Големина на текста:
xxxxxxxx
Юридически факултет, МО, xx
курс
Факултетен xxxxxx
ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА ХАБСБУРГИТЕ В НАЧАЛОТО НА 16
век
/ при управлението на Карл V/
До 16 век борбите за власт в Европа служат за нейния
икономически и политически възход в сравнение с
останалите части на света. Неизвестно е обаче дали някоя
от държавите съпернички ще натрупа достатъчно ресурси ,
за да изпревари останалите и да се превърне в техен
господар. В продължение на почти век и половина след
1500г. една съвкупност от княжества, херогства и
провинции, обхващаща цял континент по територия и
управлявана от испанските и австрийските клонове на
Хабсбургската династия, заплашва да се превърне в
доминираща религиозна и политическа сила в Европа.
Взаимносвързаните кампании за спечелване на
превъзходство в Европа, които характеризират този период
от век и половина, се различават по своя характер и сфера
на действие от войните, водени преди 1500г. Борбите,
нарушаващи мира в Европа през предшестващия век, са
локални. Но с напредването на 16 век традиционните
регионални борби в Европа остават само част от онова,
което изглежда на съвременниците далеч по-сериозна
борба за господство на континента.
Макар да съществуват конкретни основания за
въвеждането на всяка отделна държава в общия котел на
събитията, промените в интензивността и географския
обхват на военните действия в Европа се дължат главно на
две основни причини. Първата е появата на Реформацията,
чиято светлина е запалена през 1517г. от индивидуалния
бунт на Мартин Лутер срещу индулгенциите на Римската
църква, която бързо придава едно ново, ярко измерение на
традиционните съперничества между европейските
династии. Християнството вече не е единно, то се разцепва
и голяма част от населението на континента е въвлечена в
една международна борба, почиваща върху религиозни
доктрини.
Втората причина, на която се дължи по-
всеобхватният и взаимнообвързан характер на военните
действия след 1500г., е създаването на династичната верига
на Хабсбургите, образуваща мрежа от територии, прострени
от Гибралтар до Унгария и от Сицилия до Амстердам, по-
големи от всичко, което е могло да се види в Европа от
времето на Карл Велики преди седемстотин години . С
корен в Австрия, династията Хабсбург успява
последователно и редовно да налага потомците си в
изборите за император на Свещената римска империя-
титла, твърде онеправдана по отношение на реалната власт
след зенита на Средновековието, но все още желана от
принцове, претендиращи да играят главни роли в
германските и европейските дела.
Хабсбургите са ненадминати в изкуството да
разширяват териториите си като прибавят нови земи към
своите владения чрез брак или по наследство . Една такава
стъпка, предприета от Максимилиан I Австрийски /1493-
1519г., император на Свещената римска империя през
периода 1508-1519г./ им донася богатите наследствени земи
на Бургундия, а заедно с тях и Холандия. Друг брачен
договор от 1515г. прибавя значителните територии на
Унгария и Бохемия. Макар първата да не се числи към
Свещената римска империя и да разполага с множество
свободи, тя предоставя на Хабсбургите огромни земни
площи, простиращи се през цяла Централна Европа.
Максимилиа придобива най-далечни територии, като чрез
брака на своя син Филип и Хуана, дъщеря на Фердинанд и
Изабела Испански, събира в едно владенията на Кастилия и
Арагон / включващи Неапол и Сицилия/. Наследник на
придобитото от предишните родствени съюзи е Карл,
първородният син на Филип и Хуана. Роден през 1500г., той
става Херцог на Бургундия на 15 години , на 16 – крал на
2
Испания, и получава титлата Карлос I Испански, а през
1519г. наследява своя дядо по баща Максимилиан I като
император на Свещената римска империя и господар на
Хабсбургските земи в Австрия.
Карл V успява да стане кайзер на Свещената римска
империя в 1519г. след остро съперничество с главния
претендент френския крал Франсоа Първи, поддържан от
папа Лъв X. Недоверието към Франция кара германските
владетели да подкрепят Карл, а немаловажна роля за
неговия избор изиграва финансовата поддръжка на
Фугерите, които гарантират обещаните от Карл суми / 850
000 гулдена / на германските владетели.
Карл V не е типичен германски кайзер по рождение. От
четиримата му дядовци и баби само един е германец –
Максимилиан I, чиято съпруга Мария е бургундка. Самият
той, роден в Гент, Нидерландия, по възпитание и
манталитет е повече бургундец и фламандец, отколкото
испанец или германец. Впрочем самият Карл прекарва
повече от времето си в Нидерландия, оттам управлява
империята си и до края на живота си смята Нидерландия за
своя родина.
Оказал се владетел на толкова различни земи и
народи, Карл е пленен от идеята за създаване на една
могъща европейска и световна универсална монархия.
Богата Европа по примера на Нидерландия, католическа
Европа по примера на Испания, културна Европа на
латинския език и повлияна от идеите на хуманистите.
Такава обединена Европа, осъществяваща
икономическа,културна и религиозна експанзия в Новия
свят и други новооткрити земи – това е мечтата на Карл.
Но идеята за универсална монархия среща много
врагове и цялото управление на Карл преминава в борба с
тях.
Разнородността и разпокъсаността на хабсбургските
земи предполагат царството на династията да не може да се
превърне в пълно подобие на азиатските империи, чиято
централизирана власт се упражнява в страни, разположени
върху еднообразни територии. През 1520г. Карл поверява
на своя по-млад брат Фердинанд управлението и
суверенитета на австрийските наследствени владения ,
както и на новите придобивки – Унгария и Бохемия, като
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
02 юни 2019 в 09:53 студент на 39 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - История, випуск 2020
16 апр 2019 в 22:09 учител
25 яну 2017 в 21:15 ученик на 25 години от Варна - ВТГ "Г. С. Раковски", випуск 2013
07 фев 2015 в 09:29 студентка на 25 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Философско-исторически факултет, специалност - История, випуск 2014
11 яну 2015 в 02:02 студент на 24 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историкически факултет, специалност - История, випуск 2016
 
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Основи на правото за 1-ви курс
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Подготвящ тест по Основи на правото, включващ въпроси за основни понятия по дисциплината. Има само един верен отговор на всеки въпрос. Време за решаване - 20 мин.
(Лесен)
20 минути
10
32
1
1 мин
19.04.2019
Тест по Обща теория на правото за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 20 въпроса от Общата теория на правото. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, изучаващи дисциплината.
(Труден)
20
197
1
1 мин
10.11.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Външна политика на хабсбургите в началото на 16-ти век

Материал № 3927, от 15 май 2006
Свален: 142 пъти
Прегледан: 31 пъти
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 10
Брой думи: 1,784
Брой символи: 15,095

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Външна политика на хабсбургите в началото на 16 ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения