Големина на текста:
РОЛЯТА НА ОПОЗИЦИЯТА АД/РАЙ ЗА
РАЗКРИВАНЕ НА ИДЕЙНАТА ПРОБЛЕМАТИКА
НА ПЪТЕПИСА “ДО ЧИКАГО И НАЗАД”
Пряк повод за написването на пътеписа “До Чикаго и назад” (м.Х. 1983 г.) е интересът
на българската интелигенция към Новия континент, чието обществено устройство и
социален ред са постоянна тема на сензационни статии, очерци и художествени
материали по страниците на сп.”Библиотека “Св. Климент”, сп.”Ден”, сп.”Лъча” и
мн.др. Независимо от ентусиазма, с който авторът тръгва на своето поредно
пътешествие в странство, въпреки първите възторжени отзиви, като осмисля своите
наблюдения, Алеко Константинов дава доста хладен отговор на въпроса, с който е
посрещнат в България: “Какво има в Америка?”. Пак там, с. 112.>
Демократът и хуманистът реалистично представя раните, които разяждат обществения
организъм в Съединените щати. Проблемите, около които съсредоточава своето
внимание, са свързани с несъответствието между огромните достижения на
техническия прогрес и съпътстващата го дехуманизация на човешкото общество.
Жаждата за злато е новият господар, подчинил на себе си машини и хора.
Убедителността на спонтанния Алеков възклик: “Е, ами кога ще живеем?” (с. 101) се
дължи на умело постигнатото единство между трите различни плана в личността на
повествователя: “публицистичен - чрез пряка изява на авторовите убеждения, на
размислите му, на обобщаващите му съждения; повествователен - разказвачът е главен
герой на пътеписа, той води наблюдението и участва във всички сцени; психологически
- наблюдавайки света извън себе си, повествователят в същото време наблюдава и
самия себе си, регистрира и анализира своите реакции, своя начин на мислене”. 1.<$F 1.
Ст.Елевтеров. Поетиката на А.Константинов и нашето литературно развитие,С., 1978,
с.69.> Въпреки единството на тези три плана, при наблюдение на психологическия,
особено силно впечатление прави осезаемото чувство на СТУД, което започва от
нетипичните за българския народностен дух мълчание и апатия между хората и достига
своя връх в описанието на социалното неравноправие и нечовешките условия на труд.
Всички преживявания са пречупени през библейския мотив АД/РАЙ, наложил се
трайно в християнската религиозна система на българите и чрез апокрифната
литература.
Още от момента, когато от палубата на трансконтиненталния параход “La Touraene”
пътеписецът се прощава с писателите, с България, със Стария свят, той има чувството,
че отива на “онзи свят” (с. 25). Изразът “като че се отделят от земята, от хората” (с. 25)
създава представа за ЧУДНИЯ НЕБЕСЕН РАЙ. Пред това “място неизразимо хубаво” и
“благословено”2 <$F 2. Стара българска литература, Апокрифи, Видения из небесата,
Книга за светите тайни Евнохови, т.I,С.,1982, с.51.> човек не може да остане
безчувствен. Аналогично е състоянието на развълнуваната Алекова душа - “силно
потресение”, “буря” (с. 25), които са съизмерими с бушуващия Атлантически океан.
В небесния рай всичко е невероятно интересно. Тук, според откровението на Евнох,
могат да се видят “всякакви прекрасни дървета”, “техните зрели и ароматни плодове”,
извори, от които извират мед и мляко, елей и вино. 3<$F 3. Пак там, с.51.> Такъв свят
очаква да види и авторът на пътеписа, а и всички пътници.
Първите впечатления напълно задоволяват задъханото им нетърпение и любопитство.
Темпераментният пътешественик задържа погледа си върху “трескавото, бясно
вавилонско движение”, “колосалният Бруклински мост” (с.35) го смайва. Но писателят
е стъписан от факта, че митническият чиновник не само че не е чувал името България,
но и НЕ ИСКА да разбере, че София не е Turkey. И ако проявената от него грубост
може да се оправдае с невежество, то как да се обясни отношението на агента на хотела
към пътниците - “без да продума, със знак повика едно купе, със знак ни покани да се
качим, хлопна вратицата, излая нещо на кучера, кучерът изръмжа” (с.37)? Семантиката
на подчертаните изрази създава впечатление, че е осъществен контакт с някакъв особен
вид същества, неспособни или нежелаещи да общуват с хората. “Абсолютна тишина” -
(с.38), това е най-точната характеристиката на хотела. Същото е и в ресторанта, където
цари “Мълчание гробно!” (с.39). Зловещо звучи епитетът “гробно” и насочва мисълта
на читателя към понятия, свързани с отвъдния свят. Потвърждение за това намираме и
във възклицанията на пътеписеца: “Като че не си в действителния мир! Ние в ада ли, в
рая ли попаднахме?” (с.39)
Опозицията РАЙ/АД се реализира конкретно чрез противопоставянето между
техническия прогрес и дехуманизацията на обществото. Постиженията на човешкия
технически гений са нещо “чудно, нещо фантастическо” (с.39). Най-впечатляващите са
свързани със СВЕТЛИНАТА. Още в началото на пътуването Алеко е изумен, че целият
параход “се осветлява с електричество. Стига ти да обърнеш малко един бутон в
каютата си и да блесне електрическа лампа, когато искаш - деня и нощя” (с.25). От
многото павилиони на Чикагското изложение, които демонстрират предимствата на
развитата американска икономика пред останалите страни, най-силно привлича
вниманието отделът на електричеството. Пред игрите между “светлината и тъмнината,
между всичките цветове на небесната дъга бледнеят картините на хиляда и една нощ”
(с.76). И ако Бог според Библията създава светлината, за да установи всемирна
хармония: “Видя Бог, че светлината е ДОБРО нещо, и отдели Бог светлината от
тъмнината”. Библия, Първа книга Мойсеева, Битие, Глава 1, т.4.>, то “хладният ум на
цивилизования човек”успява да подчини този божи дар на собствените си прагматични
цели.
Алеко се движи из Америка като омагьосан. Описвайки своите видения в рая, и
апокрифните герои са омаяни от “дървото на живота - на онова място, гдето Господ
почива, като слиза в рая. По своята красота и благоухание това дърво е неизразимо
хубаво и по-прекрасно от всички съществуващи твари: отвред е злато - видно и
червено, и огнезрачно и покрива целия рай”. 1<$F1. Стара българска литература,
Апокрифи, Видения из небесата, Книга за светите тайни Евнохови, т.I,С., 1982, с.51.>
Подобно е описанието на Ниагарския водопад в пътеписа. Пред срещата с това “чудо
на природата” (с.54) губят стойност понятия като ПЪРВА ЛЮБОВ, ВЕНЧИЛО, РАЙ.
Вцепенени от безгранично благоговение, всички са обхванати от чувството, че са
изправени пред самия Бог. Само на една страница, с неповторимо художествено
умение, авторът на “До Чикаго и назад” разкрива исполинската мощ на Ниагара.
Но в Алековия пътепис райското царство е много по-различно. Въпреки сходството с
декора на божието, в пътеписа има съществени отлики. Няма ги приветливите и
усмихнати ангели. На техните “светли като слънце” лица, на “горещите им като свещи”
2<$F 2.Пак там, с.49> очи, на готовността им да те разведат навсякъде е
противопоставено хладното мълчание и безразличие на хората от Новия свят.
“Чистокръвните янки” (с.44) на Brodway с хладнокръвие приемат факта, “че минувал
свят, че се сплъчкали хиляди коне и кола, че лети като мълния пожарната команда”
(с.44). Повечето посетители на заведения са “неми, хладни”, сравнени с “изкуствени-
человекоподобни машини” и излъчващи “желязна студенина” (с.45). Двадесетината
негри с фракове, обслужващи посетителите в ресторанта, контрастират на библейската
представа за ангелите, чието облекло е “като пяна, а тялото им е с много багри”,
“крилете им са по-светли от златото, а ръцете им по-бели от снега”. 3<$F 3. Пак там,
с.49> Опозицията ЧЕРНО/БЯЛО съвсем логично предизвиква авторовия риторичен
въпрос “Какъв рай, що щат дяволи в рая!” (с.39).
Имената, с които е назован обслужващият: “черният”, “негър”, “дявол”; “кървавите
безсолни меса с бледни соуси” (с.40) създават семантично гнездо, което е доста близко
до описанието на ада. В царството на Сатанаил има “мрачно слънце”, “мрачна луна”,
“звезди без зрак”, “вечна нощ”, “ледено небе”. 1<$F 1. Стара българска литература,
Апокрифи, Старозаветни апокрифи. Началото на света, Слово на лъжливия антихрист,
т.I, С., 1982, с.42.> Ледената тръпка на гигантското отчуждение между хората е първото
стъпало към бездната на Алековия ад. Дъното са мизерните условия, при които работят
хората. Особено потресаващо е описанието на “знаменитите касапници” (с.83) в
Чикаго. Фактът, че то следва след възторжените отзиви за балета в Auditorium, отново
провокира съзнанието към опозицията РАЙ/АД. Алеко е във възторг, че по време на
представлението вижда “всички равни, всички доволни, всички щастливи” (с.83).
Такова благополучие очаква да види и в Чикагските кланици. “Но боже мой, каква
разлика, каква поразителна разлика” (с.84) - възкликва ЧОВЕКЪТ Алеко. Той е
потресен от вонята и примитивните условия на работа. “Навсякъде мрачно и хлъзгаво
от нечистотия и смрад.” (с.85) Обяснимо е желанието на автора да напусне “този ад”,
тези “ледени подземлия” и да излезе на “божия свят” (с.85). Основни характеристични
белези на “този ад” са чувството за студ и ясно осезаемият мрак.
Всъщност това е едната страна на Сатанаиловото царство. Според апокрифната
литература в него има “от една страна огън и огнена река”, а “от друга - студен лед,
гори и мрази” и “страшна тъмница”.2 <$F 2. Стара българска литература, Апокрифи,
Видения из небесата, Книга за светите тайни Евнохови, т.I, С., 1982, с.51> Интересно е
защо Алеко предпочита СТУДЕНАТА страна на ада. Потръпнал от студ при първата
среща с хората от Новия свят, “облян със студена водица” от думите на бай
Неделкович: “Парица е царица” (с. 47), съвсем нормална е реакцията на пътеписеца да
се почувства не във врящ котел, а сред “студен лед”.
Демократът, писателят-реалист посочва точно новия жесток Сатанаил, поробил хората
в най-свободната страна. Въпреки различните си конкретни проявления: непосилните
условия за живот, деморализацията в управлението, подкупничеството, корупцията -
това е КАПИТАЛЪТ, който в “Америка е достигнал до най-красивото си развитие и е
задушил своята родителка - личната свобода” (с.100).
И ако срещата на Евнох с грешниците предизвиква само въздишки, то срещата с
реалната действителност на Съединените щати води хуманиста Алеко Константинов до
ясно изразена тревога: “в какво ще се превърне человекът, личността, когато ще се
осъществи” (с.100) Беламовият идеал. Настръхнал от бездушието на този чужд свят,
авторът на пътеписа ясно изрича своята присъда: “У-у! Студено!... Лутнали, припнали
всички американци, като чаркове на една машина, като че безсъзнателно,
автоматически сноват, преплитат се и от машината капят долари, тези долари те пак ги
влагат в машината и пак като чаркове сноват..” (с. 101).

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 2)
birgul316 написа на 23 мар 2010 ОТГОВОРИ
ученичка на 13 години от Силистра , ЕГ "П. Яворов"
elvitodsp написа на 15 сеп 2009 ОТГОВОРИ
ученичка на 14 години от Белица , СОУ "Св. св. Кирил и Методий"
браво
 
 

Ролята на опозицията ад/рай за разкриване на идейната проблематика на пътеписа "До Чикаго и назад"

Материал № 39760, от 01 авг 2007
Свален: 133 пъти
Прегледан: 54 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Автор: Алеко Константинов
Тип: Тема
Брой страници: 4
Брой думи: 1,022
Брой символи: 8,680

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ролята на опозицията ад/рай за разкриване на ид ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
259 38


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения