Тема №15
Инфлация
1.Ценова нестабилност: същност и измерване на
инфлацията
2.Причини за инфлация
3.Видове инфлация – характеристика
4.Социално – икономически последици от инфлация
5.Антиинфлационна политика
1.Ценова нестабилност: същност и измерване на инфлацията
Цикличното развитие на икономиката, динамиката на
заетостта и безработицата са тясно свързани с ценова
нестабилност. В днешния реален свят инфлацията е неизбежен
спътник на развитието, остър проблем който се нуждае от
изучаване и управление.
За първи път терминът инфлация е употребен в Северна
Америка по време на Гражданската война за обозначаване на
процесите, породени от книжно – паричното обръщение. В края
на 19 век в Европа започва неговото използване, като синоним на
обезценяването на парите. Самият процес на инфлация е толкова
стар, колкото са стари и паричните знаци. Инфлацията е свързана
както с книжните пари, така и с монетите.
Днес тя е един от аспектите на макроикономическата
нестабилност. Тя е процес на повишаване на общото равнище на
цените, при което парите се обезценяват снижава се тяхната
покупателна способност. По време на инфлацията не е
необходимо всички цени да се повишават. Някои остават
стабилни, други се повишават. А трети спадат. За да говорим за
инфлация е необходимо да има очертана тенденция за
повишаване на цените за продължителен период от време.
1
Ако равнището на цените в националната икономика се
намали явлението се нарича дефлация.
Изясняването на инфлацията изисква дефинирането на
понятието ценово равнище/ЦР/. Ценовото равнище е
притегателната средна величина на цените на блага, произведени
в националната икономика. Измерва се чрез ценовите индекси PI.
Най-широкият ценови индекс е имплицитния дефлатор на GDP.
Той измерва промяната на цените и се получава, като отношение
номиналния към реалния GDP.
Вторият показател за измерване на инфлацията е индекса на
потребителските цени CPI – най-използваната мярка за
статистическо определяне на ценовото равнище. Този показател
интегрира цените на многобройни стоки и услуги, които
домакинствата потребяват. Широко се използва от синдикатите
при обосноваване на техните искания. Изчислява се като се
отнесе средно притегателната стойност на потребителската
кошница през дадена година към притеглената средна стойност
на същата потребителска кошница от годината приета за база.
Ако приемем, че в потребителската кошница има само 3 стоки –
А,В и С.
Относителното тегло на стоката А е 0.59 – теглото определя
относителния дял на съответното благо в потребителския
бюджет.
2
CPI се получава:
Най-важната характеристика на CPI е, че количествата на
благата в двете кошници от текущата и базисната година са едни
и същи. Наблюдението на потребителските кошници включва
потребление на едно средно домакинство и се прави в големи
вериги магазини, където цените са относително ниски.
Третият индекс е индекса на производствените цени – РРI.
При него се използва типична кошница от блага и суровини/
полуфабрикати, машини/, които фирмите купуват по цени на
едро. Този индекс е по-тесен показател в сравнение с дефлатора
на GDP, защото:
-не отчита динамиката на цените на услугите
-измерва инфлацията само на онези блага, които се купуват
от фирмите, а изключва покупките от потребителите /домакински
и държавни/.
Друг показател за измерване на инфлацията е темп на
инфлация Roi- той показва скоростта, с която се променят
цените. Определя се като разлика между ценовия индекс през
текущата и базисната година и се отнесе към ценовия индекс от
базисната година.
Правилото на 70-те дава друга възможност да се правят
пресмятания на инфлацията. Чрез правилото може да се отговори
на въпроса: ако се запази дадения темп на инфлация, след колко
години цените на стоките ще се удвоят.
Критична точка на инфлация
Изчисляването на инфлацията показва, че тя достига
определена критична точка. Това е момента, когато масата на
3
