Големина на текста:
НЕВЪЗМОЖНИЯТ ПЕНЬО ПЕНЕВ
Най-силната творба на Пеньо Пенев съвършено безспорно е поемата му “Дни на
проверка”. Тя разкрива зрелия поет.Тя ни казва какъв би бил той , ако не беше си
отишъл още в младежки години. Щеше да бъде поет на драматичното изживяване ,
поет на размисъла за съвремието, на крайната,жестока към себе си изповедност. Щеше
да бъде поет , който открива и преоткрива света за другите хора. Щеше да бъде
интересен поет.
Но той така и не дописа поемата, така и не заживя в своята творческа зрялост, не
навлезе в тъжните старини, каквито изживяват днес неговите връстници. Остави ни
един ярък, съвършено отчетлив поетичен автопортрет, към който нито новият читател,
нито който и да е литературен изследовател може да се отнесе пренебрежително.
Защото това е лице на автор-значителен и в характеристиката на едно поколение, а и в
развитието на новата българска литература.
/Въобще нямама намерение да споря- и по този повод- с леконравните оценители на
литературата ни от втората половина на века./
Парадоксалното е , че представата ни за Пеньо Пенев, която се налага от
литературната критика и от историографията, а тя е широко популярната и сред
читателската публика , в никаква степен не се базира върху най-силната творба на
поета /споменатата поема/.
Напротив- тя, тази представа, игнорира поемата с нейната дълбочинна драматичност на
личността и очевидния за нас извод, че „Дни на проверка” води към по-пълния, по-
истинния портрет на поета. И така, в щироките читателски среди и в
литературоведските писания Пеньо Пенев е поетът от строителните скели на
Димитровград., от светлите трудови утрини , той е славният поет с ватенката и
барабанчикът в победния строителен поход на едно поколение. Той е възторженият ,
ентусиастът, романтикът. Той е поетът , който обича , който се радва, който призовава
и поздравява:
Гледайте
колко далеч сме дошли!
Родино,
на прага ти трапа
Нова година,
на радости нови
тя ще бъде родилка, нали?!
Нека дните й пият
на земята
плодоносния сок
за производство
на цветя
и пшеници!
Силни да бъдат
ръцете!
Размахът – широк!
Клони и гнезда да има
за птиците,
за хората –
стряха
и песни,
и труд,
а за децата –
майчина пазва
и топъл скут!
Хиляди тайни отгатнахме вече!
Времето
нищо от нас не ще скрий!
Ний тръгнахме
рано
от много далече
и много далече
отиваме
ний!
/ Пред Нова година – Литературен фронт, №52, 29 дек.1955; Строител №52, 29
дек.1956/
Този образ на мечтателя, разтворил широко сърцето си за трудовите хора, на
поета, който високо огласява всяко добро дело и в материалното изграждане на
родината, и в духовния ръст на хората, който се вслушва напрегнато и в скриптежа на
димитровградските строителни скели , и в гласовете на честността, любознателността,
увереността на хората – този образ на Пеньо Пенев е популярният от десетилетия в
учебници, рецитации и всякакви общи представяния на новата българска литиратура.
Той е обичаният от няколко поколения българи.
За този Пеньо Пенев днес много лесно можем да кажем; такъв поет днес е
невъзможен.
/Не гаворя за неприемлив. Такива неща от рода на неприемлив се изговориха и
изпонаписаха. Поетът и други от същото време , и със сходни на пръв поглед
характеристики, бяха отхвърлени като творци с прибързаните подръчни обвинения в
неискреност, наивност, ограниченост – всичко, свързано с идеологическа подчиненост,
т.е. – в литературен фалш. Тук не се занимавам с тези конюнктурни явления в най-
новата история на българската литература./
Като споделям читателската обич към възторжено-уверения Пеньо Пенев , поета
на младия Димитровград, а и като не забравям, че този образ не е пълният образ на
Пеньо Пенев / трябва да се направят”допълненията” от „Дни но проверка”/, все пак
твърдя; такъв поет днес е невъзможен. Можем да мечтаем за такъв като него. Но днес
го няма. Рано му е.
Пеньо Пенев е от този род творци, за които казваме:роден от една епоха ; или –
син на своето време . И не защото творчеството му е просто актуално – до слизане в
текущите делници, до поетическото летописание. И не защото е сред своите
съвременници до съпричастие и напредващо опознаване. Не и защото поетът ни прави
свидетели на собственото си разбиране и самопосвещение на онова време – най-
гордото му изявление: „Аз, глас и съвест на епохата”.
А защото Пеньо Пенев има сътвореното от неговата епоха самосъзнание.
Творческо самосъзнание на поет , невъзможно днес. Неприсъщо на сегашното време.
Днешното време моделира съвсем друг тип поетическо самосъзнание.
Тук, разбира се, стигаме до извънлитературни въпроси. До характеристики на
различни моменти от историята на страната ни. До социология, политология,
психология. Наред с познаване на литературната продукция от 50-те – 60-те години в
сравнение с последното десетилетие на века. Няма да са излишни , напротив,
документални свидетелства, а и статистически данни. Всичко – за да се потвърди, че
стиховете на Пеньо Пенев , крайно искрени, са родени от времето, „когато се наливаха
основите” на ново общество. / От днешна гледна точка това обновяване или обществен
прелом има противоположни тълкувания. От гледна точка на поета , непоетично
казано, тълкуването е положително.Родината в строителен кипеж крачи към добро, към
към човешко щастие./ Добре, като преодолеем , доколкото е възможно ,
противоречията в преценките за историческите преломи , изживявани тогава – от
Пеньо- Пеневото поколение, и – днес, от новата генерация творци ; и като признаваме
за съжаление литературоведската неовладяност на днешния литературен живот , а и
като подчертаем именно преломността – не можем ли все пак да допуснем , че
днешната епоха дава подтици за подобно на Пеньо- Пеневото поетическо съзнание? Да
– в посока будност ,напрегнотост на твореца, в посока усещането за динамика у човека
и в обществото, да – в посока и заострена наблюдателност, активизиране на размисъла.
Но Пеньо- Пеневото време , при огромното разместване на социалните пластове и
утвърждаването на нови ценности / по различен път/ , не е запомнено и документирано,
мисля, с такъв смут и продължителна неориентираност, каквато генерира съвремието.
Безспорното и много силно и разностранно разклащане на ценностната система у
съвременника , но разклащане из основи, до отричане на вековни, не десетилетни,
постулати / като например труд, духовност, родови връзки, историческа памет/, праща
към градежа на творческото съзнание тежък материал / да не кажа – негативен или
непосилен /. Наистина, преминаха години на неочаквана, екзалтираща дори
освободеност и психически освежаваща вяра в движението напред , във възвръщане
стойността на индивида и в демократизация на обществото. Но те отминаха / знам
впрочем оспоримостта на всичко тук изречено/, без да оставят име със значимостта на
Пеньо Пенев. И годините ни затънаха в тревоги, болки, конфликти. Много въпроси,
страшно болезнено търсене на отговори. Време за друг тип поети. Не за възможния от
неговата епоха Пеньо Пенев.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Невъзможния Пеньо Пенев

Най-силната творба на Пеньо Пенев съвършено безспорно е поемата му “Дни на проверка”. Тя разкрива зрелия поет.Тя ни казва какъв би бил той , ако не беше си отишъл още в младежки години.
Изпратен от:
balak_94
на 2007-07-24
Добавен в:
Анализи
по Нова българска литература
Статистика:
45 сваляния
виж още
 
 

Невъзможния Пеньо Пенев

Материал № 39157, от 24 юли 2007
Свален: 45 пъти
Прегледан: 36 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 7
Брой думи: 1,433
Брой символи: 11,828

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Невъзможния Пеньо Пенев"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
244 34


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения