************ УНИВЕРСИТЕТ
„**********************“
ФАКУЛТЕТ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ
КАТЕДРА: „**********************“
РЕФЕ РА Т
ДИСЦИПЛИНА:
Екология и опазване на околната среда
ТЕМ А:
Битови и промишлени твърди отпадъци.
Технологии за рециклиране и обезвреждане на
отпадъците
ИЗГОТВ ИЛ:
………………………
ПР ОВ ЕР ИЛ
:
…………………
фак. ************, специалност: **********
** курс,редовно/ задочно обучение
Дата: 30.03.2006 г.
КУРСОВА РАБОТА
Отпадъците са едни от основните проблеми на съвременната високотехнологична
цивилизация. С бурното развитие на модерното консуматорско общество, количеството
отпадъци нараства лавинообразно и проблемът за тяхното обезвреждане става все по-
сериозен.
По своята същност отпадъците са странични продукти на човешката дейност, които
нямат или имат частично приложение. При някои положения техните собственици имат
желание да се освободят от тях. Те са вредни или обременителни за околната среда.
Възникват главно на два етапа:
1. При производство на продукти (промишлени);
2. След използването на продуктите (домакински, комунални и др).
По своя произход отпадъците се групират на битови, промишлени, строителни,
селскостопански опасни, токсични и др. По отношение на агрегатното състояние те биват
твърди, пастообразни и течни.
Всеки вид отпадък се характеризира със своя морфологичен състав, който
представлява фактически основните представителни групи, влизащи в състава му. В сферата
на твърдите отпадъци, например, се включват остатъчните продукти от бита и комунално-
битовата сфера. Що се отнася до морфологичния характер, подобни отпадъци включват
хранителни остатъци, хартия, дърво, метали, гума, пластмаси, стари мебели, бяла техника,
стари автомобили, електронно-захранващи елементи, листа, клони, полиетиленови опаковки,
кутии, изразходвани спрейове и козметични опаковки, автомобилни гуми и др.
Третирането на отпадъците е един комплексен проблем, който включва събирането,
транспортирането, обработката, оползотворяването, обезвреждането и крайното депониране.
В общия поток освен битови отпадъци се срещат и промишлени, които се отличават
със сравнително по-постоянен състав. При установен ритъм на продукция промишлените
отпадъци имат определена едрина и подсъставки. Тяхното събиране, както и при битовите,
може да бъде периодично или непрекъснато. Същественото в случая е капацитетът на
образувания промишлен отпадък, от който следва да се изберат и подходящите форми на
неговото междинно складиране и транспортиране. Световната практика показва, че
доминиращо значение, в случая, оказва количеството на генерирането им. Когато
натрупването е в рамките на няколко тона, рационално е построяването на тъй наречените
междинни площадки и осигуряване на временно съхранение. Голямо внимание трябва да се
2
КУРСОВА РАБОТА
отдели на избрания транспорт, с който се третират отпадъците. За едно промишлено
предприятие главният критерий е извозваният отпадък да не нарушава установения
технологичен ритъм.
Познати са три основни варианта за сепариране на отпадъците:
- сепариране по време на самото събиране (разделно);
- сепариране едновременно с други методи за Т. О.;
- сепариране след приключване на всякакви възможни технологии за третиране.
Самостоятелното събиране на отпадъци от типа на хартия, стъкло, метал и др. може
да се извършва още в предприятията. Методът е свързан с доставка на определен тип
събирателни контейнери, които да са разположени по оптимален или близък до него начин.
На съвременния етап при по-крупни отпадъчни потоци се прилага т. нар. машинно
сепариране, което се осъществява по два основни метода - мокър и сух. При мокрия метод
отпадъчната маса се смесва с вода и получената смес се подлага на магнитно сепариране. По
използваната технология се регенерират влакнообразни материали, желязо, алуминий и
стъкло. Останалата органична маса, която е неподатлива и неприспособима към каквато и да
е друга обработка се насочва към горивни инсталации.
При сухия метод за сепарация се започва със смилане на отпадъците, след което се
прекарват през специални сита. Най-разпространените мелнични конструкции са от чуков,
сферичен дробилен и ножов тип. След като приключи меленето материалът минава през т.
нар. ветрово отсяване. По този начин по прецизна технология се отделя около 80%
рециклируема хартия, която е с много добро качество и може да бъде балирана и съхранена
няколко месеца. Желязото се отделя по електромагнитен начин. Ако това е бяла ламарина, тя
постъпва в специална уредба за извличане на калаените покрития. Що се отнася до Al
(алуминия), като отпадък се използва т. нар. временно намагнитване. Мед и цинк се извличат
чрез използване на флотационни технологии. Рециклираните пластмаси се подлагат на
електросепарационна система. Бялото и цветно стъкло се разделят с помощта на
оптикоелектронна апаратура.
Разгледаните до тук технологии на сухата сепарация имат едно основно неудобство:
редица цветни метали при преминаване през дробилните инсталации получават
повърхностно уекчаване.
Известно е и механично разделяне на отпадъци, което се явява заключителен етап
след прилагане на други основни методи за третиране на отпадъци. По същество
използваните технологии не се различават особено от описаните до тук.
3
199
40
