Проф. Байко Димитров Байков, д.н.
ОСНОВИ НА ЕКОЛОГИЯТА
ІІ допълнено и преработено издание
София, 2009
Въведение
Авторът се представя пред вас с 40 годишен стаж като учен в областта на екологията
и с “актива” на над 200 научни публикации, между които 3 монографии /едната на
английски език/ и 9 учебници и справочници по екология. Започвам по този
нетрадиционен начин защото от дистанцията на времето осъзнавам огромната отворност
на пишещия – да представи своята творба не като “принос” във все по-пълноводния сив
поток на писания от всички жанрове , а като полезно четиво с определени адресати. От
тук произтича първия проблем. Съдбата на научните постижения е различна. Някои от тях
/ в областта на медицината, нанотехнологиите, генното инженерство и др/ са адресирани
към определен кръг висококвалифицирани специалисти и когато станат достояние до тях
са изпълнили своята обществена задача. Обърнете внимание колко са постиженията
само в областта на едно заболяване, което медиците не определят като особено значимо
– катарактата / перде на окото/. Промени се коренно техниката на провеждане на
операциите, диагностиката, следоперативните грижи. Резултатите са впечетляващи.
Естествено е, че науката в този случай е подпомогнала практиката. Естествено е обаче,
че това е елитарна наука с ограничен кръг “потребители”. Други научни постижения са с
различна съдба. Тяхното призвание е да се превърнат в трибуна ориентирана към голяма
аудитория, да подпомогнат решаването на важни за човека, човечеството и биосферата
проблеми. Да се върнем към проблема “катаракта”. Много задълбочени и комплексни
изследвания бяха необходими, за да се установи че една от причините за това
заболяване е изтъняването на озоновия слой в резултат на замърсяване на
стратосферата с флуорхлорвъглеродни съединения и азотни окиси в резултат на
неразумната човешка дейност. Сега учените с тревога посочват и корелация между
забояваемостто от катаракта и нейонизиращата радиация - тези същите радиовълни,
които ние все по-стремително използване в мобилните комуникации като се започне от
мобилните телефони и се стигне рутера за безконтактен интернет, които също излъчва
радиовълни. За съжаление това е само върха на айсберга условно наречен “здраве на
човека”. Още през 80-те години бе прието, че 77% от болестите на човека са
предизвикани от неблагоприятни промени в жизнената му среда. Ако приемем, че броят
на известните заболявания е 26 500 е очевиден “приносът” на постиженията на науката и
техниката, на научнотехническата революция, която осигури комфортното ни битие през
втората половина на ХХ век, но която сега подобно на бумеранга за който пише Дансеро е
насочена срещу здравето и дълголетието на човека.
Вторият ми проблем като автор е свързан с необходимостта читателят да бъде убеден
от необходимостта от балансиране между плюсовете и минусите на постиженията на
науката или по-точно за това как благата и удобствата на едно научно постижение са
само едната страна на проблема. Но има и друга . Нека да обясним този феномен с два
примера.
Ядрената енергетика и космическите пътешествия, откриването на антибиотиците и
разгадаването на човешкия геном са само част от научните открития, които направиха
живота на хората по-продължителен и по-комфортен.
Подобно на древния бог Янус цивилизацията се оказа с две лица. Прогнозите показват,
че при един световен ядрен конфликт, мирният атом подобно на кутията на Пандора ще
се превърне в източник на смъртоносно радиоактивно облъчване, температурата ще
достигне 10 млн градуса , а взривната вълна ще предизвика разрушения на десетки и
стотици километри. Последиците ще бъдат гибелни за цялото човечество, а еволюцията
на биосферата ще се върне с 3 млрд. години назад. Вторият пример ни е до болка
познат. Флеминг написа нова страница в медицината с откриването на антибиотиците,
които спасиха живота на много, изключително много болни от различни инфекциозни
заболявания. Сега се препоръчва да бъдем внимателни при употребата на антибиотици.
Устойчивостта на микроорганизмите и тежките алергични реакции при болни приемащи
антибиотици са само част от проблемите, които са свързани с антибиотиците.
Третият ми проблем е свързан с необходимостта да разчупим рамките на
егоцентризма , свързан със схващането че човек е господар на природата и тя зависи от
него. Сега ни трябва убеденост, че ние сме само един от стоте милиона биологични вида
и ние общо и “солидарно” сме стопани на общия ни дом –планетата Земя.
Вече съществуват
сериозни симптоми за “заболяване” на биосферата. Екологичната криза е добила
глобални размери и нейни прояви са парниковият ефект, киселинните валежи и
изтъняването на озоновия екран. Едва ли е необходимо уточнението, че причина за тази
криза е неразумната човешка дейност. Не случайно се говори за ново състояние на
биосферата – техносфера. За успокоение ще припомня, че това е същата биосфера,
продукт на продължителна еволюция, Тя е запазила основните си характеристики като
структура и функции, но в същото време нещо в нея се е променило. И тези промени са
неблагоприятни за здравето на човека и на биосферата. Ако се доверим на
многобройните прогнози от Медоуз и сътр /1972/ до наши дни тревогата ни ще е
основателна, тъй като тези прогнози сочат, че екологичната криза ще прерастне в
екологична катастрофа и това събитие ще бъде събитие на ХХІ век.
През ХХ век екологията от биологична наука се превърна в съзвездие от 50 науки. В
началото на ХХI век се приема, че ролята на екологията е подобна на тази на теологията
през Средновековието. Екологичното възпитание сега е необходимост не само за
здравето на индивида, но и за здравето на природата. Болестите на екосистемите и
биосферата много често са драматични и за здравето на хората.
Шаблонна е препоръката да се мисли глобално , а да се действа локално. Шеблонно
е извеждането като императив: екологично възпитание е необходимост за всички
възрасти и всички социални групи. Тези шаблони през последните десетилетия доказаха
своята обективност и обществена потребност. За да се ограничи темпа на екологичната
криза, която според прогнозите на Римския клуб застрашава през 2030-2070 г да
прерастне в екологична катастрофа е необходима активна реакция на обществото,
реализиране на идеите за устойчиво развитие.
Между многото фактори, които определят успеха на хармонизирането на системата
общество-природа е и необходимостта отдостъпни знания, от актуална информация за
постиженията в екологията. Този учебник е опит да се предостави в достъпна форма
необходима и актуална информация по екология на студенти, докторанти и специалисти
от практиката.
