Големина на текста:
ТЕМИ ПО ЛИТЕРАТУРА
1. Трагичното в поезията на Пейо Яворов
Трагичното е естетическа доминанта в поезията на Яворов. Централен носител на
идеята за трагическата обреченост на човека е нейният лирически герой. Основните
художествени образи извън аза (майка, родина, любима, изгнаници, безотечественици,
отчаяни труженици) и основните понятия (минало-настояще-бъдеще, добро-зло,
красиво-грозно, живот-смърт, знание-незнание, любов-омраза) също носят трагически
характеристики. Ето защо водещо в Яворовата лирика е чувството за личностна,
социална, национална и универсална обреченост, а водещалинията на генерализация на
страданието. Всяка конкретна съдба е представена като вариация на идеята за
трагическата обреченост на човешкия род. Ето защо Яворовият лирически субект и
обект са духовно тъждествени.
Волята за трагизъм”, естетизацията намировата скръбса основни духовни
настроения на младата ни художествена интелигенция в началото на ХХ в. Те се
формират под въздействието на западноевропейския естетически индивидуализъм,
чиито идеи проникват в българската поезия. Насочването на Яворов към трагичната
тема обаче не е резултат само от тези естетически влияния. То се корени в самата душа
на поета. Яворов я възприема като отражение на неразрешимите противоречия,
заложени в самата действителност. Основно нейно състояние е раздвоението,
характеризиращо цялата социална биография на поета. В нея се редуват периоди на
обнадеждаване (порив на високи обществени идеалисоциализма, национално
освобождение на Македония) с периоди на обезверяване (рухване на социалните и
патриотични илюзии). Това люшкане между надеждата и отчаянието е основна
характеристика и на лирическия му геройнегов духовно-психологически двойник. Той
олицетворява най-пълно в българската литература централния герой на модерната
европейска поезияхомодуплекс, т.е. двойствения човек, отрицание на монолитния
просвещенски герой. Драмата на този тип модерна душа е резултат от непримиримия
конфликт между Прометеевия порив към социален градеж и Сизифовото чувство за
обреченост на обществения копнеж. Двете състояния, побрани в една душа, са
равностойни и равносилниедното не може да надмогне другото. Това лишава
раздвоения герой от възможност за избор, а от туки за изход. Неразрешимостта на
сблъсъка между вярата и безверието, силата и безсилието, любовта и омразата, знанието
и незнанието ражда основното психологическо самоусещанечувството за трагическо
горене. Изповедтааз не живея, аз горя/непримирими в мене се борятдве души
характеризира иманентната природа на Яворовия лирически човекличност, раздирана
едновременно от желанието да избяга от социума и от стремежа да се завърне в неговото
лоно. Именно липсата на изход от този омагьосан кръг мотивира като перманентно
състояние страданието. Героят го носи и втруда”, и впокоя”; и встуд”, и взной”; и
в духовните си извисявания, и в моралните си сривове (“Аз страдам”). Така се създава
внушение за немотивирано от конкретни обстоятелства страдание, защото героят страда
от самият факт, че съществува. Ето защо страданието в Яворовата лирика има
екзистенциален характер. Идеята за всемирната обреченост на човешкия род има
няколко основни аспектасоциален, национален и личностен.
В началния период на Яворовата поезия човешкият трагизъм е проектиран в темата за
социалното страдание. Основен трагически герой на ранните му елегии е българският
селянин. От една страна, тези стихотворения отразяват конкретната обществена
1
действителност (природни катаклизмисуши, градушки, болести; социални сътресения
обедняване, селски бунтове), а от другасоциалните увлечения на младия поет към
проблема за социалната нищета и безправието в буржоазния свят (“Край огнището”,
Бабина приказка”, “На един песимист”, “Сизиф”, “Май”, “Градушка”, “На нивата”).
Социалната драма е представена като процес на човешко отчуждение от природата,
полския труд, земята, Бога, социума, държавата. Централен обект на изображение е
селското трудово битие. Подобно на Елин-Пелиновите герои, и духовният строй на
Яворовите селяци се определя от самоусещането им в труда: хармонията с полето води
до духовно извисяване, а дисхармониятадо отчаяние. Ето защо трудът е представен
двумернои като упование, и като наказание.
Най-симетрично двусъставната представа за селското битие разкрива поематаМай”.
Първите й две строфи очертават идиличния образ на селския свят. Той се гради върху
хармонията между бога, природата, даряваща живот (“бог въздъхневятър лъхне/ вий
се къдрава лоза”) и обнадеждения от пролетното обновление труженик (“косач”,
орач”). Вторите две строфи описват дезинтеграцията в идеализирания свят. В тях
природата се оказва демонична сила, пращащакиша, засух, буря, град”, селякът
осъден на скотска борба за оцеляване несретник (“рий в пръстта до гроб ръце”), трудът
муубийствено страдание, богътжесток съдник на земните си поданици. Стиховете
Все пак злото няма край. Днес е харно: пей, мечтайсинтезират Яворовата трагическа
концепция за човешкото битие: щастието е мигновение на фона на всевечното зло.
Образът на страдащите селяци алюзира подземния свят, в който господ дава
краткотраен отдих на грешниците.
Двойственият образ на селския свят е идейно ядро и на поематаГрадушка”. И тук
основен похват е противопоставянето на мотива за труда-надежда с мотива за труда-
покруса. В композиционния строеж на поемата обаче начален е катастрофичният мотив,
който рамкира идиличниятворбата въвежда образа на градушката като отминало
бедствие, противопоставя му образа на възраждащата се трудова надежда и финишира
отново с описание на поредната (четвърта) природна стихия. Така идеята за селската
обреченост се проектира в затворената композиция типпръстен”. В първата част
селската трагедия е синтезирана в мотива за предпочетената смърт пред живота-
страдание (“Да беше мор, да беше чума/че в гроба гърло не гладува/ни жадува!”).
Следващите две части противопоставят на мечтания гроб образа на трудовото
обновление, дошло след погрома на сътвореното от човека (“и утешителка надежда/при
труженик селяк отива”). Оформя се типичният за Яворовия лирически човек конфликт
между вярата и безверието, надеждата и страха. Появата на мотива за трудовата
надежда обаче се оказва само ретардация на трагическата развръзка. Важна роля в
психологическото изграждане на финалната апокалиптична представа има
конструкцията на художественото време. То е с драматична линия на движение: от три
годиникъм три сезонакъм един ден (преди обеда) – до един миг (избухването на
поредната природна стихия). Съставянето на времевия обем поражда внушение за
трагическа примка, затягаща се около крехката надежда на обречените селяци. Тази
времева линия подсказва Яворовата идея за крехкостта на сътвореното от човека. Трите
сезона маркират дългият период на натрупване на надеждата, а небесният взрив
краткото време (мига) на нейното унищожение. Идеята за тази трагическа перспектива в
развоя на човешкото време е заложена дискретно още в многоточието на първия стих
(“една, че две, че три…”). Така описаният един жетварски ден символизира протичането
на цял един живот, т.е. бит и битие стават трагически тъждествени. Описаните след
градушката селяци напомнят траурна процесия, следваща отчаяно ковчега на надеждата,
2
погребанаот вечно зло” (“всички боси”). Ето защо градушката е триизмерим образи
демоничен природен катаклизъм, и конкретна социална трагедия, и всевечна човешка
орис. Така конкретното страдание се генерализира до трагически закон на битието.
Очертава го съзнанието за изначална греховност на колективния лирически герой на
поемата (“Боже, за някой гряхнас наказа”). Това самоусещане е психологическа
основа на чувството за безпомощност. Отнет е и ореолът на Господ като символ на
милосърдието. В творбата е преобърната трагичната представа за висшия порядък:
орачът се оказва не долу, а горе на небето, обиталището на бога (“горедим и адски
тътен”), т.е. човекът не потъва в ада, а адът се стоварва върху него. Оказва се, че и
земята, и небето са адско място, а раятгроба-спасение. Така полето, нивите се
разрастват до символ на обречения живот, в който човек е осъден да изкупува своя
първороден грях. По този начин страданието губи национално-историческите си
проекции и се екзистенциализира.
Трагиката на селското битие е образен център и на поематаНа нивата”. Тук Яворов не
използва композиционна схемаредуване на мотиви” – творбата разгръща само мотива
за безрадостния труд. Водеща и в тази творба е идеята за трагическата кръговратност на
селския живот. Тя обуславя конструкцията на художественото време и пространство.
Те имат кръгова постройка. Лирическото действие обхваща едно денонощието
започва от преди разсъмването (“ей месец още/насред небето, дълбока нощ е”), насочва
се към утрото (“мъглата нощна затъне в дола/огрее слънценастане утро, гори небето”)
и обеда (“ручок дохожда и слънце-пламък прежуря”) и завършва във вечерта (“дома се
връщам окапал вече/по късна вечер”). Същата конструкция има и образът на пътятой
тръгва от дома, насочва се към нивата, където селякът се бори с природните изпитания
(жегата и коравата земя), а след това към мегдана, където го дебната жестоките
социални закони и завършва в механата (мястото, в което селянинът ще се опита да
удави във вино свойте страдания). Така описанието на един ден става символ на
протичането на цял един живот, т.е. и тук бит и битие съвпадат. Тази творба утвърждава
нов, непознат за селската ни литература подход за изображение на трагическия живот
психолигическия подход. Важна роля за неговото утвърждаване има вторичнатати”-
форма, от която се води лирическата изповед. В един план тя е скрит монолог (героят се
самоизповядва и по този начин се самохарактеризира). В друг обаче тя е израз на
диалогична позиция, защото лирическата изповед е адресирана към духовно сродните на
героя несретници.
Бе пособено, че духовното състояние на Яворовия лирически герой от тези
стихотворения се определя от неговото настроение в труда. ВНа нивататрудът не е
нравствено-естетическа необходимост, а битово бреме. Селякът тръгва към полето не с
надежди за трудова сполука, а с чувство за умора, досада, духовна и физическа немощ.
Следователно стихотворението преобръща традиционната христоматийна представа за
поетичния трудов делник на орача. Дезинтеграцията му с труда води до разпадане на
всички други връзки, върху които се крепи нравствено-естетическото равновесие на
труженика. Ярък пример за такъв тип деформация е образът на земята в
стихотворението. Във възрожденската литература тя е основен елемент, съграждащ
извисения образ на родината – “земя-рая, пълна с благини”, “земя-кърмилница”, “майка
и т.н. ВНа ниватанейният образ е депоетизиран. Тя еземя корава”, обрасла с
трънак и плевел”, т.е. безродно пространство, лишено от естетическа прелест. Нейното
описание поражда асоциации с библейската притча за прокълнатия Адамов труд. Така
деформирана е и духовната връзка на човека и неговия верен побратим в труда
животното. Израз на тяхното отчуждение са грубо битовите жестове на стопанина:
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми по литература

Трагичното е естетическа доминанта в поезията на Яворов. Централен носител на идеята за трагическата обреченост на човека е нейният лирически герой...
Изпратен от:
elis
на 2009-11-17
Добавен в:
Теми
по Литература
Статистика:
3,705 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Литература рядко сваляни с над 20 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
Домашни по темата на материала
Любовта в патриархалния свят (Изворът на Белоногата)
добавена от marineladimitrova12 11.06.2019
0
4
сучинение расуждение
добавена от venilin.boiinovski 07.05.2014
0
12
сучинение расуждение
добавена от venilin.boiinovski 07.05.2014
0
7
"Ветрената мелница" Елин Пелин
добавена от eli.dimitrova_2572 29.09.2019
3
11
СПЕШНО МИ ТРЯБВА ЗА УТРЕ! Благодаря!
добавена от albena.p. 28.03.2019
1
26
Подобни материали
 

Нравственото прераждане на човека

12 мар 2008
·
633
·
2
·
250
·
319
·
3

Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее, го изправя пред съдбовен екзистенциален избор...
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,218
·
3
·
485
·
1,068

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Прекланям се...

27 май 2008
·
239
·
2
·
269
·
231
·
1

Днес свеждам глава пред тяхното светло дело. И наистина народните будители засложават почит и умиление.
 

Заточеници

23 юни 2009
·
474
·
2
·
425
·
624
·
1

Това е анализ на "Заточеници" на Пейо Яворов...
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
635
·
7
·
1,379
·
502
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(За отличници)
12
1
1
16.10.2019
Антична литература, митология, Омир, Софокъл
изпитен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Това е тест по литература за античната култура, митология, старогръцка лирика и драма, епос. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
24
5
1
8 мин
24.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Теми по литература

Материал № 399945, от 17 ное 2009
Свален: 3,705 пъти
Прегледан: 15,741 пъти
Предмет: Литература
Тип: Тема
Брой страници: 176
Брой думи: 59,743
Брой символи: 506,160

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми по литература"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
36

Цветомира Вергова
преподава по Литература
в град Асеновград
с опит от  2 години
15

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения
човек превъзхожда другите само ако върши нещо по възвишено от тях дон кихот Зимни вечери Анализ общи неща и различия между произведенията защита на перущица кочо и паисий етично и естетично в ботевото творчество сбит преразказ на приказка без край да забравиш себе си в грижата за другите една българка свободният избор като ярка изява на човешката същност волността и любовта като родово наследство и като личен избор съчинение интерпретация волността и любовта като родово наследство и като личен избор обезличаването на човека в приказка за стълбата крали марко серафим сбит сбит серафим сбит преразказ на една българка димитър димов тютюн вярата и съмнението в човешката същност в стихотворението песен за човека защо в цикъла зимни вечери отсъства светлината човекът и светът според политическа зима тримата братя и златната ябълка метафоричния образ на човека в политическа зима