Големина на текста:
1. Същност, специфика и функции на общуването.
Общуването е сложен процес на взаимодействие между хората, заключаващ
се в обмен на информация, а така също във възприемане и разбиране на
партньорите един с друг. Субекти на общуването са живите същества и по-
специално хората. Едва при тях то се превръща в осъзнат процес, включващ и
вербални актове. Човекът предаващ информация се нарича комуникатор, а
приемащият – реципиент.
Общуването притежава редица аспекти:
1.Съдържание на общуването – информацията, която се предава.
2.Цел на общуването – удовлетворяването на някаква потребност.
3.Средства на общуването – начини за кодиране, предаване, преработка и
разшифровка на информацията.
Процесът на общуването предполага наличието най-малко на двама човека,
които същевременно извършват определени действия – говорят, жестикулират и
т.н. Общуването предполага определен канал за връзка – разговор, телефон, писмо
и т.н.
Общуването изпълнява три функции – информационно-комуникативна,
регулационно-комуникативна и афективно-комуникативна.
1.1.Същност на общуването.
Общуването е взаимодействие на два или повече субекта, което се състои в
обмен на съобщения имащи предметен или емоционален аспект. Общуването се
основава на една особена потребност от контакт с други субекти, която се нарича
афилиация (лат. Affiliatio от ad – при и filius – син. 1.Осиновяване. 2.Приемане за
член на дружество или братство.), за която свидетелства радостта от общуването.
Общуването включва 4 съставни елемента:
-предметно съобщение (за какво става дума);
-само разкритие (съобщаване нещо за себе си);
-отношение към слушателя (мотив на разказа);
-призив (какво трябва да се направи).
Нарушаването на общуването може да доведе до изменения в личността.
1.1.1.Филогенеза на общуването.
Счита се, че общуването сме унаследили от животните. При тях съществува
т.н. демонстративно поведение, което форма на комуникативно поведение и която
трябва да информира другите за физическото състояние на животното. Най-често
се среща при заплаха или ухажване. Демонстрацията е свързана с отделни части
на тялото или повърхностната окраска. Това става посредством специфични пози,
движения, увеличаване обема на тялото и т.н.
1.1.2.Онтогенеза на общуването.
Развитието на общуването започва още в първите дни от живота на бебето,
най-напред с опитите за съсредоточаване при контакти с майката, с появата на
усмивка (около 4 седмици след раждането) при контакт с друг човек. Към края на
първата година вече може да се говори за по-пълноценно общуване под формата
на съвместни действия – игри, хранене и т.н.
С овладяването на речта започва един процес, който завършва
приблизително около 6 годишна възраст – на извън ситуативно интимно-
личностно общуване. Общуването с връстници започва около втората година.
Общуването с възрастните - след шестия месец. То служи на детето за усвояване
на историческия опит. Най-активно общуването се развива през юношеството.
1.1.3.Невербално общуване.
Успоредно с вербалното се развива и невербалното общуване у човека –
мимика, пантомимика, интонация. Усвояват се и ритуализираните форми на
невербалното общуване – ръкуване, поклони и т.н. Развиват се контролът над
непроизволните сигнали – плач, усмивка и т.н.
Видове жестове:
-жестове – емблеми. Те имат звуков еквивалент и достатъчно точно
значение, особено за дадена социална група;
-илюстративни жестове – съпровождащи някакво изказване. Те биват:
дирижиращи, указателни, ритмични, кинетографически, пиктографически и
емблематични;
-адаптационни – жестове спомагащи за снимане на вътрешното напрежение
(Най-често са насочени към друг човек или предмет.);
-жестове регулатори използват се за контрол и регулиране на
движението;
-афективни – изразяват чувства и емоции.
Много специфична е жестомимичната комуникация на глухите. Обикновено
на всяко понятие съответства определен жест, но отношенията между понятията
са различни от тези в разговорната реч. Например – за ръчен, стенен, джобен и т.н.
часовник има различни жестове, а с един и същи жест се обозначава както брадва,
така и сечене. Там е различен и строежа на изреченията.
Видове невербални комуникации:
-пара лингвистични компоненти, към които се отнасят не езиковите звуци
(викове, стонове, охкания) и такива признаци като височина, интензивност,
тембър на звука. Тука влизат също така паузите, запъването и др.;
-мимика;
-кинестезия – движения на тялото, поза;
-движения на очите;
-проксемика (междуличностната дистанция).
1.1.4.Речта.
Речта е исторически създадена форма на общуване между хората с помощта
на езикови конструкции, създадени на основата на определени правила. Правилата
за конструиране на езика имат етноспецифически особености, които се изразяват в
система от фонетически, лексически, граматически и стилистични средства и
правила за общуване на дадения език. Речта е тясно интегрирана с всички
психични процеси на човека.
Езикът е система от знаци, която служи на комуникативните цели и е
основана на универсални правила за свързване на тези знаци. В езика е
зафиксирана логиката на човешката дейност. Езикът служи на индивида като
средство за общуване, мислене и самоанализ.
Фонематичния слух е форма на слуха, която е способност на човека да
разпознава речевите звуци. Формирането на такъв слух протича у децата при
общуването им с възрастните и при собственото им изговаряне.
Съставянето на речта преминава през няколко етапа:
-програмиране на граматико-синтактическата страна на изказването;
-граматическа реализация и подбор на думите;
-моторно програмиране на компонентите на изказването;
-избор на звуците;
-изход.
Артикулацията е форма на двигателен навик, който се състои в координация
на действията на речевите органи при произнасяне на звуците. При произнасяне
на даден звук се осъществява слухов, кинестезичен или речево-двигателен
контрол. При липсата или слабото развитие на фонематичния слух се затруднява
овладяването на артикулацията.
Семантическите функции на речта се изразяват в използването на речта за
предаване на мисли, за обозначаване на предмети и явления. При усвояването на
езика като обществено фиксирана знакова система, човекът усвоява и скритите в
него логически операции.
В своето психическо развитие детето осъзнава и определени семантични
връзки:
- субект – действие (дете – играе);
- действие – обект (готвене – храна);
- субект – обект (пожарникар – огън);
- субект – място (лекар – болница);
- действие – инструмент (рязане – нож);
- действие – резултат (миене – чист);
- причинни отношения (умора – сън).
Видове реч.
1.Автономна. Характерна за ранните етапи от развитието на детето.
Думите или словосъчетанията съществено се изкривяват. Тя е ситуативна,
неопределена и многозначна, тъй като детето не владее истинското
съдържание на понятията. Тя не бива да се съхранява дълго, защото
затормозява умственото развитие.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Същност, специфика и функции на общуването

Същност, специфика и функции на общуването.Ще ви помогне да си научите и да имате високата оценка!!!...
Изпратен от:
Маруся Калчева
на 2009-11-13
Добавен в:
Лекции
по Психология
Статистика:
604 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Реч - същност, функции и развитие на речта. Направления и школи в психологическата наука!!!!
добавена от van4eto_ymnata 08.02.2013
3
28
Подобни материали
 

Бариери в общуването

16 окт 2008
·
1,039
·
6
·
1,170
·
747
·
5

Мислите, ценностите, вярванията, емоциите с които преживявам моето присъствие в другия се превръщат в бариери за общуването. Мислите които имаме за дадена ситуация и другия могат да се преварнат в бариера за общуването...
 

Общуването - базова социалнопсихологическа категория

26 авг 2008
·
167
·
11
·
2,505
·
74

Общуването е основно средство за координация на взаимодействието, респективно за осъществяване на съвместна дейност. То представлява обмен на информация, чиято цел е регулация на взаимодействието в контекста на сложните си отношения.
 

Бариери на общуването

14 ное 2008
·
316
·
3
·
612
·
133
·
2

Общуването е един от смислите на съществуване. Бариерите, които си поставяме в него, макар и несъзнателно, обикновено ни водят до осъкатяваща вина, страх, омраза и гняв...
 

Психични елементи на страха

23 окт 2006
·
1,470
·
11
·
1,808
·
199
·
2

Всеки от нас познава страха и се справя с него по свой си начин. Страхът може да бъде натоварващ,вредящ, ограничаващ, измъчващ-страхът сам по себе си обаче не винаги се нуждае от лечение.
 

Общуване с другите

24 яну 2008
·
368
·
11
·
3,236
·
128

В общуването с хората около нас ние откриваме себе си и задоволяваме много от нашите потребности...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
151
1
1 мин
25.11.2016
Тест по Хигиена и здравно образование за студенти от 1-ви курс Психология
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Психология, изучаващи дисциплината "Хигиена и здравно образование".
(Лесен)
11
13
1
3 мин
17.10.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Същност, специфика и функции на общуването

Материал № 397853, от 13 ное 2009
Свален: 604 пъти
Прегледан: 662 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 21
Брой думи: 4,340
Брой символи: 38,447

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Същност, специфика и функции на общуването"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,931 90

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения