Големина на текста:
Връзки между Хърватия и България
Хърватия разполага с морски и речен флот. Град Сисак е седалище
на хърватското речно плаване по Сава и Дунав. Плавателни реки са също
Драва и Неретва.
Главни пътнически пристанища са Пула, Риека, Мали Лошин, Задар,
Корчула, Дубровник, а товарни са Риека (със специализираните Бакра,
Омиш и Бршица), Плоче, Сплит, Пула, Шибеник и Дубровник. На Дунав
най-голямо пристанище е Вуковар, на Драва – Осиек и на Сава – Сисак.
Планира се прокопаването на плавателен канал Вуковар-Шамац.
Загреб е важен пункт на въздушен транспорт, на вътрешни и
световни авиолинии. В страната има 71 летища, от които 20 са пътнически.
Главните авиоцентрове са Загреб, Сплит, Пула, Дубровник, Задар, Риека и
Осиек.
През втората половина на ХХ век по Адриатическото крайбрежие
между Пула и Дубровник са изградени десетки курорти, туристически
ком- плекси, стотици хотели, къмпинги и пр. Първият хотел е построен на
остров Хвар още през 1848 г. След това се появяват хотели в Опатия, Раб,
Црквеница и Лошин. През 1888 г. е издаден първият туристически пътево-
дител за Опатия и Лошин. През тридесетте години на ХХ век вече броят на
туристите надминава един милион, главно хървати, чехи, австрийци и
немци. Курортите съчетават красиви природни обекти с исторически забе-
лежителности от римско и византийско време, които имат световна извест-
ност.
Износът на Хърватия е насочен към Италия, Германия, Босна и Хер-
циговина, Словения, Австрия – главно, и в по-малка степен към Франция,
Сърбия, Либерия, САЩ и Русия. Вносът е главно от Германия, Италия,
Словения и Русия и на второ от Австрия, Франция, САЩ, Унгария, Вели-
кобритания и Чехия.
Ако се задълбочим в историята на Хърватия ще забележим много
прилики с България. Хърватите дошли на Балканите през 640 г. и говорели
славянски език. Според обичаите им са били отнесени към южните славя-
ни. След победата на византийците над аварите пред стените на Констан-
тинопол хърватите също имали успех срещу аварите. Отблъснали ги от
своите земи и основали две княжества – Приморска (Далматинска) и
Панонска (Посавска) Хърватия.
Утврждаването на княжество Хърватия се установява през Х век. То
е било управлявано от князе (архонти). Това са Борг, Вишеслав, Вайнимир,
Людевит Посавски, Владислав, Ратимир (васал на българите), Мислав,
Търпимир, поставил началото на династистията Търпирмирович, управля-
вала до края на ХІ век. Хърватите приемат християнството във време на
съперничество между папата и византийската патриаршия.
В Хърватия намират топъл прием дошлите от Моравия ученици на
солунските братя Кирил и Методий. Те донесли църковни книги, написани
на глаголица. От тогава хърватите, единствени от католиците, въвели сла-
вянското богослужение.
През 896 г. маджарите нахлули в Панонска Хърватия и я завладели
през 897 г., но синът на Мутимир – Томислав (910-928), разгромил маджа-
рите, които напирали към Адриатическо море, и ги изтласкал зад река Дра-
ва. По този начин княз Томилсав обединил двете хърватски княжества.
Хърватия включвала територия от Рашка до Срем и Дрина, където била
границата със Сърбия и България и до Заумле, до островите Вис, Брач и
Хавър. След 923 г. станали хърватски далматинските градове и острови,
подвластни дотогава на Византия. Това се е случило в момент, когато бъл-
гарите, водени от цар Симеон, достигнали до стените на Константинопол.
Сключеният съюз с Византия позволил на хърватите да завладеят голяма
част от адриатическия бряг и да се сдобият с голям флот. Между Хърватия
и България възникнал конфликт, след като цар Симеон завладял Сърбия и
Северозиточна Босна. Когато българите претърпели поражение, Томислав
и Симеон установили доборсъседски отношения. Томислав успял да зази
независимостта на Хърватия срещу стремежите на Унгария, България, Ви-
зантия, Венеция и княжество Неретва.
По-късно българите, начело със цар Самуил, завладели редица
Адриатически градове без Дубровник. След това византийците обявили
Степан Държислав за свой съюзник и го титуловали като „Крал на Хърва-
тия и Далмация”.
В по-съвременната история, през ХХ век, според Римския договор от
18 май 1941 г. италианците получили част от Далмация с островите и при-
станищата Задар, Сплит, Шибеник. Техните войски окупирали
Хърватското Приморие и кварнерските острови т.нар. италианска
провинция Фиуме (Риека). Създаването на народнодемократична Хърватия
на 10 април 1941 г. било признато от Италия и Германия, а малко по-късно
и от Унгария, България, Словакия, Румъния, Испания, Япония, Манджу-
рия, Дания, Финландия, Ватиканът – само де факто, а Швейцария е
установила търговски отношения.
На 15 януари 1992 г. всички държави от Европейския съюз признават
Хърватия за независима след разпадането на Югославия. На същата дата
прави това и България. На 22 май 1992 г. република Хърватия бе приета за
член на ООН. След толкова векове на зависимост най-после Хърватия е
свободна държава.
Риека (167 хил. жители, с близките околности – 206 хил.) е разполо-
жен амфитеатрално край морето, на 76 км югоизточно от Триест, на 185 км
от Загреб. По товарооборот е първото по големина хърватско пристанище
и трети по големина град в страната след Загреб и Сплит. Наследник е на
римската Тарсатика.
От 1466 до 1918 г. Риека е владение на Хабсбургите в пределите на
Австрия и Австро-Унгария с две прекъсвания, когато от 1508 до 1512 г. го
владее Венеция. През 1722 г. е обявен за свободен град, а от 1809-1813 г. е
френско владение.
Бързото развитие на Риека настъпва след строежа на шосето до Кар-
ловац през 1810 г. и особено на жп линията за Будапеща и виена през
Загреб и Любляна през 1873 г.
Риека е значителен индустриален център. Най-голям е Корабострои-
телният завод, следван от заводите за мотори, за рафиниране на петрол,
предприятията за хартия и картон, за мебели, шперплат, зехтин, вино,
бира. рибни консерви, цигари и много други. В миналото Риека се е слави-
ла с производство на корабни платна и артоми.
В града има Университет, Висше морско училище. Музеят е
настанен в бившия губернаторски дворец. Между забележителностите на
града са останките от Августинския манастир от XV век, от който са запа-
зени само коридор с колони и вътрешният двор, няколко църкви, Роман-
ската камбанария, Часовниковата кула. От по-ново време са Театърът,
Морският институт, дворецът на губернатора и др. На изток от Риека, на
висок хълм се издига старият замък Прат. Край града са крайморските ку-
рорти Бакар, Бакарац, Кралевица, Црквеница.
Растителността в Риека е типично средиземноморска – палми, пинии,
кипариси, магнолии, лавър, платани, кактуси, маслини, смокини, нарове,
цитруси, олеандри и много други.
Ядранският архипелаг – „земята на хилядите острови”, включва 1233
зелени и скални къса. От тях 426 са хриди, 82 гребени, 656 островчета и 69
острови. Цялата повърхнина е 3177 кв. км. Най-много са островите в Квар-
нер и Далмация и по-малко край Истрия и Черна гора.
Населени са с хървати, но са владяни от гърци, римляни, византийци,
венецианци, австрийци, унгарци, италианци, турци, французи, руснаци,
испанци, немци. Поминъкът на хората тук е риболов, мореплаване, лозар-
ство, солодобив, маслинарство, а в ново време и туризъм.
В островния Ядрански лабиринт са населени 66 острова. На тях има
232 селища. От тях 113 са накацали като чайки по бреговете, а 119 са се
сгушили във вътрешността.
Остров Паг е островът на хубавото вино Жутица и вкусното пашко
сирене, на резервата с диви маслинови дървета Лун, на добива на морска
сол. На остров Бач се копае разноцветен мрамор. С него е изграден
дворецът ба император Диоклетиан в Сплит и много други постройки в
Далмация и Италия. Край остров Карпан се вадят от морското дъно гъби –
сюнгери. Край остров Зларин се ловят корали, продавани за сувенири.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Връзки между България и Хърватска

Хърватия разполага с морски и речен флот. Град Сисак е седалище на хърватското речно плаване по Сава и Дунав. Плавателни реки са също Драва и Неретва...
Изпратен от:
Ivan Ivanov
на 2009-10-27
Добавен в:
Есета
по Политология
Статистика:
24 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Есета по Политология рядко сваляни с 5 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
Подобни материали
 

Европа за мен

12 яну 2008
·
434
·
2
·
406
·
87
·
1

Европа е част от така наречения “Стар Свят” Тя е люлка на западната цивилизация . На “Стария континент” са се формирали много държави и империи удържали на капризите на времето или изчезнали. Старият континент успява да тръгне по стъпките на прогреса.
 

Косовската криза разгледана в международен аспект

22 мар 2006
·
1,053
·
11
·
2,047
·
103
·
2

Курсова работа за международните аспекти в Косовската криза
 

Демокрация: идеи и институции

14 мар 2008
·
554
·
17
·
4,284
·
202
·
1

Исторически терминът „демокрация” се използва за характеристика на определен кръг идеи и на определена форма на държавно устройство и държавно упревление, на определена политическа система.
 

Политическите партии в Република България – критерии за класификация

16 дек 2007
·
285
·
7
·
958

Политическите партии в Република България – критерии за класификация. След установяване на комунистическа диктатура у нас се близо половин век се прекъсват всякакви плуралистични изяви и ако ги има се санкционират...
 

Развити въпроси по политология

29 апр 2007
·
1,632
·
22
·
10,457
·
442

Предмет на политологията. Понятие за политика Политологията като академична наука. Генезис и развитие....
1 2 3 »
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
178
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Връзки между България и Хърватска

Материал № 388688, от 27 окт 2009
Свален: 24 пъти
Прегледан: 32 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Есе
Брой страници: 5
Брой думи: 1,098
Брой символи: 8,810

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Връзки между България и Хърватска"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения