Големина на текста:
ТЕМА 1
С.Р. – СЪЩНОСТ,
СЪДЪРАЖАНИЕ И
ЗНАЧЕНИЕ.
Всяка наука изследва
многообразието от соц.
явления. СР има много
термини и понятия, ето
защото има между-
дисциплинарен харак-
тер. СР представлява
сфера на човешката
дейност, функция която
се състои от изработ-
ване и теоретическа
систематизация на
знания за социалната
сфера и специфичните
социални дейности.
Професията на СР-к
придоби изветност в
края на 19 и началото на
20 в. в Скандинавските
страни. Соц помощ е
комбинация от мерки, в
резултат на които има
изменение на човека и
соц. обкръжение.
В социалната работа се
използват определени
методи и способи за
постигане на целите и за
решаване на конкретни
задачи. Повечето от
използваните методи се
явяват неспецифични за
социалната работа а по
скоро универсални
За обект служат хората
нуждаещи се от някаква
помощ (материална,
съвети и др.). това са
хора с ограничени или
недостатъчни доходи,
възрастни, пенсионери,
деца, инвалиди и др.
Към субектите се
отнасят всички хора и
организации, които
водят и управляват
социалната работа.
Субекти са държавата,
различните организации
занимаващи се с
подпомагаща дейност,
институции които могат
да бъдат както държав-
ни, така и обществени
или отделни лица.
Съвременен подход в
практиката е ясното
разбиране ,че СР е
форма на дейност
насочена към достигане
на соц. изменения. Така
СР се явява средство за
решаване на конфликти
в обществото. Подго-
товката на СР-к е близка
до педагогиката. А
проблемите, с които се
сблъскват специалисти-
те са мнго разнообразни
СР-к решава проблеми-
те на хората и
обществото - соц. и
психически конфликти,
наркомания, етнически
проблеми и др. СР е
насочена към
подържане
благосъстоянието в
обществото. СР освен
като форма на соц.
помощ и соц. услуги
може да се разгледа и в
по- широк соц.
икономически смисъл.
Днес в модерните
държави са присъщи
соц. регулации,
изграждащи системи за
соц. сигурност, в
основата на които стоят
соц. осигуряване и соц.
подпомагане. Това е
важна част от
изграждането на
непазарната защитна
мрежа от дейности,
услуги и система от
норми гарантиращи
минимални условия за
равноправно участия в
договорните отношени.
Извърщваната соц.
политика, посредством
соц. програми и
практики разкрива соц.
функция на държавата.
Създават се условия за
привличане на
гражданското общество,
както в посочената
система от помощи и
услуги, така и в
регулирането на меха-
низмите за изпълнение
на търсеното соц. равно-
весие. Всички тези
механизми на
държавата осигуряват за
хората от рисковите
групи съществуване
което е гарантирано с
установени социални
стандарти и се основава
на принципа за
разпределение от по-
богати, групи с по-
високи икономически
позиции към групи
намиращи се в
неблагоприятно
полойение. Това е т.н.
обществен договор и
социална
справедливост. С. Р-к
работи с клиенти. Те
могат да бъдат
семейство или лице без
доходи, деца с
увреждания, деца
ноуждаещи се от
закрила.основна цел на
С. Р-к е рекулиране на
връзките и отношенията
на човека с обществото
и оказване на помощ
при преодоляване и
решаване на проблеми,
възникнали в средата. С
дълбого хуманната си
цел и ориентация
социалния работник
създава условия за
реализиране на соц
защита и сигурност на
хора от различни групи.
С оглед същността на
СР могат да се изведат 3
основни гтупи фактори,
които в заимната си
обвързаност
конструират СР.
-фактори които създават
и управляват СР като
професионално-
практическа дейност.
-фактори формиращи
клиентството като
състояние и процес,
които са породени от
възникнали трудности,
проблеми, увреждания.
-фактори свързани със
соц контекст или
обстоятелствата при
които възниква и се
развива СР.
СР е особен вид
дейност, която има
икономически,
политически,
технически, правни и
др. видове дейности. СР
е специфична защото С.
Р-к беседва със своя
клиент за да намали у
него психологическия
стрес, да го въведе в
нормален ритъм на
живот. СД се нарича
дейността насочена към
оказване на помощ на
хора нуждаещи се,
неспособни без чуйда
намеса да решат своите
жизнени проблеми, а в
някои скучаи и да
живеят. Както всяка
дейност така и СР има
своя структура. Състои
се от няколко
самостоятелни
взаимозависими
компоненти на
системата. Това са :
субект, съдържание,
обект и свързващитеки
в цяло средства. Обекта
се явява най важния
фактор определящ
същността и характера
на дейността.
ТЕМА 2
ПРЕДМЕТ И МЕТО-
ДИ НА СР.
Методите на социалната
работа представляват
начини и способи, чрез
които се вниква в даден
проблем или явление и
се изясняват фактите,
които ги обуславят.
Много от методите са
теоретични, като се
изясняват теоретичните
предпоставки на
проблема и по този
начин може да се
разбере неговия
произход, динамика и
последствия.
Истинското приложение
на методите е в
практиката.
Практическите методи
съответстват на
определени подходи:
как ще се разгледа
проблема? – цялостно
или частично; какъв
анализ на получените
данни ще се използва?
В социалната работа
методите се използват
за изучаване на обекти,
процеси явления,
диагностициране,
вземане на решения за
промяна и подпомагане
на клиентите, постигане
на положително
въздействие в/у обекти
и явления.
Основно методите се
разделят на собствени и
взаимствани.
1 – Собствени – те се
разделят според две
основни характеристики
– да са насочени към
клиента, да са насочени
към определено
социално явление:
= методи насочени към
клиента – оценка на
здравния им статус
физическо развитие,
функционалност на
отделните системи на
организма, трудо-
способност, заболе-
ваемост (социално
значими заболявания и
рискови фактори, които
ги обуславят). Оценка
на психологическия
статус – характер,
поведение, ценностна
система, жизнени цели
и интереси, общуване,
организираност,
личностни качества.
Оценка на социалния
статус – социално
положение в общест-
вото, доходи, социална
среда, социална актив-
ност, обществени връз-
ки, комуникации. Оцен-
ка на екологичния
статус – как средата
влияе върху човека.
= методи насочени към
социални явления –
причини, епидеми-
ология (разпростра-
нение), обуславящи
фактори, социална
значимост, последствия,
методи за противодей-
ствие, профилактика,
лечение.
= други собствени
методи според
насочеността – пол и
възраст, характер на
отклоненията, еколо-
гична обстановка, насо-
ченост към строго
определени проблеми
(малтретирани деца,
жени, наркомани и др.).
Според формата
организирана и
неорганизирана. Според
мястото на
осъществя-ване
домашна обстановка,
болнично заведение,
специа-лизирани
домове, се-мейство,
училище. Според
средствата които се
използват – словесни,
инструмен-тално
въздействие, програмни
и режимни въздействия.
2 – Взаимствани мето-
ди: = от педагогиката
възпитателни, оценка;
= медико-биологични –
умствени, двигателни;
= социологически –
социология на
личността; = психоло-
гични характер,
качества, интелект;
= информатика –
обработка на информа-
цията; = икономически
социално подпома-
гане, защита, социална
сигурност; = научно
изследователски –
наблюдение, изследва-
ния; = специфични
методи за повишаване
на квалификацията на
социалните работници;
3 – Специфични методи
в социалната работа –
това са анкета, интервю,
мозъчна атака,
самонаблюдение,
ситуационни и игрови
методи, дискусия.
АНКЕТА пред-
ставлява статистическо
проучване, което се
отнася до определена
съвкупност и третира
тази съвкупност като
самостоятелен,
познавателен обект. Из-
следва общите тенден-
ции и степени на
различие по отношение
на отделните признаци.
Анкетата трябва да
разкрие и анализира
обективната картина на
субективното мислене
на обществото.
Анонимността трябва да
стимулира откровеност
в отговорите.
ИНТЕРВЮ – дава въз-
можност за комплексно-
ст по дадения проблем.
Свободното интервю
представлява продъл-
жителна беседа, без
строго детерминирани
въпроси, но с наличие
на скелетен въпросник.
Отговорите са във вид
на разсъждения,
разкази, без строго
ограничение.
ДИСКУСИЯ – размяна
на мнения и идеи в
рамките на дадена тема,
за постигане на по-
голяма яснота или
задълбочено познание
по нея. Дискусията дава
възможност на
участниците в нея да
сравнят мисли, чувства
и знания. Тя помага за
изясняване на соб-
ствените мисли и
ориентация чрез
противоречиви въпроси.
Необходимо е позна-
ване на темата,
изслушване и уважение
на идеите на всеки
участник.
МОЗЪЧНА АТАКА –
проблема се поставя в
групата и се приканват
участниците да мислят
и да предлагат решения.
Идеите се записват,
оценяват и обсъждат.
Обединяват се по
сходство и се достига до
обобщено решение.
Освобождава се
творческото мислене и
се стимулира индивида
към групова работа.
САМОНАБЛЮДЕНИЕ
– обект на наблю-
дението са собствените
процеси и явления,
протичащи в организма
на отделния индивид.
СИТУАЦИОНЕН
МЕТОД – прилага се
при решаване на казуси.
Прилагат се теоретични
знания в конкретни
ситуации за вземане на
оптимални решения.
При решаването на
казусите е нужно раз-
криване на ядрото. Не-
обходимо е да се следи
развитието на кон-
фликта, съпътстващите
го противоречиви явле-
ния и скритите връзки и
зависимостите им.
ИГРОВИ МЕТОД –
провеждане на
симулативни ролеви
игри
ТЕМА 3
ТЕМА 3
СОЦИОЛОГИЧЕС-
СОЦИОЛОГИЧЕС-
КИ, ПЕДАГОГИ-
КИ, ПЕДАГОГИ-
ЧЕСКИ И ПСИХОЛ-
ЧЕСКИ И ПСИХОЛ-
ГИЧЕСКИ ОСНО-ВИ
ГИЧЕСКИ ОСНО-ВИ
ЗА ИЗГРАЖДА-НЕТО
ЗА ИЗГРАЖДА-НЕТО
НА СР
НА СР
Универсалния характер
на СР я сблиижава с
редица научни области
и практически дейности
и със социологията.
Социологията има
важно значение за СР.
Става дуама за бли-
зостта на обекта и
предмета на социоло-
гичната и социалната
работа.Социологията е
наука за закономер-
ностите при установя-
ване, функциониране и
развитие на обществото
като цяло и за разви-
тието на социалните
обшности,слоевете и
личността. При изу-
чаване на двете области
СР и социология,първо
се уточнавеа обекта на
социологията. Много
автори акцентират
вниманието в/у това,че
изучавайки обществото
и обществените отно-
шения,Социологията е
призвана преди всичко
да изследва социалните
аспекти,
явления,социални
отношения,в най тесен
смисъл на думата.
Социалните отноше-ния
са по повод
жизнеспособността,
начина на живот,
социалното положе-ние
на човека.Те се
разглеждат като синтез
на социалните аспекти и
страни на всички видове
обществени отноше-
ния, които се отразя-ват
на положението на
човека в обществото.
При такова разглежда-
не на обекта на
социологията става ясна
обвързаността и със
СР,от една страна и от
друга са видими
различията в техните
обекти.Това позволява
да се говори за
методологическа
значимост на социоло-
гията по отношение на
СР.В тази социална
сфера се обособяват три
важни съставки.Обект
на СР са всички хора
нуждаещи се от
постоянна помощ.
Предмета на СР се
конкретизира във
функциите и докато,те
са информационно-
диагностични, то
функциите на социо-
логията познавателан,
прогнозна,социално
проектиране,технологич
на,управленска.В СР
функциите са ориенти-
рани към определени
предимно слабо засегна-
ти групи от населе-
нието, а социологията
към социалното
пространство като
цяло.Признавайки
близостта на тези две
научни области,а от
друга страна различията
между тях,трябва да се
счита взаимосвързаност
и обусловеност.Има
покритие,но и сериозни
различия в понятийния
апарат.С това
отбелязваме водещата
роля на
социологията,като мето-
дология на СР.Трябва да
отбележим и влия-
нието,което оказват
знанията за социалната
работа в/у социоло-
гията. Особено място в
социологическите
знания имат империч-
ните изследвания,при
тях важна роля играят
разработването на
програма за изследва-
ния,тяхната организа-
ция, методи и техники
на обработка на
информационния
материал.Социологичес
ките знания се явяват
свързващо звено между
теоритичната социо-
логия от една страна и
СР като наука и
специфичен вид
дейност от друга
страна.Важно е,че
социологическите
методи и техника на
изучаване проблемите
на СР изпълняват
двуяка функция: в
много изследвания се
сочи,че социологията се
явява повече фундамен-
тална,теоретична наука
сравнена със СР.
Функцията на СР се
свежда до преработка и
теоретическо систе-
матизиране на обектив-
ни знания за определени
действителности.Теорит
ично социологията се
явява като методология
по отношение на
социалната наука,така
както се явява като
методология и към
други конкретни
обществени социални
дисциплини.От своя
страна СР като наука в
сравнение със
социологията се явява
приложна.При изуча-
ване на СР в редица
страни се включват
социологически учебни
дисциплини – социоло-
гията и мястото и при
подготовката на
социалните работници,
социологическите
изследвания като
инструмент за получа-
ване на знания по
проблемите на СР.
Педагогиката – изпъл-
нява ролята на стожер
във действащите компо-
ненти на СР.Това е
така,защото информа-
ционните задачи,-
въпросите за формиране
на знания за общество-
то,отношението в гру-
пите,развитието на
готовността на лич-
ността за самопомощ се
решават основно с
педагогически методи.
Във връзка с това
педагогическите основи
на СР трябва да
включват елементи на
педагогическа теория за
принципите,съдържание
то,методите,пътищата и
средствата на СР.
Педагогиката наред с
психологията в
структурите на СР
изпълнява обяснителни
функции.Решаването на
социалните здачи се
определя от възпита-
нието на хората.
Педагогическите
елементи системати-
зират съдържателните и
процесуални компо-
ненти на социалната
работа отнасящи се до
личността на човека
като учстник в
социалния процес.
Известно е,че педаго-
гическите принципи
изразяват закономер-
ности действащи в
учебно-възпитателния
процес при изгражда-
нето на личността.
Източници на
педагогическите прин-
ципи ,идеологията,
гносеологията,психолог
ията и това е водещ
опит в СР. Педагоги-
ческите принципи,които
се прилагат в СР могат
да се разделят на две
групи:дидактически,кои
то предполагат целена-
соченост в социалното
обучение,последователн
ост,нагледност и
практическа
насоченост;
възпитателни – колекти-
визъм,хуманизъм.СР
използва въздвйствието
на фактори за
развитието на лич-
ността,съдържащи се в
самата учебно-трудова
дейност.Педагогически
елементи на СР са
формирането на хуман-
ни ценности, опреде-
лящи светозрението на
човека готов да оказва
помощ.Социалната
педагогика дава насока
на социалната
активност на хората,
защото СР е ориенти-
рана и към съзнание-
то.Необходими педа-
гогически елементи на
СР се явяват форми-
рането на социални
действия,умения и
навици.Педагогическот
о съдържание на СР се
определя и от корек-
циите в поведението на
човека.Корекциятя е
необходим елемент на
всяка дейност,за това
защото е невъзможно
нито в учението нито в
труда и общуването
отведнаж да се постигат
социално-значими
резултати.Ефективностт
а на методите на СР се
определя от техните
педагогически характе-
ристики.Значение има
метода за формиране на
съзнание.Успеха на
всяка дейност била тя
трудова,обучение,общу
ване се определя от
знанията за съдържа-
нието и способностите
на дейността.Във връзка
с това голяма е ролята
на методи като –
възможност за
обучение,социална
перспектива,затвърждав
ане на опита,
педагогически корекции
и т.н.Най-добри условия
за развитив на условия
за развитие на
личността се създават
при общуване в
колектив,често се среща
израза,че колектив се
явява средство за
социално развитие на
личността.Важно
значенеи за успехите в
СР има и педагоги-
ческото майсторство.То
се оказва нещо много
ценно за професията на
социалния работник,
явява се важен елемент
на социалната дейност
на работника.В най-
общия случай се
обособяват два вида
функции на психо-
логията в СР- теори-
тически и методоло-
гически.Теоритическата
функция на психо-
логията в СР се заклю-
чава в установяване на
устойчиви връзки м/у
целите,задачите,съдърж
анието,пътищата и
средствата за решаване
на задачите в СР от една
страна и от друга
индивидуалните
колективно-психоло-
гически явления,
процеси и закономер-
ности. Методологи-
ческата функция се
изразява в използването
и за изследване на
социално-педагоги-
чески процеси,
констроиране на
методите на
социализация на
личността в изменящите
се условия на жизнена
дейност.Обяснителната
функция на психо-
логията в СР се
заключава в това,че на
нейната основа се
изявява вътрешната
същност на процесите
на социализация на
личността.Тези знания
позволяват да се избере
стратегията и тактиката
на СР.С помоща на
психологията се
разкриват характеристи-
ките за решаване на
социално-педагогически
задачи,откриват се
пътища за активизиране
самодейността на
хората в хода на
социалната защита.
Личностната функция
на психологитя се
включва в СР от две
позиции: - диагностика
наличността; - социал-
ни качества. Прогно-
стичната функция на
психологията се състои
в определяне на
перспективното за
личността образова-
ние,опирайки се на
което могат да се решат
задачите на социалното
развитие на личността и
издигане на хората до
равнище самопомощ.
Водеща цел на
социалната педагоги-
ческа работа се явява
социализациата на
личността – усвояване
от човека система от
знания,норми и цен-
ности,позволяващи му
да действа като
пълноценен член на
обществото.За поцеса на
социализацията е важна
активността на
човека,въз основа на нея
се формират способ-
ности за саморегу-
лация,влияещи на
всички страни на
личността.В структура-
та на социалните
дейности присъстват
ясно откроени елементи
– мотивация, управле-
ние, психологически
анализ.Ефективността
на СР осигурява
формирането на
социалната актовност
свързана с личните
характеристики. Най-
високата степен на
психологическо
осигуряване на СР
ТЕМА4
ТЕМА4
ВРЪЗКИ НА СР С
ПОЛИТОЛОГИЯТА,
ПРАВОТО И
СОЦ. ПОЛИТИКА.
Думата “политика” е
гръцка и произхожда от
“полис” и означава:
1 – участие в държавни
работи;
2 ръководство на
държавни работи;
3 – самите дейности,
които се извършват в
държавата;
Главна цел на
политическата мисъл е
да постигне управление
на обществото, което да
изключва бунта и
недоволството. Още в
Древна Гърция Платон
издига идеята за т.н.
средна заможност на
гражданите, като е
против крайностите.
Обявява се за равни
права на мъжете и
жените, за правата на
подсъдимите. Според
теорията на елита
народните маси са
неспособни да
управляват. Във всяко
общество има две класи
управляващи и
управлявани.
Управляващите стават
привилегирована класа,
която се ползва от
редица блага и живее за
сметка на управляваната
класа. В. Парето
обяснява възникването
на елита чрез социално-
психологическите
качества на личността.
Това е елит, който се
стреми към властта.
Русо издига идеята за
т.н. суверинитет. Той е
на всички граждани и те
трябва да стигнат до
консенсус по най-
важните въпроси на
политическия живот.
Чрез консенсус може да
се получат три от
необходимите неща за
нормален живот:
= гражданска свобода;
= политически права;
= право на собствен
избор;
Властта принадлежи на
народа. Той избира
упълномощени лица .
властта е израз на
народната воля. Много
от тези идеи стоят в
основата на
Декларацията за правата
на човека. Политиката е
сфера преди всичко на
човешки комуникации и
взаимно общуване. В
комуникациите
индивида участва като
свободен и пълноправен
гражданин. В
политиката
равноправните хора
обменят дела и думи.
Политическата власт е
представител на общия
интерес. Тя се формира
в името на общото за
един народ, защото
само в името на общите
права, на общото може
да се изисква и налага
на всеки човек да следва
определена линия на
поведение. Тя
постепенно приема
формата на общ
интерес, като се
откроява от тях и те
постепенно започват да
зависят от нея.
Основния въпрос е как
тя стига до общия
интерес. От една страна
има общ интерес –
отбраната на една
държава, от друга
страна частния интерес
на една социална група
чрез командните
височини на властта
може да го узакони и
представи като общ
интерес и да го наложи
като норма на
поведение.
За да предпази народа
си от външна опасност:
= всяка държава трябва
да се стреми да се
вгради в системата на
международни
политически и
икономически
отношения и да заеме
достойно място;
= избор на съюзници;
= избор на покровители
и водене на неутрална
политика;
= стабилни отношения
със съседите си;
= всяка държава трябва
да си осигури висока
степен на икономическа
независимост;
= държавата трябва да
си осигури военна мощ
за да защитава
границите си;
За защита от вътрешна
опасност:
= в икономическо
отношение да
ликвидира острите
класови противоречия и
конфликти. Да осигури
средни доходи за всеки
за да не се натрупват
противоречия.
= в политическо
отношение
осигуряване на пълни
политически права за
всички етнически
малцинства;
= опасна е намесата на
външни политически
сили под предлог за
финансиране и
подпомагане на
вътрешни политически
сили;
= трябва да има
съвършена система на
вътрешна сигурност,
отделния човек трябва
да е на първо място;
= управление и
регулиране на
стопанската дейност.
Основния проблем е да
се осигури свобода на
действие на отделния
човек за стопанска
предприемчивост;
= всяко правителство
носи отговорност за
развитието на
социалното дело и по
това се съди за неговата
качественност.
Подобряването на
държавата и правото
възниква на определен
етап от развитието на
човечеството и се явява
се явява
усъвършенстване на
съществуващите от
преди това нормативни
регулатори (обичаите).
Обичаят е “правило за
поведение” в древното
общество. От значение
са организираните
социални общности.
Социална общност е
съвкупност от индивиди
обвързани с някакви
организационни връзки
създадени по силата на
определени норми.
Осигурителното право
следва трудовото право.
Труда е основа за
нормалното
функциониране на
обществото. Полагането
на труд се намира в
постоянно
взаимодействие на
лицето, което го полага
със заобикалящата го
среда. Тя включва
редица фактори, които
влияят на възможността
този труд да се полага –
общите условия на труд,
заболявания, трудови
злополуки,
физиологични процеси
като стареене и смърт.
Тези фактори се
отразяват изключително
неблагоприятно на
физическите лица. При
проявяването им се
достига или до пълна
невъзможност за
полагането на личен
труд и така да се
получават средства за
издръжка на човека или
възможността за
полагане на труд е
силно ограничена.
И в двата случая в
осигурителното право
се говори за
нетрудоспособност. Тя е
основна причина поради
която физическите лица
са практически лишени
от възможността да
придобиват доходи
срещу личния си труд.
Предмет на
осигурителното право е
категорията
осигурително
отношения свързани с
набиране на средства по
специални фондове,
чието основно
предназначение е да
бъдат обезпечени
финансово лицата
загубили възможността
си да се трудят. Тази
загуба е в следствие на
проявен осигурителен
риск. Лицата на които
се правят подобни
плащания се наричат
осигурени лица.
Субектите които са
задължени да правят
вноските по тези
фондове се наричат
осигурители. Самите
плащания се извършват
от осигурителни органи.
При общественото
осигуряване има
набиране на средства по
пет основни фонда от
които се извършват
плащанията. Основни
нормативни източници
на общественото
осигуряване са КЗОО и
подзаконовите
нормативни актове.
Здравното осигуряване
се прилага само по
отношение на лица,
които са загубили
своето физическо и
психическо здраве.
Парето от т.н. безплатни
медицински услуги се
уточнява ежегодно от
Националния рамков
договор. Набирането и
разходването,
източниците и
получателите на
обезщетения, условията
за получаване и
правилата на отпускане
са узаконени в
нормативни актове.
Социалните проблеми
обикновено се
разглеждат като
проблеми, които трябва
да решава обществото,
държавата, а социалната
политика е
политическата линия,
която провежда
държавата в социалната
област за решаване на
социални проблеми.
Необходимостта от
извършване на социална
дейност се определя не
само от потребностите
на индивидите, а по-
скоро от интересите на
обществото и големите
групи от него да
задоволят определени
свои потребности при
това не изобщо, а на
определено равнище.
Социалния проблем се
явява основа за
определяне на сферата
на социалната политика,
защото тя със своите
действия се насочва към
решаването на
противоречия, които
засягат интересите на
отделни индивиди и
колективи, но са
неразрешими от тях и
изискват социално-
политически решения.
ТЕМА 5
ТЕМА 5
ПРОФЕСИОНАЛНА
КОМПЕТЕНТНОСТ
НА С Р-К. ЦЕН-
НОСТНА СИСТЕМА.
КАЧЕСТВО И
ЕФЕКТИВНОСТ В
РАБОТАТА.
Ценностите са основен
компонент в социалната
работа и са пряко
свързани с нея, т.к.
съществуват много
сложни взаимодействия
между социалните
работници и
обществото. Работата с
хора включва вземането
на сложни решения от
морално и
общохуманитарно
естество. Това налага
всички социални
работници да
притежават система от
ценности, която да стои
в основата на
практическата им
работа. Основните
ценности в социалната
работа са:
= индивидуализация;
= целево изразяване на
чувствата;
= контролирано вмеша-
телство; съчувствие,
такт, толериране на
клиента; Ценностите
представляват норми и
принципи на поведение,
които са приети в
обществото или от
отделния човек.
Нормите на етично
поведение на социалния
работник са основните
ценности в социалната
работа.
Етични норми на
социалния работник:
= зачитане на личните
качества и човешко
достойнство ч-з дове-
рие, искреност и вза-
имно уважение;
= уважение и толе-
рантност към осо-
беностите на клиента;
Нормите на поведение
на социалния работник
като професионалист са
– компетентност,
почтеност, отговорност
пред клиентите, защита
на интересите им,
дискретност и др.
Социалната работа е
сложен вид дейност. Тя
е сложен и мно-
гостранен процес, който
се изразява в отношение
с клиентите и специ-
ализираните институ-
ции. Следователно ка-
чеството и ефектив-
ността зависят от:
= състоянието на клиен-
та - здравословно, пси-
хическо, семейно поло-
жение, образование,
умствено и физическо
развитие;
= СР-к – от неговите
професионални и лични
качества, квалификация,
опит, морални качества;
Значението на качества-
та и ефективността
нарастват поради нара-
стването на социалните
потребности. Причина
за това е твърде
сложния и разнообразен
комплекс от фактори,
като соц. значимите
заболявания (алкохо-
лизъм, наркомания,
престъпност и др.).
Икономическите въз-
можности за ефективна
борба и овладяване на
теза явления са твърде
ограничени. Актуал-
ността на проблема
свързан с качеството и
ефективността на
социалната работа се
повиши от постоянно
увеличаващият се кон-
тингент от потребители
на социална помощ.
Качеството и ефектив-
ността са тясно свърза-
ни с тежкото състояние
на соц. заведения. От
значение е и състоя-
нието на здравната ре-
форма. Ефективността
се определя от степента
на полза отчетена при
обичайни реални усло-
вия на изпълнение на
СР-к. Качеството на
социална работа е
оптимално отчитан
резултат от даден вид
дейност. Качеството
представлява комплекс
от умения и ресурсни
характеристики на дей-
ността на професионал-
ната и моралната
психическа нагласа на
социалните на С Р-ци за
задоволяване потреб-
ностите на клиентите и
постигане на пълна
социална сигурност на
населението. Особено-
стите на качеството на
социалната работа се
отнасят до потреби-
телите на социална
помощ. Лицата, които
се нуждаят от социална
помощ се различават по
състав и характер и
имат различни потреб-
ности. За качество на
социалната работа се
говори когато оценката
за потребност е
обективна. Тя трябва да
съответства на критерия
за нужда. Качеството се
отнася и до профе-
сионалната подготовка
и опита на социалния
работник, неговото
моментно психически и
физическо състояние,
познаване и умение за
прилагане на
законовите норми.
СР-к оказва професио-
нална и продължителна
помощ на индивиди и
семейства, работи
съвместно с други
партньори за оказване
на помощ, поема
отговорност за оказване
на тази помощ,
съдейства на клиентите
чрез съвет, консултация,
помощ при решаване на
проблема, активно се
включва в грижите за
индивида, прави
посещения. С Р-к трябва
да е наясно с рисковете
касаещи определени
социални групи от
населението, стимулира
чувства за отговорност
на клиента. СР-к не
решава проблемите на
индивида, а го под-
помага при решаването
им. С Р-к трябва да
притежава лични ка-
чества, подготовка,
умения и познаване на
соц. законодателство и
нормативната уредба в
социалната сфера.
ТЕМА 6
ТЕМА 6
УПРАВЛЕНИЕ НА
СОЦ. ПОДПОМАГА-
НЕ И СР
Соц. подпомагане е
създадено и функциони-
ра с предназначение да
подпомага и да дава
помощи на лица, които
нямат други източници
на доходи (поради
влошено здравословно
състояние, висока
възраст,
нетрудоспособност или
поради друга причина
тези лица не могат да
работят и не могат да си
доставят средства за
преживяване). Ето защо
държавата трябва да ги
подпомага. За целта тя
образува специални
фондове, служби,
създава определен ред,
при които се извършва
подпомагането. Обект
на социално
подпомагане са лица по
отношение на които са
настъпили социални
рискове с неблаго-
приятни икономически
последици. На тези лица
се предоставят парични
плащания, според
критерия за нужда.
Соц. плащания под
формата на помощи
(парични или в натура),
имат предназначение да
гарантират функцио-
нирането им. Към
социалното подпо-
магане в широкия
смисъл на думата се
отнася предоставянето
на обществено органи-
зирани услуги под
формата на осигуряване
на храна, почистване на
домовете, медицински
услуги на възрастни и
самотни хора. Тук се
включва и наста-
няването и обслужва-
нето на възрастни и
инвалиди в специа-
лизирани домове.
Соц. подпомагане тряб-
ва да поеме онази част
от населението, която
по една или друга
причина не попада в
системата за социална
защита, не се включва в
социалното осигуряване
и социалното обез-
печаване или равнището
на тази защита се е
оказало недостатъчно.
Специфичните методи
за осъществяване на
социалното подпома-
гане се базират на т.н.
гарантиран базисен
подход. Той обхваща
средствата прилагани
при взаимоотношенията
между нуждаещите се
лица и социалните
работници. А те са:
Информация за въз-
никнала нужда, ч-з
молба от лицето или
негови близки; Запоз-
наване на СР-к с
възникналата ситуация
(осъществяване на
контакт м-у социалния
работник и клиента);
Формиране на хипотеза
за справяне с възникнал
риск (определят се
причините за рисковата
ситуация); Определят се
направления в които
трябва да бъдат
насочени усилията на
социалния работник за
преодоляване на риско-
вата ситуация; Оказване
на конкретна помощ;
Оценка на ефекта от
прилаганите методи;
Елементите на соц.
подпомагане са: Осигу-
ряване на доходи – в
пари или в натура;Под-
помагане в трудовата
реализация на клиента и
професионална квали-
фикация и преквали-
фикация; Юридически
съвети и консултации;
Пътно – транспортни
облекчения; Бално
санаториално лечение;
Съдействие в областта
на снабдяването с
лекарства (получаване
на технически помощни
средства); Принципи на
социалното подпомага-
не: Хуманност; Естест-
веост на услугата – да се
възприеме от нуждае-
щото се лице като нещо
нормално, без чувство
за соц. непълноценност;
Достъпна помощ;Дис-
кретност; Подпомагане
на личната инициатива
на лицето за само-
стоятелен живот и
активност; Според
съвременните управ-
ленски теории всички
стопански дейности
започват с разработ-
ването на бизнес план.
Главните негови кон-
структивни елементи се
състоят от раздели и
точки, които могат да
намерят и място в
управлението на соц.
заведения. Соц. подпо-
магане е дейност, която
се провежда по линията
на социалната политика
на държавата. Ето защо
стратегията на полити-
ческата линия в тази
област се дава от
Министерството на
труда и социалната
политика. В областта на
соц. подпомагане МТС
П приема Закон за
социалното подпомага-
не. Към този закон има
и правилник за при-
ложението му и това е
нормативната база, коя-
то регламентира цялост-
ната дейност, респек-
тивно организацията и
управленската структу-
ра на соц. подпомагане.
Съгласно ЗСП за осъ-
ществяване на сътруд-
ничество в тази област
се създава Съвет за
социално подпомагане,
който е обществен
консултативен орган
към министъра на труда
и социалната политика.
В него се включват
представители на раз-
лични министерства,
представители на На-
ционалното сдружение
на общините, пред-
ставители на нацио-
налните организации на
работодателите и работ-
ниците и служителите,
както и представители
на юридически органи-
зации с нестопанска
цел, осъществяващи
дейност в обществена
полза в областта на соц.
подпомагане. В област-
та на соц. подпомагане
МТСП има специализи-
рано звено – Агенция за
соц. подпомагане. Фун-
кциите й са определени
в ЗСП и се изразяват в
осъществяване изпълне-
нието на държавната по
социално подпомагане,
осъществяване на дей-
ност по отпускане на
социални помощи и
предоставяне на соц.
услуги, контрол по
спазването на утвър-
дени критерии и стан-
дарти за извършване на
социални услуги и др.
АСП се явява първо
равнище в управлен-
ската структура. Като
второ равнище се явяват
Регионалните дирекции
социално подпомагане в
областните центрове. Те
методически ръководят
и контролират Ди-
рекциите “Социално
подпомагане” по общи-
ни, правят предложения
за откриване и закри-
ване на заведения за
социално подпомагане и
предоставят инфор-
мация за дейността по
социално подпомагане в
областта пред АСП.
Трето равнище са
Дирекции “Социално
подпомагане” по общи-
ни. Те са звеното, което
извършва контактите,
пряката работа с лицата
ползващи услуги и
средства от социалното
подпомагане. Те издир-
ват и регистрират нуж-
даещите се, проверяват
истинността на декла-
рираните данни, обоб-
щават потребностите от
социално подпомагане и
т.н.
ТЕМА 7
ТЕМА 7
СОЦИАЛНИ ПОМО-
ЩИ И СОЦИАЛНИ
УСЛУГИ – ПОНЯ-
ТИЕ, УСЛОВИЯ ЗА
ПОЛУЧАВАНЕ, МЯС-
ТО НА СОЦ. Р-К.
Организацията на соц.
услуги и соц. подпома-
гане в Р. България са
регламентирани в Зако-
на за соц. подпомагане
и Правилника за
прилага-нето му.
Сумите, които се
изплащат от
Дирекциите “Социално
подпомагане” са т.н.
соц. помощи. Дирекции
“Социално подпомага-
не” трябва да осъще-
ствяват дейностите по
отпускането на соц.
помощи, предоставяне
на соц. услуги, финан-
сово-административно и
информационно обслу-
жване на населението.
Соц. помощи са сред-
ства в пари и/или в
натура от фонд соц.
подпомагане, разпреде-
лени по общините в
страната, които допъл-
ват или изцяло замест-
ват собствените доходи
по основните жизнени
потребности или задо-
воляват възникналите
потребности на подпо-
маганите лица и семей-
ства. Соц. помощи са
три вида – месечни,
целеви и еднократни
(чл. 12 ал. 1 ЗСП).
Условията за отпускане
или прекратяване на
всеки вид се уреждат в
ППЗСП. Тези помощи
могат да бъдат в пари
или в натура и се
отпускат на лица и
семейства, които са
адресно регистрирани и
живеят на територията
на съответната община
с постоянен адрес.
Всяка помощ се отпуска
от ръководителя на
Дирекция “Социално
подпомагане” с писмено
разрешение въз основа
на молба-декларация от
нуждаещия се. Соц.
помощи се отпускат
след преценка на
следните основни об-
стоятелства (чл. 12 ал. 2
ЗСП):
= доходите на лицето
или семейството;
= имущественото състо-
яние;
= семейното положение;
= здравословното състо-
яние;
= трудова заетост и въз-
раст;
При промяна на всеки
един от горните пара-
метри, подпомаганите
лица са длъжни да
уведомят Дирекция
“Соц. подпомагане”
писмено. Решението на
ръководителя на Дирек-
ция “Соц. подпомагане”
може да бъде обжалвано
пред Директора на
Регионална дирекция за
социално подпомагане.
Социалните помощи се
обжалват от данъци и
такси (чл. 14 ЗСП). От
паричните социални
помощи могат да се
правят удръжки за
надвзети средства за
соц. помощи в резултат
на счетоводно-техни-
ческа грешка. Съгласно
чл. 9 от ППЗСП право
на социални помощи
имат лицата или
семействата, чиито
доход за предходния
месец не надвишава
определен диференци-
ран минимален доход.
Основата на диференци-
рания минимален доход
е гарантиран минимален
доход, чиито месечен
размер се определя с акт
на Министерски съвет
(в момента е в размер
40лв.). Диференцирания
минимален доход за
отделните лица или
семейства се определя
като гарантирания ми-
нимален доход се
умножи с коефициент
съответстващ на соц.
статус на определеното
лице. За членовете на
дадено семейство се
определя като диферен-
цирания минимален
доход се умножи със
сумата от коефициенти
на членовете на семей-
ството. Семейството по
смисъла на ППЗСП
включва съпрузите и не-
навършилите пълно-
летие деца – родени,
припознати, осиновени,
доведени, заварени, с
изключение на сключи-
лите граждански брак.
Размера на месечната
помощ се определя, като
разлика между
диференцирания
минимален доход или
сумата от диферен-
цирани минимални
доходи и доходите на
лицата и семействата от
предходния месец. Ме-
сечните помощи се от-
пускат при съобразява-
не със задължителните
условия като големина
на жилището, да няма
регистрирана фирма, да
няма вземания, влогове,
дялови участия и ценни
книжа и др. ППЗСП
регламентира правото
на месечна целева
помощ за заплащане на
наем на общински и
държавни жилища (чл.
14), когато се ползват от
лице, чиито доход за
предходния месец е до
150% от диференцира-
ния минимален доход,
ако са сираци до 25г.,
самотни хора над 70г.,
самотни инвалиди с над
71% намалена работо-
способност., самотни
родители. Помощта се
изплаща след предста-
вяне на разход-
оправдателен документ.
При определени усло-
вия регламентирани в
Наредба № 5 на
Министерство на труда
и социалната политика
от 30.05.2003г. лицата и
семействата имат въз-
можност за получаване
на социални помощи за
отопление. Соц. помо-
щи се отпускат въз
основа на подадена
молба-декларация до
Директора на Дирекция
“Соц. подпомагане” по
местоживеене. Към нея
се прилагат следните
документи – служебна
бележка за доходите от
трудова дейност,
служебна бележка за
размера на получените
доходи от земеделски
имоти, медицинско
удостоверение от ЛКК,
ТЕЛК, НЕЛК, документ
за самоличност и др. ако
се изискват. В 10-дневен
срок от подаването на
молба-декларацията СР-
к извършва соц. анкета
и изготвя мотивирано
предложение за отпус-
кане или отказ на
помощта и предлага
нейния вид и размер. В
7-дневен срок след това
ръководителя на
Дирекция “Соц. подпо-
магане” се произнася с
решение. Соц. услуги са
дейности за подпо-
магане на лица и
семейства, които са
затруднени или не могат
да задоволяват свои
основни жизнени потре-
бности. Тези дейности
се осъществяват от
заведения за соц. услу-
ги, които могат да бъдат
държавни, общински,
частни или със смесено
участие. С оглед на
мястото където се
извършват услугите
биват услуги в
обичайната домашна
среда и услуги извън
обичайната домашна
среда. Към първата
група спадат: Дневни
домове - за деца и
младежи от 3 до 18 год.
с умствени затруднения;
- за лица над 18г. с
физически увреждания
и инвалидност над 71%;
- лица над 18г. с
умствени затруднения; -
лица над 60г.;
Домашен соц. патронаж
– извършва социални
услуги по домовете на
лица над 60г., инвалиди
с физически увреждания
над 71%. Услугите,
които предоставя са
осигуряване на храна,
поддържане на хигиена
в жилищните помеще-
ния, снабдяване с
помощни средства,
битови услуги и др.;
Бюра за соц. услуги –
предоставят услуги на
семейства и лица в т.ч.
деца, болни, инвалиди,
стари хора. Те
осигуряват соц. и прав-
ни консултации, разпре-
деление на хуманитарни
помощи, СР с деца,
лица и семейства в риск
и др.;
Центрове за соц. реха-
билитация – предо-
ставят соц. услуги на
лица и деца с физически
и психически увреж-
дания, деца и възрастни
в неравностойно соц.
положение, алкохолици,
наркомани, бивши за-
творници и т.н.
Услугите включват
рехабилитация, соц-
правна консултация,
образователно и правно
ориентиране и др.;
Обществени трапезарии
– предоставят храна на
нуждаещите се лица и
семейства;
Клубове на инвалида –
организират социални
контакти и възможности
за активен живот на
лица с група инва-
лидност;
Към втората група се
включват:
Домове за деца и
възрастни с физически
увреждания – предо-
ставят услуги на деца и
възрастни от 7 до 25г. с
тежки физически увре-
ждания или с група
инвалидност, както и на
слепи над 18г.;
Домове за деца или
възрастни с умствени
затруднения – за деца от
3 до 18г. с различна
степен на умствени
затруднения, лица над
18г. с психични раз-
стройства, деца или
възрастни със сетивни
увреждания.;
Детски селища – предо-
ставят условия на живот
на деца и младежи от 7
до 18г. с медико-соц.
риск;
Домове за стари хора –
предоставят услуги на
лица над 60г., на трудно
подвижни или лежащо
болни възрастни хора;
Домове за временно
настаняване –
предоставят услуги на
бездомни лица над 18г.;
Приюти – предоставят
социални услуги на
деца и младежи до 18г.;
При кандидатстване за
постъпване в заведение
за соц. услуги извън
обичайната домашна
среда, в дневни домове
и за домашен социален
патронаж се предо-
ставят молба-деклара-
ция, медицинско удо-
стоверение за здраво-
словно и психично
състояние, решение на
ЛКК или ТЕЛК, доку-
менти за самоличност.
Всички документи се
подават в Дирекция
“Соц. подпомагане” по
местоживеене за
кандидата. Лицата и
децата се приемат в
заведенията за социални
услуги, след като са
изчерпани всички
възможности за оста-
ване в семейството. В
заведенията за социални
услуги, извън обичай-
ната семейна среда се
приемат лица, които не
са в състояние сами да
организират и задово-
ляват своите потребно-
сти и имат група
инвалидност, нямат
близки, не са сключили
договор за гледане
срещу предоставяне на
собственост. Такива
лица могат да се
настанят и при
наличието на близки,
които са в затруднено
здравословно или
финансово положение.
Лицата, които не
отговарят на условията,
но желаят да ползват
такива услуги, трябва да
заплатят такса в размер
на реалните разходи за
издръжка в такова
заведение.
С Р-к в Дирекции “Соц.
подпомагане” трябва да
отговаря на определени
условия, които да
удовлетворяват изиск-
ванията, които се
определят в неговата
характеристика. Той
основно издирва,
проучва, обработва и
систематизира инфор-
мация за бедни и
рискови групи от хора.
При задълженията,
които има в този
смисъл, той трябва да
бъде човек, който има
качества, които да му
позволят да извършва
тази дейност. Той
трябва да познава
нормативните актове не
само в областта на соц.
подпомагане, но и в соц.
осигуряване, здравното
осигуряване, осигуря-
ването при безработица
и други нормативните
актове, които ще му
бъдат необходими за
редица решения. Трябва
да има организационни
връзки и взаимоотноше-
ния, да притежава
характер позволяващ му
качествено обслужване
на нуждаещите се лица
и пълноценно прилагане
на нормативните актове.
ТЕМА 8
ТЕМА 8
ОРГАНИЗАЦИЯ НА
СОЦ. ЗАКРИЛА НА
ДЕТЕТО И НА СОЦ.
ЗАЩИТА НА
ИНАВАЛИДИТЕ.
Предмет на Закона за
закрила на детето е да
урежда правата,
принципите и мерките
за закрила на детето.
Принципи на закрила са
– зачитане и уважение
личността на детето,
отглеждане на детето в
семейна среда,
специална закрила на
дете в риск или с дарба,
подбор на децата пряко
ангажирани в дейността
по закрила на детето.
Мерки за закрила
подпомагане и услуги в
семейната среда,
настаняване в приемно
семейство, настаняване
в специализирана ин-
ституция. Органи за
закрила на детето
агенция за закрила на
детето и отделите
“Закрила на детето” към
Дирекции “Социално
подпомагане”. Права на
детето – всяко дете има
право на закрила за
нормалното му физи-
ческо, умствено, нрав-
ствено и соц. развитие.
Не се допускат ограни-
чения или привилегии,
които се основават на
раса, народност, прои-
зход, пол, религия,
убеждения и др. Всяко
дете има право на
закрила с-у физическо,
психически или друго
насилие, с-у използване-
то му за просия,
проституция и срещу
сексуално насилие. Вся-
ко дете има право да
изразява свободно мне-
нието си и да бъде
информирано и консул-
тирано от органа за
закрила на детето без
знание на родителите
му с оглед защитата по
най-добър начин на
неговите интереси.
Специализиран орган на
Министерски съвет в
областта на закрила на
детето е Агенция за
закрила на детето. Към
тази агенция се
изгражда национален
съвет за закрила на
детето, в който участват
представители на
МТСП, Министерство
на правосъдието, на
образованието, на кул-
турата, на вътрешните
работи, на финансите и
др. Функции на аген-
цията – организира и
координира осъще-
ствяването на дър-
жавната политика за
закрила на детето,
подготвя и провежда
национални и регио-
нални програми, ръко-
води и контролира
Дирекции “Соц. подпо-
магане” относно дей-
ността им по закрила на
детето, създава и под-
държа национална ин-
формационна система.
Функции на Дирекции
“Соц. подпомагане” –
осъществяват текуща
дейност по закрила на
детето в общините,
извършва проверки по
жалби и сигнали за
нарушение правата на
деца, дава съвети за
отглеждане на децата,
сигнализира при нужда
прокуратурата, поли-
цията и съда, участва в
дела за ограничаване
или лишаване на
родители от родителски
права. Мерки за закрила
на детето – насочване
към центрове за соц.
интеграция, консулти-
ране и информиране на
детето, съдействие за
подобряване на соц-
битовите условия, на-
сочване на детето към
подходящи форма за
ангажиране на свобод-
ното му време. Основа-
ние за настаняване на
детето извън семей-
ството – извършва се
когато родителите са
починали, неизвестни,
лишени от родителски
права, не полагат грижи
за него или се намират в
трайна невъзможност да
го отглеждат. Настаня-
ването в приемно
семейство се извършва
от съда. Той се
произнася в едноме-
сечен срок. Не могат да
кандидатстват за прие-
мно семейство лица,
които са непълнолетни,
поставени под запре-
щение, лишени от
родителски права, стра-
дащи от болести по
Закона за народното
здраве. Полицейската
закрила се осъществява
от специализирани
органи на МВР в
случаите когато детето е
обект на престъпление,
изгубено или оставено
без надзор. Органите на
МВР могат да настанят
детето в специали-
зирано заведение и да
му бъде осигурена
охрана или да го върнат
при родителите му. Дете
в риск е дете, което
няма родители или е
останало трайно без
тяхната грижа, което е
жертва на насилие или
експлоатация, за което
съществува опасност от
увреждане на психи-
ческия, физическия,
нравствен интелект и
социално развитие, и
което страда от
умствени или физи-
чески увреждания.
СОЦИАЛНА РАБОТА
С ИНВАЛИДИ
Понятието „инвалид"
(от лат. инвалдис)
буквално означава не-
здрав. В неговото широ-
ко разбиране това е
човек, който е загубил
отчасти или изцяло
своята работоспособ-
ност. Причините могат
да бъдат: тежко забо-
ляване, старост, осака-
тяване от трудова дей-
ност, при пътно-
транспортно призшест-
вие или във военни
действия. Спецификата
на СР се определя от
особенстите на соц.
риск на хората с
физическо увреждане.
Водеща цел на
социалната и здравната
рабта при инвалидите е
постигането на въз-
можно най-висока сте-
пен на здравна и соц.
рехабилитация. Рехаби-
литация – означава
възвръщане на нещо
обратно, придобиване
на годност: здравна,
трудова, социална.
Конкретизиране на
задачите на социалната
работа зависи от харак-
тера и степента на инва-
лидност. Според харак-
тера инвалидизацията
може да бъде: психи-
ческа, физическа, вроде-
на или придобита, а
според степента инвали-
дността е получената
категория на увреждане.
От характера на инва-
лидността зависи колко
сложни методи на
социална и здравна
рехабилитация ще се
прилагат. При работа с
инвалиди винаги има
т.н. „комплициран риск"
- и здравен и социален.
При най-тежката катего-
рия здравния риск е
водещ.
С.Р е свързана с реша-
ване на редица важни
социални въпроси -
отпускане на пенсия на
тези, които имат право
на такава при нужда
осигуряване на лице-
придружител; осигуря-
ване с предимство на
домашен патронаж;
оказване на помощ за
решаване на жилищен
проблем; съдействие за
осигуряване на соц.
контакти; помощ за
снабдяване с различни
технически средства и
др.
Водещи принципи в
соц. работа с инвалиди
При работа с инвалиди
три принципа имат
водещо значение за соц.
работа:
- 1 принцип с изучаване
на инвалидите към
самообслужване. Това е
изключително важно за
тях, но и за техните
близки. Това освободава
инвалидите от пряка
зависимост от други
лица, а от друга страна
не винаги близките им
могат да бъдат посто-
янно на разположение.
Поради тези мотиви с
методите за приучаване
на самообслужване
трябва да бъдат
запознати не само СР-
ци, но и близките на
инвалидите. В систе-
мата за рехабилитация
задължително се вклю-
чват и методите за
приучаване към само-
обслужване.
- 2 принцип е стиму-
лиране на индивидите
към трудова дейност. В
случая се ма предвид
използването на т.н.
„остатъчна трудоспо-
собност". При по-
ниска степен на
инвалидност е задължи-
телно инвалидът да се
насочва към установя-
ване на някаква профе-
сия или специалност.
Когато инвалидизацията
е настъпила по-кьсно, а
лицето е имало
професия, която вече не
може да упражнява, то
се трудоустроява на
друга, за която може да
получи необходимата
квалификация. Прилага-
нето на този принцип е
от особена важност за
инвалида. Тя е поло-
жителна, както психи-
ческа, така и от
икономическа гледна
точка: повишават се
доходите, подобрява се
самочувствието им, че
са полезни за себе си и
за обществото.
- 3 принцип е соц. ин-
теграция на инва-
лидите. Обяснимо е, че
инвалидите с такива
заболявания като: сле-
пота, глухота, парализа
на крайниците и др.
твърде трудно кон-
тактуват с други хора и
се чувстват социално
изолирани. Необходимо
е' да се разработват
методи за тяхната
интеграция.
Важен момент в
диференциацията на СР
с инвалиди е различието
във възрастта. В това
отношение лицата,
както в здравната, така
и в социалната
рехабилитация се делят
на няколко групи. За
подрастващите инва-
лиди са оформени 4
групи: две от преду-
чилищна и две от учи-
лищна възраст. При
инвалидите здравната
рехабилитация е раз-
работена много добре в
зависимост от тяхната
възраст - има детска
ортопедия, детски
клиники или отделения
за деца. Социалната
интеграция на децата
инвалиди е свързана с
осигуряване възможната
по-висока степен на
образование; получа-
ване на подходяща за
заболяването им профе-
сия; възпитание на
устойчив характер за
приемане и понасяне
по-лесно на нещастли-
вата си съдба; приуча-
ване към общуване с
други деца и пр.
Много е полезно за
повишаване ефективно-
стта в работата с
инвалиди да бъдат
привличани соц. парт-
ньори. Те биват два
вида: правителствени и
обществени организа-
ции и спонсори на
парични и технически
средства. В момента
съществуват няколко
правителствени органи-
зации на инвалидите -
Съюз на слепите, на
военноинвалидите, Общ
съюз на инвалидите. Те
градят голяма роля в
социалната защита на
интересите на инвали-
дите, тъй като мат право
на законодателна ини-
циатива за защита инте-
ресите на инвалидите.
В настоящата икономи-
ческа криза на страната
е още по-необходимо да
се търси помощта на
социални партньори в
насока осигуряване на
възможности за съз-
даване на работни места
за инвалиди като трудо-
устроени лица, както и
за решаване на соц. им
контакти.
Осигуряване на техни-
чески средства за инва-
лиди Създадени са
международни орга-
низации за подпома-
гане на инвалидите,
които се занимават и с
доставяне на
технически средства за
инвалиди безплатно или
на ниска цена (бастун за
слепи, протези на ръце и
крака, слухови апарати,
столове с различни
начини на приложение,
коли за придвижване).
Социалната работа не се
изчерпва само с
доставяне на
технически средства, а е
необходимо и
обучението на инвалида
да си служи с тях.
ТЕМА 9.
Социално осигуряване
– същност и форми на
осигурителна защита.
Социалните проблеми
се разбират като
проблеми, които трябва
да решава държавата, а
социалната политика е
линията,която провежда
държавата в социалната
област,за решаване на
социалните проблеми.
Разбирането за същно-
стта на соц. проблеми се
явява изходен пункт на
социалната политика.
Понятието „социално” в
тесен смисъл се раз-
бира, като нещо свърза-
но с условията на живо-
та на намиращите се в
затруднение индивиди.с
оглед решаването на
социалните проблеми и
за реализиране на
целите на възприетата
социална политика се
извършват конкретни
социални дейности. СД
се извършват на
законова основа,засягат
цялото население и
задоволяват човешките
потребности.Могат да
се групират от гледна
точка на направленията
на разходите, финанси-
рането и източниците на
средства,подхода при
разпределяне на сред-
ствата.Осигуряването
като понятие и прак-
тическа дейност е
познато преди възник-
ване на соц. осигуря-
ване.Осигурителната
защита се изгражда като
обществена форма.Тя
обхваща всички запла-
шени от неблагоприят-
ните икономически
последици от рисковете
на труда.Характеризира
се с два момента –
насочена е срещу
последствията на
рисковете на живота и
труда и – се реализира
на основата на
насрещните плащания.
Формите под които се
предоставя осигурител-
на защита се групират
от няколко гледни
точки.Според това как
се определя съвкуп-
ността на осигурените
лица и източниците на
средства за осигурител-
ния фонд, осигурител-
ната защита се гаран-
тира катро задължител-
на и доброволна форма.
При осъществяване на
задължителната форма
важно място заема
държавата,за това
осигуряване от този тип
се определя като
държавно.Формите на
осигурителна защита
могат да се определят и
като социална,браншова
и частна.Тези три
форми се развиват като
стратегия за изграждане
на така наречената
тристълбова осигури-
телна защита. Соц.
защита се разглежда
като понятие, което
включва всички форми
на обществено органзи-
раните действия,за за-
щита с-у соц. рискове.
Тук се включва здраве-
опзаванто,социалното
подпомагане,преквалиф
икацията на кадри във
връзка с решаване
проблемите на безра-
ботицата. Соц. осигуря-
ване се определя като
форма за издръжка на
неработоспособните
лица.И застраховането и
соц. осигуряване съще-
ствуват,защото съще-
ствуват рискове. Въз-
никването и съществу-
ването на соц. осигуря-
ване е потребността от
сигурност,с-у рискове-
те, които заплашват
здравето на човека.Най-
важния за социалното
осигуряване са неговата
социална и икономи-
ческа страна. Соц осигу-
ряване възниква като
израз на грижите на
общността за станалите
неработоспособни.
ТЕМА 10
ТЕМА 10
ОСИГУРИТЕЛЕН
ФОНД И ФИНАН-
СИРАНЕ НА СОЦИ-
АЛНОТО ОСИГУ-
РЯВАНЕ. СИСТЕМИ
ЗА ФИНАНСИРАНЕ
Финансова организация
на соц. осигуряване.
Доскоро в България
съществуваше един
фонд, който бе опре-
делен със Закон (фонд
обществено осигуря-
ване). Във финансовата
организация, която бе
въведена с Кодекса за
социално осигуряване
са включени три фонда
– Фонд Пенсии, Фонд
Трудова злополука и
професионална болест,
Фонд Общо заболяване
и майчинство. Деле-
нието на тези три фонда
има значение, защото на
практика се прави една
обособеност в прихо-
дите, събирането на
осигурителните вноски,
разпределението и обо-
собяването на разпре-
делителните средства.
НС приема Закон за
бюджета на обществе-
ното осигуряване, който
включва бюджетите на
тези три фонда. И
бюджета на НОИ.
Законопроекта се под-
готвя от НОИ, пред-
ставя се в МС и заедно с
бюджета на държавата
се внася за утвържда-
ване в НС. В бюджета
на общественото осигу-
ряване се предвижда
един общ резерв на
посочените фондове,
като отчисление по
норматив. Бюджета на
НОИ се явява част от
общия бюджет на
държавното обществено
осигуряване. Приходите
в него се формират от
следните източници:
= процент от приходите
от осигурителни вноски
за фондовете пенсии,
общо заболяване, май-
чинство, трудова злопо-
лука и проф. болест;
= процент от приходите
от осигурителни вноски,
които се събират за
здравното осигуряване;
= процент от приходите
от осигурителни вноски,
които се събират във
фонд професионална
квалификация и безра-
ботица;
= процент от приходите
от осигурителни вноски
за допълнителното
пенсионно осигуряване;
като приходи могат да
бъдат средства от заеми
и др. право на тези
проценти от вноските,
осигурителния институт
добива на основата на
това , че той извършва
услуга, като се ангажира
със събирането на тези
средства. Разходите по
бюджета се определят за
издръжка на
държавното обществено
осигуряване и на
дейностите по събиране
на осигурителните внос-
ки за здравното осигу-
ряване, проф. Квалифи-
кация и безработица и
допълнителното пенси-
онно осигуряване. Раз-
ход са и средствата за
капитални вложения,
свързани с цялостната
дейност на НОИ, а също
и средствата с които се
погасяват заеми. В
бюджета по отделните
фондове на обществено-
то осигуряване се
включват като приходи
и разходи следните
пера:
= Фонд Пенсии – в
приход на Фонд Пенсии
се събират осигури-
телни вноски от
осигурители, осигурени
лица и самоосигуря-
ващи се лица. Събира-
ните осигурителни
вноски и приходи
предвидени в други
закони за осигуряване
при инвалидност, старо-
ст и смърт. Това е най-
сериозния източник на
средства. Приходи за
този фонд могат да
бъдат и суми от
държавния бюджет за
осигуряване на лица,
които са държавни
служители, суми за
изплащане на държавни
пенсии, които се
превеждат от репуб-
ликанския бюджет, суми
които съгласно кодекса,
държ. бюджет трябва да
превежда на социалното
осигуряване заради
определени плащания,
глоби, такси, лихви и
др. В разходната страна
на Фонд Пенсии се
включват изплащането
на пенсии и добавките
към тях, средствата за
осъвременяване, индек-
сиране и компенсиране
на размерите.
= Фонд Трудова
злополука и професио-
нална болест – прихо-
дите се формират от
осигурителни вноски
плащани от работода-
телите, суми от
държавния бюджет,
глоби, такси, дарения и
др. Разходите са
насочени към изпла-
щане на парични
обезщетения, помощи и
пенсии, за трудови
злополуки или болести,
осъвременяване на пла-
щанията и разходване
на средства за меро-

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Социална работа

Всяка наука изследва многообразието от социални явления. Има много термини и понятия, ето защо има междудисциплинарен характер...
Изпратен от:
desislava ten4eva dimitrova
на 2009-11-22
Добавен в:
Пищови
по Социология
Статистика:
569 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
моля ако някой има материали да ми помогне :)
добавена от svetla.dimitrova.dimitrova 20.11.2017
0
10
същността на играта като механизъм за усвояване на елементи от обществото
добавена от sladur4etata666 11.11.2012
0
22
Подобни материали
 

Социология - пълни лекции

24 авг 2007
·
3,174
·
11
·
4,623
·
1,320
·
3

Пълен курс лекции по Социология, д-р Мария Петрова, Варненски Свободен Университет...
 

Корупционни схеми и състояние на корупцията в България

16 дек 2007
·
732
·
34
·
5,076
·
373
·
1

Анализ върху корупцията и видовете корупционни практики в България.
 

Емпирично социологическо изследване

13 ное 2008
·
248
·
4
·
377
·
303

Тема на емпиричното социологическо изследване: Стойността на завършване на средно образование в културен, финнасов и ценностен аспект...
 

Младежката безработица като социален проблем (проект за ЕСИ)

11 дек 2008
·
845
·
10
·
1,161
·
994

Младежта е специфична социална група, която се формира с развитието на индустриалното общество. Преходът от семейството и училището към професионалната дейност определя характерните особености на младежта.
 

Емпирично социологическо проучване

04 май 2008
·
369
·
12
·
1,742
·
205

I.Тема Достъпът на хората с физически увреждания до блага и институции. II. Обект Обект на нашия проект са хората с физически увреждания. III. Предмет Предметът на това наше изследване е да се проучи дали се осигуряват необходимите условия за...
« 1 2 3 4 5 6 7 8 9 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

Социална работа

Материал № 403875, от 22 ное 2009
Свален: 569 пъти
Прегледан: 649 пъти
Предмет: Социология
Тип: Пищов
Брой страници: 12
Брой думи: 20,087
Брой символи: 176,577

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социална работа"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения