Големина на текста:
І. Теоретична част
В педагогическата практика отдавна е налице проблемът с учениците в
общообразователните училища, които изпитват затруднения в процеса на учене. Тези
трудности предимно се наблюдават при изпълнение на конвенционалните инструкции на
учителя и при овладяването на съответните образователни програми.
За тези ученици има различни наименования – от „трудни деца”, „деца със задръжки в
психо-физическото развитие” до „деца с обучителни трудности”.
В цялостната определеност на обучителните трудности се включват четири базисни
елемента:
1. От първостепенно значение е факторът „несъответствие между потенциала за учене и
актуалното ниво на учене”, като тези несъответствия могат да се демонстрират в една или
повече академични способности.
2. Нарушенията на способността за учене не са директен резултат на сензорни
нарушения, умствена изостаналост или емоционални разстройства.
3. При нарушенията на способността за учене не се възприема и/или интерпретира
актуално постъпващата информация поради проблеми в реализацията на психичните
процеси.
4. Тази позиция е свързана с дисфункцията на централната нервна система. От една
страна няма тъканни увреди, а от друга – поведението при обучителни трудности
наподобява поведение, характерно за мозъчни увреди.
Тези елементи на обучителните трудности са фундаментални, като безспорен е фактът
„несъответствие”, като не могат да се пренебрегнат и следните обяснителни модели:
а/ Знанията за трудностите в процеса на обучение в голяма степен зависят от
очакванията към децата, но познанията ни за всички деца, а и за хората изобщо, също са
детерминирани от предварителни нагласи и прогностични релации /Smith/.
б/ Не се отчитат огромните индивидуални вариации в тази категория, изведени в
академични проблеми, когнитивни дефекти, подражателни и копиращи умения,
значимостта на психологическите и мотивационните умения, както и влиянията на околната
среда.
в/ Лимитите на YQ - според Mash, Barkley и Deiner много деца с YQ около 70-80
обикновено имат обучителни проблеми за разлика от тези с интелектуален квотиент в норма
/от 90 до 100 – т.нар. средно ниво/.
г/ Нарушенията на способността за учене /обучителните трудности/ не са приоритет на
децата и на подрастващите – те се проявяват във всички възрастови групи.
д/ Спелуването т.е. звуко-буквеният анализ неправилно се приема за обучителна
трудност т.к. е градивен елемент от процесите четене и писане.
е/ Обучителните трудности са отделно нарушение със собствена характеристика, които
изключват зрителните, слуховите и моторните нарушения, емоционалните разстройства и
умствената изостаналост.
Обучителните трудности могат да се дефинират като:
- общи – презентирани са в двигателното и когнитивното развитие, в поведението и в
социалните релации;
- специфични – свързани са с особеностите в развитието на висшите корови функции:
гнозис, праксис, памет, мислене, кодиране и декодиране на информацията, речта.
При обучителните трудности обикновено не е налице самостоятелен, т.е. единичен
проблем, а се наблюдава комбинация от проблеми.
И при общите и при специфичните обучителни трудности, е необходимо да се анализира
въздействието, което са оказали или оказват :
- факторите на околната среда – недостатъчната отзивчивост и ангажираност на
родителите към проблемите на детето; отрицателните практически модели към децата;
отсъствие на подкрепа и поощрение на децата; несъответствие между очакванията и
детските възможности за постижения; стрес в следствие на семейната среда или
влиянието на институционалните факторите при обгрижване на детето;
- биологичните фактори – хронични условия, провокиращи продължително лечение;
прекарани неврологични увреди – мозъчна травма или заболяване; лечение;
- психологическото приспособяване – мотивация, неприемливо поведение,
несъобразяване, зависимости; други поведенчески проблеми негативни или
хиперактивни позиции, психосоматични оплаквания; дефицит на социални умения и
липса на социална перцепция; неадекватна, по-често ниска самооценка; липса на
активност;
- когнитивните /невропсихологичните/ умения – дефицит в овладяването на езика,
вниманието, перцептивно-моторните способности, паметта и абстрактното мислене;
дисфункции при изпълнение на планиране, организация, стратегии за учене или
проблеми, свързани с вземането на решения;
- академичните /училищните/ постижения – дефицит на академичните постижения,
неуспехи в съревнования, извършване на дейности без съобразяване със способностите.
Дисграфия
/основната терапевтична дейност е логопедичната работа/
Дисграфията е специфично нарушение на процеса на писане и се наблюдава както при
деца, така и при възрастни, но най-често при лица от мъжки пол. Проблемите при писане
най-често се демонстрират в бавно осъществяване на процеса, в пространствени неточности
– огледално или деформирано изписване, много големи или много малки знаци, в зрително-
пространствено-двигателни грешки – неточна посока, неспазване на хоризонталната линия,
много силен или много слаб натиск и съответстваща плътност на изписваните знаци.
Проблемите при дисграфия са свързани предимно с възможностите за овладяване и
реализиране на процеса на писане, както овладяването на други символни системи
/математически символи и понятия, музикални елементи/ може да не бъде засегнато.
Специфичните симптоми на дисграфия са: - спазми на пръстите при поставена цел на
писане; смесване на много големи ли много ситни графични знаци в текст; смесване на
печатни и ръкописни графични знаци /предимно букви/ в текста, поради което той изглежда
нечетлив; намаляване скоростта на писане при писане на по-дълъг текст; честа
необходимост от вербални ключове и вокализация; неосъществяване на мониторинг върху
писането, докато ръката изписва буквите; бавно осъществяване на последователност при
писането; неправилна посока на писмените знаци и номера – огледално писане по
вертикална и/или хоризонтална линия; много силен или много слаб натиск; “вдървена” или
“схваната” ръка при писане; неправилно хващане на инструмента за писане /с два пръста
или с цялата длан/; много голям наклон спрямо хоризонталната линия; невъзможност да
следва хоризонталната линия; затруднения при пространственото оформяне; бедна
организация на страницата и/или на текста; нечетлив почерк.
Не могат да се определят като дисграфия: - бавното писане; писането на букви с
относителна неравномерност като големина; писането с визуално-моторно забавяне;
писането с разливане на мастило на отделни букви или генерално; мързеливото писане;
липсата на опитност; разсеяността при писане.
Най-разпространени са следните форми на дисграфията:
- Артикулаторно-акустична дисграфия – детето пише така, както произнася съответните
фонеми.
- Акустична дисграфия – недостатъчно устойчиво или липсващо разпознаване на
акустично близки звукове по слухов път.
- Оптическа дисграфия – затруднено зрителното различаване на графичните знаци.
- Аграматическа дисграфия – не е сформирана системата от граматични правила и това се
демонстрира и в писмената форма на академично и социално функциониране.
- Анализ-синтезна дисграфия – възниква при нарушения на езиковия анализ-синтез или
при диференцирането на думите в изречението, на сричките и фонемите.
Дислексия
/основната терапевтична дейност е логопедичната работа/
Дислексия та е обучително затруднение, което отначало се демонстрира като трудност в
четенето, а по-късно – с грешен звуково-буквен анализ и с липса на лекота при
манипулирането с писмената форма на речта. Състоянието в същността си не се дължи на
интелектуална неадекватност, липса на социално-културни възможности или неправилни
методи на обучение, както и на познат структурен мозъчен дефект, това е специфично
нарушение на съзряването, което клони към намаляване с израстването при подходяща
помощ.
При дислексията като проблем на езикова компонентност най-често се наблюдават
следните симптоми: - замяна и смесване на фонетично близки или графически сходни
знаци; побуквено или сричково четене; изменение на звуково-сричковата структура на
думите; нарушено разбиране на прочетен текст; аграматизъм при четене на граматически
правилно написан текст.
Дислексията е проблем, демонстриращ се не само при деца, но и при възрастни; не само
при четене на плоскопечатен, но и при четене на релефен шрифт.
Спрямо проявлението и от гледна точка на нарушените операции на четене, Лалаева
разделя дислексията на : литерална /неспособност или трудно усвояване на буквите/ и
вербална /трудно четене на думите/.
- Фонематическа дислексия –наблюдават се грешки като побуквено четене, нарушена
звуково-сричкова структура на думите /пропускане на съгласни при думи със струпани
съгласни, добавяне на гласни, замени на гласни и на съгласни.
- Семантическа дислексия – нарушен е процесът на разбиране при правилно и плавно
четене, но може да се прояви и като нарушение на разбирането при четене по срички, на
цели думи /синтетично четене/, изречения.
- Аграматическа дислексия – налице е аграматизъм /неправилно съгласуване и членуване,
неточно използване на глаголни времена/.
- Оптическа дислексия – нарушено е графичното опознаване и разпознаване. Променят се
позициите на еднакви елементи в пространството /т-г; н-и-п; т-ш/, допълнителните
елементи се изопачават /л-д; о-а/ или се смесват елементи от различни букви в една /м-л;
р-в;м-н-п/, огледално изписване. Нарушеното, изолирано разпознаване и дискриминация
на буквите представя литерална оптическа дислексия, а нарушеното четене на думи -
вербална дислексия.
- Мнестическа дислексия – характеризира се с трудно опознаване и усвояване на буквите
и недиференцирани замени - децата не разпознават букви, пропускат ги или дори
пропускат цели думи, не могат да възпроизвеждат поредица от букви или думи, което се
демонстрира особено ясно при звуково-буквеното шифриране и дешифриране.
- Тактилна дислексия – проявява се при деца със слепота.
Дискалкулия 
/често тези затруднения не изискват специална помощ/
“Дискалкулия” означава трудности при изпълнение на математически операции или
“математически затруднения”, или “специфични обучителни трудности в математиката”.
Често се използва и терминът “дискалкулия-синдром”. Типичният дискалкулия-синдром се
демонстрира предимно в областта на математиката. Хората, които имат проблеми с
математически пресмятания, имат и други характеристики, и други симптоми. Хората с този
синдром могат да четат, да разбират, да работят по решаване на проблеми, но вместо да
запомнят и изработват материали, те мистериозно забравят, понякога дори в рамките на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 окт 2020 в 19:36 в момента не учи на 34 години от Димитровград
19 окт 2020 в 15:39 студент на 39 години от Хасково
15 окт 2020 в 16:50 потребител
15 окт 2020 в 15:02 студентка на 33 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически, специалност - Начална училищна педагогика, випуск 2021
14 окт 2020 в 10:01 студентка на 26 години от София - УНСС, факулетет - Управление и администрация, специалност - Администрация и управление, випуск 2019
12 окт 2020 в 09:53 потребител
03 окт 2020 в 17:48 потребител
17 сеп 2020 в 11:53 студентка на 34 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Национална сигурност, випуск 2014
22 юли 2020 в 08:54 потребител
 
Домашни по темата на материала
Диагностична задача.
добавена от misity 13.12.2017
0
33
резюме на книгата кристалните деца на автора върчу
добавена от maliya 18.09.2016
1
6
развитие на детсата от парва гръпа в сужетно ролевите игри.да направя социометрична таблитца
добавена от snejana2504299 30.01.2015
1
10
Подобни материали
 

Теми по педагогическа психология

11 фев 2008
·
560
·
5
·
2,275
·
393
·
2
·
1

Разработени пищови по педагогическа психология за студенти Начална училищна педагогика.
 

Теории за ученето


В психологията на обучението има най-различни поведенчески теории за ученето, които са от изключително значение за учениците и за учителите....
 

Внимание и развитието му в процеса на обучението и възпитанието

21 окт 2006
·
1,862
·
20
·
3,004
·
224
·
1

В учебния процес се цели не само да се осъществи пълноценно възприемането, но същевременно да се развива наблюдателността като качество на личността.
 

Агресия

23 окт 2006
·
4,101
·
20
·
2,635
·
363
·
1
·
3

Същност на агресията, видове агресии.
 

Детска психология


Урока обхваща материали свързани с детската психология и по специално дефектологията.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
80
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Деца с обучителни трудности

Материал № 40688, от 26 авг 2007
Свален: 1,158 пъти
Прегледан: 610 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 14
Брой думи: 4,610
Брой символи: 40,656

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Деца с обучителни трудности"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения