Въпрос №53
Разпределение на печалбата. Дивиденти и дивидентна
политика на предприятието.
Значение на дивидентите и дивидентната политика. Начини
за изплащане на дивидентите и тяхното влияние върху баланса на
фирмата.
Дивидентите се разглеждат като една от крайните цели на
акционерите. Максимизиране на стойността на собствениците е също
крайна цел. Важен е въпросът под каква форма ще се увеличи тази
стойност. Дивидентите са критерии дали е постигната целта, защото
обикновените акции носят доход от дивидентна възвръщаемост и
капиталови печалби. Компаниите, които не изплащат дивидент са по –
добри, защото носят по – голяма капиталова печалба. И двете
твърдения са верни – и дивидентите и капиталовите печалби са
критерии дали е постигната целта. Като паричен поток към
акционерите капиталовата печалба не е паричен поток, а за тях
дивидентите са паричен поток. Капиталовата печалба е функция на
покачване цените на акциите, а източник за нарастване цените на
акциите е очакванията за нарастване на бъдещите дивиденти.
“АБВ” корпорация е записала в устава, че дивиденти не се
изплащат и дохода може да се очаква от кап. печалба. Записала е също,
че ликвидационна квота също не се изплаща. Стойността на
компанията може да расте главоломно, но при подобни ограничения
стойността на акциите ще е равна на нула, защото очаквания паричен
поток от дивидентите е нулев и доходът от капиталовата печалба също
е нулев. При това положение след като потенциалният акционер се
запознае с условията, той няма да плати нищо за тези акции. И от този
пример се вижда, че очакваните бъдещи дивиденти стоят в дъното.
Фактическите дивиденти и очакваните дивиденти са две различни неща
и не трябва да се смесват. Т. е. ако досега изплащаните дивиденти са
високи, то това е за сметка на капиталовата печалба, което ще рече, че
досегашния темп на дивидентите не е критерии.
Важността на дивидентната политика е сериозно. Фирмата трябва
да демонстрира способност за плащане на дивидент като ги изплаща. В
резултат цените на акциите ще се покачат, което ще рече че
мениджмънта си е свършил работата.
За самостоятелна дивидентна политика може да се говори тогава,
когато фирмата решава какви дивиденти да изплати и каква част от
нетната печалба да остане неразпределена и да служи като източник за
финансиране на инвестиционните проекти. Ако фирмата е определила
вече размера на заемите, които ще ползва, изборът при финансовите
решения ще бъде между дивиденти и неразпределена печалба, от една
страна и емисия на акции от друга страна.
Една фирма може да изплаща по – високи дивиденти и да
прибягва по- често до емисия на акции. Друга фирма може да задържа
по – голяма част от печалбата за реинвестиране, като плаща
незначителни дивиденти. Мотивацията за осъществяване на една или
друга дивидентна политика се основава на отчитане на голям брой
фактори, свързани както със състоянието и перспективите на фирмата,
със състава на нейните акционери, така и с измененията в общата
стопанска конюнктура.
Начин за изплащане на дивиденти
Различните фирми превеждат дивидентите на своите акционери
на 6 месеца, на 3 месеца или след изтичане на годината. Спазват се
някои общи процедури:
Управителният съвет на фирмата взема решения за конкретния
размер на дивидента на една акция, за регистрационната дата и за
датата на самото изплащане. Той задължително се съобразява с
утвърдения от общото събрание лимит за изплащане на дивидентите.
Подобно ограничение е установено, за да не се допусне някои
управителни съвети да плащат по – високи дивиденти, примерно за
сметка на продажбата на акции и с това да предизвикат фалит на
фирмата.
След като управителния съвет е взел съответните решения за
изплащане на дивиденти, се дава обява и се изпращат съобщения, с
които всички акционери се известяват, за да се регистрират към
определена регистрационна дата. Тя е най – често 2 седмици преди
изпращане на чековете по пощата на регистриралите се акционери.
Заявките за регистрация трябва да са предадени по пощата 5-6 дни
преди фиксираната дата за регистриране. Този срок се нарича
ексдивидентна дата. Той е необходим, за да могат декларациите на
акционерите да стигнат във фирмата преди датата за регистрирането.
Преди ексдивидентната дата акциите могат да се купят с
дивидента, който ще бъде получен от новите им притежатели. След
ексдивидентната дата акциите вече се продават без дивидента, което
естествено ще се отрази и върху тяхната цена.
Ако едно лице купило акции с дивидент, не успее да се
регистрира, то не губи нищо,защото тогава продавачът е задължен да
му изплати дивидента. Ако пък лицето, купило акциите без дивидент,
го получи, то трябва да върне сумата на продавача.
В някои страни са установени едни или други правни
ограничения за изплащане на дивиденти. Например законодателството
в някои щати на Америка забраняват изплащането на дивиденти от
компании, за които има опасност да се окажат неплатежоспособни.
Така се защитават интересите на кредиторите.Съществуват и забрани
да се изплащат дивиденти от “законния капитал”. За законен капитал се
приема номиналната стойност на акционерния капитал или
постъпленията от продажбата на акции. Дивидентите могат да се
изплащат от капитала, които представлява излишък над законния.
Форми за изплащане на дивидентите
Основна форма са паричните дивиденти – изплащат се
обикновено на три месеца, 6 месеца или годишно. Съществуват и
допълнителни дивиденти или специални дивиденти.Допълнителен е
дивидентът, изплащан над редовния. Специалният се разглежда като
извънреден и рядко се повтаря.
Фирмите, намиращи се в процедура на фалит, могат да изплащат
ликвидационен дивидент, при условие че не са застрашени интересите
на кредиторите. Доходът от ликвидационният дивидент не се облага с
данък, тъй като се смята, че чрез него се възстановява капитала на
акционерите.
Някои компании изплащат дивиденти във вид на допълнителна
акция. Например на всеки 10 притежавани акции акционерите
получават по една нова акция безплатно. Приема се, че източникът за
плащане на дивиденти чрез акции е неразпределената печалба.
Вместо чрез допълнителни акции някои фирми плащат
дивиденти посредством раздробяване на акции. Например три стари
акции се заменят срещу пет нови, но с по – ниска стойност на всички
акции.
Дивидентите могат да се изплащат и чрез обратно изкупуване на
акции от фирмата. То може да стане на открития пазар или чрез
посредничеството на комисионери. В някои случай обратното
изкупуване се извършва въз основа на преки преговори и споразумение
