Големина на текста:
3
„ПРИ РИЛСКИЯ МАНАСТИР” -
ИВАН ВАЗОВ
(анализ)
 Особено „странно обаяние” за Иван Вазов има 
Рила планинакоято му „разкрива сякаш един друг 
святнепознат и непристъпен”. Във въображението 
си той вижда някакви недосегаеми черни 
призрачни върховезагубени в небето... Между тия върхове  ­ един 
манастир (...) СвИванпървият й заселникревниво я е запазил от 
нахлуването на световните мълви (...) и тя се е превърнала от планина в 
светинядълги векове в умовете на нашите бащи и деди Рила се е 
отъждествявала с манастирана който е дала името сикакто и той ней е 
дал славата си.”
Това   е   началото   на   великолепния   пътепис   Великата   рилска 
пустиня”, в който Вазов разгръща цялото си умение на поетбелетрист и 
художник,   отделяйки   подобаващо   място  на   манастира   ­   на   неговата 
черква,   кула,   библиотека,   магерница,   костница.   На   планината   и   на 
манастира поетът посвещава 22 стихотворенияСред тях първо място по 
поетическа сила заема стихотворението „При Рилския манастир”, в което 
се преплитат двата модела на емоционално възприемане на природата ­ 
като   естетическа   и   национална   и   като   наднационална,   божествена 
същност.
Сега съм у дома ­ така започва всяка строфа на стихотворението и 
това  повторение   обгръща  цялата  творба   с  атмосферата  на   интимни 
чувстваДомът е лирическо пространствосимволизиращо сърдечната 
топлина   и   близост,   родствените   връзки   и   душевното   спокойствие
Усещането за тази близост и интимен уют се внушава и чрез сравнението 
в края на първата строфа:  Природата отвредкат майка нежна съща
/напява ми песнилюбовно ме прегръща.” Към това усещане се прибавя и 
чувството  за   национална  гордост  от  величието   на  родната  природа
олицетворена чрез образите на Еленин връхБричеборЦарев връх ­ 
грандиозни паметници на Рилакацнали над светата обителНа тези 
величествени   върхове   ­   емблеми   на   националния   ни   дух,   поетът 
посвещава и отделни творби в цикъла „В лоното на Рила”. Лирическият Аз 
в стихотворението „На Еленин връх”, изкачил се нависоко над облаци и 
мъглие в такова делириумно състояние от досега си с „небесата”, че се 
чувства като „скандинавски бог”, а в стихотворението „Царев връх” Азът е 
унесен в стародавни спомени ­ за „кораво поколение” на бойните полета
за величави царе от далечното ни минало и най­вече за цар Петъркойто 
според легендата е паднал на колене с прострени ръце към Постника (св
Иван Рилски). Тези стихотворения ни позволяват да усетим с по­голяма 
сила обаяниетокоето върховете имат за лирическия герой в творбата 
При   Рилския   манастир”,   свързвайки   се   с   нашето   духовно   културно 
съзнание.
3
Чувствата   на   лирическия   говорител   са   богати   и   многозвучни
Продължавайки да подчертава интимната си близост с рилската природа 
чрез местоимението „мой” и чрез думи от семантично гнездосвързано с 
най­сърдечни чувства („мир въжделен и драг”, „свещенотраден мир”)той 
обгръща този природен свят с лъчезарен ореолТова за него е най­
съкровен святкойто обновява духа му ­ повторението на определението 
нов” сочи неговата чудодейна сила („от нов Живот талазинахлуват в мен
трептя от нови ощущенья”). Това е святкойто възвръща творческите сили 
на поета („сега съм пак поет ­ / във лоното на таз пустиня горскасвята”). 
Рилската природа му действа като душевен очистител от „световните 
злини”, като светилище за нравствен катарзис („усещам се добърпочти 
невинен веч”), носи му отмора и успокоение след тежките житейски битки
каквито му е поднасяла действителността.
Възраждащите   чувства   при   общуването   на   лирическия   Аз   с 
природата   на   Рила   се   дължат   не   само   на   неговата   емоционална 
отзивчивост към красотата й и сърдечната връзка с роднотоа и на 
духовния му  поглед към  божествената й  същностМисълта  за 
неразчленимото единство на всемира ­ човек­природа­Богслети в едно от 
творческата сила на Създателяпоражда у поета възвишена радост
усещанеточе  е част от  това единствоИзвисените  чувства намират 
художествен израз в сравнението с царствената птица ­ орела, „надвесен 
над бездните”. Изграден е удивителен образ с проникновено философско 
съдържание.   Орелът   кръжи  из  висините   ­   лирическо   пространство
символизиращо духовната  необятност изпълнен с  божественото 
присъствие,   а   неговият   поглед,   надвесен   над   бездните”,   изразява 
човешкия стремеж към проникване в тайните на битието.
Представата за образа се разширява и обогатява в метафоричните 
стихове:  и моят ум фъркатблуждае в хаосадо Господа отива, / на 
мирозданьето  в тайните се  впиваизразявайки  пантеистичното 
светоусещане на поетаСтихотворението добива философски характер 
чрез възприемането на природата на едно по­високо равнищесвързано с 
чувството у човека за принадлежност към космическата необятност и 
вечност.
При  Рилския  манастир”  е  творба която  разкрива  и  душевната 
нагласа   на   Вазов,   и   характерни   негови   личностни   особености,   и 
поетическата   му   визия   за   света   ­   виталност,   бурна   експресивност
възторженосттемпераментностТе намират отражение в художествения 
рисунък на  планинския пейзаж.  Докато Пенчо  Славейков обича 
спокойните и меки линиитишината и спокойствието на природатаВазов 
се възторгва от нейните величествени и грандиозни форми и динамичен 
живот:
ПоклонскаливодиПоклонели гигантски!
ВамбезднивисотиВамгледки великански!
Глаголитес които поетът рисува в стихотворението природните 
гледкиса действени („шумят”, „кипи”, „бучат”, „стърчат”), изграждайки 
зрителни и слухови представи за динамиката на природата не само със 
3
семантикатано и със звуковата си фактура (алитериращи преградни 
шумови съгласни).
Рисувайки  природата,  поетът  сам  оповестява  своя  идеал,  пред 
който се прекланя:
Природата всегдано буйната природа,
що пълни я животшумпесни и свобода,
бе моят идеал величествен и прост.
В   идеала,   определен   от   поета   като   величествен   и   прост”,   са 
синтезирани всички черти и качествас които той обрисува детайлно 
природата в творбата си ­ жизненавеличественадинамична ­ тържество 
на космическия ред и на БогаОт цялата панорамаобхващаща грандиозни 
образи,   звукове,   зрителна   динамика   и   бурни   чувства,   се   излъчва 
атмосфера  на  тържественост  и  апотеозностТази  атмосфера която 
придава   на   стихотворението   одически   характер,   се   поддържа   и   от 
стиховата   организация   на   творбата.   Стихотворението   е   секстина   ­ 
осемстрофична формамногократно използвана в нашата поезия най­
напред от Иван Вазов (стихотворенията ­ „Родопите”, „Към природата”, 
По здрач”, „Майски вид” и др.), която дава възможноств съчетание с 
шестстишните строфиза изразяване на сложни чувства и за богато 
напластяване на образиЕдна след друга се разгръщат емоционалните 
изблици на принципа ­ тема с вариациикоито в началото на всяка строфа 
имат като отправен пункт полустишието „Сега съм у дома”, зареждащ с 
нови импулси разбиващите се емоцииТака по линията на несекваща 
възходяща градация се изгражда стихова оркестрация с тържествена 
тоналност.
Финалът на стихотворението съдържа „завещанието” на 
лирическия   Аз   (което   напомня   завещанието   на   Пенчо   Славейков   в 
Псалом на поета”). Той би желалкогато животът му ­ „синджир теглила”, 
приключида бъде погребан тук ­ във величествените обятия на Рила
под горский вечен шум”. Да усеща не тишината на природатаа нейния 
пулсдинамикаживотПод „вечно будний взор” на Еленин връх той ще 
продължава да участва в „рилский хор” ­ в неговата хармония и ритъм.
С това бодро пантеистично чувство завършва стихотворението „При 
Рилския манастир” ­ прекрасен поетически паметник на Вазовата любов
възхищение и преклонение пред святата природа.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

"При Рилския манастир"

Особено „странно обаяние” за Иван Вазов има Рила планина, която му „разкрива сякаш един друг свят, непознат и непристъпен”...
Изпратен от:
Teodora
на 2009-11-02
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
431 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Литература рядко сваляни с 3 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по български език и литература, подготовка за матура
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът може да послужи за подготовка за изпити - класно, матура и т.н. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
11
2
1
5 мин
20.08.2019
Тест по БЕЛ, входно ниво за 12-ти клас
входен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Тестът е подходящ за проверка на входно ниво на ученици от 12-ти клас. Съдържа 41 въпроса от затворен тип, изготвени по модела на матурата. Предназначен е за два учебни часа. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
32
1
1
4 мин
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

"При Рилския манастир"

Материал № 392636, от 02 ное 2009
Свален: 431 пъти
Прегледан: 330 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 690
Брой символи: 5,744

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""При Рилския манастир""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
56

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения