Големина на текста:
ВТУ”Тодор Каблешков”
Реферат
Венцислав Васев
група: 111
Тема: Железопътна линия София-Перник
След освобождението княжество България наследява само 539
километра железопътни линии. Бързо обаче се разбира, че на този етап от
самостоятелното си развитие, железопътния транспорт се оказва
първостепенен. Тъкмо затова, българското правителство преценява, че
трябва да пристъпи към разгърнато изграждане на нови жп линии, което
ще съдейства за индустриализирането на страната. В Народното събрание
започват пледоарии по този проблем, публикуват се в медиите отделни
мнения. Обсъждат се и приемат закони, които имат за цел да улеснят и
узаконят развитието на железопътния транспорт в България. В първия наш
закон за железниците от 18 февруари 1883г. Се предвиждало, че
построяването на железопътната линия Свищов-София-Кюстендил може
да стане на отделни отсечки. С този закон България възприема проекта на
международната жп линия Цариград-Виена, минаваща през София-
Кюстендил-Скопие-Митровица и през Хърватска за крайна спирка –Виена.
С построяването на тази железопътна магистрала се осъществява особено
важната за България пряка транспортна връзка с Македония. За съжеление
преговорите, водени между Турция, България, Сърбия и Австроунгария са
осуетени и през 1884 година се подписва споразумение между тези страни
жп линията Цариград за Виена да минава през София-Ниш-Белград.По
този начин изграждането на линията София-Кюстендил-Скопие се
преустановява за неопределен срок. Както и възможността в нея да се
включи Перник като вероятна спирка на тази жп линия.
Известно е че по железопътната линия София-Перник-Радомир-
Кюстендил, работата по нейното изграждане е започната през 1873г. и
продължила през 1874г. Проектантите на това трасе са авторитетните по
това време европейски инжинери - чеха Персел и швейцареца Гошлер.
Поради финансови затруднения през 1875г. строителните работи не се
подновяват. Следващите исторически събития във водовъртежа, на които
попада и Османската империя, пречат на нея да поднови изграждането на
вече започнатата железопътна линия София-Кюстендил.
Проблемът с построяването на железопътната линия София-Перник се
преплита с разработването на каменовъглените находища край селата
Перник и Мошино. Оценявайки важността от сигурни транспортни връзки
за това природно богатство – каменните въглища, предприемачът на мина
Мошино Иван Гроздев на 27 април 1884 година предлага на
правителството да му разреши да построи за своя сметка дековилна
железопътна линия от мината до София. Осъзнавайки стопанските изгоди,
които ще донесе тази жп линия, Министерският съвет веднага се съгласява
и предлага да се подготвят документите за публичен търг и план за
нейното изграждане. Независимо от тези опити идеята за жп строителство
обаче не се реализира и мината отново остава без така необходимата и
железопътна връзка.
„Зелен семафор” за строителството на железопътната линия София-
Перник-Кюстендил се дава с побликувания на 21 януари 1889г. Указ №288
Закон за направата на железопътните линии Ямбол-Бургас и Каспичан-
Шумен-Плевен-София-Перник-Радомир-Кюстендил. Освен това със закона
се определят и двата начина за строеж на горните обекти: от предприемачи
и по стопански начин.
На базата на този закон през 1890 година започва проучването на
трасето на жп линията София-Перник-Радомир-Кюстендил, но
икономическите възможности на страната са ограничени и построяването
на цялата линия на този етап е невъзможно. Взема се компромисно
решение на първо време да се предприеме изграждането само на отсечката
София-Перник, като крайно необходими за стопанското развитие на
страната. Тази преценка е съобразена с важното условие, че в Перник е
единствената функционираща мина по това време в България.
Според Пресел и Гошлер в основната част на проекта им се включва
вече, изградено в минало време трасе и дължината на жп линията, според
този проект се очертава да бъде по-къса – около 32 километра. Много
проблеми за строителите на жп линията предизвиква предвидения според
този проект мост, който трябвало да се изгради на 20 километра между
гарите Владая и Драгичево, свързващ двата 25-метрови високи насипа,
подготвени още през 1873-1874 години с оглед за отводняването на тази
местност. Независимо от неимоверните усилия на българските инжинери и
строители и техници впоследствие при изграждането на моста и
направените значителни разходи, това цъоражение в крайна сметка не се
довършва.
Поради земните свлачища и дългия 500-метров и висок 25 метра насип,
същият мост се пропуква още по време на изграждането му. Става ясно, че
той е негоден да изпълни предназначението си. В този момент независимо,
че се забавя в времето пускането с повече от 50 дни за експлоатация на жп
линията София-Перник се взема решение да се изостави това съоражение.
Това налага спешно да се търси нов вариант. Изправени пред сериозната
ситуация българските инжинери намират следното решение.
Като най-добро за този момент се избира в този участък от около 500
метра трасето на жп линията да се измести за създаване на необходимата
сугурност вляво към скалата. Поради ограничените възможности за по-
добър избор в случая се прави съществен компромис от технически
характер. Вместо, както е издържано от практиката, завоите да бъдат най-
малко в радиус от 300 метра, се правят в това кратко разстояние два завоя с
минимален радиус от 200 метра. Знае се, че това значително ще затруднява
бъдещата експлоатация на жп линията, но принудени от обстоятелствата се
приема това компромисно решение.
Счита се, че много повече средства и време ще са нужни за
изграждането на трасето, ако мине по северните склонове на Витоша, тъй
като мястото е силно пресечено, мочурливо, което ще създава проблеми
при експлоатацията на жп линията. Именно затова се приема вариантът жп
линията София-Перник да бъде през Горна Баня и по южните склонове на
Люлин планина. Изтъква се още, че евентуален тунел при Владая ще
оскъпи и забави по времетраене строежа и в крайна сметка ще удължи
разстоянието.
При тези конкретни обстоятелсва около двата проекта за изграждането
на железопътната линия София-Перник печели този на Персел и Гошлер,
т.е. жп трасето от Захарна фабрика и Горна Баня трябвало да минава по
южните склонове на Люлин планина, тъй като се е смятало, че ще е по-
евтино, по-бързо ще се изгради, по-малко разходи ще изисква при
подръжката на трасето и при експлоатацията му. През 1892 година във
Виена българското правителство сключва заеми за осугуряването на
необходимите средства за строителството и на редица обекти, в това число
и отсечката на жп линията София-Перник в размер на 142,789,000 златни
лева с 6% лихви.Към конкретни действия по изграждането на отсечката
София-Перник от жп линията София-Кюстендил правителството
пристъпва едва в началото на следващата 1893 година. Със заповед №1 от
23 февруари 1893 година на основание Постановление на МС от 23
февруари 1893 година и Протокол №13 се конструира „Дирекция за
постройката на жп линията София-Перник”. Тя поема всияки функции на
МС, отнасящи се до тази жп линия. За нейн директор е назначен и
командирован инж. М. Момчилов- главен инжинер по построяването и
поддържането на железопътните линии в България.
Учредената през февруари 1893 година Дирекция за построяването на
железопътната линия София-Перник се стреми колкото е възможно по-
бързо да създаде необходимата организация за отпочване на конкретна
строителна работа. Населението от Софийски окръг е задължено да работи
10 дни трудова повинност и е мобилизирано с добитък и колите за
превозване на материалите до отделните обекти. Целта е строителството да
се ускори преди усилните селскостопански работи, тъй като по-голямата
част от местното население е зависимо от сезонния характер на селското
стопанство. Правителството също бърза да започне строежа.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 апр 2016 в 23:34 ученичка на 30 години от Перник - ПГИ "Карл Маркс", випуск 2011
 
Подобни материали
 

Транспорт - лекции

18 окт 2008
·
451
·
12
·
3,801
·
608

Лекции по транспорт, написано със съкращения като за пищов.
 

Развитие и особености на автомобилния транспорт

09 яну 2008
·
694
·
4
·
561
·
517
·
2

Значението на автомобилния транспорт през годините след Втората световна война бързо нараства.Той заема първо място в структурата на превозваните товари и пътници.На него се падат едва 7% от общия товарооборот на транспорта поради малкото средно...
 

Морски транспорт

05 яну 2009
·
565
·
18
·
2,389
·
535

Морския транспорт в България - проблеми и развитие.
 

Лекции по транспорт

29 мар 2009
·
314
·
22
·
5,413
·
310
·
1

Същност на транспорта и ролята му в общественото му развитие Икономическа същност на транспорта – от правна гледна точка за изясняване икономическата същност на транспорта е постановката, че за разлика от селскостопанското производство и добивната пром...
 

Състояние и перспективи за развитие на масовия градски транспорт в България

07 мар 2009
·
255
·
19
·
4,458
·
266

В материала има различни таблици, графики и доста информация, свързани с темата. Ще е в голяма полза на студенти и ученици учещи икономика или начинаещи и напреднали в WORD такива.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Транспорт
Тест по високоскоростен електрически транспорт
входен тест по Транспорт за Ученици от 10 клас
Тестът е входен и се състои от 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 10 клас
(Труден)
30
9
1
5 мин
10.10.2013
Високоскоростен електрически транспорт
тематичен тест по Транспорт за Студенти от 5 курс
Тестът е за проверка на знанията на студентите от ВТУ "Тодор Каблешков", София, магистратура, 2-ри семестър. Въпросите имат само един верен отговор.
(За отличници)
30
18.09.2019
» виж всички онлайн тестове по транспорт

История на железопътна линия София-Перник

Материал № 39188, от 24 юли 2007
Свален: 45 пъти
Прегледан: 40 пъти
Качен от:
Предмет: Транспорт, Технически науки
Тип: Реферат
Брой страници: 4
Брой думи: 773
Брой символи: 6,518

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "История на железопътна линия София-Перник"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения