Големина на текста:
ародните приказки, в които безименни творци са създали от
незапомнени времена безброй прекрасни поетични образи, всажда-
ли в много поколения редки човешки добродетели, възпитавали на-
родите от всички континенти в дух на демократизъм и висок хума-
низъм, си остават все още недостатъчно проучени в сравнение с
народните песни и други фолклорни жанрове. Може да се види дори
странно, но фолклористиката не е дала дори правилно и задоволи-
телно определение на самия жанр, при все че някои автори в пос-
ледните години правят плодотворни усилия да решат тоя въпрос.
Да смятаме, че приказката е била пренебрегната от фолклорис-
тите, нямаме основание. Наистина, такъв извод специално за на-
шата фолклористика можем да направим, защото освен трите рабо-
ти на проф. М. Арнаудов («Български народни приказки. Опит за
класификация», С б Н У, XXI, стр. 1 — 110; «Народната приказ-
ка», О ч е р к и, стр. 356 — 392; «Потекло и сродство на народни-
те приказки», О ч е р к и, стр. 393 — 436), една статия на Д. Матов
(«Приказката за правината и кривината», К н и ж и ц и, 1895, кн.
6, стр. 22-— 30), две студии на д-р Иржи Поливка («Магьосникът и
неговият ученик», С б Н У, XV, стр. 393 — 448; «Le chat botte»,
С б Н У, X V I — XVII, стр. 782 — 841), една студия на Иван Фран-
ко («Притчата за еднорога и нейният български вариант», С б Н У,
XIII, стр. 570 — 620) могат да се посочат само няколко попу-
лярни статии, предназначени за учащи се. Западноевропейската и
руска фолклористика знаят обаче не един автор, посветил сериозни
усилия и време на приказката. Незадоволителните резултати от тър-
сенията на много изследователи се обясняват преди всичко с мето-
дологията, възприета от тях, със задачите, които си поставят те още
от създаването на самата фолклористика.
В началото на едната от студиите си М. Арнаудов изтъква, че
когато народните приказки престават да служат само за развлечение
на простия слушател и на образованите класи и обръщат внимание
на учените, първият въпрос, който се повдига, е въпросът за потек-
лото на приказките. В началото на XIX век, когато започва систе-
матичното събиране на тия народнопоетични творби, учените забе-
лязват, че между приказките в разни страни на Европа има пора-
зителна прилика: «И първите, които издадоха един по-значителен
сборник от такива произведения на народната словесност, Братя
Грим, попаднаха на идеята, че тези прилики, това поразително по-
някога сходство между приказки, легенди и басни у разни народи
на стария свят се дължи може би на общо племенно потекло на тия
народи и възлиза към прастарите им религиозно-поетически въз-
гледи» (О ч е р к и, стр. 392).
Въпросът за потеклото и разпространението на народните при-
казки не стои в центъра на вниманието само на създадената от Бра-
тя Грим митологична школа. С него се занимават настойчиво и пред-
ставителите на предложената от Бенфай миграционна хипотеза,
според която прародина на приказките се сочи Индия, а тъй също и
зародилата се по-късно хипотеза на Тейлър, дошла да отрече увле-
ченията на предходните.
Възгледите на Тейлър, създател нат, нар. антропологическа хи-
потеза, споделя и шотландският изследовател Ендрю Лънг, който
приема основателно «самозараждането» на даден фолклорен сюжет.
Така могат да се обяснят много сродни сюжети и мотиви в творчест-
вото на народи, които никога не са имали преки или косвени връз-
ки и контакти. Тия разбирания на Тейлър и Лънг внесоха несъмне-
но правилна насока за по-нататъшните издирвания в крайно инте-
ресната област на народното поетично творчество.
Спорът по тоя въпрос, към който се присъединяват по-късно н
други фолклористи, продължава близо цяло столетие. Той не е, раз-
бира се, празен спор. Нему се дължи преди всичко отхвърлянето на
първите две концепции, ненаучни и консервативни по начало в ос-
новата си, тъй като те (и особено последната) отричат възможно-
стите на други народи да творят в тая област. Освен факта, че за един
такъв голям период от време фолклористиката не можа да създаде
научна правдоподобна теория за зараждането и разпространение-
то на народните умотворения и нейните опити си остават именно х и-
п о т е з и, трябва да се изтъкне, макар и пътем, че увлечени в свои-
те търсения, фолклористите от различни страни пренебрегват реди-
ца други въпроси и проблеми, каквито са въпросът за същността
характера на приказките, за идейния им пълнеж, за отразените в
тях народен светоглед и народната психология.
В страни като Русия, дето наред с официалната фолклористика
работят такива светли умове, като революционните демократи
В. Г. Белииски, Добролюбов, Чернишевски, има и фолклористи, за
които съдбата на едно народно произведение обикновено се свързва
със съдбата на самия трудов народ. Такива са например фолклори-
стите И. С. Худяков и Ив. Прижов.
След победата на Октомврийската революция в Русия се създа-
доха условия да бъде правилно решен принципният въпрос за същ-
ността и характера на фолклора. Наследили ценни идеи на револю-
ционните демократи и прогресивни изследователи, съветските фол-
клористи имаха за свое ръководство думите на Ленин, че науката
за фолклора трябва да тълкува правилно «народните очаквания н
надежди», че народното творчество е «тъй нужно и важно за изуча-
ване на народната психология в наши дни» (вж. Советская
этнография, 1954, кн. 4, стр. 118). Подпомогнати и от забе-
лежителните изказвания на М. Горки по въпросите на фолклора,
те направиха сериозни стъпки в областта на фолклористиката.
Причините, поради които у нас не могат да се посочат повече
проучвания в областта на фолклора и специално върху народната
приказка, са няколко. Преди всичко, когато в Европа, Русия и
други културни страни се събират, проучват и обнародват редица
фолклорни материали, в поробена България още не се говори дори
за народни умотворения. По-късно, когато първите наши фолкло-
ристи — Раковски, Каравелов, П. Р. Славейков — се заемат с про-
учвания в тая област, те имат малко време за-фолклор и се занима-
ват с него покрай своята многостранна революционна, обществено-
политическа и публицистична дейност.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Народните приказки

Да смятаме, че приказката е била пренебрегната от фолклористите, нямаме основание.
Изпратен от:
petea
на 2007-09-25
Добавен в:
Доклади
по Етнология
Статистика:
337 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Проблемите на ромите

21 яну 2008
·
309
·
5
·
718
·
146
·
1

Ромите са етническа общност, произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, като общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голяма ромско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия...
 

Сведения за ромите

12 мар 2008
·
257
·
6
·
1,319
·
183

Според историците, прародината на ромите се намира в Северозападна Индия в областта, наречена Пенджаб. През V – VІ век циганите напускат Индия и поемат на първото си голямо преселение към Европа...
 

История на ромите

01 юни 2008
·
242
·
12
·
2,422
·
155

Произход на ромите Робство и пепиод на европейския абсолютизъм O баро порраймос (циганският холокост) Ромите при българския комунизъм Посткомунистическа България Мултимедийно шоу (високоскоростна линия Т1 или по-висока)
 

Етнически общности и малцинства в България

18 май 2007
·
1,539
·
21
·
5,062
·
1,053
·
3

Етническите групи в съвременна България са езиково, културно и емоционално свързани както с други държави, така и с разселени в различни страни общности – евреите и арменците, които имат собствени национални държави, са пръснати из целия свят...
 

Малцинствата и техните проблеми

28 ное 2007
·
971
·
7
·
992
·
171

Страх и омраза вдигнаха дувар между цигани и българи по страната. Мизерията и гладът ни карат да крадем, оправдават се ромите. Циганин с мотика виждали ли сте, опонират пострадали от набезите им българи. На пръсти се броят местата в родината, където...
1 2 3 4 5 » 11
 

Народните приказки

Материал № 41818, от 25 сеп 2007
Свален: 337 пъти
Прегледан: 160 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Доклад
Брой страници: 5
Брой думи: 910
Брой символи: 7,520

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Народните приказки"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения