1.Същност на репортажа.
Репортаж в журналистиката е вид публицистичен материал, който включва
актуални новини и техният анализ. Той е с определена структура и композиция, с ясно
заявени правила в текстовия му вид. Начинът на поднасяне е информативен, образен и
експресивен, както и много разновиден. Целта на този текстов вид е да информира
читателя за предстоящи събития.
Първите репортажи са писмени и обикновено се отнасят за военни събития.
Репортажи пишат известни писатели като Джек Лондон и Ърнест Хемингуей. С
изобретяването на телеграфа, телефона и радиото се предлагат и нови начини за
поднасяне на информацията.
2.Съдържателно-тематична специфика на репортажа.
Тематичният спектър на репортажа е необятен и безкраен. Темата на репортажа
е частица от днешната сеизмограма на деня. В нея тя внася уникалност и
неповторимост. Всеки репортаж има автор, който прави четивото атрактивно още при
прочита на заглавието. Така нареченият репортер трябва да притежава дарбата на
откривателството, което да бъде подхранвано, култивирано и поддържано. Но за да
бъде написан един добър репортаж, неговия автор трябва да е вещ по темата, която ще
разработва. Задълбоченото познаване на „собствената” тематика не пречи на един
репортер да „надникне” и в друг тематичен периметър, когато това изисква ситуацията,
или когато репортерът пожелае това поради спонтанно възникнали възможности за
удовлетворяване на неговите интереси.
В творческия процес на репортера има постоянно диалектическа връзка между
съзнателно и несъзнателно. В книгата „Психология на творчеството” са описани
етапите на създаване – „Първи етап (съзнателна работа)- подготовка- особено
дейностно състояние, което представлява предпоставка за интуитивен проблясък на
новата идея; Втори етап (несъзнателна работа)-съзряване – несъзнателна работа над
проблема, инкубация на насочващата мисъл; Трети етап (преход на несъзнателното в
съзнателното) – вдъхновение – в резултат на несъзнателна работа в сферата на
съзнанието постъпва идеята на изобретателя, открита отначало в хипотетичен вид;
Четвърти етап (съзнателна работа) – развитие на идеята, нейното окончателно
оформяне и проверка.”
Способността на репортера да подхожда диалектически към обществените
факти, събития, процеси и явления е важен подход. Той изисква на първо място
разглеждането на темата в развитие, описвайки събитието днес, репортерът трябва да
се запознае с онова, което го е предшествало вчера и да се опита да предвиди онова,
което в резултат може да последва утре. Но имненно познаването на миналото и
вглеждането в настоящето са изходната база на прогнозата за бъдещето.
Освен трите измерения на действителността (минало, бъдеще и настояще)
диалектическият подход изисква, на второ място, и изтъкването на новото,
злободневното в темата.
Прогнозата, на трето място, е също един от важните елементи на
диалектическия подход. В текстовете на репортажите тя се извършва в разни вариации
– от намек, подтекст т.е. документална точност и достоверност.
Важно е също така, на четвърто място, откриването и разкриването в текста на
взаимовръзката между предмета на репортажа и останалите факти и явления от
действителността, на общото в единичното и на единичното в общото.
На пето място, на репортера му е нужно конструктивност на мисълта и на
действията. Само тогава той реагира мобилно и адекватно на бързо променящата се
социална реалност.
Както всяка жанрова форма и репортажът има свои вътрешни закони за развитие
и елементи на същността му.
Един от тези закони е репортажният анализ. Той се характеризира с
историчност, конкретност, системност. За да притежава репортажният анализ
качеството пълнота, важно е да се включват както обективните, така и субективните
фактори за развитие на разглежданото събитие.
Елемент от репортажа са забавно-развлекателните елементи. Тези елементи в
репортажа са не само значителен резерв за поднасяне на нова, любопитна, занимателна
информация, свързана с местния колорит, обичаите, навиците, традициите, ритуалите и
т.н., но и възможност за откриването на социални контрасти, за съпоставки с родното,
свързани с публицистичната идея, която авторът иска да внуши на своите читатели.
Насищането на репортажа със забавно-развлекателни моменти с актуално политическо
звучене е характерно за класиците на жанра. Едновременно с това тези елементи
притежават и естетическа стойност, което ги прави винаги търсени и обичани от
читателите.
Тенденцията днес е тези аспекти в репортажа под влияние на електронните
медии (някой от които превръщат дори политическите новини в шоу) да се засилват. А
това поставя пред репортерите нови, по сложни задачи, както в областта на
решерширането, така също и при ситуационния анализ, и при текстовото „вграждане”
на тези елементи с любопитна, развлекателна и занимателна ингормация в текста на
репортажа.
3.Формотворчество на репортера.
Със своята динамика и образност репортерът поставя на изпитание всяко
журналистическо перо. За да притежава оригиналност, новост и самобитност,
майсторът е длъжен неуморно да търси нови варианти на формата.
В практиката, за жалост, преобладават шаблонните, безлични, сухи, безжизнени
репортажи. Щампата се ражда, защото воден от естествения си порив пръв да съобщи
за събитието, под натиска на часовниковите стрелки, репортерът не всеки път успява да
избегне познатите от преди професионални решения. Поради това за репортера не
рядко настъпва „кризисна ситуация”, когато всичко необходимо като фактология е на
лице, но липсва вдъхновение. Интуицията може да даде началния творчески импулс за
раждането на репортажа. Тя му помага да избегне изтърканите решения, да преодолее
психически „кризисната ситуация” на застоя при писането.
Интересна е идеята на Том Улф, да направи експеримент с пунктуацията и
графичното оформление. В своя материал за разпродажбата на автомобили той вплита
кратки скици, парчета от спомени, къси социологически изблици, апострофи, епитети,
стонове, кудкудякане..."Ето го това бонбоненорозово (Тф-ф-ф), мандаринено
аеродинамично сладурче ( Раф! ) как се подава от завоя ( Бръм-м-м )! " Необичайно,
нетрадиционно и ... затова спечелва интереса на читателите. Именно този репортаж
слага началото на "новата журналистика" в САЩ.
4.Компoзиция.
Композицията на репортажа дава също необятни възможности за преодоляване
на щампите и нови експерименти. Структообразуващите й елементи са заглавието,
началото ( лийдът ), епизодите и краят. Най-често репортажът следва хронологията на
събитието, но той може да бъде изграден и със сюжетна линия ( завръзка - развитие -
кулминация - развръзка ).
За да се постигне хармоничност на вътрешната структура е необходимо всички
елементи в нея да бъдат изградени майсторски, а това означава: точно намерено
заглавие; ярко, начало; точно премерени по продължителност и логично свързани
епизоди; верен лайтмотив, поднесен ненатрапчиво, но убедително; единство в ритъма и
в тоналността на репортажа; запомнящ се, ефектен край.
Дебалансът за сметка на една или друга съставка в композицията води до "
натежаването" й, а оттам - до нарушаване на стойността в структурата на репортажа,
което поражда нежелани резултати. Тъй като целим в репортажа да постигнем ефект на
присъствие, ефект на съпреживяване и ефект на съучастие, от особено важно значение
за него са динамичността и образността, които трябва да присъстват в целия му текст,
да пронизват всеки негов елемент.
4.1 Заглавие.
Заглавието на репортажа е подчинено на основната му задача - да насочва към
главното в текста, към обществения интерес и възможно най-големият радиус на
въздействие. Много често то играе ролята на своеобразен магнит, около който се "
центрират " всички средства - композиция, стил, език, тоналност, за да се открои по-
релефно, да бъде запомнено от читателите.
Понякога заглавието носи идеята на репортажът, друг път акцентът пада върху
мястото на действието, може да бъде риторичен въпрос, заглавие - сравнение,
каламбур, парадокс ( " Наводнението като удоволствие " на Киш ) и други.
Умело намереното заглавие много често е важна предпоставка за успешно
протичане на цялостния творчески процес." Уцелването " е и умение, и опит, и
професионализъм, взети заедно. Кога и как ще бъде формулирано ( в началото, в
средата или в края на работата над текста ) е въпрос на личен избор, но основното му
предназначение трябва да бъде реализирано.
4.2 Лийд.
Лийдът със своята динамика и образност трябва да води най-непосредствено до
ефекта на присъствие в читателя. В радиото и телевизията придобива още по-голямо
значение, защото играе ролята и на заглавие едновременно. Той определя тоналността
на репортажа и въвлича в атмосферата на събитието. Умело изграден е и е добра основа
