превода“, разкриваща основните закономерности на преводния процес. Знания за
общата теория на превода са също така необходими на бъдещите преводачи, защото те
обясняват културните явления и развитието на литературата в страната, те спомагат за
формирането на хоризонта на преводачите и на тяхната роля в културния и обществено-
политически живот. Основната проблематика по съответните научни дисциплини, която
занимава учените в тази област, е свързана с разнообразието и спецификата на
взаимоотношенията между всеки два езика, между всеки две култури.
У нас „науката за превода“ се изучава най-често в учебната дисциплина „Теория и
практика на превода“, както и в други филологически дисциплини, свързани с литературата и
езикознанието.
Ето някои интересни български публикации по темата:
- Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия, Мари Врина-Николов, ИК
"Колибри", 2004;
Реферат: „ПРЕВОД“ и Полисистемна теория стр.2 от общо 9
- За един много амбициозен проект, Амелия Личева (Думи с/у думи: за Елиас Канети.
Провинцията на човека. Превод от немски Пенка Ангелова. Издателство ПИК. Велико
Търново, 2ОО2)
- Сънят на изобилието ражда липси: Обзор на преводната поезия 2000-2003 г., Владимир
Трендафилов
- Към българския читател, Людмила Костова (предговор, Съвременни теории за превода,
Едуин Генцлер, ПИК, Велико Търново, 1999)
- В името на българистиката, В. Мурдаров, София , (В памет на Валерия Йегер, чудесна
преводачка и преподавателка по български език във Виенския университет)
- Семинарът, Йоана Сиракова, Задачата на преводача, Александър Ничев през Валтер
Бенямин (http://grosni-pelikani.cult.bg/yosirakova/zadprev.htm)
1
Публикации в Електронно списание LiterNet (http://www.liternet.bg/):
- Ана Димова, "Херметично-херменевтично. Опит за интерпретация (и превод) на едно
стихотворение от Паул Целан" : Bg .
- Ана Димова, "Хуморът между езиците и културите или преводим ли е хуморът" : Bg .
- Венцеслав Константинов, "Преводът и границите на интерпретацията" : Bg .
- Венцеслав Константинов, "Der Dichter und sein Henker. Zensurstreichungen in Durrenmatts
Roman "Der Verdacht" : De .
- Венцеслав Константинов, "Die Maschine als Deuter? Die Ubersetzungskunst im
Spannungsverhaltnis zur Computer-Vermittlung" : De .
- Веселин Веселинов, "Забавата на превеждането" : Bg .
- Владимир Трендафилов, "Сънят на изобилието ражда липси: обзор на преводната
поезия 2000-2003 г." : Bg .
- Гергана Апостолова, "Names and the Translation" : Bg .
- Жозеф Бенатов, "Б.пр." : Bg .
- Лорънс Венути, "Как да четем преводна литература" : Bg (пр. Зоя Маринчева).
- Мари Врина-Николов, "Heurs et malheurs des traducteurs face aux dictionnaires bilingues" :
Fr .
- Мари Врина-Николов, "Laissons le traducteur chanter!" : Fr .
- Мари Врина-Николов, "Le Traducteur cleptomane de Kosztolanyi Dezso ou de l'inconscient
du traducteur… et du public" : Fr .
- Мари Врина-Николов, "L'epreuve de l'etranger dans le renouveau culturel bulgare, fin
XIXe/debut XXe l'exemple de Penco Slavejkov" : Fr .
- Христо Боев, "Some Practical Aspects of the Translation of a Novel from Bulgarian into
English by a Bulgarian Translator" : En .
- Стефан Поптонев, "Проникновенный вклад (Предисловие)" : Ru .
1
ЛИТЕРАТУРА ПЛЮС КУЛТУРА - http://grosni-pelikani.cult.bg/ страницата се прави от: Антония Колева, Николай
Бойков и Борис Минков (създадена на 1. Април 2000, последна редакция: 15. февруари 2003)
Реферат: „ПРЕВОД“ и Полисистемна теория стр.3 от общо 9
Какво е превод?
Считам, че много подходящ отговор на този въпрос ни дава Ана Димова
2
в статията си
„Хуморът между езиците и културите или преводим ли е хуморът“ като се позовава и на редица
други автори от европейската и световна литература, писали преди нея по темата за
литературния превод, която е стара като Вавилонската кула, както сполучливо се изразява
американският автор Едуин Генцлер
3
в произведението си, озаглавено „Съвременни теории за
превода“ в първа глава „Въведение“. Един преразказ на Библията за Вавилонската кула
илюстрира много добре защо Генцлер е използвал именно това сравнение:
Синовете на Ной имали много деца и от тях отново произлезли много хора на земята. Но скоро станало
ясно, че хората преди потопа не били по-добри от тези след него. Тогава по цялата земя имало един език,
един говор. Веднъж хората се събрали заедно и си казали: "Хайде да си съградим град и кула, висока до
небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя." Възгордяни и изпълнени с
желание да се прославят, хората усърдно се захванали с постройката. Но на Господ това не било угодно.
Той видял града и кулата, които те градили, и казал: "Ето, един народ са, и всички имат един език, а на,
какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и
смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго." /Помните ли, някога Бог също казал
в множествено число: "ще сътворим човека..."/. Господ смесил езика на хората, така че те престанали да
се разбират един друг и не могли да продължат строежа на кулата. Затова мястото започнало да се
нарича "Вавилон", тоест "смесица". После Бог ги пръснал оттам по цялата земя. (Преразказът на
Библията и цитатите в кавички са от Битие, 11:1-9)
4
В статията на Ана Димова се казва: „Многообразно и впечатляващо е следното
описание на превода, което дължим не на някой друг, а на Якоб Грим:“
Превод означава превеждане през нещо, traducere navem. Който иска да тръгне на път по море, да
екипира кораб и с опънати платна да го преведе на отвъдния бряг, трябва един ден да спре на този бряг,
където има друга земя и друг въздух (Цитирано по Hans-Joachim Storig. Das Problem des
Ubersetzens. Darmstadt, 1963)
5
Наистина е забележително и впечатляващо това сравнение. То ни създава асоциация за
смисъла на преводаческата дейност, звучейки ясно и разбираемо на български език, като
обогатява допълнително представата ни за нея с описание на образи и действия. „Друга земя и
друг въздух“ ни говори, че преводачът трябва да направи оригинала разбираем на родния си
език, което означава не само просто да се преведат думите, но и цялата атмосфера и всички
асоциации, които събужда оригиналния разказ. Това често пъти е свързано с много непознати в
родната култура чуждоземски обичаи и нрави чрез познати такива, т. е. може да се каже, че от
преводача се очаква да намери най-подходящите сравнения и асоциации между двата езика.
За да даде още по-пълна представа за това какво е превод, авторката цитира Ортега-и-
Гасет в есето му „Нищета и блясък на превода“, в което се казва следното:
Не бихме разбрали удивителното явление език из основи, ако не проумеем, че говоренето се състои най-
вече от премълчавания... Всеки народ не изрича някои неща, за да може да изрече други; защото да се
каже всичко е невъзможно. Оттук произтича невероятната трудност на превода: там се налага на един
2
Ана Димова е родена на 30.06.1947 г. в гр. Свиленград. Завършва специалност Немска филология в Софийския
университет. Защитава дисертация по германско и съпоставително езикознание в Лайпциг. Специализира в
университетите във Виена, Лайпциг, Ерланген/Нюрнберг, Байройт. В периода 1998-2001 г. е лектор по български
език в университета в Мюнхен. Преподава германско езикознание, стилистика, теория на превода, контрастивна
лингвистика. Автор е на изследванията "Импресионизъм и превод: Импресионистичният стил в австрийската
литература и проблеми на превода" (1995), "Увод в теорията на превода" (2001) и съавтор на "Българо-немски
речник" (1992) и "Немска граматика в съпоставка с граматиката на българския език" (2002). Публикува студии,
статии и рецензии по езиковедски въпроси и по проблеми на превода. Активно превежда от български на немски
(Ст. Михайловски, Д. Подвързачов, Р. Ралин, Бл. Димитрова) и от немски на български (Паул Целан, Ян Асман, Карл
Краус, Е. Канети и др.) - http://www.liternet.bg/ - Специализиран портал: литература, критика, хуманитаристика,
образование
3
Едуин Генцлер, ръководител на Център по преводознание в Масачузетския университет в Амхърст, автор на
книгата „Съвременни теории за превода“, преведена от Анна Кършева-Станимирова и издадена у нас от издателство
„ПИК“ - Велико Търново, 1999 г.
4
Популярна библия: ВЕХТИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ, София, 1990
5
Тук е цитиран само преводът на Ана Димова; в статията си те цитира оригиналния немски текст

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Превод и полисистемна теория

Още от древни времена е установено дуалистично схващане за превода - това на смисъла и това на буквата (на знака).
Изпратен от:
yoalbo
на 2007-09-27
Добавен в:
Реферати
по Културология
Статистика:
258 сваляния
виж още
 
 

Превод и полисистемна теория

Материал № 41941, от 27 сеп 2007
Свален: 258 пъти
Прегледан: 193 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Реферат
Брой страници: 9
Брой думи: 4,033
Брой символи: 34,366

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Превод и полисистемна теория "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения