Големина на текста:
Тодор Каблешков
През 2001 г. се навършват 150 години от рождението на Тодор
Лулчев Каблешков - една светла личност от нашата национално-
освободителна епоха, апостола от Априлското въстание, автора
на историческото Кърваво писмо. Родното му място е
Копривщица, закътана в пазвите на Средна гора, която имала
статут на войнишко селище. Тази привилегия давала голяма
свобода на нейните жители, чиито занаятчийски работилници
произвеждали шаяк и гайтани за турския аскер. Според Захари
Стоянов "Копривщица е била цели векове република без сенат и министри, без харти и
президенти, десет пъти по-либерална от френската и сто пъти по-демократическа от
американската". Тодор Каблешков е роден на 1 (13) януари 1851 г. в родолюбивото и
заможно семейство на чорбаджи Лулчо Дончев Каблешков. Баща му притежавал
стотици глави едър и дребен добитък, обширни ливади, ниви и гори, занимавал се с
търговия. Чичовците му - Цоко Дончев Каблешков и Тодор Дончев Каблешков също
били сред богатите българи, чорбаджии с голямо влияние сред обществото. Цялата
Каблешкова фамилия се ползвала с доверието на турската власт, но имала и почитта на
българите от техния край.
От малък Тодор Каблешков остава без майка и неговото възпитание било поверено на
леля му Пена, сестра на баща му и жена на прочутия копривщенски войвода Дончо
Ватаха. От нейните песни и разкази той научава за теглилата на поробените българи, за
безстрашните хайдути и за тяхната борба за освобождението на народа ни. В
Копривщица Тодор Каблешков завършва с отличие училище при даскал Харитон
Груев, брат на народния учител Йоаким Груев. От 1864 до 1867 г. продължава
образованието си в пловдивското епархийско училище при опитния педагог Йоаким
Груев. В големия град Пловдив юношата добива реална представа за тежкото
положение на бедното българско население, тормозено и ограбвано от турските паши,
от гръцките владици и от българските чорбаджии. Сам той изпитвал болката и
унижението, причинени му от високомерието на наперените турчета и гърчета, които
властвали над обикновените български деца. В резултат на свободолюбивото
възпитание, получено в бащиния дом, и впечатленията от тежкото положение на
поробените българи той решава да се отдаде в служба на народа и да се бори за
неговата свобода. През 1867 г. Тодор Каблешков се разболява тежко, прекъсва
образованието си и се завръща в Копривщица. Тук започва неговата обществено-
просветна дейност. Основава младежко ученическо дружество за просвета и знания
"Зора" и като негов председател организира театрални представления, просветни
кръжоци, сказки и подготвя младежите за предстоящата борба.
На следващата година заможният му баща го изпраща да продължи образованието си
във френския лицей "Мехтеп султание" в Галата Сарай - Истанбул. Тук Каблешков
отново проявява своето трудолюбие и ученолюбивост, упорито изучава френски и
турски език, обогатява познанията си за света и за човешкото общество. Чете
произведенията на Раковски и Любен Каравелов, стиховете на Петко Р. Славейков,
българските вестници "Право", "Македония", "Читалище" и друга прогресивна
революционна литература. Пише стихове и свири на фисхармоника, дружи с други
будни български младежи като Павел Бобеков от Панагюрище и Константин Величков
от Татар Пазарджик. Ненавижда гръцките фанариоти и заменя рожденото си име
Тодор, което е с гръцки произход, с българското Богдан.
В младежкото му въображение се прокрадва наивната идея да убие султана, което ще
създаде безредици в Османската империя, ще предизвика намесата на великите сили и
ще доведе до освобождението на българите.
Коварната болест продължава да го преследва и през лятото на 1871 г. Тодор
Каблешков, но е принуден отново да се завърне в Копривщица с напълно оформен вече
революционен мироглед.
Краткото му пребиваване в родния град е свързано с дейците на местния революционен
комитет, със срещите с Васил Левски, с основаването на Българското машинно
дружество "Трудолюбие" за подпомагане развитието на индустрията в Копривщица и в
околността. В своята революционна и просветна дейност Тодор Каблешков е
подпомаган от втората си майка, която била председател на благотворителното женско
дружество в Копривщица. Нейната задача била да събира пари и да подпомага бедните
девойки в тяхното образование, да закупува книги и вестници и да организира
обучаването им да ограмотява населението, защото само просветеният е годен за
революция.
През 1873 г. Тодор Каблешков постъпва като ученик-телеграфист в Одринската
железопътна гара на Баронхиршовата железница, което предопределя и неговата съдба
като революционер-железничар. За кратко време той усвоява новата специалност и е
изпратен на служба в железопътна гара Пловдив, където бързо изпъква със своята
образованост и култура. Преместен е в гара Белово като телеграфист и скоро е повишен
в началник на гарата.
В Белово и в околностите той развива активна просветна и революционна дейност. В
близкото до гарата село Голямо Белово основава читалище "Искра", което скоро се
превръща в революционен клуб. Поддържа тесни връзки с тамошните революционни
дейци, изнася беседи пред местната интелигенция, а като железничар следи за
движението по влаковете на "турските големци" и на войскови части.
През 1874 г. Тодор Каблешков си подава оставката като началник на гара Белово, за да
се отдаде изцяло на революционното дело. Установява се в Татар Пазарджик като
търговец и обикаля страната, за да се запознае отблизо с положението на народа и да го
подготвя за въоръжена борба. Неговото огнено слово и темперамент пленяват
слушателите. Посещава София, Самоков и други градове, основава революционен
комитет в Пирот, появява се в Македония, където в някои градове подпомага
образуването на революционни комитети, укрепва организацията в Татар Пазарджик.
През 1875 г. отново с влошено здраве Тодор Каблешков се връща в Копривщица.
Оглавява местния революционен комитет и е провъзгласен за помощник-апостол в
Панагюрския революционен окръг. От Панайот Волов, който пристига в Копривщица,
получава апостолско пълномощно с право да образува революционни комитети на
територията на Четвърти революционен окръг. Заедно с Волов посещава Клисура,
Сопот, Карлово, Калофер и селата до Шипка. Цялото Средногорие е обхванато от
копнежа за предстоящото въстание. Тодор Каблешков е в своята стихия и действа като
разумен и далновиден организатор. В Копривщица са съставени пет чети от по сто
въстаници, създадена е тайна полиция и тайна поща, шият се униформи.
Особено внимание се обръща на въоръжаването. Набавят се пушки и пищови, леят се
куршуми, изработват се четири черешови топа и две от медните тръби на розоварните
казани. Ушито и извезано е красиво атлазено знаме със златен лъв, който тъпче турския
полумесец и още дванадесет по-малки знамена за отделните чети. В тази дейност
активно участва учителката Мария Българова, първата и последна любов на Тодор
Каблешков.
Съгласно плана на въстанието, разглеждан в Панагюрище от тримата революционни
ръководители Г. Бенковски, П. Волов и Т. Каблешков, Копривщица е определена за
опорен пункт на въстанието, където да се приеме населението от пловдивските села, за
да бъде предпазено от зверствата на турците.
Тодор Кабелшков е предизвестен за решението на Оборище (тъй като не е могъл да
присъства поради здравословни причини) въстанието да бъде обявено на 1 май.
Непредвидени обстоятелства ускоряват събитията. Копривщенските чорбаджии
изпращат предателско писмо чрез турския шпионин Черньо Керемчикчийски до
турските власти в Пловдив, за да предизвикат намесата на властта и да предотвратят
въстанието.
На 19 април в Копривщица пристига кърсердаринът Неджеб ага с десет конни заптии,
за да арестува ръководителите на въстанието. Тодор Каблешков реално оценява
обстановката, свиква военния съвет и решават незабавно да се вдигне въстанието. Това
е изключително смело, но единствено правилно решение.
На 20 април черковните камбани в Копривщица започват да бият, въстаниците обличат
своите униформи, въоръжават се и по заповед на Каблешков се построяват в три групи.
Две от тях се насочват към конака, където е отседнал Неджеб ага, а третата е изпратена
на пътя за Пловдив, за да предотврати оттеглянето на турската команда.
На каменното мостче към конака пуква първата пушка и турското заптие Карахюсеин е
убито, после пада и мюдюрина. Конакът е превзет и над него се развява въстаническото
знаме.
Жребият е хвърлен и Тодор Каблешков написва историческото кърваво писмо до Волов
и Бенковски в Панагюрище, като изписва на него кръст от кръвта на убитите турци.
"Братя!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души
заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание,
повиках неколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака,
който нападнахме, и убихме мюдюра с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това
писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на
черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя,
сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в
Панагюрище…

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
06 яну 2020 в 10:42 потребител
28 яну 2015 в 15:05 студент на 46 години от Варна - Икономически университет, факулетет - Маркетинг, специалност - МИО, випуск 2017
13 фев 2013 в 10:16 студентка на 30 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Начална училищна педагогика и чужд език, випуск 2012
09 яну 2013 в 18:54 потребител на 36 години
 
Подобни материали
 

Българското възраждане

28 окт 2006
·
1,471
·
1
·
177
·
232
·
1

Разгледано е българското възраждане.С малко текст се споменава най-важното и съществено.
 

Освобождението на България 1877

18 май 2008
·
171
·
9
·
2,814
·
370

Освобождението на България 1877 - тема по история.
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
879
·
8
·
1,403
·
1,988

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Българското възраждане

14 юни 2011
·
325
·
24
·
675
·
620

Поява, същност и основни характеристики на Българското възраждане...
 

Васил Левски

19 мар 2008
·
76
·
2
·
223
·
275

Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор, и на Гина Василева Караиванова.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизация за 11-ти клас
изпитен тест по История за Ученици от 11 клас
Тестът включва въпроси, касаещи новото време. Ще откриете също така и въпроси за Балканската и Междусъюзническата война. Тестът е подходящ за проверка на знанията ви или пък просто за упражнение. Всеки въпрос има един верен отговор.
(Лесен)
12
7
1
1 мин
30.09.2020
История и цивилизация за 7-ми клас
входен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за проверка на входното ниво на учениците в 7-ми клас, но може да се ползва и при проверка на изходното ниво в 6-ти клас. Включва въпроси от затворен тип, само с един верен отговор.
(Труден)
19
153
1
18.09.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Тодор Каблешков - биография

Материал № 39199, от 25 юли 2007
Свален: 51 пъти
Прегледан: 36 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Биография
Брой страници: 6
Брой думи: 1,520
Брой символи: 12,634

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Тодор Каблешков - биография"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
134

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
143 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения