Големина на текста:
Тема 1. Въведение – поява и развитие на медийната педагогика като наука и практика на границата между
педагогиката и комуникацията.
Дялове: 1. Дисциплината се появява, защото се почувства остра необходимост да се възпитава критично отношение у
подрaстващите към медийните продукти – да не бъдат само потребители, а като се запознават с възможностите и
спецификите на медиите да се създаде критично отношение към това, което се произвежда и разпространява от тях.
Когато говорим за медийна педагогика, то тя трябва да помага на различните възратови групи да възприемат, оценяват и
извличат от медиите това, което най-много ще им помогне. Чрез тази критична възможност се подпомага
социализацията на младите хора в обществото.
2. Свързан с това да научим хората творчески да създават разнообразни медийни продукти.
Основна теза: критически да се осмислят продуктите на медиите и творчески да се създават продукти от децата – що е
това медии.
Говори се за МП от 70те години на 20век. Това е дисциплина с практико-приложен характер – не се обвързва само с
теоретични постановки. Получава различни наименования – МП; англоезичния вариант – media education; медийна
култура, медийна грамотност – в различните стани можем да говорим за различни наименования, но същността остава
една и съща. Чрез нея трябва да бъдат разрешени практически задачи поставени от медиите.
3те пътя:
1.Да се преподават и усвояват знания и умения за цялостното развитие на медийната система, за разчитане на
медийните текстове и послания
2.Да бъдат формирани способности и възпрятия за аргументирано оценяване на информацията, която се получава
чрез медиите.
3.Да бъдат интегрирани тези нови знания в другите, които получават обучаващите се по други канали.
От това следва създаването на гражданска позиция; разкрива се социалната отговорност.
Позицията на ЮНЕСКО открива съществена разлика от медийната педагогика и използването на медиите като пример.
В началото се използва само част от информацията – за илюстрация, илюстративната фаза много бързо отминава.
Параметри: обучение в теория и практически умения за овладяване на съвременните средства за масова комуникация и
това овладяване се разглежда като специфична и автономна област в педагогическата теория и практика, която следва да
се различава от използването на средствата за масова комуникация в предметите в училище.
Основополагащо: проф. Дитер Бааке – в ориентираната към действие медийна педагогика мястото на медийните
реципиенти се заема от потребители на медиите. Използването на медиите се разглежда двояко – от една страна като
рецепция на медийни послания и от друга страна като продукция на собствени медийни съдържания.
Предмет на МП: спецификата и особеностите на взаимодействие на човека с медиите. 2. Системата от знания и умения
необходими на отделната личност за пълноценно възпрятие и анализ на медийнте въздействия.
Точно тази платформа обединява усилията на медийните педагози в света, които искат да противопоставят адекватно
обучение на експанзията на медиите.
Задачата се поставя и пред ЕС – Истанбул 89та година среща на европейските министри по образованието – Резолюция
за образованието и новите технологии. В нея: образованието с новите технологии и медиите ще играе мощна и
освобождаваща роля и ще подготви учениците за демократично гражданство и. политическа осъзнатост. Говори се, че
на децата трябва да се обясняват структурата, механизмите и посланията на медиите. Учениците ще развият независима
способност критически да преценяват съдържанието предлагано от масмедиите. Препоръка: включва се в комплекса за
културния опит на децата; медийното образование да започва колкото се може по-рано и да продължава в училище;
медийна етика – свързано с проблемите с насилието; адаптация от две страни – учащите се да се адаптират към новите
технологии и медиите да се адаптира към обучаващите се – равнопоставеност на половете и достъп до информация.
Апелира се за създаване на диалог между медиите и подрастващите, при който децата да излязат от ролята на пасивни
потребители и да станат компетентни потребители на медийните послания. Оттам те ще могат и сами да създават
собствени медийни продукти, за което ще трябва да се познават спецификите на медиите.
Особености на средствата за масова комуникация:
1.Масмедиите създават една нова комуникативна реалност, която не е дна фактография, снимка на реалността. Тя
(виртуалната реалност) ни обкръжава постоянно (мин 3ч на ден съвременния човек отделя за потребление на
медийни продукти). Медиите се използват за: 1. Получаването на нова информация, която да подпомага процеса на
адаптация към околната среда; 2. Развлечение – infotament; 3. Продажба на стоки; 4. Утилитарни предавания/
информации – сферата на полезните съвети; наблюдава се увеличаване на интереса към медицината; 5. С цел
получаване на нови знания.
2.При съвременните възможности на медиите може да се говори за феномен, които представлява едновременно
консумиране на медийни послания. Значението как медиите представят информацията излиза напред.
3.Съобщенията на медиите са универсални – поднася се инфо за широка аудитория. Тя усилва възпроятията,
повлиява въу интересите на подрастващите, активизира част от тях в определени начинания (игри, кампании) –
става дума за активност чрез медиите. В това отношение медиите могат да бъдат източник на послания, така и
форум.
4.Медиите оказват влияние върху ценностната система. Ценности тип добро-зло.
5.Използването на специалните технически средства, и особено на интерактивността, прави възможно обвързването
на действителните потребности на подрастващите с медийните съдържания. Важно е интерактивността да бъде
насочена към позитивизъм – цивилизована обмяна на мнения.
6.Масмедиите влияят върху формирането на публичния дневен ред. Оттук начинът, по който се съобщава за
събитията, тиражират се модели на поведение, предава се социалния опит, предполага различни вариации на два
процеса: ориентация към социалната система и адаптация към изискванията на тази социална действителност.
7.Чрез образователите програми можем да синхронизираме посланията във времето, да наложим определени
критерии и тези критерии трябва да бъдат адеквани на изискванията на учебно-възпитателния процес. През
последните години точно тази грижа довежда до редица експерименти. Експеримент на педагозите във
1
Филаделфия – едно от първите практични приложения на възможнсотите на МП. Изводи: 1. Педагозите трябва да
подготвят учениците за търсене и възприемане на информацията от медиите; 2. При обсъждането на проблемите,
всички обучаващи се получават обширна информация за самите медии; 3. добре и бързо нараства компетентността
на децата когато е придобита в процес на самостоятелни занимания с медиите => МП трябва да развива интересите
на децата към медиите и медийните продукти. 4. Психически процеси – децата психически се ангажират към нещо
и по този начин се развиват психическите способности. 5. Расте адаптивността на децата към интерпретация на
околната среда – формира се гражданска отговорност.
За медийната педагогика: Медиите не са резултат само на качеството на медийните продукти, а се подчертава, че голямо
значение има ситуацията, в която се намира потребителя. Посланията могат да способстват за развитието на човека, за
възпитаването му, да подпомагат образованието, да му помагат за ориентация и адаптация към проблемите на
ежедневието.
Изпит: 2 части – теоретична, практико-приложна (обучение по мултимедиа). 18-19 май, 10та международна
конференция; в ректората; Тема: Културни различия и комуникация между културите. Пример за комуникация
между културите. Може да се участва в студентския workshop с презентация (може и същата, която е за изпита) –
до 15ти май се предава; презентациите са на 19ти май.
Презентацията: Не повече от 5минути, изисквания за интерактивност, използване на различни средства в медиа
микса – музика, говор, снимки… на PowerPoint. Предава се 1 седмица по-рано. Писмена част – 1 въпрос от
конспекта. Пригответе си цял ден.
С презентацията се предават 2-3 страници текст – защо сме избрали тази тема, за коя възрастова група е –
съобразяване с възможностите за възприемането на конкретната възрастова група, коя е основната теза –
основното послание; използвани източници; трябва да има декларация. Презентацията се защитава публично.
Тема 2. Определение, предмет и основни задачи на медийната педагогика.
МП е едно метапонятие за всички педагогически занимания, ориентирани към теорията и практиката на медиите.
Акцентът пада въху спецификата на 4 главни апсекта: 1. Медийното възпитание, 2. Медийната дидактика, 3.
Медиазнанието, 4. Медийните изследвания.
Как се разграничават тези аспекти?
Медийното възпитание учи как да се борави смислено с медиийте и как чрез медиите да се предава по подходящ начин
знание на подрастващите.
Медийната дидактика включва медиите, за да постигне определени важни педагогически цели – възпитава
интелигентност на обучаемите. Как става? Чрез усвояване на различни социални роли в процеса на учебното
възприемане на материала.
Медиазнанието – знание за функциите на медиите, на подрастващите трябва да се обясни комплекс от предпоставки
довели до раждането на медиите и запълването със съдържание. Разглеждат се от технически, организационен, правен,
икономически, политически и обществен характер.
Медийните изследвания – широк дял от медиазнанието. Занимават се с изучаване на проблемите. С какви намерения се
изграждат медийните съдържания и какви форми избират творците, за да реализират най-добре тези съдържания? Как се
използват знаковите системи на различните медии? Анализи, свързани с поведението на реципиентите и как те ги
използват, а оттук и въздействие върху различните по възраст публики на медиите. Важно място в медиазнанието има и
въпросът за т.нар ползи за публиката от медийните продукти – съдържателните и формални страни и идеологически
послания на продуктите.
Под медийно образование се разбира процеса на обучение и възпитание чрез организиране на околната среда по
определен начин, като имаме предвид няколко различни аспекта на околна среда – природна, социална и научно-
техническа. Основното съдържание на МП като знание и като човешка дейност са интелектуалните и процесуалните
умения за информационно взаимодействие.
Цели на МП:
1.Развитие на критичното мислене, на уменията да разбираш скрития смисъл на дадено послание, на уменията да се
противопоставяш срещу манипулацията на съзнанието от страна на медиите.
2.Свързан с обучение за това как да възприемаме и обработваме информацията, която се предава по каналите на
средствата за масова информацията
3.Включване на извънучилищната информация в контекста на образованието, което се получава в различните
предметни области.
4.Умението да намираш необходимата информация, да подготвяш собствена информация и да я предаваш на
околните, умените да осмисляш тази информация. Компетентно.
5.Медийна култура – включва познанията, които придобиваме за медиите, включването им в контекста на
цялостната култура, включването на тази култура в процеса на развитие на личността. Тук са включени емоциите,
интелекта, който се изисква, за да се разкодират посланията, самостоятелната критична мисъл, възгледите,
естетическото съзнание. Активизиране на знанията, които се получават от традиционните дисциплини => ефект на
синергия.
Тема 3. Комуникационната компетентност като основно понятие на МП. Необходимост от реализирането й в
ежедневието на човека в условията на информационно общество.
Централно понятие Компетентност – започва от умението да се обхванат най-важните задачи на ежедневието в
информационното общество, да се разгледат поредицата от медийни продукти, да се оценят тези продукти.
Комуникационна култура – 1. определение: правилно разбиране на медийните послания. Има различни сфери на
приложение. Най-традиционните: езика, на който общуваме, и синтаксис на новите комуникационни средства.
Език – въздействията, който оказва, развитието на обществените процеси въху живия речниковия фонд. Важно е, защото
чрез този фонд, имаме възможност да обективираме смислово и емоционално тези отношения, състояния, процеси.
Променя се кода, чрез който общуваме, и това естествено се отразява върху езика. Пример: електронното правителство.
2
2. Широкото социално усвояване на синтаксиса на новите комуникационни средства. Позволява да вплитаме
разнообразни комуникацинни образи (нива) в общуването. Въздействието на посланието се обуславя от публиката (пол,
политическа ориентация, психическо състояние, среда, интелигентност, знания, интереси, представи…), а не от самото
съобщение. Изграждането на знанията за медиите по същество е включване в ценностната система на знания, умения и
възможности, които подпомагат съзряването на интелекта. Комуникационната култура в медиен аспект е интегрална
характеристика на взаимодействието между личостта на средствата за масова информация. Начина на контакта зависи
от това какви ценности търси човек при консумирането на дадена медиа; резултатите от процеса на усвояване на
медийните послания. Какво е усвоено? Когато се ангажират младите, той става не само консуматор, а и ценител –
формира се активен интерес. Диалог между подрастващите и медиите - започва от ранна възраст и изисква творческо
възпроизвеждане.
Функции на МП:
1.Обучаваща –
2.Адаптивна – да се реализира в началния етап на общуване.
3.Развиваща функция – мотивационно, волево развитие и качествата, които трябва да възпитава медиата
4.Управляваща – осигурява условията да се анализират медийните текстове, управление на вниманието, на
разкодирането, на използването на медийните послания.
Методи, които използва МП:
1.Описателни – умение да се преразказва съдържанието, да се улавя основното, да се обръща внимание на
личностите
2.Класификационен – определяне на мястото на текст в медиата в някакъв контекст
3.Аналитични – структура, език, елементи, сюжет.
4.Личностни – способността на всеки потребител да изразява отношение, да описва чувства, да формулира
предизвиканите асоциации,
5.Обяснително-оценъчни – изискват формиране и изразяване на отношение към даден продукт, като се дават ясно
изразени силните и слабите стрнаи, търси се (не) съответствието към моралните и исторически критерии на
времето
Чомски, Апел, Хабермас – изследователите на компетентността
Апел говори за реално комуникационно общество, но има и идеално комуникационо общество – в което бихме могли да
общуваме на базата на нашите интелектуални възможности (сами го формираме) – свързано с нормативен идеал (има
етически и естетически измерения, всеки трябва да бъде допуснат до езика на говорене).
Езикова интеракция – комуникацията не се състои само от това.
При формулиране на комуникационната компетентност се говори за способността на човека да осъществява и изпраща
потенциално адекватни на ситуацията и на посланията комуникации. Втората страна на комуникационната
компетентност е свързана с интенция (целеполагане) и ако целта не е постигната, комуникацията не е успешна. На
прагматично равнище говорим за език (семантика, граматика, изречения) и за възприятие (биографични,
социокултурните ограничения, социално-обществени проблеми т.нар. дух на времето). Комуникативната компетентност
се реализира в ежедневието, реализира се в комуникация в малка група и точно затова е много важно да бъдат
възпитани способности за оценка на различните социални роли в различните комуникации.
Бааке: целите на медийните педагози за подобряване на медийната компетентност трябва да са насочени към:
1.потребителите да информират и да излъчват информация
2.схващане на комуникацията като игра на връзки
3.възпитаване на умението да се формулира и отстоява собствен възглед по даден въпрос, да се представя позицията
на групата, която представяш
4.формиране на способност в индивида да отстоява своята идентичност, да учи и да учи
5.формиране на съзнание в индивида да подкрепя обществената система
Тема 4. Езикова компетентност и комуникация – конвенционалност и интенционалност на комуникацията
конвенционалност – от конвенция (договор)
интенционалност – от интенция (намерение)
Хабермас – към теория като централна част от общата му теория за обществото. Теория за комуникативното действие, в
центъра на която стои разбирането или разбирателството – при какви условия се постига между индивидите
способността да се разбират добре помежду си. Хабермас започва от запознаването с теорията на речевия акт на Остин и
Сърл. Те говорят за речевия акт и речевото действие като централни категории на комуникативното действие. Целта на
Хабермас – въпросът при влизане в комуникативно действие трябва да искаме да разберем този срещу нас. Затова стои
въпосът за езиковата компетентност – термин на Ноам Чомски. Езикова компетентност е способността на един говорещ
в резултат на овладяване на дадена система от граматични правила да създаде езиково безупречно изречение.
Защо говорим за езика като основен инструмент за осъществяване на комуникация – необходим е за установяване на
контакт. Трябва да намерим определения за тенденциите от обкръжаващата среда. Човек търси начин да отрази това,
което вижда, най-успешното осъществяване на тази дейност е чрез езика. Езикът отразява нашия опит и ни помага да
опознаем света. Околната среда също влияе върху езика.
човек -> Опит -> понятия -> езиков символ
Езикова относителност – Едуард Сапир – различните езикови общности отразяват и обхващат извънезиковата реалност
по различен начин. Всеки един от нас диференцира действителността и на тази база се раждат съотвените понятия, за да
си създада приемливи жизнени обстоятелства.
Различие от книжовната норма – професионален език, жаргон, сленг.
Еикът функционира в определена социална среда, която също му оказва влияние – социолингвистика. Ражда се през
50те години на 20век от Бърнстейн – обяснява, че има интерлингвистична (вътрешна) хипотеза, но има и … езикът от
една страна отразява околната среда, но проследява и това, което става вътре в нас при възприемането и отразяването на
околната среда. На базата на разликите в познанията, манталитета, опита и тн можем в едно и също езиково общество да
се роди нова дума, която да има значение за определени среди, но едновременно с това тези различни варианти говори и
за различно мисловни процеси. Бърнстейн въвежда разширен езиков код (използва се от средната класа) и ограничен
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
15 юли 2020 в 11:26 потребител
25 юни 2020 в 21:59 студент на 26 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - факултетпо начална и предучилищна педагогика, специалност - ПНУП, випуск 2020
01 юни 2020 в 13:40 в момента не учи на 28 години
29 май 2020 в 11:41 студент на 39 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по начална и предучилищна педагогика, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2020
22 май 2020 в 10:02 студентка на 35 години от София - Международно Висше Бизнес Училище, специалност - Бизнес администрация, випуск 2012
09 май 2020 в 11:24 студент на 39 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Биологически факултет, специалност - География и биология, випуск 2017
05 май 2020 в 10:33 студент на 28 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по начална и предучилищна педагогика, специалност - ПНУП, випуск 2020
28 апр 2020 в 21:29 потребител
13 апр 2020 в 14:37 ученик на 31 години от Плевен - СМУ "Панайот Пипков"
21 мар 2020 в 13:45 учител на 35 години от Пловдив - СОУ "Св. Климент Охридски", випуск 2020
 
Домашни по темата на материала
Наводнения-същност,видове и причини.Поведение и действиена на населението.
добавена от silvia_zl 29.02.2016
2
25
Подобни материали
 

Масовост и булевардност на българския вестникарски пазар

19 яну 2009
·
202
·
9
·
1,852

В масовото потребителско общество това, което надарява със стойност нещата, не е трудът, необходим за проивеждането им, а желанието, което търси удволетворение.
 

Що е обществено мнение?

19 яну 2008
·
660
·
9
·
1,876
·
177

Общественото мнение е социален и политически термин, с който е прието да се обозначава съвкупното вярване или мнението на обществото по даден въпрос (социологически речник).
 

Вестник „ДНЕВНИК” /1902 – 1904 г./ и модернизацията

03 сеп 2008
·
165
·
11
·
1,597
·
171

В това изследване ще разгледам до каква степен в. „ Дневник “ се влияе от модернизацията, как я използва и дали успява да я провокира със съдържанието си.
 

Сидеров

03 ное 2008
·
225
·
6
·
1,196
·
132

Персонален имидж на Волен Сидеров.
 

Обществена теория на масовата комуникация

11 дек 2009
·
253
·
12
·
3,107
·
263

В ежедневния език под комуникация се разбира размяна на съобщения между хората или предаване на послания с помощта на език, писмо, мимика, жестове, картина, тон и пр. Предаването може да бъде лице в лице или чрез технически средства за пренасяне и ...
1 2 3 4 5 » 11
 

Лекции по Медийна педагогика

Материал № 41319, от 08 сеп 2007
Свален: 489 пъти
Прегледан: 315 пъти
Качен от:
Предмет: Журналистика
Тип: Лекция
Брой страници: 10
Брой думи: 7,065
Брой символи: 44,933

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по Медийна педагогика "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Пенка Константинова
преподава по Журналистика
в град Велико Търново
с опит от  18 години
226 29

Марияна Златкова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  19 години
2 1,173 140

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения