Изисквания на зеленчуковите растения към условията на околната
среда и възможности за регулирането им. Особености в изискванията
към температурата и светлината през различните фази от растежа и
развитието на растенията. Взаимовръзка между температурата и
светлинния режим.
Агробиологичната наука учи, че темпът и характерът на растеж и
развитие на зеленчуковите растения са резултат от историческия
формообразувателен процес. Този процес зависи:
A.От наследствените особености на растенията, т.е. от
способността им да използват комплекса от фактори (светлина,
топлина, въглероден двуокис, влага, хранителни вещества в почвата и
други);
B.От условията на външната среда през отделните фази на
развитието им – от поникването на семената до завършване на
вегетацията.
Комплексът от външните природни фактори, от който зависи
растежът и развитието на зеленчуковите растения, се намира в
зависимост от географската ширина, наклона на мястото на
отглеждане, височината над морското равнище, годишното време,
посоката на ветровете и др.
При ранното полско производство на дадена зеленчукова култура
решаващ фактор е температурата на почвата и въздуха, докато при
късното решаващ фактор може да се окаже влагата.
Сложната взаимосвързаност на комплекса фактори,
въздействащи върху зеленчуковите култури по време на отглеждането
им, налага добре да се познават биологичните особености на видовете
и сортовете, да се владеят методите за направляване на техния растеж и
развитие на базата на съвременните постижения на науката. Само на
фона на задълбочените знания за културите и за реакцията им на
определени агротехнически въздействия е възможно да се получат
сигурни, високи и качествени добиви в планираните срокове.
Изисквания към почвата и хранителния режим
I.Почвата
За оптимален растеж и развитие, зеленчуковите видове изискват
почви, по-богати на органично вещество, с мощен хумусен хоризонт,
добра аерация и с подходящи физически свойства. Най-подходящи
почви за тяхната отглеждане са средно и тежко песъчливо – глинести
1
по механичен състав, със съдържание на физична глина от 45-60%. Не
се развиват добре на много тежки и студени глинести почви с физична
глина над 60% и на почви с високи подпочвени води при условията на
преовлажняване и заблатяване. В България зеленчуковите култури се
отглеждат главно върху алувиалните, алувиално – ливадните и
делувиалните почви (31.07%), излужените (14.53%) и карбонатните
черноземи (15.58%) в Северна България и върху смолниците (14.06),
канелените и ливадно – канелените почви (2.07%) в Южна България.
Много големите изисквания към почвата и хранителните
вещества може да се обяснят със следните:
1) Зеленчуковите растения имат по-слабо развита и усвояваща
коренова система;
2) Кореновата система на по-голям брой зеленчукови растения
със значително стопанско значение, е разположена в горния почвен
пласт, където съдържанието на влага е подложено на големи
колебания. Това ги лишава от възможността да използват най-
рационално съдържащите се в почвата хранителни вещества, особено
ако те се намират в недостатъчни количества и в по-трудно разтворима
форма;
3) Зеленчуковите растения дават високи добиви от единица
площ. Интензивното и монокултурното използване на площите се
отразява твърде неблагоприятно върху развитието на някои от тях, като
пипера, патладжана, лука, чесъна и други.
II. Изисквания към почвената реакция и концентрацията
на почвения разтвор
За нормалното развитие на зеленчуковите култури се създава и
поддържа подходяща реакция на почвения разтвор. Отношението на
2
Дълбока хумусна
глинеста песъчлива
ГлинестаПясъчна
тези култури към почвената реакция ги разделя на 4 групи:
1.Култури, изискващи кисела реакция (Ph 4,5-6) – домати,
салата, дини, картофи, репички, ряпа и ревен;
2.Култури, които се развиват най-добре при слабо кисела до
неутрална реакция (Ph 6-7) – тикви, грах, моркови, алабаш и
брюкселско зеле;
3.Култури, които дават най-висок биологичен ефект при почви
със слабо алкален разтвор (Ph 7-7,5) – патладжан, зелен фасул, главесто
и цветно зеле и пъпеши;
4.В тази група са всички култури, които изискват алкална
реакция (Ph 7,5-8) и силно реагират на калциево торене – пипер,
краставици, лук, праз, спанак, , салатно цвекло и аспержи.
Зеленчуковите култури се развиват различно при повишаване на
концентрацията на почвените разтвори. По тяхната устойчивост към
солева концентрация, те се разделят в три групи:
1.Слабо устойчиви – краставици, чесън, моркови, репички и
захарна царевица. Те загиват или силно намаляват добивите при
концентрация (ЕС 0.1-0.4%);
2.Средно устойчиви – салата, лук, ряпа. Те издържат повишаване
на солевата концентрация до 0.6%, макар силно да понижават
продуктивността си;
3.Силно устойчиви – патладжан, тикви, дини, салатно цвекло.
Растенията издържат повишаване на солите до 1%.
4.
III.ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ
Повечето зеленчукови култури имат къс вегетационен период. За
бързото изграждане на високите добиви е необходимо извличането на
значително количество макро- и микроелементи.
От използваните макроелементи на първо място се нарежда
калият, на второ – азотът и на последно фосфорът.
Като се има предвид, че посочените количества хранителни
вещества се извличат много интензивно, необходимо е да се намират в
почвата не само в достатъчно количество, но и в усвояема за
растенията форма.
Калият е важен незаменим макроелемент за създаване на тургора
и осмотичното налягане на растенията, влияе върху въглехидратната и
азотната обмяна, активизира дейността на много ферменти и повишава
хидрофилността на протопластните колоиди, по-активна фотосинтеза и
плодообразуване. При нормално калиево хранене, растенията по-леко
понасят краткотрайните засушавания, отколкото при недостиг.
3
