Будизъм
Религиозно – философско учение , възникнало в
Индия през V – VI в. Пр.н.ера. Влиза в Сан цзяо –
една от трите главни религии на Китай.
Основател на будизма е индийският принц
Сидхартха Гуатама , получил впоследствие името
Буда т.е. пробуден или просветлен.
Будизмът е възникнал в северо – източна Индия , в
област на добрахманската култура. Будизмът се е
разпространил бързо по цяла Индия и достигнал
пълния си разцвет в края на първото хилядолетие
пр.н.е. и в началото на новата ера. Будизмът е
оказал голямо влияние на възраждащия се от
брахманизма индуизъм , но бил изместен от него и
към XII в. Практически изчезнал от Индия.
Основната причина за това е противопоставянето
от будизма на свещената според брахманизма
кастова система. Едновременно , започвайки от III
в. Пр.н.е. е обхванал Юго – източна и централна
Азия и частично Средна Азия и Сибир.
Още в първите столетия на своето съществуване
будизма се разделил на 18 секти. Разногласията
между сектите наложило свикването на събори в
Раджагриха в 447г.пр.н.е., 367г.пр.н.е. Вайнави ,
през IIIв.пр.н.е. в Паталирутра, което в крайна
сметка в началото на новата ера довело до два
основни клона на будизма – хинаяна и махаяна.
Хинаяната се е утвърдила предимно в юго –
източните страни и е получила названието южен
будизъм , а махаяна – в серерните страни и е
съответно северен будизъм.
Разпространението на будизма е способствало за
създаването на синкретически ( сборни ) културни
комплекси , съвкупността им образува така
наречената будистка култура.
Философската концепция на будизма е основана на
главните идеи на брахманизма и частично от
ведизма. В будизма добре са развити теорията на
инкатнацията , кармата , дхармата и нирвана.
Характерна особеност на будизма е неговата
етико – практическа насоченост. От самото
начало той се е обявил не само против значението
на външните форми на религиозния живот и преди
всичко против ритуализма , но и против
абстрактно – догматическите търсения ,
свойствени с брахмано – ведическата традижия.
Като централен е бил издигнат проблема с
битието на личността. Основата на будизма е
проповедта на Буда за четирите благородни
истини. Върху разясняването и развитието на тези
истини и в частност включените в тях представи
за автономия на личността , са построени всички
разработки на будизма. Страданието и
освобождението са представени в будизма като
различни състояния на единното битие –
страданието е състояние на проявеното битие , а
освобождаването на не проявеното . Едното и
другото , бидейки неделими в ранния будизъм са
като психологическа реалност , а в развитите
форми на будизма – като космическа реалност .
Будизмът си представя освобождението като
унищожение на желанията , по – точно като
погасяване на тяхната страстност. Будисткият
принцип , така наречен среден път , препоръчва
избягването на крайности както в увлеченията по
чувствените удоволствия, така и в абстрактното
им подтискване.
В нравствено – емоционалната сфера на будизма ,
господстващо положение има концепциите за
търпимостта и относителността – от позиция на
която нравствените предписания не се явяват
задължителни и могат да бъдат нарушавани. В
будизма липсват понятия като отговорност и вина
като нещо абсолютно , поради това не може да
бъде намерена точна граница междъ светския и
религиозен морал , и в частност , смекчаването или
отричнето на обичайния аскетизъм.
Нравственият идеал на будизма е не
причиняването на вреда на окръжаващите ( ахинса
), произтичащ от общата мекост , доброта и
чувството за съвършенна удовлетвореност.
В интелектуалната сфера , будизма отстранява
разликата между чувствената и разсъдъчната
форма на познанието и установява практиката на
така наречената съзерцателно размишление
( медитация ), в резултата на което се постига
преживяване на битието в цялост пълна
1
292
51
