Големина на текста:
Използване на извадката при одита
Терминът “извадково проучване” или “извадка”, който използваме
при одита на системата за вътрешен контрол /СВК/ и на финансово-
счетоводните отчети е дефиниран в Национален одиторски стандарт № 13
“Одиторска извадка” кто “прилагането на определени одиторски
процедури към по-малко от 100% от дадено салдо на счетоводна сметка,
или от определен вид сделки с цел одиторът да направи оценка на
доказателствата, характеризиращи това салдо или тези сделки и на
тяхната основа да направи заключение относно цялата съвкупност.”
Одиторската извадка се използва, за да се оцени една или друга
характеристики, свързани с група счетоводни сделки или счетоводния
Баланс и Отчета за приходи и разходи. Първата от тези характеристики е
степента на възникване на грешки от определена документирана
контролна процедура.
Втората характеристика на счетоводните данни от общ интерес за
одитора е левовата стойност / или левовата грешка в / на група от сделки
или крайни салда. Изводите, направени на база на одиторската извадка,
рядко са приемани като отделни. Обикновено, одиторът комбинира
резултатите от извадката с резултата от неизвадкови процедури,
обезпечаващи факти и доказателства, касаещи същата одиторска цел.
Потвърждението на салдото на вземанията от клиенти може да
послужи като пример в случай на детайлни тестове на аналитичните
сметки.
Резултатите от извадковите техники, отнесени към вземанията от
клиенти често комбинират с резултатите, получени чрез неизвадковите
процедури, използвани за оценка на адекватността на провизиите за
несъбираеми вземания, преди да се стигне до одиторско заключение за
целта на оценката, касаеща вземанията от клиенти.
Одиторският риск е рискът от изготвяне на неправилно
квалифициран доклад. Съществеността е характеристика, при която
грешка в елемента на ФСО, съдържаща се в тях, независимо от това дали
е единична или заедно с други подобни грешки, би повлияла върху
процеса на вземане на решение на информирания потребител на ФСО.
Формулата за одиторския риск е:
ОР = ПР х КР х РР
Където ОР е общия риск, ПР е присъщия риск, КР е контролния риск, а РР
е рискът на разкриване
Присъщият риск и контролният риск са респективно, рискът, че
съществени грешки ще са допуснати поради фактори, присъщи на
фирмата, отрасъла или счетоводната сметка и рискът, че съществени
грешки са възникнали и няма да бъдат разкрити или коригирани от СВК.
Неизвадковия риск включва части от одиторския процес, които са
отделни от процеса на използване на извадковите методи.
Най-подходящите одиторски процедури за определяне на
съществуването на вземанията от клиенти може да бъде потвърждението
на тези стойности от самите клиенти.
Одиторските процедури могат и да бъдат неправилно прилагани,
като например пропускът да се получи обратна информация за всички
различия, установени при потвържденията на вземанията от клиенти.
Риск на извадковото проучване – извадков риск
Извадковата грешка е резултатът от избора на непредставителна извадка.
Рискът от нейното възникване, наричан извадков риск, може да бъде
контролиран, но не винаги разкриван. Извадковият риск е рискът, че
направеният извод след проверяване и правилно прогнозиране на
резултатите от извадката ще се различава от извода, направен при
извършване на същите одиторски процедури, приложени върху всички
единици в съвкупността, преди да се направи извода.
Приемливият риск за предоверяване на СВК е рискът, че извадката
подпомага одиторската планирана оценка на контролния риск по
отношение на определено твърдение във ФСО , в случаите, при които
вярната степен на грешка в популацията не оправдава такава оценка.
Рискът на недостатъчно доверие /недоверяване/ е рискът, че резултатите
от извадката не подкрепят одиторското планирано ниво на оценен риск за
контролата, когато истинската вероятност за възникване за контролата
фактически подпомага подобна оценка.
Същественост,значимост
Когато съществеността се свързва с процеса на приложение на извадката
за тестове на контролите, тя се представя като максимална норма на
отклонение от предписаните контролни процедури, които да са
приемливи без промяна на планираната от одитора оценка на
ефективността на определена контрола.
Статистически ние описваме максималната норма на отклонение като
желана горна граница на точност, а факторите, които влияят на
одиторската оценка за максималната норма на допустимо отклонение
включва:
-счетоводните записвания, които са тествани
-други вътрешни контролни и счетоводни процедури
-целта на одиторската оценка
Очаквана норма за отклонение от популацията
Важна детерминантата на размера на извадката за тестовете на
контролите е одиторската очаквана норма на отклонение в популацията.
Този фактор представлява най-доброто одиторско “улучване” на нормата
на отклонение в популацията. Очакваната норма на отклонение в
популацията винаги се определя на ниво, което е по- ниско от
допустимата норма на отклонение и по този начин позволява извадкова
грешка при разсъжденията.
Етапите, през които трябва да се премине при извадката за тестовете на
контролите са едни и същи за нестатическите или статическите извадкови
техники.
Определяне на целите на тестовете на контролите:
Общата цел за всеки тест на контролите е да се определи дали
вътрешните контроли, които са били предписани от организацията,
работят според плана. Това включва определянето на контролните
атрибути, които да бъдат тествани, както и определяне на условията,
които предопределят отклоненията от тези контроли.
Дефиниране на подходящата информационна популация.
Популацията е добре дефинирана съвкупност от обекти или явления.
Одиторът може да определи всяка популация, която да му предостави
най-голяма вероятност за постигане на одиторската цел. Одиторските
популации могат да се състоят от всички записвания по конкретна сметка,
фактури за продажбите или за покупките или друга съвкупност от обекти
или явления. Важното е извадката да бъде подбрана от цялата популация
и по този начин да се създаде възможността всяка една единица да
попадне в извадката.
Единиците на извадката са всички отделни елементи на популацията.
Определяне на размера на извадката:
Методът за определяне на размера на извадката зависи от това дали
одиторът е решил да използва стриктно логически или статистически
извадкови техники. Ако се използва логическата извадка, размерът на
извадката се определя според виждането на одитора отчитайки следните
фактори:
-допустимият риск за предотвратяване
-очакваната норма за отклонение в популацията
-максимално допустимата норма за отклонение
-размера на популацията
Избор на извадка:
Одиторът може да избере един от няколкото метода в зависимост от
целите на одиторските тестови и разходите свързани с извършване на
извадката и проверката и.
Двете техники за избор на нестатистическа извадка, относително евтини и
лесни за приложение, са случайната извадка и блоковата извадка.
Случайната извадка, както се разбира от името и не притежава определен
образец на осъществяване.
Блоковата извадка предполага избора на блок от извадкови единици като
група за одита. След като първата единица от блока е изтеглена,
останалата част от блока се изтегля автоматично.
Извадката чрез случаен подбор е форма на избор на извадката, който
позволява на всяка единица в популацията равен и независим шанс да
бъде избран.
Извадката чрез неограничен случаен подбор, без да се отстраняват
избраните вече единици, се базира на две основни предимства за
използване:
1.всяка единица в популацията има равен шанс да бъде избрана
2.всяка възможна група от n /ен/ единици има равен шанс да бъде
избрана
Систематичната извадка е друго средство за получаването на извадка,
получена случайно, ако единиците на популацията вече са в случайна
последователност. И тъй като размера на извадката се определя от
одитора, интервалът “к” се изчислява:
К=N/n
Където N e количеството единица в популацията.
Проверяването и оценката на извадката при тестовете на контролите
обикновено включва инспекция на документални Ф и Д. Проверените
документи и начинът на инспекция зависят от приетата одиторска цел и от
популацията, от която се прави извадката.
Всяко едно от тези отклонения, би показвало отклонение от създадените
контроли:
1.липсваща фактура

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Използване на извадка при одита

Втората характеристика на счетоводните данни от общ интерес за одитора е левовата стойност / или левовата грешка в / на група от сделки или крайни салда...
Изпратен от:
d_mavrova
на 2009-10-25
Добавен в:
Лекции
по Одитинг
Статистика:
83 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Одитинг
Тест по вътрешен одит за 1-ви курс
професионален тест по Одитинг за Студенти от 1 курс
Тест по одит за студенти от УНСС - София. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
73
2
2 мин
17.09.2013
Банков одит
изпитен тест по Одитинг за Студенти от 5 курс
Тестът съдържа 22 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
22
6
1
8 мин
28.05.2015
» виж всички онлайн тестове по одитинг

Използване на извадка при одита

Материал № 387824, от 25 окт 2009
Свален: 83 пъти
Прегледан: 24 пъти
Качен от:
Предмет: Одитинг
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 895
Брой символи: 8,058

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Използване на извадка при одита"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала