------------------------ ДЯЛ ПЪРВИ -------------------------------
Въпрос 1. ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.Обективно гражданско право
Историята на гражданското право се свързва главно с римското право. Терминът гражданско право е
превод на латинското наименование “ jus cevile”.
Като обективно паво ГП е съвкупност от правни норми , които действат на територията на РБ. и уреждат
гражданските отношения.
Според едни автори предмет на уреждане от гражданското право са гражданскоправните отношения по
хоризонтала.Предмет на уреждане според Таджер са правните положения на гражданскоправните субекти и на
гражданските отношения между тях. Гражданското право насочва човешкото поведение на гражданскоправните
субекти. ГП урежда субективните права и задължения.
Прави се разлика м/у пряк и косвен предмет на ГП.Пряк предмет на регулиране на гражданското право е
човешката дейност.
При извършването на обществена дейност възникват човешки взаимоотношения. Косвен предмет са тези
обществени взаимоотношения.
В гражданскоправното регулиране възикват 2 вида обществени взаимоотношения:Имуществени и лични
неимуществени.От своя страна имуществените също са 2 вида.По повод притежание на вещи възникват вещни и
авторски отношения. Втория вид имуществени отношения са стоковите. ГП регулира и интелектуалните
отношения.
Личните неимуществени отношения регулирани от ГП са във връзка с произхода, честта, името,
достойнството, свободата на словото и др.
Предмет на урежане на ГП е правното положение на гражданските субекти,гражданските ЮФ, сделки и
др., субективните граждански права и задължения, както и гражданските санкции.
Метод на регулиране в ГП е методът на равнопоставеност, на диспозитивното начало и на договорната
автономия, който дават възможност да се уговори нещо друго в договора.
ГП е най-големият по обхват отрасъл на обективното право. Системата на гражданското право обхваща
критериите и начините за разпределение и подреждане на правните норми.
Системата на ГП се състои от обща и особена част. Общата част обединява общите правилата за
гражданскоправните норми и общите институти за отделни граждански правоотношения.Общата част на ГП
включва уредбата относно източниците на ГП, действието на гражданскоправните норми по време , място, лица,
за критиката на и тълкуването на гражданцкия закон и за преодоляване на празноти в него. Следващите дялове на
общата част се отнасят до гражданскоправните субекти, съдържанието и обектите на гражданските
правоотношения, правните сделки като типичен юридически факт на гражданското право, представителсво и
погасителна давност.
Особената част от системата на ГП се състои от норми на вещното,облигационното, семейното ,
авторското и наследственото право.
ГП като обективно право може да се определи като съвкупност от правни норми, които уреждат правното
положение на гражданскоправните субекти- ФЛ, ЮЛ и дуржавата, когато не упражнява властнически
правомощия и правоотношенията м/у тях, като се изключат нормите на останалите отрасли на частното право.
Първоначално в правния мир е съществувало само гражданското право, а по-късно от него са започнали
да се отдеят редица отрасли на правото, като се създават нови закони наред с гражданския кодекс.
Първо от ГП се е отделило ТП, като се създава ТК.така се получава дуализъм в частното право.По късно
се отделя трудовото като се създава Кодекс на труда, а след това се отделя и семейното.
ГП се намира в тясна връзка с ТП, но същевременно се ограничава от него по предмета на правно
регулиране. ГП регулира равнопоставени имуществени и лични неимуществени отношения, а ТП- търговски
отношения.М/у тях обаче има и връзка тъй като ГП се явява като обща част на ТП относно реда за скючване на
сделките, за недействителността и др.
Трудовото право се заражда и състествува продължително време като част от ГП,поради което то
притежава общи белеьи с него. Страните по трудовите правоотношения са ФЛ и ЮЛ, а правопораждащият ЮФ е
договор. ГП се явява обща част на КТ, който се явява специален закон. КТ самостоятелно урежда трудовите
отношения, а ЗЗД намира приложение за неуредените там случаи.
1
ГПП е самостоятелен отрасъл на правото. Неговите норми ъреждат процесуалните средства и
производства пред органите на съдебната власт в широк смисъл в застита на субективните права, които възникват
въз основа на ЮФ в областта на частното право: гражданското, търговското, трудовото, патентното и
др.Процесуалните граждански правоотношения са властнически, при тях едната страна е държавен правозащитен
орган- съд, съдия-изпълнител, нотариус, прокурор. Нормите на ГПП са в преобладаващия си брой императивни.
Въпреки съществената разлика м/у ьарактера и съдържанието на нормите на гражданското право и на ГП-с, м/у
тях състествува функционална връзка. Процесуалните средства и производатва държат сметка за естесвото и
съдържанието на субективните права и нарушенията, за необходимостта от реално осъществяване на дължимото
поведение от задължените лица.
ИЗТОЧНИЦИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
Видове
Източник на обективното право е едно от основните понятия на общата теория на правото
Източниците на правото са особен вид юридически факти. Техен специфичен белег е правното им
действие.То се състои най-често в установяване на нови правни норми или в изменение или отмяна на
действащи такива
Източникът на гражданско право следва да се определи като юридически факт, който според
установения правен ред има за последица поставяне в действие на нови гражданс-коправни норми и/или
изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на преди това влезли в сила гражданскоправни норми.
Източниците на гражданското право се отличават от юридическите факти на гражданското право по това, че
последните пораждат, изменят или прекратяват граждански правоотношения, а не правни норми.
Докато едни от източниците се създават целенасочено въз основа на правни актове на държавни органи,
други се формират непринудено, стихийно, но държавата им признава качеството на източници.
Източниците на гражданското право биха могли да бъдат разграничени според това как се формират и
откъде черпят своята правна сила в пет вида: нормативни актове, правен обичай, тълкувателни решения и
постановления на Върховния касационен съд, правила на морала и справедливост.
Източниците на правото биват преки и косвени. Преки източници са само нормативните актове и
правният обичай, защото само те установяват правни норми. Към косвените източници той причислява
съдебната практика, правната наука, практи
ката в обмена й справедливостта.
Нормативните актове като източник на гражданско право
1. Понятие и видове
Гражданското законодателство е основен източник на гражданско право. То представлява съвкупност
от нормативните актове, които съдържат гражданскоправни норми.
За нормативния акт като източник на право е характерно това, че той е волеизявление, което се извършва
от овластени от закона лица при съблюдаване на определен ред и има за последица поставяне в действие на нови
правни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на влезли в сила преди това правни
норми. Чрез нормативните актове се установява писаното обективно гражданско право.
По принцип нормативните актове се издават от държавни органи с призната в Конституцията или в зако-
ните нормотворческа компетентност или въз основа на установена в закон делегация.
Задължителни общи правила за поведение по изключение могат да се установяват от недържавни
организации и общности само доколкото държавата в законодателството допуска това. Възможности за приемане
на вътрешни нормативни актове от органи на юридически лица с членствен състав или други общности, например
Общото събрание на ЕС, се предвиждат обикновено от нормите на частното право и са проявление на принципа
на самостоятелност и свобода на гражданскоправните субекти при извършване на правни действия в
частноправната сфера.
При някои държавни учреждения (като например висшите учебни заведения) по нормативен път е
закрепена автономията им при уреждане на отношенията с лицата, които се намират в трудови правоотношения с
тях или се обучават в тях, поради което също им е признато правото чрез органи на съответната академична
общност да приемат вътрешни нормативни актове. За този вид нормативни актове е характерно, че тяхната
задължителна сила почива на волеизявленията на определени гражданскоправни субекти -състава на органите на
юридическите лица или на определени общности, т. е. на правни сделки. Тяхната правна сила е ограничена само
по отношение на лицата от съответното юридическо лице или общност и рядко има правно значение и за трети
лица.
Нормативните актове, издадени от държавни органи, се подреждат в йерархическа стълбица според
мястото на органа, който ги е издал, в системата на публичните институции. Със силата на върховен закон се
ползва Конституцията — чл. 5, ал. 1 от Конст., поради което е недопустимо останалите нормативни актове да й
2
противоречат. След нея се поставят кодексите, законите и другите актове на НС. Указите на президента на репуб-
ликата според Конституцията нямат нормативен характер и не могат да бъдат източник на гражданско право.На
следващо място са постановленията, правилниците, наредбите, инструкциите и разпорежданията на Минис-
терския съвет (МС). Следват по степен нормативните актове на министри и ведомствени ръководители и накрая
стоят нормативните актове на органите на местното самоуправление - общинските съвети.
2. Конституцията като източник на гражданско право
Конституцията има важно значение като източник на основните принципи, които се прилагат в отделните
клонове на гражданското право, а също и поради конкретните разпоредби, които уреждат правата и задълженията
на гражданскоправните субекти.
На първо място, основно значение имат разпоредбите от гл. I, които определят характера на българската
държава като единна с местно самоуправление, в която не се допускат автономни териториални образувания -чл.
2. Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите, гарантира
правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество - чл. 4
В глава I на Конституцията са уредени и редица принципи, които имат основно значение за клоновете на
гражданското право.
Международните договори, които са ратифицирани по установения конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила, стават част от вътрешното законодателство. Това се отнася до тези части на международните
договори, които установяват правни норми, подлежащи пряко на приложение. В международните договори има и
текстове, които задължават или препоръчват на обвързаните от тях държави да установяват във вътрешното си
законодателство правни норми с определено съдържание. Въз основа на такива разпоредби държавата е длъжна
или овластена да създаде определена правна уредба, която принадлежи към вътрешното законодателство.
В чл. 5, ал. 4 от Конституцията се имат предвид само ратифицираните от НС международни актове, а не и
тези, които са утвърдени от МС. При противоречие между български закон и международен договор, утвърден от
МС, предимство следва да има законът като акт на НС.
В чл. 6 от Конституцията е закрепен принципът за равната правоспособност и забраната за привилегии и
дискриминация на отделни лица въз основа на техни биологически и социални качества или състояния.
Важна роля в частноправния живот играе правото на собственост. Конституцията възлага гарантирането и
Защитата на собствеността на закона, обявява частната собственост за неприкосновена и допуска принудителното
и отнемане само за държавни иобщинси нужди въз основа на закон след предварително и равностойно
обезщетение - чл. 17. В чл.18 са определени обектите на изключителна държавна собственост.
Земята е основно национално богатство и се ползва с особена закрила на държавата и обществото.
Обработваемата земя се използва само за земеделски цели -чл. 21 от Конституцията.
В чл. 15 е закрепено задължението на държавата да осигурява опазване и възпроизводство на околната
среда и разумно използване на природните богатства и ресурси.
За гражданското право важно значение има изискването за отговорност на държавата за вреди, причинени
от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица.
3. Законът и подзадеоновите актове като източници на гражданско лраво
ЗНА е общ закон от з авареното от Конституцията законодателство, поради което поражда правно
действие доколкото не й противоречи. За гражданското право имат значение неговите разпоредби, които засягат
критиката на гражданския закон, реда за поправяне на грешки в публикувани нормативни актове, действието на
закона по време, отмяната, тълкуването, преодоляването на непълноти в гражданското законодателство чрез
аналогия.
Между източниците на гражданското право засега има един кодекс - СК, който съдържа не само правни
норми на семейното право, но и такива, които се отнасят до правния статут на физическите лица като името,
дееспособността, местожителството, както и института на настойничеството и попечителството.
Към чисто гражданскоправните закони се отнасят ЗЗД, ЗЛС, ЗС, ЗН. По-важни от комплексните закони са
ЗИГБ, ЗСПЗЗ, Законът за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), ЗГГПДОП, Законът за защита на
конкуренцията (ЗЗК), ЗБКД и др.
С постановления на МС се одобряват правилници за приложение на граждански закони или наредби за
приложение на отделни разпоредби от тези закони. Министрите са овластени да издават въз основа на законите
правилници,наредби,инструкции и заповеди. Подзаконови нормативни актове могат да се издават въз основа на
конкретна делегация, установена в закон
По-важни подзаконови нормативни актове, източник на гражданското право, са: Наредба за
гражданското състояние (НГС) от 1975 г.; Правилник за вписванията, Правилник за управлението, реда и надзора
в етажната собственост (ПУРНЕС) и Правилник за държавните имоти, които са издадени по приложение на ЗС,
Правилник за приложение на ЗСПЗЗ и др.
3
