КУРСОВА РАБОТА
Римска пътна мрежа по българските
земи
2009
Изготвил:Научен ръководител:
Станислав Георгиев Цветанов ст.ас. Д. Петров
История, II курс
Фак. № 345
Съдържание
1.Историография
2.Извори
3.Поява на първите пътища
4.Структура на римските пътища и крайпътни съоръжения
5.Римски пътища в българските земи
Историография
Римската пътна и селищна мрежа в България е разгледана от редица наши
и чужди учени, като част от изследванията имат характер на общ, но
недостатъчно цялостен преглед на въпроса.
В края на XIX и началото на XX век се правят първите сериозни научни
проучвания на римската култура в българските земи. Големи заслуги в
това отношение имат К. Шкорпил и др. български и чужди учени. В
резултат на многобройните си теренни проучвания те успяват да
локализират много римски селища. Между двете световни войни се
засилва интересът на изследователите към римската пътна и селищна
мрежа в българските земи. Обзорно изследване по тези проблеми
публикува например И. Велков. Кратък очерк на основните пътни артерии
от античността в България правят и Ю. Данчев и Я. Тодоров. В труда си
„Провинция и империя“ Е. Панайтеску разглежда римските пътища в
провинция Мизия. Е. Грен проследява историчекото развитие на пътните
отношения от двете страни на Босфора и Дарданелите, а К. Милер се спира
на римските пътеводители, представени чрез Певтингеровата карта.
След втората световна война се разширява кръга на разглежданата
проблематика. Б. Геров Проучва западно тракийските земи през античната
епоха. Подобни изследвания, но в Източна България прави В. Бешевлиев.
Разглеждайки постиженията на българската археология след втората
световна война, Т. Иванов се спира и на проучванията на римската пътна и
селищна мрежа. В. Тъпкова – Заимова описва използването на римските
пътища през средновековието. Проследявайки развитието на българската
епиграфика , В. Велков посочва важната роля, която имат откритите над
100 милиарни колони в българските земи за определяне трасетата на
римските пътища. С тяхното проучване се занимават В. Герасимова и Л.
Холенщайн, като последният публикува на немски език откритите до
1975г. в България милиарни колони.
Извори
Основни извори, които се използват при разработването на темата за
римската пътна и селищна мрежа са антични и средновековни карти и
пътеводители като: Певтингеровата карта от III век, Бурдигалският
пътеводител, Пътеводителят на император Антонин (Каракала), Списък на
служебните рангове от края на IV и началото на V век, сведенията на
Теофилакт Симоката, Прокопий Кесарийски и други. Към тях трябва да се
прибавят и описанията на редица пътешественици и учени като А. Идриси,
К. Нибур, Ф. Каниц и др. Друг вид извори са и крайпътните колони, които
изпълняват функциите на съвременните показатели, представляват колони
с височина до три метра оставени край пътя. Върху тях се изсичали
надписи в които се споменавало името на действащия император и
разтоянието до най-близкото селище в римски мили.
2
