Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
Големина на текста:
Русенски университет “Ангел Кънчев”-гр.Русе
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КУРСОВА РАБОТА
На Доротея Пеева Петрова
Спец. ПНУП-задочно, 5 курс, Ф.N 056702
Дисциплина: Етика
ТЕМА: ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ТРУДА И КЪМ СЕБЕ СИ,
КАТО ПРОЯВА НА ДЪЛГ, СЪВЕСТ, ДОСТОЙНСТВО И ЧЕСТ
Съдържание:
1. Изясняване на понятията:
От тълковен речник.........................................................................................2 стр
Изясняване и съпоставяне на термините от Речника по етика от 1974г. и
съответно от Нов речник по морал и етика от 2006г. на Димитър
Станков................................................................................................................3 стр
Мъдрости през вековете.......................................................................................11 стр
2. Отношението към труда и към себе си като проява на дълг, достойнство, чест и
съвест.............................................................................................................................12 стр
ТРУДЪТ от Николай Рьорих...........................................................................14 стр
Социлистическото отночние към труда.........................................................16 стр
Българските добродетели – един век след Иван Хадджийски...................17 стр
Предприемачите и трудът: Ценности на забогатяването...........................19 стр
3. Използвана литература...........................................................................................26 стр
1
1.Изясняване на понятията:
От тълковен речник:
Съвест
Съвестта, само ед., ж. Чувсто за отговорност пред осталите за постъпките и
делата; съзнание. Нечиста съвест. Уризение на съвестта.
Гризе ме съвестта. Измъчвам се заради нещо, което съм извършил.
По съвест. Безпристрастно, откровено.
Библейско тълкуване: Съвестта е обща способност на всичките нравстени деятели
– Рим. 2:13-15. С нея хората различават добро от зло и одобряват доброто и осъждат
злото. Съвестта отсъжда за всичките нравствени деяния, като се ръководи от Божията
воля, открита в природата и в Св. Писание. Наличието на тази нравствена способност,
доказва най-явно, че душата е отговорна пред Бога за делата си, и нейният глас е до
голяма степен глас Божий; когато е чиста и добре уведомена, съвестта е непогрешима
и сочи право към пътя на истината и правдата. При човека обаче, тази способност
много пъти се заблуждава, защото понякога тя попада под влиянието на неубоздани
страсти или на развратена душа. Например, ако Павел помислил в себе си, че трябва да
последва Христовите последователи Д.А. 26:9. Това беше грях, защото той беше
длъжен да просвети съвестта си с всичките средства в силата си, и да я пречисти с
Божествената благодат. “Добрата “ и “чиста “ съвест – 1Тим. 1:5 и 3:9, е поръсена с
Христовата кръв; тя открива Божията воля, и ни повелява да я вършимот евангелски
побуждения; такава съвест е “непорочна” –Д.А. 24:16, и имащите такава съвест
блажестват. Една “слаба” (нерешителна и сляпа съвест0 – 1Кор. 8:7; една “осквернена”
съвест – Тит 1:15; една “прегоряла” съвест – 1Тим. 4:2, закоравяла в престъпленията на
закона и на евангелските повеления, ако не се промени чрез благодат, ще стане накрая
мъстителна съвест, и средство на страшно и вечно мъчение. Никакви телесни мъчения,
не са толкова тежки и нетърпими, колкото мъчението на съвестта; и макар тя и да
дреме тука на земята, ще дойде време, когато ще се събуди и ще бъде като огън
негасим.
Дълг
дългът, дълга, мн.дългове, (два) дълга, м.
1.само ед. Осъзнати задължителни действия, които човек трябва да
извърши като член на обществото или на отделен негов колектив. Дълг към родината.
Чувство за дълг.
2.Парично задължение, заем, който трябва да се изплати. Затънал съм в
дългове.
Достойнство
мн. достойнства, ср.
1.само ед. Положително качество на човек, което се основава върху
правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение. Пазя достойнството си.
2.положително качество, преимущество. Достойнствата на един такъв
подход са ясни
Труд
трудът, труда, мн. трудове, (два) труда, м.
1.само ед. Целесъобразна човешка дейност, свързана със създаване на
материални и духовни ценности. Умствен труд. Разделение на труда.
2.само ед. Работа, занятие, занимание. Нощен труд. Заплащане според
труда.
3.само ед. Усилие, напрежение. Туристите с труд вървяха по стръмната
пътека.
4.само ед. Резултатът от работа и полученото за неч. Живее от моя труд.
2
5.научна работа; книга, публикация. Научни трудове.
Давам си труд. Полагам усилия, старая се да направя нещо.
Сизифов труд. Тежък,но безплоден труд.
Изясняване и съпоставяне на термините от Речника по етика от 1974г. и
съответно от Нов речник по морал и етика от 2006г. на Димитър Станков:
Чест- понятие за моралното съзнание и категория на етиката, тясно свързана и в
редица отношения сходна с категорията достойнство. Подобно на достойнството,
понятието за чест разкрива отношение на човека към самия себе си и отношение към
него от страна на обществото. То играе същата роля като достойнството във
взаимоотношенията на хората и регулирането от личността на своето поведението. Но
за разлика от дойнството моралната ценност на личността в понятието за чест се
свързва с конкретното обществено положение на човека, с вида на неговата дейност и с
признаваните му морални заслуги. Докато представата за достойнство на личността
изхожда от принципа за равенство на всички хора в морално отношение, понятието за
чест, обратно, оценява хората диференцирано, което намира отражение в тяхната
репутация. Съответно честта изисква от човека да поддържа (оправдава) репутацията ,
притежавана от самия него или от колектива, към който принадлежи. Историческото
понятие за чест е възникнало в моралното съзнание на обществото като представа за
родова и съсловна чест (морално изискване, предписващо на човека начин на живот и
действия, който не унижава достойнството на определено съсловие или род). Във
феодалния морал към съсловната чест са се отнасяли в частност изискванията да не се
влиза в равноправни отношения с хора от низшите съсловия, да се извиква на дуел
оскърбителят, да не упражнява унизителен за дворянина труд и т.н. Като премахва
феодалните привилегии, буржоазията същевременно запазва съсловното за чест, като я
поставя в зависимост от общественото положение на човека. Буржуазните идеолози
Фихте, Хегел, Бентам, да не говорим за по-реакционните представители на етическата
мисъл, свързват понятието за чест с притежанието на частна собственост. Дори тогава,
когато това понятие се свързва с индивидуалността на личността, повечето случаи се
оказва че проявяването на тази индивидуалност е възможно само за лица, които се
намират в привилегировано положение. В класовото общество, където честта винаги е
свързана с една или друга форма на неравноправие, тя, от една страна, се изгражда във
високомерие, големство, тщеславия, фалшиво самолюбие, а , от друга страна, у тези ,
които са лишени от тия привилегии, поражда чувство на оскърбена гордост, а понякога
унизителен стремеж да утвърдят своя престиж с робско подражание на висшите
съсловия, ласкателство и подлизурство пред власващите. В социалистическото
общество понятието за чест изменя съществено своето съдържание. На мястото на
съсловната чест идва изискването човек да пази честта на своя колектив, на професията
(Професионална етика), на народа като цяло (Патриотизъм). В индивидуалната чест
се вземат под внимание сао личните заслугина човека, на първо място, неговият труд и
степента на човечността му, в зависимост от които се определя степента на оказаната
му почит и уважение. В социалистическото общество честта представлява истински
морален стимул, който подбужда човека към извършване на постъпки за общото благо.
Същевременно отношенията на човека към своите действия от гледна точка на честта
вече не се разглежда от социалистическото общество като висша форма на
съзнателност и нравственост на мотивите. На пръв план излиза понятието за
достойнство, което има по-широк смисъл. Докато честа предписва на човека да
извършва морални постъпки, за да потвърди своите или колективните заслуги към
обществото, достойнството изисква от всеки човек да прави всичко за благото на
обществото, независимо от това, какви са миналите му заслуги и каква е конкретно
неговата общественополезна дейност. Понятието за чест предполага такава степен на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Отношение към труда и към себе си като проява на дълг, достойнство, съвест и чест

Чест- понятие за моралното съзнание и категория на етиката, тясно свързана и в редица отношения сходна с категорията достойнство...
Изпратен от:
Doroteq Petrova
на 2009-10-23
Добавен в:
Курсови работи
по Етика
Статистика:
236 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Есе по етика и право спешно е
добавена от cvetelinka_2002 14.10.2014
0
12
Решете теста по ЕТИКА И ПРАВО !!!!
добавена от epikur_abv_bg 14.06.2013
1
30
Подобни материали
 

Римската империя е била по-храбра преди да бъде просветена

08 яну 2009
·
141
·
2
·
260
·
236

Аз мисля,че римската империя е била по-храбра преди да бъде просветена,защото когато самата римска личност узнава повече неща за заобикалящия го свят, толкова повече започва да се съобразява с тях...
 

Морал - възникване и развитие

02 яну 2008
·
716
·
6
·
1,049
·
368
·
1

Някои учени определят професионалната етика като “съвкупност от нравствени норми, понятия, съждения, оценки за начините на поведение, характерни за представителите на определени групи от обществото...
 

Справедливо ли е да взема намерените пари?

10 дек 2006
·
138
·
2
·
386
·
1

Човекът, избрал другата алтернатива - да върне парите, е воден от ценностни мотиви : честност, справедливост, добро... Той дава преимущество на обществено значимото.
 

Бизнесетика

05 апр 2007
·
886
·
15
·
2,924
·
289
·
2
·
1

Етиката е теоретичен модел за това, което е добро и правилно за хората в обществото или в определена негова сфера. Задачата на етиката е да постигне истината за морала като регулатор на обществения живот.
 

Основни етични проблеми на XX век. Насоки и тенденции на развитие

04 яну 2008
·
418
·
6
·
1,148
·
296
·
3

Понятието “етика” произхожда от гръцки и означава обичай, нрав, характер.При древните етиката е била едно цяло с общата философия и правото.Представлявала е практически нравоучения, преподаващи телесна и психическа хигиена.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика за 10-ти клас
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът обхваща учебния материал, изучаван по етика в средното училище. Състои се от 15 въпроса, като някои от тях имат по повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
357
1
21.08.2013
Етика и право
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е предназначен за изходяща диагностика на учениците и обхваща целия учебен материал по етика и право. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
12
5
1
1 мин
18.08.2020
» виж всички онлайн тестове по етика

Отношение към труда и към себе си като проява на дълг, достойнство, съвест и чест

Материал № 387102, от 23 окт 2009
Свален: 236 пъти
Прегледан: 409 пъти
Качен от:
Предмет: Етика, Философия
Тип: Курсова работа
Брой страници: 26
Брой думи: 8,144
Брой символи: 69,215

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Отношение към труда и към себе си като проява н ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
с опит от  20 години
485

Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
с опит от  12 години
430

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения