Големина на текста:
Изследователски техники и тяхното
използване в практиката
Теоретични въпроси на електоралните изследвания
Предмет и обект на електоралните изследвания.
Както посочва холандският автор Цеес ван дер Ейк, по принцип
електоралните изследвания в исторически план се свързват с т. нар.
Мичиганска школа и с националните електорални изследвания в САЩ.
По-късно принципите и изследователските предписания на тази школа се
възприемат и в Европа – най напред, разбира се, в Западна, а след
промените през 1989 г. - и в Източна. Скоро обаче се установява, че
методиката на електоралните изследвания за САЩ се сблъсква с
политическата действителност в Европа, която е различна. Основният
принцип на Мичиганската школа е чрез изследване на нагласите на
потенциалните избиратели да се определя тяхното изборно
поведение, да се прогнозират резултатите от изборите; по този
начин да се оценява действието на представителната демокрация. В
този смисъл изследванията на последователите на тази школа се определят
по-скоро като социално-психологически, отколкото като социологически в
строгия смисъл на думата. Трябва да се отбележи, че и повечето от нашите
изследователи-практици се основават именно на този принцип и могат да
се окачествят като последователи на тази школа. Най-същественото е, че
изследванията, свързани с тази школа, би трябвало да се определят като
изследвания на избирателя, а не на избирателния процес, а претенциите от
изследвания, на избирателя да се стига до причините за един или друг
изборен резултат и особено за едно или друго изборно поведение се
оказват не винаги основателни.
1. Съществуването на тези проблеми води до развитие на различни
направления при изборните изследвания. Ван дер Ейк разграничава три
такива направления:
а) социално-психологически (свързани най-силно с Мичиганската
школа). При тях основното внимание на изследователите е съсредоточено
върху самоопределението и нагласите, определящи вота.
б) изследвания на комуникациите и информацията, по-специално
влиянието на средствата за информация върху нагласите и поведението на
потенциалните избиратели. Как последните слушат и гледат тези средства
с характеристики наличност, изложение, внимание,
приеманинформираност и свързаните с тях съставяне на мнение и оттук
съответно изборно поведение. В последно време интересът при тези
изследвания се насочва към влиянието на средствата за информация върху
сметките, които си правят избирателите при определяне на своя избор -
т.нар. ограничаващи и "зареждащи" ефекти.
в) Третото направление обхваща т.нар. политико-икономически из-
следвания. Те са свързани с въпроса, доколко икономическите условия и
техните разглеждания реално влияят върху избора. Според Ван дер Ейк
изследванията от различните направления могат да са напълно
самостоятелни, а могат и да допълват националните електорални
изследвания, особено във вид на експериментални проучвания.
Ван дер Ейк изтъква стратегическата важност на националните
изборни изследвания както в съдържателен, така и в методически план. В
съдържателен план, пише той: "съдържанието на изс ледванията на
избирателя може да се раздели от една страна, на въпроси, свързани
съвсем пряко с електоралното поведение, а от друга, на такива, отнасящи
се до факторите, обясняващи това поведение. Първата група наричам
зависими променливи, а втората - независими променливи. Тъй като нито
една група не може да се пропусне в което и да е сериозно научно
електорално изследване, зависимите променливи би могло да се измерват
колкото се може по-подробно, докато независимите могат да се представят
по-обобщено, поне доколкото се включат достатъчно средс тва за
ползотворно свързване с други данни - те могат да бъдат данни от други
изследвания или агрегирани външни данни"
Под термина "свързване" авторът разбира процедури като: сливане,
добавяне, разделяне, натрупване, приписване на данни, понякога
комбинирани с агрегиране. Тези процедури позволяват да се създаде
"пълна проекция на n -мерна структура с много равнища в пространство с
по-малко от п измерения, без да е необходимо n -мерната структура да е
пълна"
В методически план при националните електорални проучвания ав-
торът включва понятията "контекстуалност", "ендогенетичност", "прео-
ценка на зависимата променлива".
Контекстуалността е свързана с наличието на различия, които неп-
ременно се проявяват в резултатите от различни електорални изследвания.
Една оценка на различията може да е от технически характер. Според Цеес
ван дер Ейк се твърди например, експлицитно или имплицитно, че
различията са само привидни, а не реални и се дължат на разлики в
програмата на изследванията, в операционализацията, методиката на
измерването и на анализа.
За оправдаването на различията авторът привежда няколко теоритични
тези.
Според мен тези „тези” напълно разкриват характера на поведението на
избирателя.
Първата е наречена "теза за намаляване на гласуването по политическа
омраза" която определя контекста чрез времето, преминало от ефективното
затихване на конфликтите, предизвикани от разделенията в обществото.
Втората теза се нарича "теория за гласуване от втори род, което определя
електоралния контекст чрез основните [политико-икономически]
проблеми, разисквани по време на предизборната кампания. Третата теза е
"теза за споделяното възприятие", която използва различията във
възприемането на партиите по тяхното положение "ляво-дясно", за да
обясни вътрешнонационалните вариации на влиянието на идеологията
върху избора на партия.
Ендогенетичност е термин, използван за изразяване на съмнения по
отношение на даден по замисъл фактор при обяснителни или причинно-
следствени твърдения. И така, на твърдението, че А засяга В, т. е., че А е
една от причините за В, се противопоставя аргументът, че в изследванията
данните за А не са получени независимо от тези за В и следователно всяка
зависимост между тях не отразява с необходимост евентуален причинно-
следствен механизъм. Като логическа алтернатива се изтъква, че не
причинно-следственото влияние на А върху В поражда връзката между
тях, а някой друг процес.
Ван дер Ейк изтъква два взаимносвързани проблема, засягащи
ендогенетичността - вътрешната валидност на причинно-следствените
твърдения и надеждността на операционализацията. Първият проблем
се отнася до определянето на посоката на причинно-следствените влияния.
Той дава пример с програмата LISREL, приложена от холандски
изследователи към данни от електорално изследване от 1999 г. и посочва,
че тази програма, която представлява проверка на хипотетични причинно-
следствени структури, от една страна, спомага за опити за
фалшифициране на резултатите, а от друга - хвърля съмнен върху
получените причинно-следствени зависимости.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Изследователски техники и тяхното използване в практиката

Както посочва холандският автор Цеес ван дер Ейк, по принцип електоралните изследвания в исторически план се свързват с т. нар. Мичиганска школа и с националните електорални изследвания в САЩ...
Изпратен от:
Alexandrego
на 2009-10-31
Добавен в:
Реферати
по Социология
Статистика:
30 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

Изследователски техники и тяхното използване в практиката

Материал № 391395, от 31 окт 2009
Свален: 30 пъти
Прегледан: 24 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Реферат
Брой страници: 16
Брой думи: 3,168
Брой символи: 28,814

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Изследователски техники и тяхното използване в  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения