Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
Големина на текста:
ОБЩА И ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА
Кирил Маноилов
4.04.09-13ч
1.ЕТИКА. ВЪЗНИКВАНЕ. СЪЩНОСТ.
Като наука Етиката се оформя в античността. Тя е една от най-древните теоретични
дисциплини. Етика произлиза от „етике”(гр. ез.) – навик, обичай. Тя възниква като живо
отношение към живия живот. Тя е размисъл за човешкото у човека. Явява се в период,
когато е било необходимо критически да се осмисли човешката личност. За нейното
развитие оказват влияние 3 древни цивилизации – Индииската, Китайската и Гръцката.
Във връзка с това, етическото познние се развива съответно в рамките на Будизма,
Конфуцианството и от възгледите на Сократ, Платон, Аристотел.
Буда открива 4-те истини – „ Животът е страдание”, „ Има причина за страданието”,
„ Причина за страданието е желанието”, „ Има път, който да ни спаси от желанието”.
Човекът е страдащ, смъртен или грешен, който е поставан в обединени отношения с
хаоса и Космоса, с Бога и съдбата.
Конфуции достига до идеята за човека по друг начин. Йивота се явява индивидуално
преживяване на страданието. Човекът мисли, за да живее, а живее, за да учи. Трите
велики правила са свързани с разумното подчинение, истинното взаимоотношение м/у
хората и укрепване на сигурността. Младите да се подчиняват на старите, синовете на
бащите си, жените на мъжете си.
Но и Буда и Конфуции стигат до човека като духовен възел на обществата си, откриват
онова, което днес наричаме „морален конфликт на ценностите”.
Думата „етика” за първи път е употребена от Аристотел. Според него терминът
изразява главно обичаите, характеризира нравите на една човешка общност.
По-късно в лат. ез. се налага терминът „морал” с аналогично етимологично значение, а
след това и славянският термин „нравственост”. Доколкото Етиката засяга морала,
съзнанието, моралната самооценка на индивида, тя се явява универсална човешка
способност. Всички хора, където и да се намират, те се нуждаят от правила, които им
показват дали техните действия са правилни или погрешни, морални или не, одобрени
или не. Етиката се представя като съвкупност от правила, насочени към запазване и
продължаване на организирания човешки живот. Тя е философско приложение за
откриване на смисъла на живота – ЩАСТИЕ. Древните римляни отъждествяват Етиката
като философия на морала. И Сенака и Марк Аврерий размишляват в/у морала като
разумно начало на човешката природа. За това се счита, че философията на морала е
философия на ценностите. През 19в. се появява проблемът за отношението м/у етос и
етнос. Как да се тълкуват общочовешките ценности от гл. т. на етнически интереси,
обичаи и традиции. В 19в. се поставят на практика не само общочовешките ценности, а и
самото съществуване на човешката личност. Етиката все повече престава да бъде
духовен наставник на човешката личност за извършване на добри дела, предлагаща
1
общочовешки ценности, ориентирани към бъдещето. В средата на 50-те години на 20в. в
САЩ се развива едно ново етичесо направление – Приложна Етика. Според нея
етичното значение, би трябвало да се ориентира към конкретни въпроси на ежедневието
и да дава практически решения на житейските казуси. Ролята на лицата, занимаващи се с
нея ги определя с морални съветници, които предлагат своите препоръки на лекари,
юристи, учители, следователи. Теорията на етическото познание е свързана с
класификацията и обяснението на различни типове морал.
Предметът на Етиката е моралът с неговата сложност, противопричинност и
незавършеност. Моралът изразява човешкия индивид, осъзнаващ и преживяващ себе си,
различен от другите и от общността. Моралът изразява съвместното Битие, осъзнатата
общност с друг човек като начин на човешко съществуване. Етиката по свой начин е
насочена към установяване на определен ред в хаоса на човешките взаимоотношения.
Най-съществен момент в Етиката е отчитането на отношението човек – колектив –
общество. Нито един морал не може да заобиколи значението ценностен въпрос за
индивидуализма и колективизма. Многообразието и динамизмът в света на социалните
структури предлага многообразие от Етики.
2. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ЕТИКАТА
Медицинската етика е дял от общата Етика. Учение за морала , както на
медицинския, така и на социалния работник. Тя разглежда взаимоотношенията
със здравите и болните, с нуждаещите се и със задоволените, които са обект на
съответната професия. Към понятието „медицинска етика” се отнася и учението
за дълга на медицинския работник – медицинска деотология. Медицината като
система от научни знания и практически навици, насочени към опазване и
укрепване на здравето на хората, предпазване от заболяване и лечение на
заболелите има дълга история, чието начало се корени дълбоко в недрата на
първобитното общество, когато хората са били в пълна зависимост от
заобикалящата ги среда. С големи усилия и само с общатадейност, с колектив
изграден на кръвното родство, са отвоювали от природата, онова което им е било
необходимо за удовлетворяване на техните елементарни жизнени потребности.
Подложени на благоприятни атмосферни влияния, страдащи от недостиг на
храна, получаващи наранявания в борбата с дивите животни с други хора. Те
прилагали средства за облекчаване на страданията. Така от непосредствената
практическа дейност по опазване и възтановяване здравето, хората поствят
началото на медицината. В хода на историческото развитие медицината
постепенно се обогатява, както практически, така и теоретически, за да се
обособи по-късно като самостоятелна наука, която в наше време е постигнала
колосални успехи. Първоначално съвсем ограничените медицински познания са
били достояние на всички членове на дадена общност. Медицинските знания са
се предавали от поколения на поколения и са се базирали на наивната представа
на първобитния човек за заобикалящата ги действителност. Постепенно, обаче
възгледите за същността и произхода на заболяванията и на средствата и
2
методите за борба с тях, започнали да се преплитат с различни фантастични и
религиозни представи. Появява се знахарството, което се слива със служене на
боговете. Започнали са със заклинания, изгонване на злите духове. И понеже
жреците са можели да влизат в контакт със свръхестествени сили в техни ръце
постепенно се съсредоточава медицинската дейност. Диференциално на
отделните категории хора лечители при напрекъснато развитие на
производствените сили и свързаните с него разделения на труда, води към
непрекъснато развитие. Възниква необходимост от създаване на норми, които да
регламентират дейността на лечителите. От начало тези норми се създават по
силата на обичая, а в последствие от принудителната власт на създалата се в
робовладелското общество държава. Така се оформят и първите моменти, права
на медицинското право, някои останали до наши дни. Наред с правните закони да
се създават и морални норми, които поставят в зависимост здравето и живота на
човека. Моралните норми, определящи поведението на лекаря са възникнали
заедно с обособяването на медицината като определяща дейност, през време на
разпадането на първобитно-общинния строй, когато с медицина започнали да се
занимават старейшините и жреците. При разделението на обществото на
антагонистични класи възникнало дълбоко противоречие м/у целите, които си
поставя медицината и експолоатацията на човека от човек, в/у която се изгражда
господстващото производство, характерно с експлоатацията на човека от човек. И
робовладелецът и робът, а по-късно и феодалът и крепостника са били хора,
които имат нужда от медицинска помощ, от медицински грижи и социално
обслужване. В такива условия се правят опити да се създадат морални норми в
медицинското обслужване, претендиращи да имат надкласов общочовешки
характер. В папирусите на Древен Египет от 16в. пр. Хр. се обсъжда
необходимост от създаване на специални правила и методи за подход към болния
човек. Показателен в това отношение е примерът на сирииския лекар Сараджен –
той заявява на болния – „ Ние сме трима – аз, ти и болестта, ако се обединим ще я
победим”. В Древна Гърция 2в. пр. Хр. заедно с разцвета на науката и културата,
медицината достига своите върхове. В този период от развитие на медицината в
Древна Гърция е известна и до днес Хипократовата клетва. Съдържанието й и
сега звучи съвременно и сочи високите морални изисквания към лекаря: „ Кълна
се в лечителя Аполон, в Асклепий и Хигия, в Панацея и всички богове и богини,
като ги призовавам за свидетели, че ще изпълнявам според моите сили и преценка
тази клетва и това писмено задължение. Да смятам учителя си в това изкуство
като мой баща, да го направя учител в моя живот и му бъда полезен, ако се
нуждае от нещо. Задължение е безплатно да изучавам на това изкуство неговите
деца. Да посветя в разпоредбите си, лекциите си и в цялата наука синовете си,
синовете на моя учител и учениците , които са подписали клетва според
лекарския закон. Ще предписвам диетите, според моите сили и преценка за
помощ на болните, а за вреда и неправда ще се въздържа. Няма да давам отрова
на никоя жена, средство за аборт. Чисто и свято ще живея и упражнявам
изкуството си. И така, ако изпълнявам тази клетва, нека да получа облаги и от
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
rosica.forcova написа на 25 фев 2010 ОТГОВОРИ
студент на 39 години от Смолян , Филиал към ВСУ "Черноризец Храбър"
 
Домашни по темата на материала
ревността се ражда винаги с любовта но не умира винаги с нея
добавена от maia.dobreva1 16.10.2014
0
8
Есе по етика и право спешно е
добавена от cvetelinka_2002 14.10.2014
0
12
Злото може да бъде метафизическо и се проявява в несъвършенството
добавена от k1tan0w 17.02.2013
0
18
Подобни материали
 

Професионална етика в счетоводството

24 сеп 2010
·
523
·
8
·
2,762
·
683

Българските власти откриват опасна за здравето, забранена субстанция е основния медицински продукт на предприятието – клиент и същият е забранен за продажба и разпространение в Европейския съюз, както и в други държави членки. Медицинският...
 

Eтика и право

01 юли 2010
·
78
·
4
·
834
·
318

Документът е написан въз основа на етическите принадлежности на човека...
 

Абортът, селективните аборти. Етични проблеми

15 апр 2010
·
188
·
8
·
1,989
·
249
·
1

Етичната гледна точка на нарастващите аборти, кратко проучване с коментар който да послужи на студентите по медицина, да обръщат повече внимание на етичната страна на проблемите в медицината, защото в края на краищата сме хора!...
 

Приложна етика

21 окт 2009
·
207
·
6
·
950
·
295

Приложната етика е синтез на етиката с медицината, журналистиката, правото, бизнеса, с цел подпомагане на професионалния дълг...
 

Професионална етика - пищови

01 сеп 2010
·
233
·
5
·
2,982
·
471

Това са пищови по професионална етика за студенти от трети курс, специалност Връзки с обществеността...
 
Онлайн тестове по Етика
Етика и право
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е предназначен за изходяща диагностика на учениците и обхваща целия учебен материал по етика и право. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
12
5
1
1 мин
18.08.2020
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
784
1
07.03.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

Обща и професионална етика

Материал № 377543, от 30 сеп 2009
Свален: 556 пъти
Прегледан: 673 пъти
Качен от:
Предмет: Етика, Философия
Тип: Лекция
Брой страници: 22
Брой думи: 5,609
Брой символи: 49,493

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Обща и професионална етика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
с опит от  20 години
488

Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
с опит от  12 години
436

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения