Големина на текста:
СОЦИОЛОГИЯ
старши асистент Мария Петрова
1 тема: Историческото начало на социологията. Периодизация на социологическото
познание. Преходът към модерно общество и раждането на социологията.
I. Предмета социология изучава човешкия обществен живот, групите и обществата. Човешкия
обществен живот - различни социални дейности или различни сфери; различни социално
психологически явления/ нагласи, представи, мода, слухове, предразсъдъци/
Предметната област на социологията включва собственото ни поведение като социални
същества – човека, човешките групи от гледна точка на това как се формира човек. Много е широко
полето на социологическите изследвания от взаимоотношеноето м/у 2ма души до глобализацията.
II. Основни задачи на съвременната социология
1. да изследва връзките м/у това, което обществото прави от нас и ние правим от самите себе си.
2. да изследва баланса м/у социалното възпроизводство и социалната трансформация – отнася се
до съхраняване обществата във времето, социалната трансформация се отнася до техните
промени. Социални промени се случват отчасти защото такова е било намерението на хората и
отчасти поради последици, които никой не е предвидил.
3. да даде отговор на въпроса „ как е възникнал този свят, защо нашите жизнени условия са
толкова различни от тези на предшествениците ни, накъде ще ни насочи промяната в бъдеще?”
III. Възникване на социологията
За основоположник на социологията се сочи френският философ ОГЮСТ КОНТ /1789-
1857г./. Отнасяйки се критично към философските учения до своето време, той се заема със
създаването на една нова, позитивна, с приложен характер философия на обществото, която той
назовава СОЦИОЛОГИЯ. В курса си по “Позитивна философия” през 1939г. дава нов систематичен
отговор за това, защо социологията възниква по негово време. Първите големи критици на Конт
поставят на преразглеждане неговите възгледи и сочат като основоположници Емил Дюркем /1858-
1917г.- пръв професор по социология в света/, Макс Вебер /1864-1920/, Парето.
Емил Дюркем – I професор по социология, неговите идеи допринасят много повече от тези на
Конт: Той смята че: 1. споделените ценности удържат социалния ред; 2. разделението на труда –
един цялостен производствен цикъл се разделя на отделни операции, в които хората да
специализират и това създава свързаност; 3. самоубийството – зависимости, социални причини и
тн.
Макс Вебер – класик на социологията, историк. „ Не от икономиката към други сфери, а от
религита към други сфери” – едно от неговите становища за капитализма.
Парето – една от основните му идеи е – „няма такива опити, които се наследяват – те постоянно се
променят, новите идват от долните слоеве”, циркулация на елитите.
От гледна точка на Дюркем ШАРЛ МОНТЕСКЬО е ключова фигура за социологията /”Размисли
за величието и падението на римляните”/. За Монтескьо “веднага щом хората се обединят в
общество, те губят чувството за слабост. Равенството, което е съществувало между тях, изчезва и
започва война”. И за да може обществото да овладее държавата, трябва да раздели трите власти-
законодателната, изпълнителната и съдебната.
IV. Периодизация на социлогическото познание
Дели се на II крупни периода:
І. протосоциология /първична социология/- от древността до 1838г.
ІІ. социологията като обособена наука- след 1838г
V. Преход от традиционни към модерни периоди
Традиционно / до XVII в. /- модерно и постмодерно общество.
Традиционно общество: то е природно, защото човекът и обществото са неотделени от
природата и човекът зависи от нея. То е циклично /непрекъснато се възпроизвежда човешкото
общество; сезонната цикличност/. Социалното време е циклично, а не линейно /каквото е нашето
модерно време/. То е цялостно /неотделимост от природата, от човешката общност; много дълбока
съгласуваност на ролите на човека- в личния живот сме едни, на работа- други/. То е предвидимо,
тъй като всяко поколение повтаря предишното поколение и човекът се въпроизвежда в предвидим
вид. Когато настъпи някаква криза, промяна в това общество, то вече става непредвидимо. Това е
едно от основанията да възникне науката СОЦИОЛОГИЯ.
Модерно общество: рационалност и контрол. Човека и обществото стават модерни тогава, когато
осъзнае, че може да управлява своята съдба и света в който живее.
Тема 2. Личността като проблем в социологията. Социологизация
I. Типологизация на личностите в зависимост от типа общество:
Три основни типа личности:
1. традиционалист. Това са хора, които се ръководят от традицията, стараят се да се
впишат в тази традиция и се държат както е прието в обществото. Този тип съответства на селянина
в традиционното общество, което се променя с бавни темпове. Индивидът може да се
идентифицира с неговия баща. Светът му се променя толкова бавно, че жизнените ситуации остават
аналогични на тези на родителите му.
2. автономен човек. Той е създаден от модерното общество, ръководи се от собственото си
съзнание. Такъв човек е убеден, че трябва да се държи по един или друг начин, защото е
интериоризирал обществените ценности чрез възпитанието и образованието. Това съответства на
обществото в ХІХ до началото на ХХ век. Такъв е например индустриалния водач.
3. хетерономен човек- държи се в зависимост от представата, която е убеден, че другите
имат за него. Това е сегашното общество на Западния свят, което позволява непрекъсната
подвижност, без това да означава задължително реални промени, защото дейността е производна на
дейността на другите и ситуацията. Тук управлява логиката на ситуацията.
Личността е един от основните елементи на обществената действителност, субект на всички
изменения в обществото. Другите елементи са вещи, институции и др. Личността не съществува
изолирано, тя действа, произвежда и употребява материални и духовни блага, влизайки във връзка
с други хора. Така от една страна се поставя в активно практическо отношение към околната среда,
която по някакъв начин преобразува. От друга страна се включва в системата на социалните
отношения. От тук произтича нейната релационна същност, изразяваща се в мястото и ролята на
личността с другите хора, обществото като цяло.
II. Възгледи за личността в социологическата теория
1. Теорията за огледалното “АЗ”- Чарлз, Дейвид Рийзман, която гласи, че самосъзнанието е
резултат от социалното взаимодействие, при което човек започва да гледа на себе си с очите на
другите хора.
2. Ролеви теории за личността- Ралф Линтън, Джекъб Морено, Игор Кон. Според нея
личността е функция на съвкупността от социални роли, които човек изпълнява в обществото.
Съществуват ролеви и вътрешно ролеви конфликти, междуролеви конфликти. Очакванията на
хората са критерият доколко дадено лице изпълнява своите роли. това са съпрузи и родители в
семейството, на приятели и неформалната група, на ръководите в управленческата система и т.н.
Всеки човек е натоварен с множество роли, които трябва да изпълнява през целия си живот. Но
често човек е автономен от своите роли и може да избира варианти при тяхното осъществяване.
Към някои от ролите той привиква и изпълнението им се автоматизира като се превръща в навик.
3. теория за потребностите: Ейбрахам Маслоу : човешката личност е съвкупност от нейните
потребности и начина по който ги задоволява.
III. Социализация
Тя е необходима за съществуването на всяко общество; тя е възпроизводителен процес на
превръщане на биологичните индивиди в социални същества посредством овладяване на социалния
опит, дейности, които са необходими за всеки човек в конкретното общество. Понятието
“социализация” започва да се употребява през 90- те години на ХІХ век от Емил Дюркем. За
Дюркем социалогията е въздействието на възрастните върху детето, с цел да се развият неговите
физически, интелектуални и морални способности, а системното изследване на социализацията
датира от 20- те, 30- те години на ХХ век, особено културната антропология.
По отношение на продължителността на социализацията има 3 групи възгледи:
1. Социализацията завършва на 18 до 20 години;
2. Социализацията продължава през целия живот на индивида;
3. Локализиране на социализацията на човек на около 30- та му година /тогава окончателно
човек завършва образованието си, има професионална подготовка/; поставят го в групата
на възрастните.
Периоди в социолизационният процес:
ранна социализация /доучилищна възраст до около 6-7 години/, основен фактор е семейството.
от 7 до 12-13 годишна възраст. Основен фактор е семейство, училище, телевизия.
от 12-13 годишна възраст до 18 години, която включва от 12 до 15 години и от 15 до 18 години.
от 18-20 годишна възраст до 30 години, която включва периода от 18- 25 години и от 25-30
години – окончателно завършване на образованието и реализиране на социален стаус.
3 тема. Общество и култура
І. Понятитето култура
Идва от латински /обработен, украсен, образован/
- Съвкупност от онези страни на човешката дейност, които се предават по социален път, а не по
билогичен и се борави със символи.
- Съвкупност от правила, норми, навици, обичаи, установки, ценности, институции, които се
осъществяват с мисълта, чувствата и поведението на дадена човешка общност, споделяща тези
норми.
Понятието е въведено през ХVІІ век във френския език и означава целенасочено въздействие
върху средата, включително формиране на човешки заложби чрез възпитание. Решително за
развитието на понятието култура е немското Просвещение. За тях понятието “култура” означава,
че човек не зависи повече от външни сили. Спомага за еманципацията на човека, отделянето му от
природата, човекът е вече творящо същество. Той е създател на нов свят, защото е разумен.
Разумът е неповторимо качество на човека. Чрез културата човек прави от себе си ЦЕЛ на
природата.
II. Понятието култура има 3 момента:
1. Хуманизъм
2. Рационализъм
3. Историзъм
Възгледи на Имануел Кант - „ културата е = на свободата на човека, но свободата като
духовна свобода, а не като задоволяване на човешки инстинкти. Човекът е културно същество
доколкото е разумно същество. Висшата еволюция в развитието на човека е като морално
същество. Културният човек е моралният човек. Той може да прави избор, да избира съдбата си
и това е = на свободата на човека. Чрез избора си човек става независим от природата.
Същността на културата за него е човек да си поставя цели и да действа независимо от
природата. Културата се състои в подчертаването на обществената ценност у човека. Крайната
цел е създаването на гражданско общество.
Възгледи на Хегел - духовното развитие на човека, постинато въз основа на научното
познание.
ІІ. Ценности на културата.
Културата осъществява връзката между обществото и личността. Чрез нея обществото създава за
себе си общи ценности и смисли за общуване. Хората общуват като използват означенията на
предметите. В процеса на общуване е натрупан човешкия опит. Благодарение на езика културата
може да спомогне за осъзнаване на света. Всяка култура е единство от ценности. Развитието на
всяка култура е белязано от създаването на нови ценности и ценности, които губят значението си.
Всяка култура е в състояние да определи сама себе си въз основа на своите ценности. Ценностите
са ориентир за социалната дейност на хората; те са формули за човешко поведение. Всяко общество
има изградена ценностна йерархия.
ІІІ. Игра и култура.
Една от функциите на културата е да внася порядък в отношенията между хората и това е свързано
с необходимостта да се намалява напрежението в обществото. Пред всяка култура съществува

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
31 май 2020 в 15:54 ученичка на 20 години от София - 121 СОУ "Георги Измирлиев", випуск 2018
22 май 2020 в 23:18 в момента не учи на 44 години от Кочериново
01 май 2020 в 17:08 потребител
04 апр 2020 в 15:59 студентка на 40 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Стопански факултет, специалност - Финанси, випуск 2010
30 яну 2020 в 19:09 в момента не учи на 28 години от Велико Търново
 
Подобни материали
 

Как се прави анкета

22 сеп 2008
·
872
·
2
·
739
·
1,221
·
1

Как да си направим анкета. Помощ и предложения.
 

Предмет на социологията

12 юни 2010
·
72
·
2
·
550
·
119

Изходни предпоставки за дефиниране на Смелсъп и Шилз на предмет на социологията. При възникването на една от първите задачи, които всяка наука трябва да реши това е да формулира ясно своя предмет, за да докаже своята обществена значимост...
 

Предмет на социологията

27 окт 2010
·
71
·
4
·
716
·
150

Социологията е наука за обществото като цялостна система – изучава човешките личности, общности и институции, тяхното функциониране, взаимодействия и динамика...
 

Предмет на социологията

24 фев 2011
·
204
·
41
·
14,630
·
343
·
1

Понятието „социология”, възникване на науката и особености в нейното развитие...
 

Световно рисково общество

06 май 2009
·
247
·
9
·
1,408
·
148
·
1

Рискът е модерният подход за предвиждане и контролиране на бадещите последици от човешкото деиствие, на различните неочаквани последици от редикализираната модернизация...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

Социология - пълни лекции

Материал № 40633, от 24 авг 2007
Свален: 3,174 пъти
Прегледан: 1,320 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Лекция
Брой страници: 11
Брой думи: 4,623
Брой символи: 30,757

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социология - пълни лекции"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения