Големина на текста:
Млечният път е добре видимата на безлунното нощно небе,
белезникава, слабо светеща ивица с размити неправилни
форми и граници, в която огромното количество слаби
звезди са почти неразличими. Минава почти по-голям кръг
на небесната сфера през съзвездията:
Единрог, Малко куче, Орион, Близнаци, Бик, Касиопея,
Андромеда, Цафей, Гущер, Лебед, Лисичка, Лира, Стрела,
Орел, Щит, Змиеносец, Южна корона, Скорпион, Прав ъгъл,
Вълк, Кормило, Пергел, Муха, Южен триъгълник, Кораб,
Корабни платна, като най-ярък е съзвездията Стрелец,
Южен кръст и Кентавър, а най-слаб – Персей, Жераф,
Колар. Видимата ширина на ивицата на Млечният път в
различните негови части не е еднаква. Изменя се от 5 до 30
градуса.
Колкото по-малка разсеяна светлина има в земната
атмосфера, толкова по-ярко наклона на земното небе се
откроява ивицата на Млечния път.
В големите градове яркостта на нощното небе толкова
голяма, че често той не се вижда.
Произхода на названието на Млечния път е свързан с
Гръцкия мит за струята мляко, пръснала на небето от
гърдата на богинята Хера, когато кърмела младенеца
Херкулест. От тук е получила своето име и Галактикта, тъй
като на гръцки Галаксиас е Млечен или още Млечен път.
При наблюдения даже със слаби телескопи се вижда, че
Млечният път представлява натрупване на множество
слаби звезди.
Това откритие е било направено за първи път от
италианският учен Галилео Галилей през 1609 – 1619 г.
Системното изучаване на Млечният път започва от
английския учен Хершел в края на 18 век. Извършвайки
преброявания на звездите в различни посоки, той стига до
извода, че слънцето се намира вътре в сплесната звездна
система.
Всички звезди на Млечния път достигащи до 150 млрд. са
само част от гигантската звездна система – Галактиката.
Една от тях е нашето Слънце. Основната маса звезди в
Галактиката е концентрирана във формата на леща, а
останалите звезди я обкръжават във формата на сферичен
облак. Слънцето се намира не далеч от Галактичната
равнина. То стои от центъра на Галактиката на 1/3 от
диаметъра ú. Затова в направление в нейния
диаметър ние виждаме повече звезди, отколкото в
перпендикулярно направление.
Всички звезди както близки така и далечни в диаметрално
направление се проектират на небесната сфера в ивица
минаваща почти по големия кръг. Тази ивица ние
наблюдаваме като Млечен път. Като средната линия на
Млечния път е наклонена към равнината на небесния
екватор на 62 градуса.
В млечния път сравнително ярките области с много звезди
се редуват с тъмни области, в които почти не се виждат
звезди. Тази структура на Млечния път се обяснява с това,
че освен звезди в него има много натрупвания на газове и
прах – облаци и маглавини, които поглъщат светлината на
звездите намиращи се зад тях. Тези мъглявини се наричат
тъмни. Ако пък газовопраховите натрупвания са
разположени близо до ярки достатъчно горещи звезди, под
действието на звездното излъчване те светят. Тези
мъглявини се наричат светли.
МЪГЛЯВИНИТЕ
2
След като присъствахме на фантасмагоричните спектакли
на двойните звезди и на катастрофите на новите и
свръхновите, сега нашето пътешествие продължава по-
нататък в търсене на новите хоризонти за познанието и
нови простори за въображението. Следващата цел е
съзвездието Орион, едно от най-древните и красивите, по
цялото небе. Дори и обикновен телескоп е достатъчен, за
да ни предложи удивителна гледка в зоната, в която ще
спрем – една ярка мъглявина, известна на астрономите под
названието М42*.
Вече срещнахме една мъглявина, Раковидната – останки от
избухнала свръхнова. Тази обаче е неизмеримо по-голяма,
по-ярка и със съвсем различна структура, което показва, че
принадлежи към категория обекти, напълно различаващи
се от мъглявината Рак. Най-блестящата ú част се
намира в околностите на звездата ð от Орион, която
наблюдавана с достатъчно мощни телескопи, се разделя на
две групи бяло-сини звезди, по-многобройната от които
образува една шесторна звезда, чиито основни компоненти
са разположени във формата на трапец. Най-слабите зони
на мъглявината са видими само с помощта на инструменти
с голяма светлосила или върху снимки, получени с
продължителни експозиции. През телескопи с големи
размери, зоната разполага с незабравима гледка: около
групата искрящи като брилянти звезди ð се простират
зеленикави светли воали с различен интензитет, редуващи
се с тъмни зони, които придават форма и обем на цялото.
Възхитеният наблюдател почти затаява дъх сякаш от страх,
че онези тънки воали могат да се разбъркат и разнесат
всеки момент, но мъглявината остава все същата с течение
на годините – неизменна дори в своето разсейване. Тогава
се появява желанието да узнаем нещо повече: какво
представлява, от какво е съставена, дали има или не други
обекти, които приличат на нея.
Мъглявината в Орион е огромна маса газ, много отдалечена
от нас и толкова обширна, че дори на светлината при
скорост 300 000 км/s са ú необходими 30 години, за да
я прекоси от край до край. Спектралният анализ показва, че
газът е съставен от същите елементи, които изобилствуват
на Земята или на звездите, т.е. водород, хелий, въглерод,
азот, кислород и т.н. Има и по-тежки елементи, като калий,
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 окт 2018 в 17:53 студент на 40 години от Кърджали - Филиал "Любен Каравелов" на ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогика, специалност - Предучилищна педагогика, випуск 2021
25 авг 2015 в 11:20 в момента не учи на 33 години от София
27 апр 2014 в 11:51 ученичка на 25 години от Правец - ГПЧЕ "Алеко Константинов", випуск 2014
 
Подобни материали
 

Съзвездие - групиране на звездите, съставящи въображаема картина в небето

21 фев 2007
·
856
·
3
·
641
·
271
·
1

Съзвездието е изкуствено определена област от небето, чиито граници са установени с международна спогодба.
 

Произход на Слънчевата система

03 юли 2007
·
182
·
6
·
1,468
·
257

Тъй като не сме били наоколо преди 4.5 милиарда години за да можем пряко да наблюдаваме образуването на Слънчевата система, най-доброто ни обяснение за произхода й трябва да е реконструкция, основана на наблюденията...
 

Планета Венера

07 май 2008
·
71
·
4
·
731
·
171

Представите за Венера като слънчева, топла и обгърната в тропическа растителност прародина на човечеството.
 

Крайни стадии на звездите

23 ное 2008
·
44
·
4
·
675
·
65

След изчерпването на ядреното гориво на звездите се преустановяват всички термоядрени реакции и звездата навлиза в последния си стадий.
 

Строеж на звездите

22 мар 2011
·
294
·
14
·
538
·
495
·
1

Какво е звезда? Разстояние до звездите. Вътрешен строеж на звездите. Маса на звездите. Източници на енергия . Светимост...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Астрономия
Звезди и тяхната природа
тематичен тест по Астрономия за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен главно за студенти първи курс по дисциплината обща астрономия. Въпросите са с един верен отговор.
(Труден)
13
29
1
1 мин
18.07.2012
Тест по астрономия
тематичен тест по Астрономия за Ученици от 10 клас
Решаването на тези тестове става с помощта на демонстатора. Правилният отговор помага на учениците да разберат дали вярно са разбрали как се работи с демонстртора. Всички въпроси имат само един верен отговор.
Тестът е изготвен от:
(Труден)
40
10
1
2 мин
17.07.2013
» виж всички онлайн тестове по астрономия

Млечният път - характеристика

Материал № 4025, от 17 май 2006
Свален: 1,366 пъти
Прегледан: 88 пъти
Предмет: Астрономия
Тип: Реферат
Брой страници: 20
Брой думи: 3,752
Брой символи: 30,914

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Млечният път - характеристика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светослав Иванов
преподава по Астрономия
в град София
с опит от  8 години
201

Мариана Русенова
преподава по Физика
в град Стара Загора
с опит от  32 години
100 14

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения