Големина на текста:
Бронислав Малиновски е създател на функционализма. Според него
всеки елемент, включен в определен културен ансамбъл, се обяснява чрез
неговата роля – функция, която изпълнява.
Бронислав Каспер Малиновски е роден през 1884 година и умира
1942 година. По произход е поляк и е сина на бележит филолог славист.
Притежава висше образование по физика и математика, което получава в
Ягелонския университет в Краков. От 1910 година живее и
Великобритания.
Първата световна война го заварва като участник в експедиция в
Австралия. Като поданник на Австро – Унгария е интерниран в Нова
Гвинея. Там, а след това и в Меланезия Малиновски събира огромен
теренен материал, като използва метода на анкетирането. При
проучванията си отделя специално внимание на обичаите, социалната
организация и митологията на примитивните общества.
Малиновски се отличавал с широка ерудиция в областа на
хуманитарното и социалното знание, освен полски и английски език
владеел руски, немски, френски, италиански и испански език. От началото
до края на творческия му живот произведенията на Малиновски се
характеризират с функционалистката си ориентация.
Той поставя на основно преразглеждане теоретичните предпоставки,
емпиричното съставяне и подходи при полевите изследвания в
антропологията и по – специално еволюционистката, дифозионистката и
историческата традиция, като застава на функционалистка гледна точка.
Малиновски е основоположник на функционализма в етнологията.
Той оценява етнологията от гледна точка на възможностите й за
приложение в социалния живот. За него обществото е сбор от индивиди, а
културата – съвкупност от взаимовръзки, които служат на хората за
задоволяване на техните потребности.
Бронислав Малиновски е от антрополозите, които активно
допринасят за самото „ откриване на културата ” . Интересът му към
културата започва с трудовете му върху митовете, магическите и
религиозни вярвания и обичаи, за да достогне до размислите на учения
върху човешките потребности. Анализът на специфичния, но и
универсален характер на тези потребности създава основите на неговата
научна теория за културата.
Думата „култура” – казва Малиновски – се употребява понякога
като синоним на цивилизация, но е по - добре двата термина да се
разграничават, като се запазва цивилизация за един специален аспект на
1
по – напредналите култури. Културата обхваща наследени артефакти,
блага овладени процеси, идеи, навици и ценност. ” Пределно общото
понятие за култура обхваща „ изкуствената, вторична среда ”, създадена
от човека в досега му с външния свят, който той трябва да изменя, за да
живее. Определяйки по такъв начин културата, Малиновски съвсем не
твърди, че съществуването на човека е мислимо като чисто природно
същество. Човекът е природно същество, но той произвежда и очевидно не
се ограничава до потребяване на чисто природни блага. „ Културата е
очевидно – казва той – интегрално цяло, състоящо се от сечива и
предмети за потребление, от конституции за различните обществени
групировки, от идеи и практически умения, вярвания и обичаи. Независимо
дали разглеждаме някоя съвсем проста и примитивна или извънредно
сложна и развита култура, ние сме изправени пред обширен апарат,
който е от части материален , от части човешки и от части духовен, с
помоща на който човек е в състояние да се справи с възникващите пред
него конкретни специфични проблеми.
Малиновски е убеден в необходимостта от абстрактно
функционална схема. За да бъде продуктивен функционалният анализ, за
да са възможни сравнения между различните култури, необходима е
„система от категории за каталогозиране и сравняване на наблюденията”.
Явленията на частния консерватизъм, лесното възприемане на някои
културни елементи и трудната акултуризация на други досега са подлагани
на описания и непълен анализ. Преодоляването на тези слабости може да
стане единствено чрез функционален анализ, от една страна на туземното
общество и от друга чрез оценяване на това, което европейците му дават и
на това, което получават от него. На селективния консерватизъм на
африканците съответства избирателният принос на европейците и
селективното отнемане на някои блага като земя, естествени ресурси,
работна ръка, политически суверенитет на владетелите и социалния статус
на всички и всеки отделен африканец. Нека анализираме източниците на
този консерватизъм в африканското общество.
Най – важен принцип в теорията и метода на теренната работа е
функционалното схващане на културата. Това означава , че изучаването на
явленията, откъснати от тяхната естествена среда, неизбежно ще принизи
теорията, теренната работа, а едновременно с това и тяхното практическо
приложение. Въвеждането на някои отделни инструменти, кото плуга
например, за изолирано явление, без да се отчита неговото революционно
значение за африканското селско стопанство, би довело изследователя до
бездънна улица. В теорията и дори в практическото приложение на
2
непрякото управление обикновенно се допуска една неизбежна грешка –
смята се, че вождът е единственият, с който трябва да се съобразяват.
Последователните нападки срещу забраните при бременност,
периодичните сексуални крайност и някои свадбени обичаи от страна на
мисионерите, които не са в състояние да свържат тези обреди с
институциите на брака, според Малиновски са основна причина за
неуспеха да се въведът етнични норми в африканското общество с помоща
на християнството.
Съвременият антрополог – функционалист трябва да организира
своите данни, да свърже обичаите, вярванията, теорията и практиката с
един основен център, около който те са построени. За функционалиста или
всички нейни инструменти в съвкупност положението на нейните
обществени групи, идеите, вярванията, обичаите – представляват обширен
апарат, който помага на човека да се пребори с конкретните специфични
проблеми, които се изправят пред него в процена на приспособяване към
околната среда. Накратко Малиновски се спира на разглеждането на
функционалната теория на културата.
Хората имат нужда от храна, убежище, лични удобства, условия за
размножаване и др. Антропологичната теория трябва да се основава на
биологичния факт, тъй като хората в крайна сметка са животински вид.
Нужно е те да се приспособят към елементарните условия, необходими за
продължаването на съществуването на техния вид, за да може да оцелее
отделният индивид и човешкият организъм да запази своя жизнен ритъм.
Не трябва да се твърди, както правят някои учени от
социологическата школа, като например Дюркем, че предметът на
обществените науки и физиологията трябва да се разглеждат отделно. Това
е невъзможно. Макар, че хората са животински вид, те не се подчиняват
единствено на физиологични, но и на психологични подбуди, моделирани
и модифицирани от културните условия. Роднинството и половото
привличане не се определят единствено от желанието за установяване на
контакт, а се определят от културата, от необходимостта за икономическо
коопериране, от общественото положение и духовната съвместимост. Това
се определя от факта , че половият импулс не винаги води и неможе да
води до създаване на поколение. Движението на хората не е обусловено
само от инстинкта, а е организирано в специални общности, които ние
наричаме племена, нации, култури с високо усложнени специфични
действия, свързани с технологията, транспорта, с икономически цели.
Може да се докаже дори, че и процеси като дишането, храненето, сънят и
др. не се контролират единствено от вътрешни психологически рефлекси, а
имат отново културни детерминанти.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Функционализма на Бронислав Малиновски

Дава биографични сведения за Малиновски и смисъла и значението на функционализма.
Изпратен от:

на 2007-07-20
Добавен в:
Реферати
по Етнология
Статистика:
275 сваляния
виж още
 
 

Функционализма на Бронислав Малиновски

Материал № 39044, от 20 юли 2007
Свален: 275 пъти
Прегледан: 247 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 1,835
Брой символи: 16,340

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Функционализма на Бронислав Малиновски"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения