Мария Василева
преподава по Маркетинг
в град Айтос
Големина на текста:
ОВОЩАРСТВО
Тема 10
Предпосадъчната
подготовка на място е
отговорна работа като се
има в предвид че
овощ.насажд.се създават
за дълъг период и всяка
допусната грешка при
създаването може да води
до затруднение при
отглеждането.1.Подобрите
лни мероприятия-
изразяват се в грубо
подравняване на
терена,особено при
прилагане на гравитачно
напояване.При наличие на
пречещи
дървета,храсти,камъни те
се прем.При налич.на
многогод.плевели площта
се третира с
хербециди.Когато терена е
силно наклонен е желат.да
се направи терасиране.Ако
има плитка подпочвена
вода се
прил.отводняване.2.Основ
но торене с изкуствени
торове.-най-добре е да се
направи въз осн.на
предвар.анализ на почвата
по отнош.на хран.в-ва.При
липса на анал.се дават
примерни кол-ва/40-
50кг.дка/фосф.и около 40-
50кг.дка калии в активно
количество.3.Риголване-
изв.се с риголвачен плуг
на дълбочина 60-80 до
100-120 см.Жел.е то да се
изв.поне 1-2 мес.преди
засаждането.4.Допълн.под
равн.при необходимост-с
т.нар.грейдери.5.Осн.торе
не с
органич.торове.6.Дълбока
оран-с нея вкарваме в
почвата органич.маса на
по-малка дълбочина с
оглед да бъде по-бързо
използвана от засадените
овощ.дръвчета.7.Текущо
подравняване.8.Маркиран
е на
мястото.9.Изготвянето на
посадъчни ями-
механизирано или ръчно.
Тема 13
Резитб.е едно от
агрот.меропр.,скоето
успешно се регул.растежа
и плодод.на овощ.р-
я.Регул-то може да бъде не
само на дървото като цяло
но и локално в отделни
негови части.Когато
дърв.се оставят без
резитба п/з І-те няколко
год.след засаждането те
по-бързо изграждат
корените си,по-рано
започват да плододават и
при тях се осъщ.икономии
на труд.Тези дръвчета
обаче по-бързо се
сгъстяват,по-рано започва
засъхване на отд-те части
на короната и по-рано
загиват.Качеството на
плодовете им е по-ниско и
те прояв.алтернативност в
плододаването в по-
голяма степен от рязаните.
Реагиране на рез.-реагират
със засилване на
растежа.Това обаче се
набл.в близост до
направените
отрези.Засилването на
раст.се дължи на 2
осн.прич.:1.На есен
ов.раст.изпращат
резервните хр.в-ва в
корените.Когато
извършваме резит.п/з
невег.пер.ние
прем.обикновено
периферни и връхни
части,които са изпразнени
от рез-те в-ва.При това
разположените в корените
резерви не се засягат и
рано напролет те се
разпределят м/у по-малко
пъпки.2.Скъсен е пътя на
рез.в-ва до растежните
точки-Рез.в млада
възр.обаче може да бъде
вредна за плодод. Тъй
като младите р-я са по
принцип със силен
растеж.Всяко
допълн.засилване води до
сгъст.на короните,до
обр.на нови силни
клончета и до
необходимост от по-силна
резитба п/з следващата
год.Като се има в предвид
че при повечето овощни
видове силният растеж в
млада възраст е
предпост.за образ.на по-
малко цветни пъпки може
да се приеме че резитбата
в тази възр.особено по-
силната
намал.плододав.При
младите дървета резитбата
тр.да бъде такава,че да се
формират короните без да
се пречи на встъпването в
плододаването.При
възрастните дървета
резитбата се
отраз.благоприятно както
на растежа така и на
плодод.Възр.дървета са с
естествено
слаб.растеж.Освен това те
залагат прекалено много
излишни цветни
пъпки,което означ.,че
цъфтят обилно,но след
оплождането по-голямата
част от цветовете и
плодчетата окапват.А това
е загуба на рез.хранит.в-ва
за овощ.дървета.С прил.на
подход.резитба от 1 стр.
Се засилва растежът,но в
степен благопр.за обр.на
цв.пъпки и от
др.стр.премахването на
част от плодните клони,
премахването на част от
цветовете води до
намал.на загуби на
резерви при цъфтежа.
Тема 14
Подобрена етажна
корона-тази сист.на
формиране има средно
високо или високо
стъбло,добре изразен
водач,3 или 4 скелетни
клонав
основата,формиращи етаж
и още 2-3 клона нагоре по
водача,разпол.раздалечено
един от друг.Скелетните
клони по етажа имат 2-3
скелетни
разклонения.Прил.се при
слива,кайсия,дюля,череша
и др.Тази с-ма на форм.се
х-ра със съкращ.на
продължителите на
скелетните части,което
предизв.силен растеж и
отдалечава встъпването в
плододаване.В сравн.с др-
те с-ми на
форм.подобр.етажната
корона,която все още има
мн.шир.приложение.Има
сл-те особ.:големи разм.на
короните,от което
произлиза
невъзможността от
създаване на гъсти
насажд.Трудно
обслужване.Затрудн.при
пров-то на резитба,Късно
встъпв.на дърветата в
плодод.Дълъг живот и
многокр.плодод.Алтернат
ива на подобр.ет.корона е
т.нар.”свободнорастяща
корона”.При нея не се
прил.съкращ.,резитба п/з
І-те няколко год.,което
ускор.встъпването в
плодод.Недостатъците,свъ
р.с големите разм.на
короните са такива като
подобр.ет.кор.Палмета-
има ниско стъбло,добре
изразен водач,3-4 етажа
скелетни клони и
обрастващи клони.Скел.
клони са под наклон 45%
и се кръстосват с клоните
на съседните 2дървета,при
което се получ.плътен
овощен плет.Разположени
в/у скелетните клони
клонките се огранич.на
дължина и така овощ-я
плет става тесен,годен за
обслужване.Тази с-ма на
форм.се прил.при
крушови сортове със
силен растеж в/у
подложка от дюля.В
сравн.с предишните с-ми
палметата има сл-те
предимства: Малки по
разм.корони,тесни,което
позв.създ.на интензивни и
гъсти насажд.,при които
по-гъстото засаждане
позвол.получ.на по-големи
добиви от един.площ в
сравн.с др-те 2сист.Освен
това короните се
обсл.лесно.Чашовидна-
има 3-4 скелетни клона
без водач.Всеки от
скелетните клони има по
няколко скелетни
разклон.Чашата има
предимството,че поради
отворения център и по-
доброто огряване от
цялата корона се
получ.сравн.еднакви по
кач.плодове.По-голямата
корона при тази с-ма
обаче
огранич.възможностите за
по-гъсто зас.Свободно
растящата корона при
прасковата има водач,3-4
скелетни клони.Има сл-те
предимства в сравн.с
чашата:повече на
бр.скелетни части,които
остават с по-малки
разм.,което прави по-
тесни короните и това от
своя стр.позволява по-
сгъстено засаждане.При
отцепване на дадена част
короната не се
обезформя.При тази с-ма
плодовета разп.във
вътрешната част на
короната остават с по-
ниско качество.Вретено-
прилага се при ябълка и
круша при слаборастящи и
умеренорастящи
подложки.В сравн.с
всички ост.с-ми тази с-ма
има сл-те
предимства:малките
разм.на короните
позвол.по-гъсто
зас.,встъпват рано в
плодод.и бързо
увел.добивите по
год.,знач.намал.разходът
на труд.Животът на
дърветата е по-кратък
което позвол.бърза
подмяна при необх.При
форм-то на дърветата от
тази с-ма тр.да се има в
предвид че наличието на
малък по разм.корен. с-ма
на слаборастящите
подл.налага грижите по
отглеждането на раст-та
бъдат на по-високо ниво.
Тема 8
При някои овощнвидове
/ягода,малина,капина и
др./размнож.става лесно
защото техните
вегетативни части се
вкореняват лесно.При
дървесните овощни
видове обаче основният
начин за размнож.е
присажданеПрисадните
овощни дръвчета се
произв.в
спец.разсадници.1 добре
организиран овощен
разсадник има следните
отдели:1/Семенилище-в
него се зас.семена от
ябълка,круша,череша и
др..2/Маточник-в него се
произв.клонови подложки
ч/з заравяне на
вегетат.части с почвата
/обикн.ябълка и
дюля/.3/Питомник-в него
се засаждат
подложки,произв.в
семенилището и
маточника или се засяват
семена от
праскова,кайсия,бадем и
орех.Получените от
последните 4вида
растения стават много
големи още п/з І-та
год.,което позвол.в/у тях
веднага да се приложи
присаждане.В/у
засадените подложки и
получените от засетиге
семена растения п/з І-та
вегетация се прилага
присаждане с пъпки от
културни сортове.Прис-те
подл.п/з следващата год.се
съкращ.под присадените
пъпки.От пъпките
израства питомната част
от дръвчето,което до края
на вегет.е с
разм.подходящ за
изваждане на дръвчетата и
засаждането им на
постоянно
място.4/Маточна градина
за пр-во на семена-от нея
се събират плодове за
добиване на семена,които
се засяват в
семенилището.5/Маточна
сортиментова градина-от
нея се взимат пъпки за
присаждане в питомника.
Преди засяване на
семената в семенилището
е желателно те да бъдат
стратифицирани.Стратифи
цирането се прави с цел
семената да дозреят тъй
като при овощните семена
е невъзможно покълването
ако те не са изпитали
въздействието на ниски
полож.темпер/0-
7градуса/,при наличие на
въздух и влага.Когато
искаме да избегнем
стратиф-то засяваме
семената п/з есента с цел
да се получи естествено
следберитбено
узряване,но резултатите
обикн.са по-лоши
отколкото при стратиф-то.
ЛОЗАРСТВО
Тема 2
1.Слънчевата светлина-
засилвафотосинтезата ч/з
която става произв.на
хранителни за растението
в-ва.Тя
благопр.нормалното
протичане на цъфтежа и
оплождонето на
цветовете.Подобрява и
качеството на
гроздето.При нормална
светлина в гроздето се
натрупват повече
захари,ароматни в-ва и
повече багрилни в-ва
което подобрява
качеството.2.Температур
ата-обуславя сроковете за
протичането на отделните
фази в развитието на
лозарството.Повиш.темп.у
скорява тези
процеси.Миним.за цъфтеж
е 12-13 градуса,за
оплождане е 15-16,за
зреене е над 20.Разв-то на
лозовото раст.след
презимуването започва
при
темп.10оС.3.Влажност-
лозата е растение на
умерената влажност.Тя е
по-скоро
сухоустойчива,отколкото
влаголюбива.Гл.причина
за това е мощноразвитата
и дълбокопроникваща
коренова система.Осн-та
маса от т.нар.”хранещи
корени” се разполага на
дълбочина 40-60
см.Отделни корени
достигат дълбочина 7-8
см.При силни
засушавания лозовото
растение реагира
мн.благопр.на
напояване.Прекомерната
влага също се
отраз.неблагопр.Довежда
до влош.качеството на
гроздето.4.Почв.усл.-
Почвата е средата в която
се разв.кор.с-ма.При по-
богати почви лозите се
развиват по-силно-
получ.се по-високи
добиви с по-добро
качество на
гроздето.Лозовото
раст.може да се
разв.усилено във всички
почви с изключ.на
заблатените и
засолените.При избора на
терен за нови лозя
мн.важно е да бъдат с
добра експозиция.Южно
изложение със слаби
наклони,които създават
условия за механизиране
на осн-те производствени
процеси.От важно знач.е и
надм.височ.до която
трябва да се стигне при
създ.на нови лозови
насажд.В Б-я е прието
промишлените насаж.да
не могат да се създадат
при надм.вис.над 600 м.В
умерено хладните зони
благопр.надм вис. Е около
150-200м, а в умерено
топлите зони е около 300-
350 м.Влияние на
големите водни басейни.
Тема 3
1.Повреди причинени от
късни пролетни и ранни
есенни студове-
повредите от късни
пролетни мразове са
особено опасни когато те
се случат в края на
април,още повече в
началото на май.За
съжаление в Б-я късните
прол.студове не са рядко
явл.При темп.0оС загиват
съцветията,листата се
повреждат при –1оС, а
неразвитите още пъпки
при –6,-7оС.Ранните
есенни студове са по-
рядко явление.Повредите
от тях са по-силни когато
се проявят в края на
септември, нач.на
октомври.Листата на
възрастните лози загиват
при –2оС,не добре
узрялото грозде при
3оС,а узрялото издържа до
–4о.Колкото гроздето е
по-узряло толкова е по-
студоустойчиво.Измръзна
лото грозде има
специфичен вкус на
сварено и от него не може
да се произв.качествено
вино.2.Методи за борба с
ниските t-ри 1 от
т.нар.агротехн.начини е в
районите в които се
наблюд.чести такива
аномалии могат да се
изграждат
т.нар.”високостъблени
лозови насажд.”.При тях
чувствителните на ниски
темп.органи се изнасят на
по-голяма височина над
почвата където темп.в
сравнение с приземния
слой е по-висока с 3-4о.В
съвр.практика се прил.още
заливане на терена с вода
2-3 часа
прединастъпването на
критични ниски
темп.Заливането с вода
намал.почвеното
излъчване и способства за
увел.на темп.Др.начин е
задимяването-няколко
часа преди настъпването
се запалват леко
навл.растителни
отпадъци.Темп.се повиш.с
3-5о.Др.начин е
използването на мощни
вентилатори,които
създават турболентни
движения,с които се
размества топлия и
студения въздух- темп.се
повиш.с Дъждуването-
малко преди настъпването
на ниски темп.се включва
системата за дъждуване
при което в/у зелените
части се образ.ледена
корица,която не позволява
да бъдат
повредени.Повреди от
ниски зимни темп.-п/з
зимата най-чувств.органи
на лозовото раст.са
пъпките.При по-
чувстветелни сортове те
загиват при т –15, -16о,а
при по-студоуст.
Издържат до –20,-21о.При
пониж.на темп.още се
повреждат и пръчките, а
при -28, -30о загиват
надземните части на
лозата.Степента на
повреди зависи от няколко
фактора: От степента на
пониж.на темп.От нейната
продължителност.От
състоянието на лозовото
насаж.Най-сигурна мярка
за борбата със зимните
повреди и тук е
създаването на
високостъбл.лозови
насаж.По своята
чувствителност сорт.се
подразд.на 3 гр.:1/Силно
чувств.на ниски зимни
темп.-преди всичко
десертните сортове.2/С
повиш.студоуст.3/Устойчи
ви сортове на ниски темп.
Тема 4
Способи за вегетативно
размнож.-в съвр.практика
се прил.сл. начини :
1.Размнож.ч/з резници-
това са най-често 1-
годишни добре узрели
пръчки с
разл.дължина.Къси
резници-отрязъци от 1-
год.пъпки,включващи 1
или 2пъпки.Използването
им и по-рядко,защото това
трябва да стане при
оранж.усл.,което
затруднява и оскъпява
производството.Обикн.рез
ник-могат да се изп.при
създ.на лозови нас-я при
т.нар.”нефилоксерни
райони”.Това са онези
райони,в които
пясъкливата фракция в
почвата превиш.70%-там
филоксера не може да се
развива.2.Ч/з отводи-
отводът
представл.вкореняване
най-често на 1год.добре
узряла пръчка без тя да се
отделя от майчината
лоза.Изп.се за попълване
на празните места на
загиналите лози в
създадените вече лозови
насаж.Изкопова се трап от
лозата-майка по посока на
липсващата лоза,дълбок
около 40см.В него вним.се
полога избраната пръчка и
върхът и се извежда точно
там,където липсва
лозата.Трапът се изпълва с
почва,утъпква се мн.добре
и върхът на пръчката се
съкращава на 2 пъпки.От
всеки възел се развиват
корените, а от 2-те пъпки
леторасли,т.е. новата
надземна част.Ако лозите
са в район заразен с
филоксера тогава тези
корени се развиват от
културната част и могат да
се унищ.от
филоксерата.Затова в
филоксерните райони в
отвода не се препоръчва
прекъсване на връзката с
лозата-майка.В
нефилокс.райони е
препоръчително да се
прекъсне на ІІ-та
год.връзката м/у 2-те лози.
3.Ч/з присаждане-
присажд.е операция при
която 1раст-е или част от
него се пренася в/у
др.раст.Прието е тази
част,която се пренася да се
нар.”присадник”, а частта
в/у която се пренася
присадника се
нар.”подложка”.Най-
съществената
предпоставка за
пренасянето е да има
биолог.сходство м/у 2-та
компонента.Присаждането
се подразд.на няколко
вида: Присаждане на
място т. е.в съществуващи
лозя.Присаж.на зряло и
подл.и присадн.са зрели
частиНай благопр.момент
за присаж.на място е ІІ-та
полов.на априлПрисаж.на
зелено-най-благопр.срок е
края на май и І-та полов.на
юни.В съвр.лозарска
практика присаж.се
използва и за пр-во на
посадъчен материал за
получ.на присадени
вкоренени лози.
Тема 5
Избор на място за лозе-За
предпоч.са терени
характеризиращи се с по-
лек почвен тип.Най-често
глинесто-песъкливи
почви,разпол.по
хълмистите терени,билата
на невисоките
хълмове,подножието на
ниски планински
вериги.При тези
усл.лозята по-рядко
страдат от късни пролетни
,ранни есенни студове и
ниски темп.п/з
зимата.Главна причина е
че студеният въздух се
стича по склона,оттича се
от него и се задържа в
равнинната част особено в
затворените
котловини.Там мн.често
се обр.т.нар.”езера на
мраза” и там не е
препоръчителнода се
създават лозови
насажд.Освен това на
наклонените терени лозята
получ.повече слънце,
темп.е по-висока,гроздето
узрява по-рано,натрупва
повече захари,образ.се
повече ароматни и
багрилни в-ва в
зърната.Теренът трябва да
бъде по възможност със
слаб наклон,за да не пречи
на механизираното
пров.на
агротехн.меропр.Слабият
наклон създава по-добри
усл.за отглеждане и
поливане като при второто
няма ерозия на
почвата.Добре е още в
близост да има
водоизточник,най малкото
за приготовляване на
разтвори за борба с
болестите и вредителите
Подготовка на терена-
Ако теренът е подход.за
лозе,но досега не е бил
използван при нужда
трябва да се
прем.храсти,големи
камъни и др.,след което
задълж.трябва да се изведе
успешна борба с
плевелита.Особено опасни
са т.нар.коренищни и
кореноиздънковите
плевели.Това става по 2
начина: Като на същите
площи в продълж.на 2-
3год се засяват
разл.окопни култури и при
преработката им се води
механична борба с
плевелите.Химична борба
с плевелите-използват се
хербециди.Използването
им е по-ефективно,но с
тях не се опазва в
достатъчна степен
околната среда.След това
при необходимост теренът
се подравнява.Целта е да
не се възпрепятства
механизирането и да се
извършва напояване.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Овощарство

Предпосадъчната подготовка на място е отговорна работа като се има в предвид че овощ. насажд. се създават за дълъг период и всяка допусната грешка при създаването може да води до затруднение при отглеждането...
Изпратен от:
eli
на 2009-10-19
Добавен в:
Лекции
по Агробизнес
Статистика:
167 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Лекции по Агробизнес рядко сваляни с 3 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
 
Онлайн тестове по Агробизнес
Биологично земеделие
изпитен тест по Агробизнес за Студенти от 2 курс
Тестът е за специалност "Управление на агробизнеса", за студенти от втори курс. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
21
3
1
3 мин
31.07.2019
Цени и ценообразуване в агробизнеcа
междинен тест по Агробизнес за Студенти от 5 курс
Въпроси за магистърските програми в Cвищов. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
26
10
1
3 мин
12.06.2013
» виж всички онлайн тестове по агробизнес

Овощарство

Материал № 385549, от 19 окт 2009
Свален: 167 пъти
Прегледан: 141 пъти
Предмет: Агробизнес, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 3
Брой думи: 1,569
Брой символи: 12,920

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Овощарство"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мария Василева
преподава по Маркетинг
в град Айтос
с опит от  4 години
23

Данаил Дамянов
преподава по Икономика, Туризъм и Счетоводство
в град Свищов
с опит от  22 години
1 1,518 421

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения