Големина на текста:
ГЕО МИЛЕВ “СЕПТЕМВРИ”
Поемата “Септември” е провокирана от братоубийствените страсти, разиграли се през
септември 1923 година. Септемврийската драма отрезвява цялото поколение модернисти, Гео Милев
забравя бляновете си за чисто изкуство , връща се “при народа”, говори в статиите си за оварваряване на
поезията и в този творба осъществява своя проект за нова поезия, изградена чрез естетиката на
експресионизма.
Поемата “Септември” е художествена реализация на идеята за бунта в неговите екзистенциални,
социални и етични измерения. Изградена с поетиката на експресионизма, творбата проблематизира
традиционни представи, гради една лирическа философия на историята, основана върху преосмисляне на
вековните ценности. Тази философия е породена от идеята, че страданието на онеправданите и
угнетените неизменно ражда бунт, воден от вярата в истината, спрадведливостта и прогреса.
Структурно композирана от 12 части, поемата изгражда смислово три части – подем, погром на
въстанието и философско пророчество, основано на вярата в новия свят. Септемврийското въстание е
само отправна тема за философски размисъл за вечния конфликт между тирани и угнетени. В
творбата се редуват два плана – събитийно-конкретен и символно- алегоричен. Първият е представен от
конкретни географски названия,/Мъглиж, Стара и Нова Загора/ етнографски детайли /“шопи със сопи” /,
откъси от химна “Шуми Марица”. Философските обобщения са постигнати с фантазно-алегорична и
митологична образност /слънчогледите - символ на светлина, живот, порив към щастие, ключов символ
на подема и погрома “Слънчогледите погледнаха слънцето” – “слънчогледите паднаха в прах”; нощта,
мрака – символи на злото и нещастието; Балкана- символ на българската вечност; Бог – духовен абсолют,
символ на справедливост и нравственост, но и на религиозния канон, проповядващ търпение и смирение;
Ханаан – обетована земя на свободата; Троя – символ на трагизъм и величие. Взаимодействието между
конкретните факти и универсалните образи символи извеждат националното до висотата на
универсалното , общочовешкото и вечното. Конкретното събитие отпраща към вечните истини на
цивилизацията и прогреса.
Водеща в поемата е идеята за преобразяващата мощ на бунта, за гнева като движеща сила на
историята – това е гневът на разплатата, яростта, която руши несправедливия свят, отрича богове, поваля
кумири,, това е “вековната злоба на роба”, родена от мъртвата утроба на нощта , за да създаде нов
живот, това е бунтът на освободената и разкрепостена човешка природа, на първичната дива стихия на
въстаналата човешка общност /”уродливи, космати, диви”, Гневни” “като отприщено стадо от слепи
животни, “безброй яростни бикове”. Този бунт е “свещено дело”, изразяващо порива към възкресяване
на “човека свободен в света” Свободолюбието, човешката борбеност, дръзновението на духа, опълчил се
срещу неправдите са мотивите на категоричната решимост да се разруши антихуманния свят и на негово
място да се изгради хармоничен и справедлив живот. Слънчогледите” символизират порива към него .
Поемата проследява бунта на масата в нейното еволюционно развитие от “стадо, отприщени
слепи животни” “диви, “гладни”, гневни””бесни” до обединена от общ идеал цялост “хиляди вери – вяра
в народний възход”, “хиляди вери – вяра в народний възход”, “хиляди воли – воля за светъл живот”;
Образът на народа е предаден в прехода от първичната стихия на дивите инстинкти, подхранвани от
бремето на мрака, от примитивната неосъзната злоба към осъзнатие, мотивиран от универсалните
ценности. Градацията ”страхотни велики, неудържими – народ” предава величието на този народ,
намерил своя духовна опора във вярата в справедливо бъдеще.
На фона на масовия народен героизъм е откроен образът на индивидуален герой, поп Андрей.
Впечатляващ с яркото си присъствие, този образ е символ на възкресената вяра. Неговият отказ от Бога
изразява идеята за безсмислието на утвърдения ред , на догмата. Героят развенчава Бога , за да утвърди
божественото у човека с проявената смелост, дързост, непоколебимост пред смъртта, гордо презрение
към палачите. ;, Градацията “велик, сюблимен, непостижим” очертава божествената изключителност на
този образ, а сравнението “като гранит” и епитетите/”огромен”, “изправен”, “спокоен”, утвърждават
моралното превъзходство над екзекуторите.Въпросът “Що значи смъртта на един?”, зададен от героя
към палачите , е философско прозрение за невъзможността да бъде спряна и озаптена отприщената
стихия на бунта. Сравнен с величествената мощ на Балкана, този образ става един от символите на
българския дух.
Идеята за бунта в творбата е представена и като отрицание на традиционни и остарели морално-
етични представи и ценности. Човешкият прогрес е път на непрекъснато преосмисляне на ценностните
хоризонти, по който човекът върви с освободено съзнание, проумял силата си на творец на историята,
осъзнал волята си за промяна, съмняващ се в наготово познатите истини. В “Септември” Гео Милев
влиза в открита полемика с ценностите, наблюдаваните ценностни опозиции изразяват самочувствието
на лирическия говорител да преосмисли и пренареди света – на основата на миналия опит, но с
новаторски дух.
Идеята за мъртвия свят на злобата и омразата е изведена още във философското встъпление на
поемата /”Нощта ражда из мъртва утроба...”/, сред мъртвината на света се заражда надеждата, светлината
на “пурпурния гняв величав”, който ще сътвори новия живот; смъртта е неговата скъпа цена, част от пътя
към него /”VІІ гл. “мъртви тела”, “десет трупа”, “мъртвите мътни води на Марица”, “смъртта, кървава
вещица”, но и смъртта възкресение на поп Андрей.Това е смъртта, която ще роди новия живот,
изразяваща скъпата цена на жертвите.
Поемата “Септември” налага разделението между съкровената Родина и институционалното
Отечество. Преосмислен е възрожденският патриотичен модел на отечеството като
свръхценност.Родината майка е изместена от родината държава Възгласът “Отечеството е в опасност” е
вик на институциите /”платени войници”, “разлютена милиция”,/ действащи по силата на задължението.
Тревожната реплика “Прекрасно, но що е отечество?” е израз на разколебаното патриотично съзнание.
Отечеството се е превърнало в “безсмислена химера” , в държава, чиито символ е властта , която потиска
и манипулира човека.
Мотивът за богоборството е свързан с мотива за бунта срещу установени норми, потискащи
човешкото съзнание. Разколебаването на установени християнски представи и ценности се осъществява
с напрегнати въпроси: “Кръв, Смърт? Докога? “ “Кой излъга нашата вяра?”. Разбунтуваният човешки дух
разобличава религиозния канон на смирението и търпението, сваля божествата от техните престоли и ги
запраща “надолу/вдън вселенските бездни”, за да се изкачи по “небесните мостове” и да снеме
“блажения рай/долу/ върху печалния в кърви облян земен шар” Светът на фалшивата вяра и остарелите
ценности трябва да бъде разгромен. Поемата ознаменува възкръсването на човека за високите цели и
смисли на битието, преоткриване на върховния божествен замисъл в човешкото призвание.
Идеята за сваления на земята рай не звучи като поредното наивно обещание или утопична визия
на един безпроблемен свят, а като възмездие и възстановена справедливост на земния живот / “земята
ще бъде рай, ще бъде”/. “Септември” е поема за излъганата вяра , но и за изстраданата вяра /”Вярваме,
Знаем. Желаем го.”/ Въстанието е кървава трагична реалност, но то преосмисля понятието вяра – не като
сляпо предоверяване на фалшиви авторитети, а като ориентир и вдъхновение на човека, в сбъдването на
пожеланото по трънливия път на истината и щастието . Към обетованата земя на правдата и
свободата /Ханаан/ са обърнати сърцата на страдащите, възкресени за нов смислен живот. Категорично
заявеният оптимизъм надделява над трагизма. ”Септември” е поема за вярата в непрестанния човешки
възход към свобода и съвършенство. Няма граници и забрани пред духа, жертвено отдаден на идеала,
няма сила, която да спре устрема.
Изградена с поетиката на експресионазма, новаторска по дух и замисъл, Гео-Милевата поема
“Септември” е урок по вяра – да успееш да видиш победата отвъд поражението, отвъд стихията на злото
да съзреш изгрева на доброто.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Гео Милев - поемата "Септември"

Поемата “Септември” е провокирана от братоубийствените страсти, разиграли се през септември 1923 година. Септемврийската драма отрезвява цялото поколение модернисти, Гео Милев забравя бляновете си за чисто изкуство , връща се “при народа”...
Изпратен от:
Nikolai Raikov
на 2009-12-08
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
592 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Спешно!! Фолклорна образност в поемата Септември на Гео Милев!!
добавена от tedi_rbd 14.11.2016
0
5
Спешно!! Фолклорна образност в поемата Септември на Гео Милев!!
добавена от tedi_rbd 14.11.2016
0
2
"Прекрасно,но що е Отечество" - проблема за отечеството в поемата "Септември"
добавена от brtionkaa 08.10.2013
0
14
подем и погром в поемата септември
добавена от gosheetoo325 05.12.2013
1
5
Анализ на "Честита Нова Година"
добавена от Yoana123456 14.02.2012
1
26
Подобни материали
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
634
·
7
·
1,379
·
489
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Проглас към евангелието

13 ное 2010
·
85
·
2
·
391
·
332
·

,,Проглас към евангелието" е поетично произведение, възликнало най-вероятно през 9 век. В старобългарската литература същестува спор за авторството на творбата. Някои смятат, че текстът е написан от Константин-кирил философ,...
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,217
·
3
·
485
·
1,056

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,834
·
2
·
267
·
1,090

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 

Единството между модерното и фолклорното начало в “Ралица”

29 мар 2006
·
3,494
·
1
·
457
·
574
·
2

Пенчо Славейков е човек с богата философска, естетическа и литературна култура, което го прави изключително ярко и оригинално явление в националната ни култура след Освобождението.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по български език и литература, подготовка за матура
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът може да послужи за подготовка за изпити - класно, матура и т.н. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
11
2
1
5 мин
20.08.2019
Литература, изходно ниво за 9-ти клас
изходен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тест за проверка на изходно ниво на 9. клас, възможно е да се ползва и като входно ниво в 10. клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(За отличници)
38
13.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Гео Милев - поемата "Септември"

Материал № 415490, от 08 дек 2009
Свален: 592 пъти
Прегледан: 877 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 754
Брой символи: 6,297

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Гео Милев - поемата "Септември""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения