Големина на текста:
1
„ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК” - ДИМИТЪР ТАЛЕВ
СЮЖЕТЪТ И ГЕРОИТЕ НА „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК” ПРЕЗ
МОДЕЛА НА ЕПИЧЕСКОТО
Романът на Димитър Талев „Железният 
светилник” (1952) е част от една голяма 
романова поредицав която влизат още
Илинден” (1953), „Преспанските камбани” 
(1954) и „Гласовете ви чувам” (1966). Този цикъл 
от четири  романа  (тетралогия е  част  от 
епическата  вълна”  в  българската литература 
от 50­те години на XX векВ сравнение с ДДимов
който   има   подчертана   склонност   да 
психологизираТалев много повече се доближава до модела на епоса като 
литературен род. Характерни за романите му са пластическото описание 
(пресъздаването   на   света   на  героите   чрез   външни   характеристики
поведениефизическо присъствие);  силно изразеният събитиен план
историчността (усетът за история); съотнасянето история­индивидуална 
съдба (илиисторически­камерен план).
Тетралогията е построена на принципа на „нанизването” (по 
терминологията на руския учен Виктор Шкловски): съдбите на 
представителите на един голям род; се „нанизват около историческото 
развитиеНейната тематична линия са революционните борби за 
освобождението на Македония с кулминация Илинденско­
Преображенското въстание.
Железният светилник” представя най­ранния стадий (на тези борби 
­ пробуждането на народа. Тук сюжетът е центриран около борбата за 
независима църква и за богослужение и образование на български език
Тази линия е въплътена чрез силното присъствие на семейно­битовото
съответно   действието  кръжи главно   около   дома.   В следващите части 
историческото разширява територията на действието сиВ „Преспанските 
камбани” негов сюжетен топос е цяла Преспаобщността тук е поставена 
по­явно   в  своите  социални   отношения.   В  Илинден   сюжетен  израз   на 
историческото е самото въстаниезатова и сюжетът е проектиран във 
всенароден (мащаб (това е „най­епическата” част от поредицата). 
Гласовете ви чувам” вече е роман, съсредоточен върху съдбата на един 
герой (Борис Глаушевсина на Лазар) ­ с неговия житейски и духовен път. 
Този текст носи признаците на една нова тенденция ­ на отзвучаване на 
епическото и  на „лиризиране  на българската  проза (процес започнал 
през   60­те   и  особено развит  през  70­те  години).   Въпреки това обаче 
последната част на тетралогията се вписва в цялостната концепция за 
романов цикъл за поколенията.
Композицията на „Железният светилник” до голяма степен изразява 
сюжетното развитие на романаПървата част ­ Хаджи Серафимовата 
внука”,   е   по­камерно   озвучена.   Тя  е   съсредоточена   върху   героите
1
основатели  на   преспанския  клон   на  Глаушевия  род.   Неин  акцент  е 
драмата на патриархалния човек в ситуациитесъздавани от големия план 
на историческото развитие. Втората част ­ „В тъмни времена” ­ пренася 
акцента  от  семейно   битовото  към  съдбините  на   общността Тук  тя   е 
хваната в началото на своето движение от животзатворен в измеренията 
на битовотокъм битие в историятаТази част повтаря в уедренсоциален 
мащаб, пътя на Стоян Глаушев. Ако в началото на романа героят тръгва 
от дивототъмно” село към градато сега обществото на града тръгва от 
тъмата  на  духовното  робство към  пробудата  на  своето  просвещение
Централната  историческа  тема  е  свързана  с  напреженията които  се 
зараждат между  представителите на старотоконсервативното 
(гръкофилите),  и  героите  на   новото прогресивното  (обединени  около 
идеята за образование и богослужение на роден език). Третата част ­ 
Народ се пробужда” ­ както недвусмислено заявява заглавието
представя възхода на народното самоосъзнаване. И последната част на 
романа ­ „Корени и гранки” ­ отново връща акцента към семейно­битовото
давайки възможност за сравнение с българското семейство от първата 
частВ този смисъл текстът има кръгова композиция.
Сюжетът е замислен като  „битов летопис” за един патриархален 
родИсторичната нагласа (заложена от модела на летописае особено 
осезаема в началотокоето гласи:
Едва­що бе преминала голямата чума в лето 1833...
Още  тук  романът  заявява своята  епичност  ­  той  обещава” да 
разказва през критериите на паметта на общността. Топосите („местата”) 
на   действието  в  творбата също   са   именно  онези,   които  са   важни за 
общносттаВ съгласие с правилата на патриархалното съзнание 
съществените случки стават в дома (семейното, родовото пространство); 
на мегдана, в църквата (празничната територия); в чаршията (мястото на 
труда). Всичкосвързано с пътя, носи значението на ключова промяна
Например идването на  Стоян на рилския  монах на Рафе  Клинче  в 
Преспа.
Така  времевото  и  пространственото  измерение  на  Железният 
светилник” всъщност изпълняват изисква­нията на епическото 
повествование.
Героите като присъствие в творбата (като романови образисъщо 
са издържани според правилата на епоса. Освен с подчертано външното 
(пластическото) си описание те са епически персонажи и със сюжетните 
си ролиТова са герои функцииа не герои светове (както е например при 
Йовков  и Д Димов). Основната  им   роля в  текста е  да илюстрират 
историческото развитиене да представят някаква индивидуална 
душевност или лична съдбаЗатова те с такава лекота биват въвеждани и 
снемани от действиетоПримери за това са Божана и Аврам Немтуркоито 
излизат от събитийния план на романа по най­лесния начин ­ умират в 
моментав който  присъствието им става непреодолима  пречка за 
развитието на героя, олицетворение на историческото движение ­ Лазар 
ГлаушевОздравяването на Божана например би нарушило или 
1
монолитносттаили добродетелността на образа. Защото тогава за Лазар 
би имало две възможности: да се ожени за неякато емоционалният му 
свят  остане  накърнен  от любовта  към  Ния  (това  би  било  раздвоение
нарушаване на монолитността му), или  да  я изостави (което  пък  би 
хвърлило сянка  върху добродетелността му).  И  двете  хипотетични 
продължения биха лишили романа от образцовия народен водачкойто 
трябва да бъде вътрешно единен и нравствено идеаленза да може да 
застане начело на общността. Съществува, разбира се, и вариант героят 
да не бъде поставян пред личностни изпитания (тоест пред него да не 
стои дилемата между безплътната любов към сестрата на съратника и 
цялостнатачувствена любов към дъщерята на противника). Тогава обаче 
добродетелността на героя би останала „недоказана”.
Оставането  на  другия  „неудобен  персонаж   ­  Аврам  Немтур в 
повествованието  пък  би  превърнало  Лазар  във  фигура  от  „дребна” 
психологическа драма (за разбиранията на епоса).
Такаосвободен  от  съдбовните раздвоения  на личното  битие и 
изцяло посветен на националното дело, Лазар силно напомня един друг 
обобщителен водачески образ в българската литература ­ Бойчо Огнянов 
от „Под иго то”.
Като цяло сюжетът на „Железният светилник” пресъздава 
движението на  българския човек между  два етапа  от историческото 
развитие на нациятаТекстът впрочем съдържа и символните означения 
на тези етапиТова са „Железният светилник”, неразтрогваемо свързан с 
Глаушевия дом (и най­вече с образа на Султана) през цялото действие, и 
първата газена ламба в Преспа, която влиза с Ния в дома на Глаушеви в 
края на романаВ този смисълпредадено чрез предметната символика на 
творбатаголямото историческо движениеописано от неяможе да бъде 
формулирано и като пътя от железния светилник до газената лампа.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Сюжетът и героите на „Железният светилник” през модела на епическото

Сюжетът и героите на „Железният светилник” през модела на епическото...
Изпратен от:
poli
на 2009-10-08
Добавен в:
Анализи
по Нова българска литература
Статистика:
356 сваляния
виж още
 
 

Сюжетът и героите на „Железният светилник” през модела на епическото

Материал № 380535, от 08 окт 2009
Свален: 356 пъти
Прегледан: 549 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Автор: Димитър Талев
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 690
Брой символи: 5,708

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сюжетът и героите на „Железният светилник” през ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
262 39


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения