Големина на текста:
Румен Вълчев
Изграждане на умения за
решаване на конфликти
Индустриалните конфликти в преходния период
Нека си припомним, че разглеждаме индустриалните конфликти в нашето
общество, като изхождаме от предположението, че техният начин на протичане дава
представа за почти всички групови конфликти в различните сфери на живота ни. В
началния период на прехода към демократично общество основните механизми за
решаване на индустриалния конфликт са преди всичко политически. За този период
обаче бяха приети и някои нормативни актове (или допълнения към тях),
постулиращи например, че стачка не може да бъде проведена, без да се премине през
фазата на преговорите. Бяха изградени институционални форми за водене на преговори
- националната кръгла маса, тристранната комисия между правителство, синдикати,
работодатели, а в някои случаи бе използвано и посредничество на президентската
институция. Тук е мястото да споменем всички процеси и нови структури, които дейс-
тваха по посока на нормално изразяване на индустриалните конфликти - създаването
на организации на мениджърите, на работодателите и на собствениците,
локализирането на част от конфликтите, изграждането на нови структури на из-
пълнителната власт по места. Всички тези процеси се осъществяваха на фона на един
ускорен преход към децентрализирана икономика и държавно стопанство, както и на
децентрализиране на структурите и центровете на властта. Във всеки случай страната
ни все още е далеч от индустриални отношения, основани на стриктното спазване на
договорни задължения. Нашата индустриална сцена, въпреки че за пръв път в
следвоенната ни история бе направен опит за въвеждане на колективното договаряне,
все още представлява арена за сблъсък на конфликтни отношения с бавно нарастващи
способности за водене на преговори от страна на страните в тези отношения.
Ако разглеждаме индустриалния конфликт като искания в областта на работните
условия, искания за контрол на промишлената ситуация и искания за участие във
взимането на решения - то в настоящия, по-скоро синтетичен период на синдикална
дейност, и трите вида искания са налице, но като, че ли политическата окраска на
действията поражда искания за контрол не само върху индустриалната, но и върху
социалната ситуация и за участие при взимането на социални и политически решения.
Ако се обърнем към трите възможни области за сблъсък между интересите на
индустриалните актьори - технологии, пазар (бюджет) и властнически отношения, то ще
установим, че досега приоритетната област на конфликтите бяха властническите
отношения и стремежите за осъществяване на контрол върху бюджета. С развитието на
прехода към пазарна икономика най-очакваните пунктове за конфликти и водене на
преговори ще бъдат бюджетът и технологиите. Не трябва също да забравяме, че твърде
много са външните ограничителни условия, които във всеки момент влияят върху
участниците в индустриалните конфликти. Най-добър пример са налаганите от
Международния валутен фонд ограничения, които стесняват възможностите за действие
както на правителството и работодателите, така и на синдикатите. Малко е да се каже,
че конфликтността на почти всички видове отношения, в това число и на
индустриалните, е отличителна характеристика на преходния период. Нещо повече - в
условията на криза и икономическа катастрофа в конфликтни се превръщат
отношенията, които в ситуация на социален мир и стабилност на структурите се
осъществяват почти безпроблемно.
Силните емоции днес управляват не само индивидуалното, но и груповото
поведение по възможно най-деструктивен начин и са една от основните причини за
довеждане на ред конфликтни ситуации до задънена улица. Искам да подчертая, че това
важи в пълна сила и за конфликти, които протичат на национално равнище и при които
се поставя на карта бъдещето на демокрацията у нас. След като комунистическият
обществен ред се характеризираше с отсъствие на структури на гражданското
общество и със силно атомизирани личности, не е учудващо днес колко много са
конфликтите, породени от липсата на основни умения за общуване. Ситуацията е още
по-сложна и поради факта, че големият брой синдикални и политически лидери и
активисти направиха за около година-две главоломна кариера, с всичките негативни
последствия, произтичащи от този факт. Така например, твърде често при тях
отсъства каквато и да е мотивация за промяна на поведенческите стереотипи - особено
сега, когато се преминава от периода на силово решаване на конфликтите към период,
когато ще надделява изкуството да се водят преговори. Неразвитите социални
възприятия и твърде силни стереотипи - ето още един от начините, по които старото
общество слага своя отпечатък върху изграждащите се нови индустриални отношения.
Работодателят се разглежда като враждебна сила, противостояща на работниците, (ако
е бил свързан със старите структури на властта), или като приятел и довереник, който
трябва да изпълнява всички техни желания, ако е издигнат и наложен от самите тях.
Отсъства идеята за партньора, до която може да се стигне само, ако бъдат преодолени
много утвърдили се стереотипи.
Колкото и да е парадоксално, въпреки свободното протичане на информацията
и липсата по принцип на информационни затъмнения - все още са твърде силни
конфликтите, пораждани от различната интерпретация на данните, с които страните
разполагат. Типичен пример бе пак миньорската стачка, в която страните поради
отсъствие на доверие и съгласие за използване на единна експертна оценка, ескалираха
конфликта на основата на крайно различните собствени оценки. Така проблем в момента
е не толкова липсата на информация, колкото различната интерпретация на данните и
често невъзможността или нежеланието на страните в индустриалния конфликт да
интерпретират информацията по конкретен начин.
Конфликтът на ценностите получава ново и значимо развитие в индустриалната
област. Изграждащите се отношения от съвсем нов тип, основани на свободно пазарно
стопанство, изискват и качествено нова ценностна система както за работодателите,
така и за работниците и представителите на държавата. На практика днес страните в
твърде голяма степен използват ценностите, наследени от старата индустриална
ситуация, и така ескалират още повече конфликтите. Работниците продължават да
считат държавата за всевластен опекун, който може да реши проблемите им.
Работодателите пък често не се съобразяват с простия факт, че срещу тях стоят умело
организирани и все по-добре отстоящи интересите си хора. От друга страна, доста
изразена е тенденцията да се приравняват видовете поведение в старите и в новите
условия. Това доста често се прави и се внушава съвсем умишлено от сили, свързани
със стария режим, които по този начин се опитват да дестабилизират и дискредитират
новите отношения и структури. Подобни митове („Нищо ново под слънцето",
„Началникът си е началник, работникът пак работник") не дават възможност за
поставянето на индустриалните отношения на партньорска основа.
Така конфликтите, свързани с отношенията на страните, със споделяните

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Решаване на конфликти

Как да решаваме конфликти? Какво е позиционно преговаряне и преговаряне, основано на интереси? Какви са положителните страни на конфликта?
Изпратен от:
tutifrina
на 2007-07-03
Добавен в:
Лекции
по Социология
Статистика:
1,244 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
моля ако някой има материали да ми помогне :)
добавена от svetla.dimitrova.dimitrova 20.11.2017
0
17
трябва ли да познаваме злото, за да го предотвратим
добавена от maraki25 08.03.2016
1
5
Подобни материали
 

Социология - пълни лекции

24 авг 2007
·
3,196
·
11
·
4,623
·
3

Пълен курс лекции по Социология, д-р Мария Петрова, Варненски Свободен Университет...
 

Социология на културата

21 дек 2007
·
1,297
·
142
·
33,096
·
1,048

Целта на това пособие, както и на учебния курс по “Социология на културата”, не е да разработи съдържанието на някаква жанрово затворена социологическа дисциплина, а напротив, да предложи концепции и емпирични методи, които да бъдат релевантни и полезни
 

Социален статус. Статусна несъвместимост

05 фев 2008
·
300
·
17
·
3,666
·
275

Социален статус - в най широк смисъл това е позицията на човека в социологичната система. Тя е главен фактор за формиране на интересите и поведението му.
 

Социална стратификация

06 мар 2008
·
462
·
13
·
3,317
·
335

Изследване на социалната стратификация. Класификация на социалните категории, групи и слоеве.
 

Социални групи

23 окт 2009
·
126
·
14
·
1,749
·
117

Човечеството е най - абстрактното, в смисъл на максимално обобщено понятие на съществуване на обществото...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
13
74
2
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

Решаване на конфликти

Материал № 37749, от 03 юли 2007
Свален: 1,244 пъти
Прегледан: 773 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Лекция
Брой страници: 82
Брой думи: 23,503
Брой символи: 140,125

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Решаване на конфликти"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения