КУРСОВА РАБОТА
на тема
ПЕРСОНАЖНА ТИПИЗАЦИЯ В
РОМАНИТЕ “ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И
НАКАЗАНИЕ” И “ИДИОТ” НА
ДОСТОЕВСКИ
1
У В О Д
Фьодор Михайлович Достоевски дебютира в литературата
като Гоголев подражател, т.е. в руслото на така наречената
Натурална школа. През 1847 година издава първия си роман “Бедни
хора”, който го прави популярен. Но това, с което той става световно
известен и влиза в историята на световната литература, са петте му
романа, написани в периода 1866-1880 година.
Тази курсова работа представлява задълбочен анализ на
първите две произведения от голямото “Петокнижие” на руския
класик-“Престъпление и наказание” и “Идиот”, като акцентът пада
върху персонажната типизация в романите. В творбите няма едно
действащо лице и една идея, която да се изразява, а много
действащи лица, преплитане на много съдби, много съзнания, много
идеологии и човешки драми.
Основните моменти, засегнати в настоящята работа са
посочване на мотивите, върху които са построени двата романа,
техните отличителни белези и допирните точки между тях.
Направен е преглед на героите и е посочена близостта помежду им,
като се набляга на това как те осъзнават себе си и как осъзнават
действителността,разгледани са противоречивите и
противопоставящите се идеологически позиции на
персонажите,личната им драма и трагедия.
2
ИЗЛОЖЕНИЕ
ИДЕНТИФИЦИРАНЕ С ПЕРСОНАЖИТЕ
Животът на Достоевски е свързан с две фатални и злочестни
събития. През 1849 година – едва 28-годишен той е арестуван в
обвинение, че е последовател на Нихилистичното движение, така
наречените “нечаевци”. Осъден е на смърт. В последния момент
смъртната присъда се заменя с доживотна каторга. Тогава младият
мъж получава първия си епилептичен припадък. Не остава на
доживотен затвор в Сибир, но е лишен около четири години от
свобода. Литературата, която по-късно пише Достоевски, малко или
много е свързана с горепосочените драматични преживявания. Това
осезаемо се чувства в “Престъпление и наказание” и “Идиот” –
първите му романи, написани след каторгата. В тези творби авторът
се идентифицира с главните персонажи. В първото произведение
общата точка е попадането на героя в Сибир и възраждането на
човека посредством страданието, а във второто – епилепсията.
Идеята за възстановяването на човека руският класик
възприема в каторгата, където напълно променя своите убеждения,
възродява се, “познава Христос”, както сам за себе си казва
Достоевски. Така се случва и с Разколников. Княз Мишкин пък носи
тежкото бреме на болестта на своя създател, но също така изразява и
неговите нравствени, философски и религиозни убеждения.
МОДЕЛИ НА ПОСТРОЯВАНЕ НА РОМАНИТЕ
Мотивите, върху които са построени двата романа са
различни. “Престъпление и наказание” е изграден върху опозициите
престъпление – наказание и грях – изкупление. Разколников
извършва престъпление, теглещо невъзвратимо след себе си
3
2
1,205
143
