ЧОВЕК Е ОСЪДЕН ДА
БЪДЕ СВОБОДЕН -
(Сартр)
В истиския смисъл на
думата свобода има само
при човека. Всеки човек
вижда себе си такъв,
какъвто е. Но
същевременно Той
вижда себе си на фона на
възможностите да бъде
друг. Според Сартр
човекът е повече от това,
което е, защото
човешкото битие е
проект.
Човекът не може да
избяга от своята
собствена свобода,
защото не може да
преодолее отговорността
за своите собствени
постъпки.
От една страна, за да
бъдеш свободен, е
необходимо да се
приобщиш към битието,
към изискванията на
обществото – закони,
норми, традиции, а от
друга страна – да
преодолееш инерцията
на битието, да
реализираш стремежа си
към самодвижение и
творчество.
Човекът е осъден на
свобода, защото
непрекъснато се стреми
са създава
обстоятелствата на
живот. Няма друг
законодател, освен самия
човек. Човек е отговорен
не само за своя живот,
но и за живота на
другите. Вярно е, че
самият живот зависи и
от другите, но в крайна
сметка от моята свобода
на избора зависи какво
ще ми се случи. Което
означава, че всеки
индивид има свободна
воля, за да реши как да
постъпи, той е съдия на
живота си. В дадена
ситуация може да бъде
добър или лош, убиец
или жертва, да рискува
или да се придържа към
традицията. Една от най-
човешките прояви на
свободата на избора на
човека е правото му да
избере – дали да живее
или да умре. Не Бог, не
другите, а самият
индивид, размишлявайки
сериозно за живота,
подобно на Хамлет се
пита – Да бъде или да не
бъда и взема решение –
да живее! Но веднъж
решил да живее, живият
е осъден отново и отново
да избира – да бъде роб
или господар, да обича
или да не обича, да се
примирява или да се
бори, да живее с
абсурдите или да се
бунтува срещу тях, да
бъде Нещо или Нищо!
Ние сме осъдени на
свобода, защото си
поставяме непрекъснато
цели и търсим пътища за
тяхната реализация.
Всеки иска да бъде себе
си, да бъде
индивидуалност. Но да
бъдеш индивидуалност,
значи да отстояваш
своята автономия, да не
правиш онова, което не
искаш. Именно защото
човек не прави онова,
което не иска, той търси
основанията на
свободата в себе си,
непрекъснато брани
свободата си, защитава
своите права и свобода -
това предполага и
защита на уникалността
си, бунт срещу всяка
манипулация, външен
натиск и насилие.
Истински свободният
човек осъзнава не само
отговорнастта на своите
постъпки, последствията
от мислите и чувствата
си, но и разбира че
неговата свобода е
невъзможна, ако не са
свободни и другите.
Бидейки осъден да
сътворява себе си, да се
бори за достоен живот,
човекът същевременно
твори и пространство за
свободен живот и на
другите. В това е
великото
предназначение; най-
дълбокия смисъл на
живота – човешката
свобода! Не достигането
на свободата, а вечният
стремеж, копнежът за
свобода изразява най-
дълбоката същност и
драмата на човешкия
живот. Човекът иска да
бъде все по-свободен и
по-свободен и в името на
тази цел, подобно на
Фауст, всеки ден отива
на бой за живота!
“ЧОВЕКЪТ Е ЧУЖДЕНЕЦ НА
ТОЗИ СВЯТ,НО НЕ И ДЕЗЕРТЬОР”
А Камю
Творчеството на Камю отразява
решителният отказ на болшинството
французи да приемат фашизма и
тяхната готовност да водят с него
безкомпромисна борба. Европейците
чустват силно своята самота и
безсилие, тъй като са разрушени
всички ценности. И така става
невъзможен човешкият контакт. В
този абстрактен свят баз ценности
като че ли всичка е предопределено.
Светът е абсурден, безчовечен и
хората пораждат безчовечността,
унищожават човешкото
достойнство. Камю пише:”Не
разбиращи както самите себе си,
така и другите, хората са самотни, в
отношенията между тях цари
жестока безсмисленост.”
Как е възможно да се живее в един
свят на терор и насилие, в свят,
лишен от разумност и божие
присъствие?
“И в една вселена, лишена от
илюзии и светлина, човек се чувства
чужденец“ – заключава френският
интелектуалец. Камю живее в този
свят, но осъзнава, че този свят не е
негов. Но може ли той да избяга от
своето настояще? Страдайки от
равнодушното безмълвие на света и
загубвайки вяра в Бога, абсурдният
човек идва до извода, че източникът
на всички ценности и единствен
съдия на живота може да бъде само
той самият. В тази
самодетерминация се изразява
свободата на човека.
За фашизма и комунизма човекът е
нищо. Алтернативата е: да се
възродим или да умрем, да се
премирим с абсурда или да се
бунтуваме. Бунтът е протест на
човека срещу превръщането му във
вещ, в нищожество. Светът е пълен с
недоверие, алчност, жажда за власт,
лъжа. Разбунтуваният човек иска да
бъде човет, иска да бъде чут.
Неговият риск се превръща в
добродател, защото е готов да умре в
хода на своя бунт.Той иска да
премахне силата и лъжата, и да
издигне морала на свободата и
искреността. И за това се бори
срещу несправедливостта,
рабоството, терора, безмълвието.
Ако светът е неразумен, ние трябва
да му придадем разумност, да
създадем една човешка общност на
мисълта и чрез думите и своите
постъпки да защитим мъжете и
жените, децата и възрастните,
моралните ценности. “Тогава
сърцето няма да чуства света като
пустиня” (Камю)
Възможно е да проявим страх,
малодушие, нерашителност в дадена
ситуация, но не можем да избягаме
от себе си, от съвестта си, от
отговорността си към бъдещето.
Камю не бяга от истирията и
подбужда съвременниците си към
размисли за битието на човека в
историята. Той се стреми да намери
пътя към съхраняване на човешкото
в човека и към нов тип цивилизация,
в която човекът няма да бъде роб на
историята и ще има съответствие
между историческите цели и
индивидуалните цели.
Осъзнаването на абсурдността на
битието на човека в историята, на
историческите факти, че хората са
обекти на социални експерименти е
начало на отчуждението на човека
от света. Но това не означава, че ние
трябва да се превърнем в дезертьори.
Бунтуващият човек избира
свободата на действие – говори,
иска, бори се. С бунта се раждат
надеждата, човешката солидарност.
В акта на протеста разбунтуваният
човек иска да каже и на нас,
съвременните хора, че съществуват
ценности, които трябва да бъдат
уважавани от всички заедно и от
всеки поотделно.
ЧОВЕК СЕ РАЖДА СВОБОДЕН, А НАВСЯКЪДЕ Е В ОКОВИ
391
