Предвид това,че организационноуправленческите
структури се отличават с голямото си разнообразие в науката
за управлението е прието да се говори за типове
организационниуправленчески структури.Най
разпространените до момента типове са:
1.Линейна структура на управление
Линейната структура е найстарата,използвана при
управлението на стопанските системи.Тя е приложена много
отдавна във военното дело,от кадето очевидно е
заимствувана.Тази стуктура и връзките,които субектът на
стопанското управление налага съзнателно,се характеризира
със следното:
Преди всичко линейната стуктура се характеризира с
пряко въздействие върху производствения процес и с
осъществяването на всички управленчески функции от едно
лице,т.е.всички мениджъри,на всички равнища,изпълнявят
еднотипни управленчески функции,но по отношение на все по
стесняващ се обект на управление.При линейната структура
връзките между органите за управление са
трайни,повторяеми,стабилни.Всеки от подчинените получава
разпореждания само от един ръководител над него и се отчита
само пред един ръководител.Формалните връзки се
осъществяват чрез преки контакти.Погорестоящия
ръководител не дава разпореждания на подчинени,на които не
е пряк началник.Това води до стабилност на връзките и
създава увереност у подчинените,че никой,освен прекия им
ръководител,няма право да им дава разпореждания и укрепва
чувството за отговорност. Тази стуктура се гради върху
принципа на едноначалието и връзките,които се създават в
нея,укрепват този принцип. Положителните страни на
тази стуктура са свързани с нейната простота,яснота на
задачите,чувството на увереност у подчинените в стабилноста
на връзките,осигуряването на нужната разпоредителност и
контрол. Тази стуктура би могла да се прилага успешно преди
всичко: а)в малките предприятия; б)в предприятията,където
номенклатурата на произвежданите изделия не е голяма;
в)където производствените процеси не са много сложни.
Приложение в чист вид в съвременните фирми няма.На този
принцип обаче са изградени отделни структурни
звена(дирекции,отдели и т.н.)независимо от две или повече
равнища. Например един финансовосчетоводен отдел на
голяма фирма има линейна структура на четири
равнища(главен счетоводител,замесникглавни
счетоводители,ръководители на сектори и счетоводители),така
както и същия отдел в малка фирма, където е с две
равнища(главен счетоводител и счетоводители). Даже и в тези
случаи обаче линейната стуктура не може да се препоръча
безусловно,доколкото тя има и някои важни недостатаци: Най
важното нейно несъвършенство е изискването на универсална
компетентност на мениджърите от всички равнища,което при
днешната специализация в сферата на управлението и силното
нарастване на обема на управленческите знания е трудно,дори
невъзможно да се постигне.Обучението на мениджърите за
компетентното изпълнение на всички управленчески функии би
било твърде продалжително и скъпо.
Връзките между органите на различните
равнища при линейната структура са в повечето случай
еднотипни, а това е главната причина йерархическата
тежест(броя на подчинените, които се падат на един
ръководител) да нараства бавно. За сметка на простотата на
връзките, тази структура е много звенна(с много
равнища),което оскъпява управлението. Линейната
структура, от друга страна, не отразява тенденциите в
развитието на организацията и технологията на управлението.
Тя създава предпоставки за формализъм и администриране,а
оттук и за бюрократизъм в управлението.Тази структура не е
гъвкава,трудно се поддава на реформи,неможе своевременно
да реагира на бързите изменения на околната среда.
Информацията при такава организация на връзките,която
съществува при линейната структура,се движи твърде
бавно,трудно се осъществява координация(например ако
трябва да се осъществява координация между второ и
четвърто ниво,задължително трябва да се мине през
трето).Линейната структура е тромама и скъпа.Имайки предвид
посочените слабости,управляващите много добре трябва да
преценят нейната приложимост и насоките на въздействие
върху тези връки,които все пак са лимитирани от характерните
особености на струкурата.
2.Функционална структура на управлението.
При функционалната структура,която е възникнала
исторически покъсно от линейната и е класически тип
управленческа структура,се преодоляват успешно редица
несъвършенства на линейната структура.Функиционалната
структура възниква в резултат на необходимостта от
разделение и специализация на труда и в сферата на
управление.При нея към общото ръководство от линеен тип се
създават обособени специализирани звена,за изпълнението на
една или малък брой близки помежду си функции.Всеки
управленчески работник в тези обособени звена притежава
функционална компетентност и финкционална власт по
отношение на съответната функция.Той може да упражнява
функционална власт по определената функция навсякаде в
обекта,т.е.във всички негови подсистеми(във всички
структурни подразделения на фирмата например).Разликата
между линейния и функционалния мениджър е именно тази,че
линейният отговаря за всички управленски функции,но на
