Големина на текста:
Проблемът за любовта и смъртта в разказа “Шибил” от
Йордан Йовков
Хуманизмът е дълбоко присъщ на българската литература ,защото
нейните творци са водени от действена любов към човека. През
Възраждането и първите десетилетия след Освобождението хуманизмът на
българските писатели своеобразно се пречупва през националното и
социалното , кръвно се вплита в техния демократизъм, защото любовта е
"центрирана" към човека от народа и народните маси като цяло, дори в
епоха на социална поляризация.
Йордан Йовков е един от първите български творци /след
П.П.Славейков/, който обръща поглед към човека като индивидуалност,
към неговия нравствен свят. Потърсим ли корените на Йовковия
хуманизъм ще ги открием в сложното отношение епоха - творец. Йовков се
утвърждава като писател в началото на XX в., след войните, които
задълбочават социалната поляризация и дехуманизацията на обществото,
обезценяват човешките добродетели. Критическият реализъм притъпява
социалния си патос, за да задълбочи психологическата си проникновеност.
Символизмът е в криза, особено след Първата световна воина, когато под
напора на събитията един след друг неговите последователи не без
драматизъм се ориентират към реализма. Изгрява талантът на Христо
Смирненски, който поставя началото на ново изкуство, съзвучно с
времето.
В този обществен и литературен контекст се утвърждава разказвачът Й.
Йовков, човек с фина душевност, деликатен и самовглъбен. На грозното в
действителността той противопоставя красотата, на обезчовечаването -
култа към човека, на дисхармонията в обществото - хармонията в човека.
Красотата в творчеството на Йовков е позиция, от която оценява света и
човека, основа на неговата нравственост и естетика, на светогледа му. Тя е
1
дълбока свързана с хуманизма на писателя, с убежденията му, че човекът е
прекрасен, той има своето право на щастие и свобода на духа. В
творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е
свързана с човечност и красота в конкретно - историческото и
непреходното, в националното и общочовешкото. Доброто и красивото са
основните акценти в творчеството на писателя. Доброто е в
хармонизирането на отношението на човека със света. То е естественото,
природното и родовото и е в съгласие с "вроденото" в човека. Доброто е в
основата на цялостния човешки характер.
Любовта на Шибил е израз на духовна сила, която извисява човек до
ръста на планината. Шибил е млад и хубав, мъжествен и суров. Освен
физическа неговата красота е в разцъфтяването на нравствени пориви, във
вътрешната му свобода. Той не познава колебанията. Следва решенията си
неотклонно. Няма страх от смъртта. Йовковите герои са чужди на
мъчителните вътрешни противоречия, на съмненията и раздвоенията на
модерния човек. Те са душевно цялостни. Най-често изживяванията им не
са сложни, но пълнокръвни - в това съзираме косвената реакция на Йовков
срещу естетиката на символизма и срещу етиката на човешкото
раздвоение.
Смъртта на Шибил е проста и великолепна песен за величието на
хайдутина и силата на любовта. Шибил върви огрян от пролетното слънце,
като ореол около осанката му са венецът на Балкана и цветните облаци на
овошките. После между двата трупа като петно кръв се червенее
карамфил. Всичко в този разказ звучи на струната на най-висока и най-
чиста романтика - и обстановката, и събитието, и природата. Тази
романтика е плод на голямата любов на Йовков към човека, на вярата му в
красотата, заложена в човешката душа.
2
Шибил не познава половинчатостите в живота, отдават се на
желанията си докрай, за тях не съществуват преградите на общоприетата
нормативност.
Любовта при Йовков често е призвана да осъществи в героите
радикална смяна на мисли и устои, която довежда със себе си преоценка на
собственото битие. Срещата с Рада се оказва решаваща в живота на
Шибил, защото тя пробужда любовта, а с нея човешкото начало в
разбойника. Красива е Рада с джанфезена рокля и дяволита усмивка.
Красив е Шибил със смелостта си, когото заптиета и кърсердари търсят
под дърво и камък, красива е и природата. Йовков търси не само
физическата красота, но и вътрешното обаяние, оная мъчно уловима и
непозната сила, която увлича и покорява: ”Каква чудновата бърканица от
жена, дете и дявол" - мисли Шибил за Рада. Страшният хайдутин е уловен
в момент на разчупване, ставане. Красотата на Рада ражда любовта, а тя
променя Шибил. Любовта извисява духовно човек. Чрез нея Йовков
внушава: всеки човек е способен да обича. Любовта променя хайдутина
Шибил към добро. Героят не мисли за обири и за убийства. В края на
разказа той е вече друг. Йовков дава своя шанс на човека, решил да се
промени към добро. Млад и красив, красив и добър е Шибил: "Дрехи от
синьо брашовско сукно, сърма и злато. Тънък и висок, малко отслабнал,
малко почернял, но хубав и напет". В края на разказа сравнението на
карамфила с петно кръв символизира пречистващата и извисяваща любов,
красотата в човешкия живот и способността да се обича.
Писателят - хуманист говори с вълнение за красотата - любов, за
необходимостта от чувството на дълг към близки и народ ,зове за
премахване на злата стихия в човека и за стремеж към добри дела ,за
съгласуване на сърдечните влечения с повелите на времето.
Героят е поставен в началото на разказа в кръстопътни
екзистенциални ситуации, моменти, в които е взел съдбоносни решения да
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Проблемът за любовта и смъртта в разказа “Шибил” от Йордан Йовков

Йовков е в духа на романтичните традиции в класическата литература, използва един устойчив художествен модел, базиращ се върху успоредяване на идеята за духовното прераждане на грешника с идеята за смъртта като най-пълноценностна проява на изкуплението.
Изпратен от:
Rozi
на 2007-07-09
Добавен в:
Теми
по Нова българска литература
Статистика:
2,507 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Хуманизмът в творчеството на Йордан Йовков

17 апр 2006
·
1,942
·
8
·
1,683
·
626

Във всички свои творби Йордан Йовков утвърждава и възпява нравствената човешка личност. Той смята, че рано или късно у всеки човек непременно побеждава доброто, което намира своя израз в човешкия труд, любов, духовна извисеност и отношение към другите.
 

Темата за войните в творчеството на Йовков

18 мар 2006
·
1,787
·
6
·
1,145
·
178

Темата за войните в творчеството на Йовков - кандидат-студентска тема.
 

Истината за човешкия живот според Йовков

27 дек 2006
·
1,357
·
7
·
560
·
94
·
2

Страстният човеколюбец Йовков е издал истините за човека и красотата, произведение, в което писателят показва как хората въпреки безумието и страданието остават човеци.
 

Антихуманната същност на войната в йовковите разкази


Започнал творческия си път в кръга на писатели символисти, със стихове, а след това и разкази, Йовков израства творчески през войната. Войната събужда интересите му към действителността и към човека. Тя активизира у него художника, чувството за реалност..
 

Биография на Николай Хайтов


Николай Хайтов е сред най-популярните съвременни писатели, автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Област Пловдив в бедно семейство.
1 2 3 4 5 » 11
 

Проблемът за любовта и смъртта в разказа “Шибил” от Йордан Йовков

Материал № 38311, от 09 юли 2007
Свален: 2,507 пъти
Прегледан: 674 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Автор: Йордан Йовков
Тип: Тема
Брой страници: 6
Брой думи: 1,009
Брой символи: 8,260

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Проблемът за любовта и смъртта в разказа “Шибил ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
255 36


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения