Големина на текста:
ПРИНОСЪТ НА НАЦИИТЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ФИЗИЧЕСКАТА КУЛТУРА И
СПОРТ И ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРИЯ.
доц. д-р Людмил Петров, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
Даниела Анчева, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
European programs for 2007-2013 under Lifelong Learning Programme imply a policy of cultural diversion
protection. Paneurhythmy is the system created and practiced by Bulgarians in the field of physical education and
sport. It is presented in the context of various systems of exercises (European, Eastern, and American), games, and
dance. The focus is on the idea that modern practices develop from traditional ones, certain personalities develop
the rules and nations help establish them, and there is some philosophical background and relation to education.
Some Bulgarian aspects are added: traditional horo dance and Beinsa Douno’s philosophy as related to exercise.
Популяризирането на Паневритмията представлява интерес от гледна точка на
новите европейски програми за образование за периода 2007-2013. Начално, средно,
висше и професионално образование и образование за възрастни са представени от
няколко подпрограми, обединени от “Програма за обучение през целия живот”. Всеки
университет изработва своя стратегия за участие, която трябва да съответства на
политиката на тази програма. Основен момент в нея е утвърждаването на културното
разнообразие и специфика на страните членки. В областта на физическото възпитание и
спорт създадената и практикувана от българи система е Паневритмията. С решение на
Министерството на народното просвещение от 1940 година тя е определена за
практикуване като утринна ведрина във всички училища.
Изследването си поставя за задача да разгледа Паневритмията в контекста на
практики за физическо възпитание и спорт, които са създадени и утвърдени от различни
нации. Самата Паневритмия в текста на песните към нейните упражнения е наречена
“гимнастика”, “игри” и “танц” и това приемаме за отправни модели за съпоставка.
Последователно представяме гимнастически системи, игри и танци от позицията на
идеята за развитие на съвременните практики на основа на стари и традиционни практики,
приноса на нациите за утвърждаването им, приноса на отделни личности за създаването
на правилата и във връзка със специфична философия на живот и приложение в системата
на образование.
1.Гимнастически системи
Европейските гимнастически системи водят началото си от антична Гърция, към
която през епохата на Възраждането се подновява интереса след средновековие под знака
на църквата и грижа за душата в противовес на тялото.
Германия: Немската гимнастическа система възниква през втората половина на
ХVІІІ век във връзка с немското просветно движение и под влиянието на педагогическите
възгледи на Ян Коменски и Жан Жак Русо. Заслуги за оформянето й имат Йохан Базедов,
Кристиян Залцман, Йохан Гутс-Мутс, Герхард Фийт, Фридрих Ян, Адолф Шпийдс. Целта
е хармонично развитата личност, физически и духовно. Изграждат се гимнастически
площадки и се създават нови гимнастически уреди като висилка, успоредка, кон и
упражнения за тях. Поставя се началото на съвременната спортна гимнастика.
Швеция: Шведската гимнастическа система е създадена в края на ХVІІІ и началото
на ХІХ век от Петер Линг и Ялмар Линг. Тя включва системни физически упражнения,
научнообосновани анатомически и физиологически с изразена хигиенна насоченост.
Основно средство е простото гимнастическо упражнение, а неговият ефект се усилва като
упражненията се изпълняват по двойки, от различни изходни положения и някои с
помощта на специално конструирани уреди. Движенията се извършват в прави линии,
повече статично и задължително симетрично и точно. Известни шведски уреди са шведска
стена, столче, греда, въжена стълба, върлини, въже за катерене.
Франция: Френската гимнастическа система възниква в началото на ХІХ век под
влияние на възгледите на Жан-Жак Русо за равенство и свобода и за педагогика основана
на принципите на естественото възпитание. Създава я Франциско Аморос, а Жорж
Демени и Жорж Ебер я развиват. Системата дава предимство на „естественото” при
избора на средства и методи. Целта е естественото и хармонично развитие на организма и
създаване на нравствени качества. Заниманията се провеждат на открито при максимално
използване на естествените фактори слънце, въздух и вода и под медицински контрол.
Включени са естествени упражнения, достъпни до всички възрасти, без уредна
гимнастика, а игрите са ограничени.
Чехия: Чешката гимнастическа система възниква в средата на ХІХ век под влияние
на идеите на видния чешки педагог Ян Коменски. Развиват я д-р Мирослав Тирш и
Индржих Фюгнер. Характеризира се с мрежа от гимнастически дружества “Сокол”.
Главна цел е опазване на здравето, развитието на физически и морални качества и
предпазване на организма от вредните резултати на едностранчивото развитие. Включва
упражнения без уреди и с малки гимнастически уреди, както и комбинации на групови
упражнения с музикален съпровод и боеви упражнения.
Австрия, Германия: Евритмията е система от движения с музикален съпровод,
създадена от Рудолф Щайнер в периода 1912-25. Обединява движение, реч, драма и песен
в няколко разновидности: арт евритмия, която се изпълнява на сцена от художествени
ансамбли, Валдорф евритмия за деца, лечебна евритмия, практикувана в редица клиники,
социална евритмия за служители на компании и медитативна евритмия, която
осъвременява древни методи за самоусъвършенстване.
Източни гимнастически системи се практикуват в родините си като начин на живот
и духовна практика, за самоотбрана и самоусъвършенстване и във връзка с философията
на будизма, дзен-будизма и ученията на Кунфуций и Лао Дзъ. В съвременната епоха те са
адаптирани на запад като системи за физическо усъвършенстване и военно-приложни
цели.
Индия: Йога е създадена от Патанджали, живял 2 век пр. Хр, а според легендите има
божествен произход и първият йога е бог Шива. Йога се занимава както с физическия,
така и с психическия живот на човека. Счита тялото за храм на духа и затова създава
специална система за физическо възпитание. Основен тип йога е хатха-йога и включва
асаните, своеобразна гимнастическа система и системи от дихателни упражнения.
Класическият път на йога е 8 степенен. Йога започва с хигиена на тялото, а после следва
хигиена на моралните качества, пречистване на ума и чувствата. Националният съвет за
образование и проблеми на обучението на Индия принципно одобрява включването на
йога като задължителен предмет на училищно ниво в националната програма на Индия за
минимално необходимо ниво на образование. [16]
Китай: У-шу е събирателно название на китайските бойни изкуства, които на запад
са известни като кунг-фу. Бойните изкуства в Китай се развиват в стотици стилове,
вдъхновени от природата и философията. През 5 век военния лекар Чиа-То разработва
система имитираща движенията при борба на някои животни. С развитието на
традиционната китайска медицина (акупунктура, акупресура, теорията за жизнената
енергия чи) и сързването на бойните изкуства с древнокитйкския начин на дишане се
поставя начало на у-шу. То има две направления - външни и вътрешни стилове. Външните
се стремят към резултатност в борбата – пълен контрол над тялото, бърз рефлекс,
гъвкавост, скорост, максимална сила при удар. Вътрешните стилове акценират върху
съединяване с природата и използване на жизнената сила чи, а техниките се отличават с
плавност, грациозност. Философската основа на у-шу са ученията на Кунфуций и Лао Дзъ.
Тай-чи е вътрешен стил, който се практикува сред природата от хора на всяка възраст и се
радва на голяма популярност. Китай отделя особено внимание на развитието на у-шу като
национална оздравителна гимнастика и спорт. То е част от спортните занимания в
училища и школи, а много университети обучават учители, треньори и научни работници
по у-шу.
Япония: Карате означава „празни ръце” и е традиционно японско бойно изкуство.
Усъвършенствано е в началото на ХХ век от Гичин Фунакоши, който съдейства за
въвеждането му в образователната система в училищата на Окинава през 1905, а после и
на други места. Стилът на Фунакоши е шото-кан, а освен него се практикуват редица
други стилове, от които най-грубият е киокушин-кай, създаден от Масутацу Ояма, през
70-те. Стиловете се различават в съотношението между твърдите блокове и тежките удари
и меките и отразяващи атаките блокове, а също и в съотношението между физическата и
философската страна. Философската основа на карате е Дзен-будизма. [5], [11]
Япония: Сумо е един от символите на Япония и е нещо средно между бойно
изкуство, спорт и шоу. Сумо се утвърждава в бита на японците в епохата Хейан (VІІІ-ХІІ
в), когато в чест на шинтоистките божества се провеждат ежегодни турнири в столичните
дворци в Киото, предшествани от общински шампионат. През 40-те години на ХVІІІ век
се утвърждава традицията да се провеждат два национални шампионата в Едо и Осака, а
понастоящем те са шест. [5]
Япония: Айкидо или “път за съсредоточване на жизнената сила” през 60-те е
известно на тесен кръг посветени, а през 90-те се практикува от над 1 милион души.
Философската му основа свързва разнородни влияния на будизма и шинтоизма.
Създадено е от Морихей Ушиба в периода 1930-1960 като изкуство за духовно
усъвършенстване, без състезателен дух. „Истинското бойно изкуство.. е призвано да
запазва мира, позволявайки на всичко в природата да расте и да се развива.. и трябва да
възпитава в нас чувство на любов и уважение към околните”. Силата на шампиона с
годините отслабва, затова победата в състезание няма значение за Природата, а е проява
на суета. Истинската победа предполага господство над своя разум, воля, чувства [ 5,
с.125-6]
Япония: Кендо или „пътят на меча” е традиционно японско изкуство за фехтоване.
Целта му е да подпомогне самоусъвършенстването чрез трениране в принципите на
изкуството на меча. Аналогично европейската фехтовка в съвременен вариант възниква в
Северна Италия, като бележи разцвет и развитие в основаната през 1643 г. Френска
академия.
Япония: джудо. Джигоро Кано се обучава в школи на традиционното бойно изкуство
джу-джуцу и на негова основа създава своята система джу-до (“път на гъвкавостта”),
която обявява през 1882 година.
Корея: тае-квон-до. В Корея се развиват различни стилове бойни изкуства под
влияние на Китай. След период на забрава и ограничаване добиват популярност в
началото на ХХ век. Стилът тае-кон-до е създаден през 1955 от генерал Чой Хонг Хи и
става все по-популярен като спорт.
Американските гимнастически практики са свързани с американския начин на
живот. САЩ се налага за кратко време като динамично развиваща се държава.
Философията на живот най-добре изразява така наречената „американска мечта”, според
която с много труд и постоянство всеки може да постигне успех, изразен в материално и
обществено благополучие. Въпреки че на всеки долар и цент е записано „на бога
уповаваме” и семейството е основна ценност, успехът в бизнеса е приоритет. Това става в
една динамична и конкурентна среда, която изисква комплексни качества на личността с
прироритетно практическа подготовка, като на здравото и добре сложено физически тяло
се обръща специално внимание. В този контекст източните бойни изкуства и йога се
адаптират практико-приложно и се развиват нови гимнастически форми за съвременния
делови и динамичен човек: аеробика, степ аеробика, каланетика, джогинг, фитнес и др. Те
са израз на стремежа за индивидуално усъвършенстване на тялото за кратко време, при
всякакви условия, включително домашни и на работното място, с използване на
техническите достижения.
САЩ: аеробика. През 1960 г д-р Кенет Х. Купър въвежда тренировка за укрепване на
сърцето и белите дробове. Заглавието на публикуваната от него книга „Аеробика” дава
име на тази силова тренировка, в която се изпълняват ритмични и координирани
движения с тялото на бърза музика.
2.Игри: Игрите са специфична практика, при която група от хора създава колективен
дух, за да постигне с помощта на топка зададена цел в конкуренция с друга група.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 апр 2020 в 20:41 потребител на 14 години
25 дек 2019 в 23:49 студент на 43 години от София - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", факулетет - Геологопроучвателен факултет, специалност - Добив, транспорт и съхраняване на нефт и газ, випуск 2017
19 яну 2019 в 20:24 студентка на 26 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Психология, випуск 2019
03 яну 2018 в 14:08 в момента не учи на 49 години
 
Подобни материали
 

Гимнастика

15 юни 2011
·
902
·
2
·
333
·
1,921
·
9

Тема : Гимнастика. Задачи: 1. Образователни: Гимнастически упражнения по двойки, динамични гимнастически упражнения, успокоителна игра ...
 

История на Физическата Култура

24 яну 2009
·
100
·
3
·
578
·
175

Раздраства се международното спортно движение. Създават се 20 нови международни федерации. От 1924г. Се провеждат международни студентски игри, организират се регионални първенства, балкански лекоатлетически игри...
 

Съвременни аспекти на обучението по физическо възпитание и спорт

15 апр 2009
·
440
·
5
·
456
·
906
·
1

Учебното съдържание по предмета „Физическо възпитание и спорт” в този етап на основната образователна степен обхваща традиционни и нови спортове като: лека атлетика, спортна и художествена гимнастика...
 

Хандбал-подготвителна част

19 май 2010
·
447
·
5
·
426
·
863
·
1

Занимание по хандбал със студенти от НСА. Удар с отскок на дължина- НР. Построяване на позиционно нападение- система 3:3(с един пивот)- НР. Двустранна игра...
 

Курсова работа по плуване

06 дек 2010
·
252
·
15
·
1,512
·
420
·
1

Курсова работа по плуване (изследване на идръжливостта при 12-14 г.плувци)...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Физкултура и Спорт
Баскетбол
тематичен тест по Физкултура и Спорт за
Тест по баскетбол за упражнение с включени въпроси тип "вярно-невярно" и затворени въпроси само с един верен отговор. Тестът е доста дълъг, но се решава лесно и можете да проверите знанията си за правилата при играта на баскетбол.
(Лесен)
105
6
1
4 мин
01.08.2019
Тест по Теория и методика на физическото възпитание за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Физкултура и Спорт за Студенти от 1 курс
Специалност: Педагогика на обучението по физическо възпитание. За студенти от 1-ви курс по Спортна педагогика (магистърска степен, задочно). Съдържа 24 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
24
84
1
1 мин
23.11.2016
» виж всички онлайн тестове по физкултура и спорт

Приносът на нациите за развитието на физическата култура и спорт и паневритмията в България

Материал № 40802, от 29 авг 2007
Свален: 243 пъти
Прегледан: 197 пъти
Качен от:
Предмет: Физкултура и Спорт
Тип: Доклад
Брой страници: 8
Брой думи: 2,586
Брой символи: 22,136

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Приносът на нациите за развитието на физическат ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Елина Георгиева
преподава по Физкултура и Спорт
в град София
с опит от  4 години
105

Генади Драгоманов
преподава по Физкултура и Спорт
в град София
с опит от  13 години
239

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения