Големина на текста:
Алмънд и Верба
Основната задача от гледна точка на сравнителната
политология на Алмънд и Верба в книгата им
“Гражданската култура” е да установят степента на
демократична стабилност във всяка една от страните като
се съобразяват с откритото от тях правило за
необходимостта от съответствие между доминиращият
културен тип и съществуващата политическа система.
Политическата култура се състои от вярванията,
ценностите и интересите на групите и се интересува от
стабилността и ефективността на политическия живот.
Основна единица на сравнителния анализ на Алмънд и
Верба е политическата система, а основния метод, който
използват е социологическия на основата на макротеорията
на Парсънс и Шийлс съчетана със сравнителния метод.
Сравнителният подход прави опит да опит да обясни
наличието на стабилна демокрация в някои страни и
отсъствието й от други от гледището на предварително
съществуващи политико- културни условия. Тук
политическата култура се взема като независима
променлива. Социологическият подход се състои от
изследване на социалните условия, при които
демокрацията функционира. Тук се вземат предвид
социологическите променливи. Изследването се основава
на интервюта, проведени във всяка една от нациите с цел
постигане на профилна национална извадка. Анализът,
който използват Алмънд и Верба може да се определи като
дедуктивен, тъй като тръгва от абстракциите на теориите,
следва количествени методи като фиксира качествените
елементи сред сравняваните обекти. По този начин се
улеснява сравнението, което е на базата на количествени
методи.
Разглеждайки съставните части на политическата система,
Алмънд и Верба различават три основни класа обекти: 1.
специфични роли и структури (законодателни,
изпълнителни тела или бюрокрация);2. задължения на
ролите; 3.отделни обществени политически линии, решения
или изпълнения на решенията. Те могат да бъдат
класифицирани в зависимост от това дали са включени в
политическия или «входен» процес или в
административния «изходен» процес. Под input” се има
предвид потока от изисквания на обществото към
системата на управление и превръщането й в авторитарни
политически линии (политически партии, групи по интереси
и средства за комуникация). Под “output” се разбира
процеса, чрез който се прилагат или изпълняват
авторитарните политически линии (бюрокрация и
съдилища).
Авторите определят три типа ориентации (познавателна,
афективна, оценъчна) към четири политически обекта
(политическа система като цяло, нейния “вход”, “изход” и
“аз-ът”- “self” като разположение спрямо политиката).
Политическата система като обект на ориентации включва
степента на демократичност и ефективност. “Входът” на
политическата система предполага потока от изисквания на
обществото към системата на управление и превръщането
им политически програми. “Изходът” включва политически
решения, които трябва да се изпълняват. “Self”-ът е
политически деател с неговите политически задължения,
възможностите за политическо участие. Познавателната
ориетация включва политически знания на субекта,
афективната включва чувствата, а оценъчната се състои от
ценностите на субекта. Трите ориентации се проявяват
съответно чрез политически очаквания, вярвания и нагласи
на субектите, свързани с политическата система, нейния
вход, изход и собсвената роля в нея.
Алмънд и Верба определят три идеални типа политически
култури, които са резултат от предаването на стойностти
(наличие или отсъствие) на ориентации към четирите
политически обекта. Патриархалния идеален тип култура е
този, при който когнитивните, афективните и ценностните
ориетации към всеки елемент на политиката са много
слаби. Поданическата култура очартава тип, при който
ориентациите към системата и “output”-а са много силни,
но що се отнася до входните обекти (изисквания към
правителството) и оценките на собственото място в
политиката, ориентациите са много слаби. Участническата
култура е тази, в която всички политически ориетации са
силни- добри знания за политиката, за това как може да се
да се изисква от нея, какви са разпоредбите, колко важна е
2
ролята на аз-а в тези процеси. Тези култури са съвместими
съответно с традиционната политическа структура,
централизираната авторитарна структура и демократичната
политическа структура. Като резултат от тази съвместимост
ще са висаките равнища на доверие, подкрепата за
политическата система и най- вече ще е налице стабилно
протичане на политическите процеси. Според авторите
съществува съответствие между доминиращата в една
нация политическа култура и политическа структура и
властните институции. Те смятат, че индивидът е реален
носител на културните характеристики, а обществената
култура се състои от няколко типа, в категорията на всеки
от които “членуват” индивиди, споделящи съответните
ценности. В “Гражданската култура” намира почва
убеждението, че притежаването на контрол на политическия
елит и политическите решения е главен елемент на
демократичната политическа ориентация. Индивидът
изгражда своите политически убеждения от собствените си
наблюдения върху политиката и от съпрекосновението си с
възгледите на другите за политиката. Един от изводите, до
който достигат двамата изследователи е, че личния опит
като възрастен, свързан с политиката е по- важен за
формиране на политически нагласи, отколкото детската
социализация. Алмънд и Верба поставят социализацията
като фактор, пряко определящ облика на политическата
система. Те интерпретират откритата от тях тенденция сред
по- младите респонденти към усвояване на модерни
културни образци и към промяна в посоката на по- голямо
политическо участие. Авторите уточняват, че
инвестирането в образование е най- бързо действащото
средство за придобиване на гражданска култура, която е
ной- поддържащият компонент на демокрацията. Тази
култура дава възможност на елита да изявява
необходимата степен на инициатива и свобода на
решенията (поданическо начало), а също и да е
чувствителен към масовите предпочитания (участнически
елемент). Гражданската култура почива върху политически
нагласи (общи нагласи към други хора, чувство на
социално доверие) и неполитически сдружения
(доброволни). Алмънд и Верба откриват, че всяко членство
в организация има въздействие върху политическата
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
04 мар 2021 в 19:29 студент на 25 години от София - УНСС, факулетет - МИП, специалност - Политология, випуск 2022
28 фев 2021 в 10:55 в момента не учи
12 яну 2021 в 23:06 потребител на 22 години
24 май 2020 в 19:32 студентка на 26 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Факултет по икономически и социални науки, специалност - Политология, випуск 2020
16 ное 2018 в 11:42 студент на 39 години от София - УНСС, факулетет - Международна икономика и политика, специалност - Международни отношения, випуск 2019
18 май 2017 в 04:07 потребител на 23 години
23 апр 2017 в 01:24 ученик на 27 години от Бургас - Търговска гимназия, випуск 2013
10 яну 2017 в 19:03 студент на 24 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Философско-исторически факултет, специалност - История, випуск 2019
08 юли 2016 в 04:44 студент на 28 години от София - УНСС, факулетет - Международна икономика и политика, специалност - Политология, випуск 2016
 
Подобни материали
 

Политически партии

19 юни 2007
·
699
·
7
·
1,474
·
206
·
1

Същност, функции, типология на политическите партии...........
 

Формации (групи) за натиск, лобиране. Социално партньорство

31 юли 2007
·
344
·
4
·
1,269
·
130

Трудностите, които възникват в демократичните държави при реализиране на политическия процес, включени във връзка с лобизма са причина за търсене на нови оригинални форми на развитие на политическата система...
 

Политология - лекция

13 окт 2008
·
268
·
3
·
507
·
312

Лекция по Политология в УНСС при М. Иванов.
 

Местни избори

25 фев 2009
·
99
·
14
·
4,554
·
99

Избирателни списъци. Избирателни райони. Избирателни секции. Кандидати за съветници и кметове.......
 

Макс Вебер

05 окт 2009
·
229
·
3
·
492
·
198

Макс Вебер е един от основателите на модерната немска и европейска социология и политология на XX век. Съвременната политология се обособява паралелно с развитието на новите икономически и социологически анализи....
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Алмънд и Верба - основна задача и др.

Материал № 3907, от 15 май 2006
Свален: 434 пъти
Прегледан: 77 пъти
Предмет: Политология
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 578
Брой символи: 5,267

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Алмънд и Верба - основна задача и др."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения