Големина на текста:
1. Микроик. е
наука, която
изяснява общите
принципи на
функциониране
на
индивидуалните
пазарни субекти.
Изходен пункт е
пазарът, но тук
неговото
действие се
конкретизира с
изясняването на
еластичносттаа
на D и S и
видовете пазарно
равновесие.
Макроик.при нея
на първо място
се представя
целта:ик растеж
и неговото
материализиране
-брутния
вътрешен
продукт. Целта
на всяка нац.ик.е
този растеж да
бъде възходящ,
непрекъснат,
висок. На
практика се
оказва, че това е
възможно само
ато тенденция,
но не и като
всекидневно
поведение на ик.
То се
осъществява със
спадове и
възходи и
неговото име е
стопански цикъл.
Той е цялостна
картина на
повед.на ик., в
което крият
действит.пробле
ми-спад на
произв,
безработ.и инфл.
Позит.и
нормат.ик.т-я –
ик.т-я може да се
прояви като
позит.и нормат.
Позит.ик теория
се занимава с
това, което е
било, което е или
което ще бъде.
Позит.твърдения
изтъкват факти и
могат поне на
теория да бъдат
провер. Един
факт може
винаги да бъде
пров.след което
да се раши дали
е в подкрепа на
дад.твърдение
или не.
Нормат.ик т-я се
занимава с това
което трябва да
бъде.
Нормат.твърд.из
раз.стойностни
преценки. Тук
става въпрос за
мнения, които
обикн.не могат да
бъдат проверени.
Норм.твърд.се
отнасят до
морала и етиката
и в тях често се
изп или се имат
предвид думи и
фрази като
„трябва” и „би
било добре”. Тук
не може да
проверим
фактите, за да
решим дали
твърд.е вярно,
или не. Реш.за
това дали да
приемем даадено
норм.твърд.или
не, формират
базата на
ик.полит.и често
се вземат въз
основа на
политич
ценности. Какво
да се произв?- по
повод крит.за
избор ик.т-я
въвежда
инструм.наречен”
алтернат.” или
„относит.” Р. тя
предст. „Р на
пропусн.шанс” и
израз.всяка
алтернатива чрез
останалите. Така
правещия избор
ик.субект може
да ги съпоставя и
да се ориентира
по най-малкото
колич.жертвана
или
непроизв.прод.
Как да се
произв?-след
като произв.са
реш.какво да
произв.трябва да
организ
произв.си при
условие, че
потребн.на
ик.агенти
непрекъснато се
развиват и
обогат. Освен
функция от
развит на
произв.ик
потребности се
оказват и негова
предпоставка. В
този смъсъл те го
тласкат напред,
още повече, че
имат
способн.веднъж
появили се, да се
развиват по-
бързо от възм.на
произв.да ги
задовол. Така
ик.агенти са
изправени пред
необходимостта
от още един
избор. Те трябва
да решат как да
произв.избраните
блага-трудоемко,
материалоемко
или
материалоиконо
мично и т.н. За
кого да се
произв?-реш.на
този върос се
основавт на
споменатата
вече
предпоставка за
относит.на
получаваните от
отд.ик.агент
резултати. Тук
отново се
сблъскваме с
проблема за
оскъдността, но
вече от гл.точка
на създ.от
произв.блага.
2.Паз.и
паз.механизъм.-
пазарът е
специф.механизъ
м за функцион.на
ик.с-ма. В зав от
целите на
анализа
понятието”пазар”
може да се разгл
в по-тесен или
широк смъсъл.
Гл.знач има
разгл.му като
сфера на
стоковото
обръщение. Това
традиц.и най-
шир.разпростр.ра
збиране на паз.
Паз.е мастото,
където се
формират и си
взаимод.D и S и
се проявява
фенкц.на
паз.мех. Той
предств. D, S и P
разгл.в тяхното
единство. Има
своиството да се
саморегул. D
винаги е свърз.с
Р.
Обикн.купуваните
колич стока
зависят от Р. ако
тя се промени се
променя и
търсенотоQ. В
този контекст се
интерес.предимн
о от ефективното
D. Следоват.паз
D на дад.стока
предтавл.товаQ
от нея, което
може да се
реализ при
установ.се на
пазара Р.
Ик.смисъл на
кривата на D е,
че тя изразява
какво Q
купув.биха
закупили при
разл.Р. Движ. По
кривата надолу и
надясно показва,
че колич на
покупките се
увелич, когато Р
пада.
Предлагане-
колкото по-вис.е
Р, толквова
повече прод.са
склонни и са в
състояние да
предл.стоката на
пазара и
обратно. Важното
е дали ф-ма Х ще
е в състояние да
предложи повече
прод на пазара
веднага, при
сег.оборудване,
ако Р е по-вис.а
не по-ниска.
Паз.предл. е Q от
една стока или
услуга, която се
предл.за прод.на
дад.цена за
даден период от
време при равни
др.условия. Кр.на
паз.S може да се
постр.като
възход.линия, за
разл.от тази на
D. Колко стръмна
ще е тя зависи от
това какво Q,
произв.може да
изнесе на пазара,
ако Р се повиши.
Паз.равнов.-D и
S имат различно
повед.за купув.и
прод.и позволява
на ик.с-ма да
открие Р, която
да изчисти
паз.чрез
съдпад.на
интересите на
прод.и купув.
3.Еласт.на D и S -
Еласт.-способн
на една
ик.пром.да
реагира на
измен.на
др.пром.
Понят.Еласт.отра
зява способн.на
величин на DиS
да реагира на
изм на Р на
стоките и на
др.фактори,
израз.като
отнош.на
проц.измен. E
D
/Р-
независ.дали е
на DилиS, винаги
представл.отнош
м/у QиP, което
разкрива с колко
се промQ при
пром.на D.
Съдържа отнош
на 2 ефекто-
колич.ефект и
ценови ефект. В
числ.се отраз.Q,
а в знам.P
n=?XiPi/?PiXi.
Фактори вл.в/у
E
D
: наличие на
близки замест., D
е мн.по-
еласт.спрямо P
при прод.чийто
бл.замест.се
нам.лесно;стоки
комплименти;сто
ки към които се
привиква;привърз
.на кл.и др. E
S
/P-
понят.Еласт. се
разпростр.не
само в/у D, то
може да се изп.и
за опред.на
реакцийте на
велич.на S/р се
опред.като
отнош.на
проц.измен.на
велич.на
предл.стока към
проц.измен.на Р
при др.равни
условия. E
S
/P=
%пром.в Qs/ %
пром.в P. Ф-ри
влияещи в/у Еs,
бр.на производ.,
време за
произв.,степ.на
изп на мощн.,
лесно зам.на ф-
рите на произв.
Модел на
потебит.избор-
модел на
повед.на
потребит., който
илюстр.принципи
на
потребителския
избор. Той съд.3
гр.ел.-ел.на
избора,
огранич.на
избора.и
осъществ.на
избора. Обекти
на избор са СиУ,
накратко благата,
които хората
потреб.за лични
и проив.цели.
Огранич.при
избора са
свързани с
платежоспособн.
и вкусовете на
потребит. Ефект
на зам.и еф.на
дохода-
потребит.повед.с
е пром., когато се
променя Р на коя
и да е стока.
Еф.на зам.-при
пром.на Р
потребит.разшир.
потребл.на
относит.по-
евтина стока и
свива това на по-
скъпата. При
дад.дох.и Р на
др.стоки
покачв.на Р ще
свие потребл й, а
намал.ще го
разшири за
сметка на
останалите, има
отриц.ефект.
Еф.на дохода-
пром.в
потребл.предизв.
от пром.в
дох.вследсвие
промяна на Р.
Пови.на Р
означ.намал.на
реалния дох.и
обратно. Затова
разгл.самост.
еф.на дох.при
норм.стоки е
положит.
Произв.и разх.-
ик.т-я
опред.произв.кат
о най-важната
форма на
ик.дейност. С
термина
произв.се
обозначават
проц.за създ. На
СиУ, като хората
са желаят и са
готови да платят
за тях.
Краткоср.е пер.в
които само 1
произв.фактор е
променлив. Като
пром.фактор най-
често се
разгл.труда.
Произдв.в
краткоср.пер.-
правилно
разбиране на
пробл.произв.и
време е свързано
с действието на
ЗНВР. Той се
отнася за
кр.пер.от време
като се допуска,
че най-малко
един произв.ф-р
остава
непроменен.
Дългоср.е пер., в
които вс.ф-ри
могат да бъдат
променяни. В
дългоср.план
вс.може да се
променят, даже
изп.технол.
Произв.р-ди.-ф-
мите отделят
най-гол.вним.на
пробл.за
произв.р-ди тъй
като те са
единият от двата
фактора, от които
зависи печ.им. В
зав.от обхвата на
прод.за която се
отнасят,
произв.р-ди се
разд.на общи и
единични(отност
елни). Общ.р-ди
се изв.за
произв.на целия
обем прод.от
даден вид, а
ост.за един
продукт от този
вид. Разделят се
още на общи
постоянни и
променливи.
Липси на ик.от
мащ.-въпреки
предимствата на
ик.от мащаба,
разраств.на ф-
мите има
определен
предел. Ако една
ф-ма расте
непрек.тя може
да се сблъска и
да достигне до
липсата на ик.от
мащаба.
8.Съвърш.к-я и S .
Паз.стр.-стр.на
паз.се опред.от Q
и разм.на
фирмите,
харкт.на прод.,
усл.за влизане и
излизане на
пазара, дост.до
инф. Теорията
обикн.разгл. 4
типа
паз.структ:съвър
ш.к-я,моноп.к-
я,олигопол,моноп
ол. Съв.к-я-
ситуация при
която ценовата к-
я дотига
възм.най-висока
степен, за да се
дост.съв.к-я при
дад.прод.трябва
да са налице
сл.усл: мн.на бр.,
вс.дост.произв.ст
оки, които са
идентични, мн
купувачи и нито
един не може да
влияе на D.
Несъвр.к-я и
монопол.
Монопол-мон.е
налице, когато на
паз има един
производит.на
даден прод. Той
може да бъде
един произв.или
гр.произв., който
раб.заедно. Това
могат да бъдат
ф-ми или цели д-
ви, като
например ОПЕК-
картел за
произв.на нефт.
Моноп.осигурява
цялото предл.на
пазара. Може да
реши колко да
доставя и какви
цени да наложи.
Определя само Q
и P, но не и
двете.
Мон.контролира
S, но D се
опред.от кл.
Влиянието на
моноп.на пазара
е още по-голямо,
когато има
близки
заместители на
продукта.
Мон.може да
бъде естествен,
изкуств.или
организационен,
колективен или
договорен.
Монополист.к-я-
тя се дефинира
като ситуация,
пир която мн ф-
ми се конкурират
помежду си, но
всяка от тях има
изв.власт на
паз.с др думи,
вс.фирма има
възм.в изв.степен
да определя Р на
своите СиУ. Тази
форма на к-я е
изв.още като
една от формите
на несъвърш.к-я.
При несъв.к-я за
разл.от съв.к-я,
тук вс ф-ма S
СилиУ, които в
опред.степен се
разгл.от тези на
съпер.й. При
несъв.к-я
вс.произв.има
„монопол” в/у
свойте маркови
стоки, но
др.фирми го
конкурират, като
продават
подобни прод.с
разрл.търг.марка.
Олигопол-
мн.паз., на които
има несъв.
(моноп.)к-я, са
доминирани от
няколко големи
произв., вс.от
които предлага
широк кръг
търг.марки. Този
паз.се
нар.Олигопол-паз
на който
домин.няколко
субекта.
Олигополист.стру
ктора на паз.са
отрасли като
нефта,
автомобилострое
нето, произв.на
цигари и др.
Съществ.няколко
характ.черти:мал
ък бр.фирми,
концентр.на паз.,
взаимозависим.,
естество на
стоката, бариери
при навлизането
на паз.
Антимоноп.закон
одат.-проявл.на
ик.полит.на д-
вата
представлява
антимоноп.закон
одат. То
представл закон,
насочен към
постиг.на
успешни
функц.на паз и
регул.на к-ята м/у
ф-мите. Iят
антитр.закон е
зак.Шърман от
1890г. в СЯЩ.
Той пресича
вс.опити за
монополизация
на пазара. Той
забранява
практ.на
фиксиране на Р
на СиУ, а също и
вс.опити
насочени към
тези цели.
10.Факторни
пазари. Паз.D и
S на произв.ф-
ри.-паз.ф-ри при
паз.ик.са стоки
като вс.останали
и са обект на
пок.-прод. Тя се
осъществ.на
специф.паз.в
зависим.от
съотв.ф-р. D на
произв.ф-ри се
разл.от D на
крайните
потребит. СиУ
главно по това,
че има
проиводен
характер. Това
означава, че D на
който и да е ф-р
зависи зависи от
D на СиУ, за
чието
произв.служи
този ф-р. Паз.на
L-той е на-
специф.от
вс.факт.пазари,
защото е свързан
с живия ф-р на
произв., а той е
обект и суб.в ик.и
др.обществ.сфер
и. Както и при
вс.друг пазар
съществ.двете
негови стр.-
пазаро DиS.
Паз.D се
определя от D на
прод.която той
произв.от обема
на произв.,
технол., от
предл.на
др.произв.ф-ри и
възм за зам.на
труда. D на L има
извлечен х-р и
зависи обратно
пропорц.на
неговата Р. Това
е важна
особ.която
предпол.че ще
има обособени
пазари на L . Р на
раб.сила се
нарича РЗ. За
разл.от др.ф-ри
тук имаме само
един вид цена-
наемна, но не и
покупна. РЗ е
факторен доход.
Ако доходите на
човек са ниски,
повиш на РЗ го
стимулира ад
работи повече и
той заменя
своб.време с
работно. Познато
е като еф.на
заместв. Когато
дох.му
дост.опред.ниво,
което означ.че щ
е има по-малко
своб.време.увели
ч на раб.време
все повече губи
от стоин.си
защото получ.на
дох.се превръща
в самоцел. По
тази причина
раб.започва да
заменя
раб.време със
своб.за да може
да изп.и да се
наслажд.на
дох.си. 11.Паз.на
капитала.-кап.е
вторичен ф-р на
произв., което
значи, че преди
да стане такъв, е
прем.през
трудовия процес.
Капит.стоки се
груп.в две части-
матер.и
фин.активи.
Мат.активи,
изв.още като
функцион.кап.или
капит.блага,
биват
пасивни(сгр.,
съоръж.,
помещ.),
оборудв.и екипир
и складови
запаси.
Фин.средства са
наличните активи
и носещите
доход ценни
книжа. D на кап.е
обратнопропорц.
на неговата Р.
В/у D на
кап.оказват
влияние и др.ф-
ри, които
изм.неговата
крива. D на
функц.кап.е
свърз.с процеса
на инвест.
Инест.в
истинския смисъл
на думата е
влож.в МА.
Инвест.са
отложено
тек.потребл.с цел
по-висок доход в
бъдеще чрез
произв.на СиУ.
Инвеститорът е
търсещия
капитал, които
ще се превърне в
елем.на
произв.процес.
инвест.е
предприемач.
Пазар на земята-
зем.е първ.ф-р
на произв. Тя е
историч.първият
ик.ф-р за
съществ.на
човеч. До19в. е
гл.средство за
произв., а кото
компенс.за
използв.на
земята се
изпл.рента. D на
земя, както при
всеки ф-р, има
проиводен х-р и
се опред.от D на
онези СиУ, за
чието
произв.земята е
ф-р. Тя е
всеобщо условие
за всяко проив.
Следов.става
дума за
селскостоп.прод.,
туризъм, стоит.,
доб.пром. D на
земята се
определя от
нейната
пред.производит.
D на земята
продължава,
докато доходът,
получаван от нея
е по-голям или се
изравни с
нейната P.
Рентата в/у зем.е
дох.за
собствениците на
земя. От
др.страна е
разход за
селскостоп.предп
р.и затова е
ценообраз.ф-р от
негова гл.точка.
Но на практ.не
рентата
определя Р на
селскостоп.прод.,
а обратно-паз.Р
на крайния
прод.опред.разме
ра на рентата.
Познати са 2
вида рента-
диференциална и
абсолютна.
Прич.за
диферен.рента е
различ.м/у
отделните
участъци от
плодор.и
местонахожд., а
прич.за
абсол.рента е
собствеността в/у
земята. Рентата
е Р на наемането
на земя.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
miloto_89 написа на 04 яну 2010 ОТГОВОРИ
студент на 21 години от Варна , Икономически университет
10х
 
 
Онлайн тестове по Микроикономика
Тест по микроикономика за 1-ви курс на тема "Търсене и предлагане"
изпитен тест по Микроикономика за Студенти от 1 курс
Тест по микроикономика за търсенето и предлагането. Съдържа 13 въпроса по темата, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
13
580
1
13.11.2013
Тест микроикономика
изходен тест по Микроикономика за Студенти от 2 курс
Примерен тест за проверка на знанията по микроикономика. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
25
44
1
3 мин
14.10.2013
» виж всички онлайн тестове по микроикономика

Пищови по Микроикономика

Материал № 418231, от 12 дек 2009
Свален: 199 пъти
Прегледан: 72 пъти
Качен от:
Предмет: Микроикономика, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 3
Брой думи: 562
Брой символи: 4,678

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по Микроикономика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала