Съвременна философия.
Философията на Макс Шелер.
Шелер е роден 1874 и умира 1928г. Като син на майка
еврейка и баща протестантин той се прекръства и става
католик, което през целият му живот е било проблем. В
Йена изучава философия на културата и философия на
религията, но своя лична гл.т. той намира едва когато се
запознава с Хусерл и феноменологията. Недоволен от
Кантовата философия Шелер споделя с Хусерл, че
първоначално даденото в нагледа е много по-богато от
онова, което се възприема чрез сетивата. Според Шелер, в
нагледа ние можем да открием много повече генетически
деривати и логически връзки. Според Хусерл, идеите също
са ни дадени в един специален наглед. Именно този факт
привлича Шелер към феноменологията, която е инструмент
с чиято помощ може да се разшири предмета на
философията.Тук лежи и
връзката с философията на Хусерл, но и бъдещия разрив с
него. За Шелер финоменологията е само едно помощно
средство, което можем да заменим с друго когато нещата го
изискват. През 1907г. Шелер напуска Йена и става асистент
на Тодор Липс в Мюнхен. Това преминаване е придружено с
една скандална история, каквито в живота на Шелер не
липсват. През 1911г. Шелер се преселва в Гьотинген, където
Хусерл води катедра, но скоро става ясно, че те са
несъвместими. Ето защо той отново се връща в Мюнхен.
През 1913г. в "”одишник по феноменология"”той
побликува първото си произведение. [В Германия по онова
време от особено значение е било един философ да има
катедра]. След 1919г. Шелер заема катедра в Кьолн и остава
там до края на живота си. От този период са и двете най-
важни произведения на Шелер “За вечното у човека”
(1923г.) и “За мястото на човека в космоса” (1928г.)
Идеята на Шелер е да постави
етиката върху феноменологична основа. Той остро се
обръща срещу едностранчивия формализъм в етиката на
дълга, а от друга страна критикува привържениците на
етиката на следствията (утилитаристите). Шелер е съгласен
с Кант, че моралната ценност на едно действие лежи в
основата му. Фактическите последствия от едно действие
са без значение от моралната оценка на действащия и на
самото действие. Според Шелер всяко действие е добро,
защото личността се води от желанието да твори добро.
Човек обаче няма гаранции дали извършените от него
действия водят до търсения от него резултат. Човек може
да е отговорен само за своите намерения. Дотук Шелер е
съгласен с Кант, но критикува Кант, че той прави погрешни
изводи за етиката.В
очите на Шелер Кант има право дотолкова доколкото
етиката трябва да се основава на принципи, които изискват
от човека да носи отговорност. Според Шелер, обаче, моята
доброта и моята отговорност може да са снети от
случайността в света. Кант дава едно абстрактно и лишено
от съдържание обяснение (принцип). Шелер отбелязва, че
за етичното е несъществено дали едно действие реализира
една ценност, но това не означава, че ценностите са без
значение в етиката. За Шелер ценностите имат свое
собствено идеално съдържание, битие и те просто се
реализират в отделните ценностни неща, но те немогат да
се реализират в света. Красотата се реализира в
определено време и на определено място. Ценноста
красота обаче не е свързана с определено време.
Фактическите блага са подложени на случайностите, докато
ценностите не са и те влизат в определени отношения
помежду си. Спорред Шелер, има една йерархия на
ценностите – по-високо и по-ниско ранжирани,- които са в
отношения помежду си. Етиката не трябва да взема под
внимание фактическите последствия. Изследването на
отношенията между цунностите е от голяма важност за
етиката. На тази основа Шелер пледира за една материална
етика основаваща се на изследването на етически
релевантните ценности.Теорията на
Шелер за познанието на ценностите. В своята философия
на ценностите Шелер се отдалечава от Кант и
неокантианството като за изходен пункт му служи
разширяването на понятието “феномен” на Хусерл. Както
могат да се различават фактическите предмети от
същностите, така могат да се различат фактически
красивите вещи от красотата в себе си. Идеалните ценности
2
се отнасят към конкретните морални блага. Ценностите
принадлежат към една идеална област, която се отнася a
priori към реализираните ценности. Задачата на
феноменологията е да даде съзерцание на този свят, т.е. да
имаме за ценностите един вид опит. Опита обхваща онова,
което ние узнаваме в един реален наглед и става наш опит.
Възниква въпроса за какъв вид опит става дума, който
да ни даде представа за ранговото подреждане на
ценностите. Директен, съзерцателен опит за същността на
вещите постигаме чрез априорното знание. Ние не бихме
могли да познаем ценностите по емпиричен път. Според
Мур например ние имаме идеята за доброто априори и
благодарение на нея оценяваме добрите неща. Според
Шелер ние трябва да търсим познанието на ценностите в
чувствата, а не във възприатието и мисленето. Едно добро
или красиво се узнава от едно чувствено отношение към
него.
Емоционалната страна на духа също има априорна
структура и задачата е именно да се изследва тази
структура. Познанието на ценността става върху акта, който
е напълно различен от възприятието или мисленето.
Чувственото познание се радва на същия обективен статус
както априорното познание на връзките между предметите.
Това че познанието на ценностите лежи в чувствения живот
няма нищо общо с ценностния релативизъм. Чрез
чувствения живот ние познаваме вътрешните връзки между
ценностите като определени чувства се отнасят към
определени ценности. Задачата на феноменологията е да
открие априорната връзка между чувства и ценности. Така
както във феноменологията на Хусерл имаме отнасяне на
познавателен акт към познавателно съдържание, така при
Шелер имаме отнасяне на чувствен акт към ценностите.
Възможно е
определена ценност да се осъзнае само от един човек,
защото ценностите не са исторически продукт на човешката
дейност. С чувствата ние познаваме обективните
отношения между ценностите, но те са независими от нас.
Към характера на една ценност принадлежи това, че тя
указва една поредица от чувствени актове, чрез които тя да
бъде узната. На най-ниско стъпало в йерархичния порядък
на ценностите Шелер поставя приятно-неприятно, които се
3
(
147
