Големина на текста:
1 Въпрос. Зеленчукови
култри са не отменима
част от храната на
човека, това налага п-
вото им е ежегодно в
големи количества.
Снабдяват човешкия
организъм с
ваглихидрати,
витамини, незаменими
АК и минерални соли с
алкален характер.
Витамини –
зеленчуците са оснвен
източник.
Садаржанието в
различните зелен.
Варира според вида и
сорта им. Витамин С
реголира деиността на
жлезите с вътрешнса
секрециа. Наи богат е
пипера 256 мг. %
сложнолистен магданоз
146 мг%, зеле 86 мг.
Домати 30 мг. Витамин
А- витамин на растежа
високо съдаржание нса
витамин А листниа
магданоз 10 мг.%
морковите са 10мг.
ПРО ВИТАМИН А -
тикви салатно цвекло.
Витамим Б участва в
регенерациата на
нарвната система . наи
мноо в копара и
целината . витамин К у
частва в сасирването на
кравта и еластичността
на тромбоцитите.
Садържа се във всички
листни зеленчуци.
Витамин Р реголира
деиността на
щетовидната жлеза
съдържа се в цветното и
брукселското зеле и
морковите. Минерални
соли с ал. Характер
зеленчуковите колтури
са богати на такива тези
соли участват в
изграждането на
хемоглобина, хормони .
накои зимни зеленчуци
(репички, спанак)
съдържат 140 мг. % от
минералните соли .
фитонциди (растителна
отрова)- ве6тества,
които разстениата
отделят за борба с/у
гъбни и бактериални
болести нау богати са
лук чесан праз и ряпа.
Ароматни ве6тества –
за подправки. Састоят
се от етерични масла
копър и целина,
магданоз и органични
киселини .
въглихедрати –
зеленчуковите култури
са бедни на калорий-
монозахаридите са под
формата на гроздова
захар дизахародната
форма е под формата на
скорбяла като те могат
да заемат до 50% от
сухото вещество. Най-
богати са фасул боб,
бакла, грах.
Зеленчуцуте като
обемна храна- имат
най-висока биологична
стойност в сравнение с
всички останали със
стопански произход.
Произходни центрове
на зеленчуковите
култури- всеки
зеленчуков вид е
възникнал в резултат от
тясно взаимодействие с
факторите на средата на
неговия произход.
Познавайки средата
можем до голяма
степен да правим
изводи за изискванията
на културите към
съответните фактори:
като знаем че
краставицата
произхожда от
индийската джунгла-
район с висока темп.
Ежедневни валежи и
рязка смяна на деня с
нощта можем да
разберем защо тази
култура изисква висока
температура, много
влага- къс фотопериод
тоест при аготехниката
на култура правим
мероприятия които
съответстват на
естествената им среда.
Произходните центрове
ги е остановил руския
учен В.Светски. Той
установява 8
произходни центрове-
Китайски- централен и
северен Китай като от
там произхождат-
китайски лук, пекинско
зеле, китайско зеле.
Индийски център-
Бирма, Асан-
краставица, луфа,
кратуна.
Средноазиатски- сев.
Индия, Пенджаб,
туркменистан- лук,
чесън, репички.
Предноазиатски-
Малаазия, Иран,
Туркмения- морков,
пъпеш, магданоз.
Абисиния- центр.
Африка, Сомалия,
Етиопия- диня, бамя.
Средиземноморски-
Южна часр на
Пиринейски
полуостров, северната
част на Африка и
Апенините- зеле,
салатно цвекло, праз.
Южно Мексико,
Централна Америка-
пипер, захарна
царевица, фасул. Южна
Америка- домат,
картоф, едроплодната
тиква. 100 вида са от
америка. Най-голямо
видово разнообразие са
от азия. Врезултат на
интензивната селекция
има новосформирани
вторични
формообразуващи
центрове. Холандия,
Америка.
2. въпрос. Изисквания
на зел. култури към
топлина – всеки
зеленчуков вид има
специфични изисквания
към температура.
Оптималната тем е тази
при която всичко
протича наи
интензивно. Промяната
в факторите на средата
могат да доведат до
намаление или
овели4ение на темпер.
Темпер над
оптималните води до
повишаване на
дишането и на
дисталациаоните
процеси( разграж на
хран в-ва). Намален на
темпер също оказва
негативно влияние ,
затова в зеленчукопр са
ваведени понятията
агробиологичен
максимум и минимум.
Агробиолог минимум-
онази долна граница на
темпер при която все
още протичат физиоог
процеси, натрупват се
биомаса и се формират
генеративни органи.
Агробиолог максим-
горната граница на
темпер при която
протичат физиолог
процеси, натрупва се
биомаса и се формира
генератив органи . таиз
гарница е над 32 град.
Сума на ефективна
темпер – сумата от
всички темпер през
вегетацията които са
над агробиолог
минимум. За да може
пиперада стъпи в
плододаване са му
нужни сума от2500
градуса , а за да озрее 3
хил град. В БГ имаме
т.н. балансирани тепер-
над агробиолог
максимум.
Съпроводени с ниска
отностит влажност .
имат негативет ефект. В
зависимост от
исискванията се делят
на : силно топлолюбиви
– оптим темпер 25-28
град. Агробиолог
максимум 35, а
минимум 15 –дини
,тикви . топлолюбиви ,
оптим телмпер -22 град
, максим 30 , мин 10
град – домат пипер и
патладж. Силно
студоустоич, оптим
темпер 15-18 гр ,
максим 22-25 ,
минимум 10 -15 градуса
– лук чесън ,
студоустчиви , оптим
-18 , максим -25 ,
миним -6-8 гр- зеле ,
моркови. Изисванич на
зеленчук култури кум
светлин, тчя е осно
фактор за развитието на
растен. Най-голям знач
има слънчев радиация.
Растеничта се делят на
3 групи –
силносветлолююб
( 30000 ликса ) – дини
тикви , пупеши ;
светлолюб 20-22 хил
лукса-домати пипер
патладй, невсискшат
към светл-лук ,хрян ,
ревен . рацтен на кусия
ден – краставици и
палтадж , рацтен на
дулгич ден – зеле,
ряпа . растен неотрални
към дулжин на деня-
домати и тикви и дини .
3.въпрос Влажността
на почвата оказва
съществено влияние в/ъ
качеството,
количеството и срока на
пост.на зеленчуковата
продукция.
Взискателност на
зеленчуците се
обуславя от следните
фактори.1.Развиване и
разположение на
кореновата система.
При някои зел.видове
корен. система достига
до 3-4м Те могат да
черпят влага от по
долните почвени
слоевел, това позволява
по малко поливане.
Други достигат до 60-
80см където
динамиката е по голяма
и са нужни по обилни
поливки(домати пипер).
Повечето зел.култури
имат плитко
разположена
корен.сист.(салата и
спанак) те се нуждаят
от наи мн поливки. 2.
Устроиство на
надземната част –
култури инмащи по
големи листа (зеле
салата) изпаряват мн
пове4е вода в сравнение
с тези със силно
нарязани листа
(моркови) или лук с
восъчен налеп. 3.
Водоразход-
евалотранспирация-
разход на вода за един
ден от посев. Зел. култ.
имат имат висок разход
до 600м3 вода/дка.
Според изискванията
към вода растенията се
делятНа:Силновзискате
лни(зеле).Взискателни(
пипер,домат),Слабовзис
кателни(бобови),
Невзискателни (пъпеши
и дини). При повечето
зел.култ. се потдържа
равномерна влавност.
Напукване на плода на
доматите. Хранителен
режим- Зел.култ. имат
високи изисквания към
хранителни в-ва в
почвата. Наличието им
в леснодостъпна и
усвоима форма за
растенията определя
количеството и
качеството на добива.
Кореновата сист. При
пове4ето видове имат
слабоусвоителна
способност. Растенията
имат специфични
изискевания към
отделните хранителни
елементи. Към азот са
силно взискателни
зелевите. Взискателни
са пипер и домати а
слабовзискателни са
грах и фасул. Към Р, К-
силновзискателни са
зеле и тикви,
Умереновзискатени са
всички останали.
Зеленч. Култ. имат и
взискателност и към рН
от 5.5-6.0 дини и
домати, 6-6,5-грах и
моркови, 7-7,3-
патладжан.
5.въпрос. Зеленчуково
разсадно производство.
При почвено
климатичните условия
на БГ. Основните
зеленчукови култури за
ранно, средно ранно и
кусно полско
производсвто се
отглеждат чрез
предварително
производство на расъд.
Предимствата на
расадното производство
са: прододаването се
изтегля някоко седмици
по рано. Прави се
икономия на семена,
полагат се по малко
грижи за повече
растения на единица
площ. Хранителната
площ е от 20 -30 пъти
по малка сравнени с
отглеждането на
полето. Добива на
единица площ е по
висок производсто .
чрез разсадното
производство
зеленчуците на открито
може да се отглеж в по
хладни райони , една и
съща площ може да се
използва 2 ,3 пати в
годината. Недостацъти
много трудоемко, 40 %
от общите разходи са за
него, задалжитлелно
трябва да се използват
се постояно смески –
субстрати. - условията
на които отговарят
смеските са да будат
чисти от патогени и
болести, да са топло
задържащи ,
влагоемки ,и да
съдържат всички
хранителни елементи в
лесно достъпна и
освоима форма. Торо
почвената смес трява да
бъде 2 към 1 или 3 към
1 в полза на оборски
тор който е обеззаразен.
А торфената смес е
8/1/1/1 торф, обор тор и
перлит. Насоки на
разсадно производство-
Ранно-полско
производство. Пример
сем. Sollanaceae при тях
става производсвто на
разсъд, семената
отдоматите се засяват
10-12.02 патладжан и
пипер 1-20 февр. За
домати 25-30 гр/дка
патладжан 40-50
гр/дка , пипер 120-140
гр./дка доматите 4/5 гр
м2 , патладжан и пиер 8-
10 гр/м2 . Пикирането е
мироприятие при което
растенията от гъстия
разсъд се поставят при
оптимален хрннителен,
светлинен и въздушно
газов ревим.
Извършвасе в фаза
кръстосване. Пикират
се на лехи4ки в
полиетиленови
оранжерий. Доматите
се пикират на растояни
10х10 см. Пипера се
пикира 8х8 или 10х5. В
юж. БГ се засаждат
навън след 25.04 а за
северн БГ 15 дни по
късно. Първите плодове
се получават края на
юни. Средно ранно
полско прозводство .
семената се засаждат 1
меец след ранните ,
доматите 10-20 март .
сеят се в полиетиленови
оранжерии и след 25.04
се засаждат навън.
Средно-Ранното
производство се
отглежда с непикиран
разсад. Доматите 2гр/м2
пипер и патладжан
4гр/м2. Края на юли се
получава
производството. Ако се
сее например на полето
м.април продукцията се
получава края на
м.август. Късно
производство – при
доматите и зелето се
сеят семената през
м.юни на открито и
разсада се засажда
м.юли, продукцията се
реализира в края на
м.септември, а чрез
дозряване и съхранение
края на декември.
6.7.8.Домати –
ботаническа
характеристика и
биологични изисквания.
– Ботаническа
характеристика –
коренова система –
добре развита с
обособен централен
корен и множество по
слабо развити
странични корени;
стъбло – тревисто, като
е вдървесинено само в
основата си, покрито с
власинки в различна
степен според вида и
сорта; листа – те са
сложни, съставени са от
листни дялове и
междинни странични
листчета, периферията
им е нарязана в
различна степен и по
тях също се наблюдават
власинки; съцветия –
израстват от стъблото,
първото се образува
след 6-7 лист, биват
прости, междинни и
сложни; цветове –
двуполови, имат 6
чашелистчета, 6
венчелистчета, 6
тичинки и плодник,
плодника е
многогнезден и горен;
плод – ягода, съставен
от плацента, семена и
перикарп; семена –
плоски, закраглении
слабо заострени от
едната страна, оцветени
са кремаво-
белезникаво,
кълняемостта им се
запазва 4-5години.
Биологични изисквания
– към температурата –
оптимална темп. 20-
22С, агробиологичен
мак. 32С,
агробиологичен мин.
10С, растенията загиват
при -1С; към
светлината –
светлолюбива култура
изискваща 28-30 хил.
лукса; към водния
режим – влаголюбива
зеленчукова култура
която изисква през
цялата вегетация 80%
от ППВ на почвата, 40
хил. кубика вода са
необходими за 1дек. за
една вегетация; към
почвата – предпочита
структурните добре
запасени с хранителни
вещества глинесто
песъкливи почви за
средно ранните и
елувиално ливадни за
ранното; към
хранителния режим –
N:P:K – 1:6:4 за 1т
продукция; към
предшественика –
непоносимост към
всички представители
на сем. Solanaceae, най-
добри предшественици
са бобови, житни и
тиквови. 6. Домати –
технология и сортове за
ранно полско
производство. – след
прибирането на
предшественика
дискуваме на 12 см
дълбочина. Разхвърлят
се 3-4т. оборски тон на
дек. ,30кг двоен
суперфусфат, 20 кг
калиевсулфат и се
изорава площта на 30см
дълбочина. Есента
профилираме почвата
грубо с БОК 4,8 а на
пролет окончателния
профил се прави с ЛКФ
4,8. За 1дек. са
необходими 25-30гр
семенца, които се
засяват в стоманено
стъклени оранжерии от
10 до 20 февруари по 4-
5гр/кв. м- това се
нарича гъст
разсад.Пикираме
разсада във фаза
кръстосване като го
прехвърляме в
политиленови
оранжерии 10х10 см
пикираме ги до
котиледонните листа
около 25 април. Схема
на засаждане 110 +
50/30. След
засаждането на разсада
извършваме поливка. 10
дена след
вкореняването се
извършва и първото
окопаване, внасяме
амониева селитра 8 кг
на дек., поддържаме
80% от ППВ. Имаме 2
периода за поливане,
първият правят се по-
малки поливки на по-
големи интервали, а в
по късните етапи
обратно.През цялата
вегетация се правят
минимум още две
окопавания при което
внасяме останалата част
от амониевата селитра,
като последното
внасяне е по време на
цъфтеж.
Индетерминатни
сортове – изгражда се
опорна конструкция,
отглеждат се
едностъблено с
колтучене , извършва се
в края на месец май,
над последното
съцветие където
плодовете са колкото
грахово зърно се
оставят 1-2 листа за
асимилираща
повърхност, края на
юни добиваме
продукция, добивите са
3-4 тона на
дек.Сортове-
българските сортове
Марица15, Марица25,
Кристи, Емона,
холандски- Балка 7.
Домати – технология и
сортове за средно ранно
производство –
отглежда се с не
пикиран разсад.Засяват
се семената на 10-20
март в полиетиленови
оранжерии. За 1дек. са
необходими 25-30 гр.
семена на кв. м. се
засяват 1,5-2гр семена.
Подготовка на площта
след прибирането на
предшественика
дискуваме на 12 см
дълбочина. Разхвърлят
се 3-4т. оборски тон на
дек. ,30кг двоен
суперфусфат, 20 кг
калиевсулфат и се
изорава площта на 30см
дълбочина. Есента
профилираме почвата
грубо с БОК 4,8 а на
пролет окончателния
профил се прави с ЛКФ
4,8. Засаждането става в
началото на май по
схема 110+50/30. След
засаждането на разсада
извършваме поливка. 10
дена след
вкореняването се
извършва и първото
окопаване, внасяме
амониева селитра 8 кг
на дек., поддържаме
80% от ППВ. Имаме 2
периода за поливане,
първият правят се по-
малки поливки на по-
големи интервали, а в
по късните етапи
обратно.През цялата
вегетация се правят
минимум още две
окопавания при което
внасяме останалата част
от амониевата селитра,
като последното
внасяне е по време на
цъфтеж.Сортове за
средно ранно
производство български
– Стандарт69,
Венера,Стела,
Меркурий. Сортове за
консервна
промишленост –
отглеждат се чрез
директна сеитба.
Подготовка на площта-
дискова се или се
изорава плитко на 10-12
см. Внасят се 30 кг.
двоен супер фосфат, 20
кг калиев сулфат и 15
кг амониева селитра, не
се слага оборски тор.
Засяване на семената от
10 до края на април
сеят се със сеялка за
точна сеитба СПН – 4за
1 дек. отиват 150 гр.
семена. Схемата на
сеитба е 120+40/20.
Най- добрият начин за
поливането е
дъждуването.
Прибирането става
ръчно или
механизирано с домато-
комбайн, добивите са 5-
6 тона от дек.Сортове –
Вентура, Приста, Бела,
Каробета, Идеал, Чили
8. Домати – технология
и сортове за късно
полско производство –
разсада се отглежда на
открити лехи, сеитбата
на семената е юни.За 1
дек. са необходими 25-
30 гр. семена, на кв. м.
се засяват 2 гр. семена.
Подготовка на площта -
след прибирането на
предшественика
дискуваме на 12 см
дълбочина. Разхвърлят
се 3-4т. оборски тон на
дек. ,30кг двоен
суперфусфат, 20 кг
калиевсулфат и се
изорава площта на 30см
дълбочина. Есента
профилираме почвата
грубо с БОК 4,8 а на
пролет окончателния
профил се прави с ЛКФ
4,8. В началото на юли
става засаждането на
открито по схема 80/30
или 110+50/30. При
индетерминантните
сортове се изгражда
опорна конструкция,
прекършването на
вегетационният връх се
извършва септември,
половината от тази
продукция реализираме
узряла, а другата
половина доузрява.
Добивите са 4-4,5т. на
дек. Трябват по големи
поливни норми, защото
е жега, окопават се
няколко пъти и се внася
амониева селитра, като
последното внасяне е
при фаза цъфтеж.
Сортове – Кристи,
Стандарт 96, Балка и
Адора
9.10. Пипер- тои е
едногодишно растение
с плитка брадеста
коренова с-ма
достигаща до 25 см. Тя
има слабо усвояваща и
въстановителна
способност. Стъблото е
тревисто,зелено
неовласено , гладко и
чупливо в възлите.
Според височината на
стъблото седелят на 3
типа( ниски до 45 см.,
средни 45-65 и високи
65-90 см. ), а според
формата на разклонение
на стублата се
различават 3 типа
хабитус- чашовиден,
чадърен и смесен.
Листата са елипсводни
до
ланцетни,прости,зелени
и едри листа. Цвят
хермафродит,факутатив
но самоопрашване.
Плода е лъжлива ягода
тебиват : плоскък плод
тип ратун( камби) ;
кубична форма –тип
долма; конусовидна
форма - тип капия ;
пумпаловидна- люти,
роговидни-
чорбаджийски ;
черешовидна-тип
декоративни. Сопред
теглото плодовете
биват дребни до 10
гр( декоративни);
средни 10-40 (ранни
сортове) ; едри 40-150
гр. ( капии средно
ранни ); много едри
150-200- тип (долма).
Най голямо
производство на пипер
има в Италия ,
испания . пипера е с
високо съдържание на
вит. С . пипера е
тололиубива култура
оптим темп 22-25 гр.
Агробиогч. Максимум е
32 минимум 12. пипера
изисква светлина от 26-
28 000 лукса. Пипера не
понася сянка.
Влаголюбива култура
която повреме на
цялата вегетация
подържа 75-80 %. ППВ.
9.въпрос- Рано полско
производст.- отглежда
се с пикиране на разсъд.
Семената се засяват от
1 -10 февр в стоманени
стъклени оранжерий.
120 гр на декар семена,
на 1м2 от 8-10 гр
семена. След това ги
пикираме. Засаждането
на полето е след 25.04 .
Схемата на засаждане е
60/15 или 80+40+40 , 10
дни след окореняването
се прави парвото
окопаване. Правят се 3
окопавания през 20 дни.
При тях се внасят
основни части на
амониевата силитра ,
Имаме 2 периода за
поливане, първият
правят се по-малки
поливки на по-големи
интервали, а в по
късните етапи обратно.
През по горещите дни
през 3-4 дни. През една
вегетация са нужни 600
м3 за 1 дка.
Прибирането на
продукцията е през м.
Юни. Когато плода е с
стандартни размери и
тварди при върха
продукцията е 3-4 т дка.
10.въпрос Средно
ранно производсто .
семената се засяват в
полски оранж в периода
1-10 март. За 1 дка 120
-140 гр семена и 4-5 гр
на 1м2. Засаждането
става през м. Май 60/15
или 80+40+40/15 или 70
+45+45/20. има 3
окопавания и същите
поливки. Продукцията
се получава в края на
месец юли . при
капията има 2 бранета
узрели – зелено и 1
смесена беритба.
11. Краставица
Cucumis sativa.
Произходият център на
краставицата е Западна
Индия. Ботанически
особености – коренова
система – плитко
разположена от 10 до
30см и силно
разклонена; стъбло –
покрито е с власинки и
малки бодли,
дължината му варира в
зависимост от сорта и
начина на отглеждане;
листа – петделни с
дълги дръжки, и
листата и дръжките са
покрити с власинки, в
пазвите на листата се
образуват мустачета;
цветове – краставицата
е кръстосано
опрашващо се
едногодишно
разделноплодово
растение, женските
цветове са с по-дебела и
по къса дръжка,
чашката на цвета е
петделна, жълто
оцветена, тичинките са
5, 4 от които са
сраснали по двойки,
плодника е долен, а
близалцето триделно;
плод – лъжлива ягода с
различна форма,
големина, оцветяване и
повърхност; семе –
белезникави, с
характерно шипче на
върха, запазват
кълняемостта си 5 и
повече години.
Биологични изисквания
– към топлината –
топлолюбива
зеленчукова култура,
оптимална темп. 28-30
градуса,
агробиологичен мин. 15
градуса,
агробиологичен мак. 35
градуса; към светлината
– култура на късия ден,
като за нормалното
развитие изисква 24000
ликса светлина,
периода май-юни
когато е много силна
светлината растенията
се сгъстяват; към
водния режим –
краставицата е най-
силно влаголюбивата
зеленчукова култура,
транспирационния
коефициент е 713, при
нея се поддържа 85%
влажност от ППВ през
цялата вегетация и 80%
относителна влажност;
към почвата –
предпочитат добре
запасените с
хранителни в-ва
черноземни и
алувиални почви, за 1т
продукция
изискванията към
N:P:K е 10:5:8,
краставицата е добър
предшественик поради
краткия си
вегетационен период и
оставя почвата чиста от
плевели, най-добри
предшественици за
краставицата са
пшеница, бобови и
соланацеа. Ранно
полско производство –
отглежда се чрез разсад,
семената се засяват в
саксии в края на месец
матр 25-30, саксиите се
запълват 2/3 с
торопочвена или
торфопочвена смес,
засяват се по 2 семенца,
във фаза котиледони
едното се прехвърля в
друга саксия така че да
остане само по едно
растение, във фаза
образуване на първите
листа саксиите се
подсипват. Засаждането
на разсада става през
месец май. След
прибиране на
предшественика
площта се дискова на
10-12см дълбочина,
внасяме 30кг двоен
супер фосфат, 20кг
калиев сулфат и 4т на
декар оборски тор, след
това площта се изорава
на 35см дълбочина,
есента се извършва
профилиране на
почвената повърхност с
БОК 4,8 на пролет се
култивира с ЛКФ 4,8
при което внасяме м/у
8-10кг на декар
амониева селитра.
Сеитбената норма е
120гр семена на декар,
формулата на
засаждане е 100+60/40
или 110+50/40. Грижи
през вегетацията – една
седмица след
засаждането
извършваме
подсаждане съчетано с
първото окопаване.
Преди стъблата да
достигнат 50-70см
дължина правим още 2-
3 окопавания при което
внасяме останалата част
амониева селитра,
поддържаме през
цялата вегетация 80-
85% влажност от ППВ.
От юни до края на юли
е беритбата. Добивите
са от 5 до 7 тона на
декар. Сортове които се
използват за това
производствено
направление са Гергана,
Мизия и Зора.
Средно ранно –
подготовката на
почвата е същата както
при ранното. Семената
се засяват направо в
почвата в периода 10
април – 10 май,
сеитбената норма е
500гр семена на декар,
формулата на
засаждане е 110+50/7-
8см или 120+40/7-8см.
Сеитбата се извършва
със СПН 4,8. Грижи
през вегетацията – във
фаза втори същински
лист растенията се
прореждат като
оставяме само едно
растение на разстояние
10см, ако се прибира
механизирано 20см на
опорна конструкция,
30см легнали на
почвената повърхност,
тогава се извършва и
първото окопаване. При
сортовете които ще се
отглеждат на опорна
конструкция имаме 2
подхранвания с
амониева селитра по
15кг на декар като
последното е във фаза
цъфтеж. Прибирането
на продукцията започва
от средата на юни и
продължава 50-60 дни.
Добивите са от 3-4т на
декар, добивите се
сортират на фракции –
екстра, първо и второ
качество, при
механизираното
прибиране добива е
около 1т при което
имаме най-много 800кг
екстра качество.
Сортове които се
използват за това
производствено
направление са
българските Победа и
Ирен, холандският
Левина, също така и
сортовете Кобус, Офра,
Ренато и др.
12. въпрос Дини.
Произходния център на
динята е Централна
Африка. Плодовете
имат висока биологична
стойност. От захарите
на първо място е
фруктозата, на 2 е
дизахарозата, динята
има и високо
съдържание на К.
Използва се за лечение
на възпалителни
процеси на бъбреци,
черен дроб и жлъчка.
Най-големи площи има
по поречието на река
Тунджа и Марица.
Динята е топлолюбива
зеленчукова култура,
оптималната темп. е
32-35oС. Агробиолог.
минимум е 16oС, мах. е
42oС. Тя е и силно
светлолюбива култура
3000lx светлина за
вегетацията. Динята е
невзискателна към
дължината на деня.
Динята е сухоустойчива
култура, но е
жзискателна към
влажността на почвата
до формиране на
плодове. По време на
нарастване на
плодовете поливките
влошават
консистенцията.
Дините се развиват
добре в/у леки и
песъкливи почви.
Средноранно полско
производство -
засяването на семената
се изваршва 15-20
април. 500-600г семена
са нужни за 1дка
насаждение. На малки
площи се засява
гнездово 200х100 с 3-4
семена в гнездо, а на
големи площи се
използва сеялка СПН-
48, като се засява
300+100/80 по 2-3
семенца на едно място.
Грижи по време на
вегетацията: във фаза
втори същински лист
се извършва
прореждане, като се
оставя само по едно
растение в гнездо,
тогава се извършва и
първото окопаване. При
формиране на
разклонения се
извършва второто
окопаване, съчетано с
подхранване. Във фаза
формиране на плода се
прокопават поливните
бразди и се извършва
първата поливка.
Когато плодът достигне
10см диаметър,
разклоненията се
поставят по дължината
на редовете и се
извършва втората
поливка с подхранване.
При сухи години, може
да се извърши още една
поливка по време на
наедряване на
плодовете. Плодовете
се прибират от
началото на август, а
средния добив е
5тона/дка. Ранно
полско производство –
разсадът се гледа в
саксийки, Като 2/3 от
саксийката се запълва с
тор, почвена или
торфена смес, засяват
се по 2 семена, във фаза
кутилидони едното се
засява в друга саксийка,
така че да остане само 1
растение. Подготовката
на площта започва с
дисковане на 10-12см
дълбочина, внася се
30кг двоенсуперфосфат
20кг КSO4, 4 тона/дка
оборски тор. Площта се
изорава на 35см
дълбочина. Есента се
извършва профилиране
на почвената
повърхност. На пролет
се култивира с ЛКФ-
4,8, внасяме и 1/3 от
амониевата селитра.
Схема на засаждане
100+60/40 или
110+50/40. Една
седмица след
засаждането
извършваме
подсаждане,съчетано с
първото окопаване.
Преди стъблата да
достигнат 50см
дължина правим още 2-
3 окопавания и внасяме
останалата амониева
селитра. Средния добив
е 5-7 тона/дка.
13в. Зеле – Вrassica
olleraceae вар. Capitata.
Богат е на вит. С 86
%/мл. Зелевите са
двугодишни
зеленчукови култури
най голям
размножителен процес
притежават от една
зелка 1 дка. кръстосано
опрашваща се култура.
Зелката има 3 форми на
оцветяване F.alba, F.
rubra, F. semirubra.
Кореновата с-ма е
брадеста до 60 см в
почвата. Стъблото е
кочан вътрешен и
външен , дължина 7-24
см. Листата са
лировидни, и
нетипични лировидни
иприседнали. Те са
субрани в листна розета
коята бова изправена
полуозправена и
легнала. Формата на
зелето е плоскокругла,
кръгла и конусовидна.
Вегетационият период е
110-150 дни . има 3
вида производство:
ранно- дербенско ,
дитмарско , средно
ранно марица ,средец
късно кьосе, балкан .
Происходен центар на
зелето е
средиземноморието и
зап Евр. На второ място
на производство селд
домата в нашите райони
достига до 80 хил дкс
годишно. Зелето е
студоустойчива култура
от 8 до 20 гр. Тя е и
влаголюбива култура
която за 1 вегетация
изисква около 560 м3
/дка. Изисква и около
24-26000 лукса
светлина. Изисква и
гллинести пясъкливи
почви но се развиваи по
черноземни смолници.
Ранно полско
производство отглежда
се чрез расъд, семената
се засавят 25.09 в
открити лехи. При
сеидбена норма 3 гр на
м2 , 1 дка/ 70гр семен.
Растенията се засаждат
в края на м. Окт .
схемата на засаждане е
60/40- редово засаждане
.за пролетното засяване
семената се сеят в края
на м. Фер. Ан а полето
се засаждат в края на
март. Извуршват се 3
окопавания и
подхранвания с
амониева силитра. При
предзимното
ноемр,март и април се
подържат 80 % от ППВ
на цялатавегетация .
продукцията еот
предзимното излиза
през април и е 2 тона от
дка. Късно полско
производство
засаждането на разсада
става в началото на м.
Юли. Смема на
засаждане 80/60 ;
90+70/60. през
вегетацията се
извъпшват 3
окопавания и сучетани
с две подхранвания
всяко с 2 подхранвания,
всяко е с 10 кг амониева
силитра , като
послдното е в фаза
развиване на листаната
розетка . подървана
влажност 80 % ППВ.
Прибиране на
продукцията от края на
окт до края на ноемвр.
4-5 тона от дка.
14. Моркови-
Семейство Apiaceae-
сенникоцветни, Daucus
carota- Морков. Цикъл
на развитие-
двугодишен. Първата
година за консумация, а
втарата за отглеждане
за семена. Ботаническа
характеристика:
коренова система- осев
централен корен с
дълбочина 15-20см.
Листна розетка- малка,
която има до 10бр.
Листа; средно голяма от
10-15бр. Листа; Голяма
розетка над 15 броя
листа. Листата са
ботанически сложни,
разделно-декоперести.
Листата са нарязани на
дялове с триъгълна или
елипсовидна форма.
Кореноплод- формата
бива конусовидна,
пресечено конусовидна,
овална, сферична,
удължено елипсовидна.
Деформиран
кореноплод- когато е
увреден от
гризачи,оцветяване на
кореноплода- оранжево,
жълто, виолетово.
Едрина на кореноплода-
дребни до 60гр. Средно
едри 60-150гр. Едри над
150-220гр. Челото бива-
изпъкнало, равно
(изхвърляме най-малко
от кореноплода),
вдлъбнато. Гладка
повърхност- с малки
цепнатини(очички).
Дължината на
кореноплода в напречен
разрез може да бъде-
триъгълна,
многоъгълна,
звездовидна форма.
Репродуктивни органи-
образуват се на 2
година. Кръстосването
е ентонофилно (Сложен
сенник)- двуполови,
хермафродитен плод –
орехче. Опрашване
(чрез насекоми).
Семената имат
оребрена повърхност с
кукички по
периферията със
специфична миризма.
Сортове моркови-
Нантски, болеро,
нандре, нарбуна F1,
Лагуна. Изисквания –
Високодобивни с къса
вегитация,
кореноплодите да са
изравнени по големина
и да имат типична за
сорта форма, гладка
повърхност, оранжево
оцветяване, високо
съдържание на сухо
вещество, бета каротин
и захари. Сортовете да
имат мощна розетка.
Произход Предна Азия.
Студеноустойчива
заленчукова култура
при темп. 4-5 градуса
семената поникват за 20
дена. Младите растения
издаржат до 5-6
градуса, което
позволчва да се засчват
зимата. Растенията с по
плътна позетка
издържат до -10-
15градуса. Оптималната
темп. За отглеждане е
20-22 а агробиологичен
максимум 30гр.
Светлолюбива култура
моркова е растение на
дългия ден. Воден
режим- излагането на
влага води до изгниване
на кореноплодите а при
засушаване се получава
продукция с груба
консистенция. Най-
добре се развиват на
глинести песеклави
почви и на алувиално-
ливадни. Моркова не
понася торене с оборска
тор. N:P:K-3:1:9.
Предшественици
представителита на
Solanaceae,
Cucurbitaceae.
Технология на
отглеждане- може да се
засява в 3 срока: 1-20
декември; 20фев.-
10март;1-15юни.
800семена на декар.
Валира се почвената
повърхност след
засяване за да се запази
почвената влага. Най-
добрия начин за
отглеждане е чрез
дъждуване. Във фаза 2-
3 същински лист отново
се подхранва с 10 15 кг
на декар амониева
силитра. Прибира на
продукцията за парвия
срок месец май за 2рия
срок юни 3 срок края на
септемри до края на
октомври. 4 тона на
декар. 14-15 000 връзки
продукция.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 2)
pe6oni24 написа на 08 май 2010 ОТГОВОРИ
студент на 24 години
dono svar6at rabota
h1m1kaa написа на 28 яну 2010 ОТГОВОРИ
студент на 23 години
 
Подобни материали
 

За и против листното торене

16 яну 2008
·
107
·
1
·
344
·
129

Аргументи защо е полезно листното подхранване на растенията по време на вегетацията.
 

Размножаване на овощните растения

20 мар 2008
·
123
·
2
·
377
·
98

Семенният начин почти не се прилага в промишленото размножаване на овощните култури, тъй като младеническият период на семеначетата е много продължителен и в повечето случаи добрите признаци на родителските форми не се предават на потомството.
 

Алпинеум

16 фев 2020
·
3
·
15
·
739
·
3

Алпинеумът е озеленен скален кът, състоящ се от камъни и растения, характерни за алпийския релеф. Алпинеумът трябва да се намира в периферията, а не в центъра на градината. Хармонично се съчетава с декоративна водна площ...
 
Онлайн тестове по Агробизнес
Биологично земеделие
изпитен тест по Агробизнес за Студенти от 2 курс
Тестът е за специалност "Управление на агробизнеса", за студенти от втори курс. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
21
3
1
3 мин
31.07.2019
Цени и ценообразуване в агробизнеcа
междинен тест по Агробизнес за Студенти от 5 курс
Въпроси за магистърските програми в Cвищов. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
26
10
1
3 мин
12.06.2013
» виж всички онлайн тестове по агробизнес

Зеленчукопроизводство - Готови Пищови

Материал № 418406, от 12 дек 2009
Свален: 596 пъти
Прегледан: 542 пъти
Качен от:
Предмет: Агробизнес, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 4
Брой думи: 2,815
Брой символи: 23,880

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Зеленчукопроизводство - Готови Пищови"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения